№ 330
гр. С.З., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20245501000368 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД
– гр.С. против решение №338/12.04.2024 г., постановено по гр.д. №
4144/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата 1908,57 лева – частична претенция от общата
сума 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по чл. 432, ал.
1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени имуществени вреди на лек
автомобил, марка „О.“, модел „К.“, с peг. № СТ **** ВХ, вследствие
настъпилото на 02.03.2022 г. ПТП , причинено от водача на лек автомобил,
марка „Ф.“, с рeг.№ СТ **** РК, по отношение на който е действала към
датата на ПТП валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател „З.А.Д Д.Б.Ж.З.“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и
разноските по делото. Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното
решение, като излага доводи, че същото е постановено при нарушение на
процесуалните правила, както и че е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Прави искане да се отмени обжалваното решение и вместо него
1
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове,
включително и направените съдебни разноски и разходи за адвокатско
възнаграждение. Моли, при условията на евентуалност, да се намали размера
на дължимото застрахователно обезщетение, като същият бъде съобразен от
една страна с доказаното възражение за съпричиняване от страна на водача,
управлявал имуществото на ищеца, а от друга страна с доказаната
прекомерност на претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това
последици по отношение на разноските и адвокатското възнаграждение.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство,
както и разноските, направени по първоинстанционното производство.
В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемия, с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания.
Счита, че решението на първоинстанционния съд е изцяло законосъобразно и
правилно, а подадената въззивна жалба намира за неоснователна и голословна
и счита, че следва да бъде отхвърлена. Моли да се постанови решение, с което
да се потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
По делото с вх. № 11557/05.09.2024г. е постъпила молба от въззивника,
чрез пълномощник юриск. Б. М., с която заявява, че поради служебна
ангажираност не е в състояние да се яви в открито съдебно заседание. Моли да
се даде ход на делото, ако не са налице процесуални пречки за това. Поддържа
изцяло въззивната жалба. Оспорва отговора на въззивната жалба. Заявява, че
няма да сочи други доказателства. Моли да се приключи съдебното дирене и
да се даде ход на устните състезания, като взема становище по същество на
спора. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Постъпила е писмена защита с вх. № 11824/13.09.2024г. от въззиваемия,
ведно с договор за правна помощ и списък с разноски.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД..
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба върху
моторно превозно средство към договор за лизинг №17633926166/28.09.2017
2
г. от 22.07.2022 г. „О.Л.“ЕООД, като продавач, е прехвърлило на „Д.С.С.“ООД,
като купувач, правото на собственост върху МПС, марка О., модел К., с рег. №
СТ **** ВХ.
От протокол за ПТП №1805697/08.03.2022 г., АУАН от 03.03.2022г. и
издаденото въз основа на него НП от 21.03.2022г., от опис-заключение по щета
на МПС от 08.03.2022 г., опис-заключение по щета на МПС от 20.04.2022 г., се
установява следния механизъм на ПТП - то:
На 02.03.2022 г., около 23:12ч., лек автомобил, марка О., модел К., с рег.
№ СТ **** ВХ, се е движило в посока от север на юг по бул. *****, като в
същия момент лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СТ **** РК, се
е движил по улица „Г.С.“ в посока от запад на изток, управляван от св. Б.,
който не се е съобразил със знак Б-2 и е навлязъл в кръстовището на бул.
***** с ул. „Г.С.“ и е блъснал в дясна странична част, движещия се по пътя с
предимство, лек автомобил, марка О., модел К., с рег. № СТ **** ВХ, като в
резултат на сблъсъка лек автомобил, марка О., модел К., с рег. № СТ **** ВХ
се отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в
друг автомобил, който се е движил по нея. Според заключението на САТЕ
водачът на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СТ **** РК е имал
техническа възможност да възприеме движещия се по път с предимство лек
автомобил, марка О., модел К., с рег. № СТ **** ВХ. На водача на лек
автомобил, лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СТ **** РК, му е
наложено административно наказание глоба за виновно нарушение на чл. 50,
ал.1 ЗДвП – не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на
кръстовище. Вследствие на удара причинените щети по лек автомобил, марка
О., модел К., с рег. № СТ **** ВХ са, както следва: задна броня; престилка
задна; държача на задната броня ляв PVC, външен; държача на задната броня
ляв, вътрешен; държача на задната броня десен, външен; държача на задната
броня десен вътрешен; основа заден десен калник, външна; подкалник заден
десен, PVC, държачи задна броня, долни – 2 броя; въздушна възглавница,
дясна, странична /завеса/;облицовка таван; въздушна възглавница пр. дясна,
облегалка; тапицерия по облегалката; джанта задна дясна, стом. 14; тас заден
десен; задна броня;калник заден десен; врата задна дясна; врата предна дясна;
праг десен външен; праг десен обл. Пвц; основа греда заден мост дясна;
тампон на основата; главина задна дясна; панти задна дясна врата 2 броя.
3
Вещото лице по САТЕ е оценило гореописаните щети на автомобила в
два варианта: първи вариант – по средни пазарни цени – на сумата от 6281
лева и втори вариант –съгласно Методика към Наредба 24 /08.03.2006г. – на
сумата от 4244,20 лева. Вещото лице е посочило, че действителната /пазарна
стойност/ на автомобила е 13 400 лева, като 70 % от тази сума 9380 лева, т.е.
не е налице тотална щета.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК СтРС е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти, а именно, че към дата 06.10.2017
г. по отношение на лек автомобил, марка „Ф.“, с рeг.№ СТ **** РК е действал
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател –
ответника и че по заведената от ищеца щета, ответникът е заплатил сумата от
4372,43 лева – застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
вследствие гореописаното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция е
правилно и законосъобразно. Извънсъдебното плащане от страна на ответника
по своя характер представлява признание, че са налице всички
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността му в качеството
му на застраховател. Спорни по делото са справедливия размер на
обезщетението за имуществени вреди, включително наличието на принос на
ищеца за настъпването на инцидента.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав
напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че недоказано е останало
възражението на ответното дружество и за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. В случая вина за процесното ПТП има изцяло Даниел
Георгиев Б., който при управление на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Г.“, с
4
рег. № СТ **** РК, е нарушил чл. 50, ал.1 ЗДвП, като не е съобразил знак Б-2
и е навлязъл в кръстовището и е блъснал движещия се по пътя с предимство
лек автомобил, марка „О.“, модел „К.“.
По отношение на размера на обезщетението: определената от вещото
лице - автоексперт по изслушаната по делото експертиза действителна пазарна
стойност на причинените щети на автомобила на ищеца към датата на ПТП е
6281 лева.
От тази сума следва да се приспадане на платеното от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 4372,43 лева, поради което
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 1 908,57 лева.
До същите изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради което
въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Решението на СтРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. Направеното от
въззивника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на проц.
представител на въззиваемия е неоснователно, тъй като е съобразено с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
С оглед цената на иска в размер на 1908,57 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338/12.04.2024 г., постановено по гр.д. №
4144/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „З.А.Д Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ******, да заплати на „Д.С.С.“ООД, ЕИК *****, със
5
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „*****, представлявано от
управителя Н.П.М., сумата размер на 500 лева, представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6