№ 271
гр. гр.Велинград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20225210100497 по описа за 2022 година
Искове с правно чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Н. В. Ц., ЕГН ********** от
гр.София, ЖК Младост 2, бл.217, ет.10, ап.49, чрез пълномощниците адв.Марин П. от САК и
адв.Й. П. от САК, със съд.адрес гр.София, ул.”Шейново” №13а, ет.1, ап.3, против
„ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД“, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан
Аспарух” №35.
Предявени са искове правно основание чл.31, ал.2 от ЗС- за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1300лв., представляваща обезщетение за периода от 01.03.2018г. до
30.04.2018г. за ползването на собствените на ищеца 2/3 идеални части от съсобствения
между него и ответника имот, представляващ им.пл.№7696 от кв.424 по плана на
гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м., разположен в двора на Основно училище „Георги
Бенковски”, както и сумата от 395,45лв. - лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до
05.06.2022г., ведно със законната лихви върху главницата от подаване на искова молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение на ОС- Пазарджик от 14.06.2001 г. по гр.
д. № 633 по описа за 2001г. Стефка Мандова-наследодател на ищеца, била призната за
съсобственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в
гр. Велинград и представляващ парцел № 424 с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград. Същият имот бил идентичен с имот пл. № 7696, от кв.
424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града. Ищецът, като
наследник на починалата му майка и Община Велинград били съсобственици именно в тази
част от процесния имот, попадаща в двора на училище „Георги Бенковски“, като Н. Ц.
притежавал 2/3 идеални части от процесния имот, а останалата 1/3 идеална част от парцела
принадлежала на ответника - Община Велинград. От момента на възстановяване на
собствеността до настоящия момент, имотът се ползвал за училище, като в него бил
разположен дворът на ОУ “Георги Бенковски”. В случая Община Велинград била
1
предоставила съсобствения й с ищцата недвижим имот на училището в изпълнение на
функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на
общината и това било законово вменено задължение на общината, в изпълнение на което е
предоставен имотът за ползване на училището. От това следвало, че става дума за лично
ползване на имота от Община Велинград. Предоставяйки процесния имот за използване от
училището, Община Велинград задоволила потребностите на населението и изпълнила
задълженията си свързани с образованието на населението. Същевременно лишила ищеца от
възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание чл. 31,
ал.2 от ЗС й дължала обезщетение.
Настоява се на това, че ответникът -Община Велинград многократно бил канен да
заплати обезщетение за ползването на имота, без такова да е било получавано. Това
принудило ищцата да подаде искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за
заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, за период
до 16.07.2003г. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., по гр. д. № 2776
по описа за 2005г. (първо обезщетително производство), ответникът бил осъден да заплати
претендирайото обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния
период. В решението си ВКС изложил подробни мотиви относно пасивната легитимация на
общината да отговаря по предявения иск, които аргументи имали сила и към настоящото
производство. В решението било взето предвид, че съсобствения на страните по делото
имот се ползва от друг самостоятелен субект - общинско начално училище, но ВКС приел,
че ответната община като съсобственик на имота е допуснала същият да бъде използван за
задоволяване на специфичните образователни цели на самата община, което е в унисон с
нейните нужди, и фактически общинската собственост се ползва съобразно задачите на
местното самоуправление в сферата на образованието: “Вярно е, че училището е
самостоятелно юридическо лице, но като общинско такова, то е на издръжка на общинския
бюджет и предоставяйки му процесния имот за ползване общината задоволява една своя
потребност от образователни нужди за населението си. ”.
Доколкото имало известен спор в съдебната практика относно тълкуването на чл.31 от
ЗС, то с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 7/2012 г. от 02 ноември 2012 г. на Общото събрание
на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, се изяснил въпроса.
Твърди също, че след края на производството по делото и продължаващия отказ на
общината да заплаща обезщетение, каквото искане ищеца депозирал многократно, били
образувани три нови искови производства на същото основание за период до 2008 г. Към
настоящия момент ВКС отклонил исканията за допускане до касация, като решенията по
дела 346/2011 и 394/11 и на ПзОС, постановени в полза на ищеца, влезли в сила. По третото
образувано дело, ПзОС постановил решение в полза на ищеца (с изключение на иска за
лихва), което било касирано от ВКС по касационни жалби и на двете страни. След връщане
на делото от ВКС, с Решение № 314 на ВКС от 22.06.2011 г. по гр. д. №1568 по описа за
2010 г., ПзОС постановил решение в полза на Община Велинград, което било отменено с
Решение № 104 на ВКС от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1715 по описа за 2011 г., като съдебният
състав постановил решение в полза на ищцата, както относно главницата, така и относно
лихвата за забава (второ обезщетително производство).
Останалите обезщетителни производства, които завършили със съдебни актове в полза
на ищеца били следните: Решение № 252 на ОС- Пазарджик, от 10.06.2011г. по гр. д. № 346,
по описа за 2011г.; Определение № 603 на ВКС от 02.05.2012г. по гр. д. № 1585, по описа за
2011г. (трето обезщетително производство); Решение № 268 на ОС - Пазарджик, от
15.06.2011г. по гр. д. № 394 по описа за 2011г.; Определение № 1298 на ВКС от 04.12.2012г.
по гр. д. № 1597 по описа за 2011г. (четвърто обезщетително производство).
Тъй като въз основа на горните обстоятелства било налице пасивна легитимация на
Община Велинград да отговаря по настоящия иск, и от друга страна, ответникът
2
продължавал да не заплаща обезщетение за ползването на имота, въпреки отправените за
това редица покани и четири искови молби, за ищцата възникнал правен интерес да иска
осъждането на общината за последващ период, а именно от 01.09.2017 г. до 31.10.2017г..
Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника Община
Велинград да заплати на ищеца следните суми: Сумата от 1300лв., представляваща
обезщетение за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. - за ползването на собствените на
ищеца 2/3 идеални части от съсобствения между него и ответника имот,
представляващим.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м.,
разположен в двора на Основно училище „Георги Бенковски”, както и сумата от 395,45лв. -
лихва за забава за периода от 07.06.2019г. до 05.06.2022г., ведно със законната лихви върху
главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.
.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил от ответника - Община Велинград, чрез
юриск.Р.Пухалева. В отговора си ответната община намира исковете за напълно
неоснователни, като ги оспорват по основание и по размер и се иска да бъдат отхвърлен
изцяло, по следните съображения: Неоснователно и невярно било твърдението на ищеца, че
по силата на влязло в сила съдебно решение (Решение от 14.06.2001 г. на ОС Пазарджик по
в. гр. д. № 633/2001 г.) на същата са признати права върху недвижим имот с площ от 2729
кв. м. Неоснователно и невярно било и твърдението, че посочения в диспозитива на
цитираното решение на ОС Пазарджик имот парцел 11-2480 от кв. 424 по плана на гр.
Велинград от 1983г. е идентичен с процесния поземлен имот № 7696. Според диспозитива
на влязло в сила Решение на Окръжен съд Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 633/2001г.,
на Стефка Николова Мандова е признато право на собственост върху 2/3 идеални части от
парцел П-2480 от кв. 424, но по плана на гр. Велинград от 1983 г. В плана на гр. Велинград
от 1983 г. имало нанесен имот с пл. № 2480, който бил част от парцел II - за училище
(попадащ в южната част на училищния двор), като части от него попадали в прилежащите
улици (южно и източно от парнела). Площта на този имот била около 1370 кв. м. (изчислени
графически но плана). Следователно, с диспозитива на съдебното решение на ОС
Пазарджик на Стефка Николова Мандова са признати 2/3 идеални части от недвижим имот
с площ от около 1370 кв. м., а не от имот е площ 2729 кв. м. При имот с площ от около 1370
кв. м., на 2/3 идеални части съответства квадратура с размер от 913.34 кв. м. Поради това,
изчислено пропорционално на база квадратурата, съответстваща на идеалните части от
признатото (по съдебното решение на ОС Пазарджик) право на Стефка Николова Мандова,
същата не притежава 2/3 идеални части от имот пл. № 7696. През процесния период част от
процесния имот пл. № 7696 (2 058 кв.м) попадала в УПИ II - за училище, части от този имот
(541 кв.м.) попадали в реализирани съгласно регулацията улици (части от улица с осови
точки 2180. 2182 /ул. „Бялата вода"/ и улица с осови точки 2182.2188 /ул .„Калъчов мост"/), а
други части (1,5 кв. м.) в У ПИ VI от кв. 347 и (128,5 кв. м.) в УПИ VII от кв.347. Никоя от
тези части не се ползвала лично и само от Община Велинград. Също така и нямало никакво
предоставяме от страна на общината на имота на трети лица за ползване след настъпването
на реституцията, защото както вече се споменало по-горе. Училището е изградено на това
място много преди това - още през 1966г.
Освен това, ищецът нямал никакво основание да претендира обезщетение от Община
Велинград, тъй като не били налице законните предпоставки за това.Община Велинград
въобще не била създавала пречки на ищеца да ползва имота съобразно предназначението му
и правата му.
Освен това, ищцата по никакъв начин не била искала да го ползва реално, не е
заявявала и подобни претенции, в т. ч. и такива относими към процесния по делото период.
За процесния период няма искане от ищцата до общината за заплащане на подобно
обезщетение. Процесният имот не се ползвал лично от Община Велинград, а последната не
3
го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване от трети лица, нито от имота се
получават някакви доходи. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че община
Велинград е предоставила процесния недвижим имот за ползване от училището.
Отчужденият през 1950 г. бивш имот пл. № 1344 (от наследодателя на ищцата) е
отреден заедно с други имоти за училище още през 1966г., което е било вече изградено
както към 1992 г. (влизането в сила на ЗВСОНИ), така и към момента на признаването на
собствеността й с решението на ОС-Пазарджик по гр.д. № 633/2001г. Това означавало, че
много преди възстановяването на собствеността й и преди влизане в сила на
реституционния закон, въз основа на който са признати правата на ищцата, имотът е бил
част от отредения за училище парцел. За ищцата това е заварено при реституцията
положение и предназначение, което не е предизвикано след реституцията едностранно от
Община Велинград положение. В този смисъл, не можело да се твърди (тъй като подобно
твърдение е невярно), че общината е предоставила процесния имот за ползване на
училището. В исковата молба дори не се твърдяла по какъв начин, с какъв акт или действие
е осъществено претендираното „предаване”. Твърденията за предаване са ограничени до
абстрактната им обосновка, изчерпваща се с израза „в изпълнение на функцията си да
обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината ”.
Неоснователно намира и твърдението в исковата молба, че общината ползва имота лично,
както и община Велинград да е лишила” ищцата „от възможността свободно да използва
собствеността си“. Невярно било и твърдението, че общината многократно била канена да
плаща обезщетение. Такива относими към настоящия спор и процесен период доказателства
нямало.
Твърди, че не било искано реалното ползване на имота, за което общината не е
създавала и не създава никакви пречки на ищцата. Същата не можела да претендира
парично обезщетение, защото не била лишена или възпрепятствана да ползва мястото
съобразно правата си. Хипотетично, за да се приеме, че съсобственик, който използва сам
общата вещ, съобразно чл.31, ал.1 от ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва
да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е
доведено до знанието на първия съсобственик. В случая не било налице задължителното
изискване на закона общата вещ да се ползва лично само от единия съсобственик.
Неоснователността на иска се обосновавала още и от факта, че през процесния период 2058
кв.м. от дворното място попадат в застроеното с училищна масивна сграда и други
обслужващи постройки място. Тези сгради не били съсобствени. Поради това самото дворно
място, попадащо евентуално в двора на това училище, имало качеството на обслужващо
сградата, т.е. неговите функции били второстепенни и такива са били преди и към момента
на реституцията.
На самостоятелно основание, следвало да се има предвид и обстоятелството, че
общината нееднократно е полагала и полага усилия да осигури възможност на г-жа Мандова
да се ползва от имота според правата й и според предназначението на имота, но ищцата по
никакъв начин не проявявала интерес и реално желание да ползва този имот. Горните
съображения изключвали напълно основателността на претенциите на Н. Ц. за заплащане на
обезщетение (по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС) от Община Велинград за процесния период.
Ответника е релевирал и възражение за изтекла погасителна давност. По тези съображения
се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В о.з. ищецът, чрез пълномощниците си адв.П. и адв.П. с писмена молба поддържа
изцяло исковете си и искат делото да се гледа в отсъствие на ищеца.
В о.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника, намира за установена
следната фактическа обстановка:
4
Страните не спорят по обстоятелството, че им.пл.№7696 от кв.424 по плана на
гр.Велинград е съсобствен между тях, а и същото се установява от представените съдебни
решения, видно от които е следното:
С Решение от 14.06.2001 година по гр.дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик ,
влязло в сила на 13.06.2003г., е прието за установено по отношение на Община Велинград,
че Стефка Николова Мандова от гр.София е собственик на 2/3 идеални части от следния
недвижим имот – парцел ІІ-2480 от кв.424 по действащия план на Велинград от 1983г., като
Община Велинград е осъдена да предаде на Стефка Мандова, владението върху описания
по-горе имот. Това Решение е вписано в Служба по вписванията Велинград на 14.04.2009
година.
От представеното Удостоверение за наследници се установява, че съсобственика
Стефка Николова Мандова е починала на 30.04.2021г. и е оставила за свой единствен
наследник по закон – сина си ищеца Н. Ц.. Като такъв той вече е станал собственик на
процесния имот, а като наследник на собственика има право да претендира имуществените
права на своя наследодател.
От скица № 90/18.01.2018г. -презаверена, е видно по кадастралния план на
гр.Велинград, одобрен със заповед 300-4-12/23.032004г. на Агенция по кадастър и
регулационния план, одобрен с Решение 229/04.08.2004 г. на ОС Велинград от имот 7696 в
кв.124 с площ от 2 729 дка да е образувано УПИ II-2480 – училище, както една част от него
да попада в улица и друга в УПИ VII-2481, като регулацията не е приложена и е записан –
1/3 на Община Велинград и 2/3 на Стефка Николова Мандова, като е посочено основанието
за това.
Страните не спорят по обстоятелството, че между тях са водени няколко дела, всичките
с предмет присъждане на обезщетение за ползване на посочения имот за отделни периоди
от време, както твърди ищеца, а и по тях да е осъждан ответника да заплаща обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС за ползването от ответната община на съсобствения между тях имот
представляващ им.№ 7696, попадащ в парцел ІІ-2480- за училище в кв. 424 по плана на
Велинград.
От ответната община Велинград не са ангажирани каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията й, че имота не се полза от нея и общината нееднократно да е
полагала и полага усилия да осигури възможност на ищеца или неговия наследодател
Мандова да се ползва от имота според правата им и според предназначението на имота, но
тя по никакъв начин не проявявала интерес и реално желание да ползва този имот.
От приетата по делото и неоспорена от страните комбинирана СТЕ и ССЕ изготвена от
в.л.Б., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява следното:
1. дължимото обезщетение за ползване на процесния имот през периода 01.03.2018г.-
30.04.2018г. възлиза на сумата от общо 1289,68лв. сбор от 644,84лв. на месец /0,47лв. за
ползване на кв. метър и квадратура за 2/3 ид.части от имота –2058кв.м., определена на база
наемна цена месечно за целия от 967,26лв./. Освен това видно от ССЕ в нея са изчислени и
лихви за забавено плащане върху определения по-горе размер на обезщетение по чл.31,ал.2
ЗС, което за периода от 07.07.2019г. до 05.06.2022г. върху главница от 1289,68лв. е в размер
на 392,29лв.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитана Директорката на училище Л.
Зирева.Същата установява, че е директор и откакто се водят дела и знае, че част от имота,
която се намира в двора на училището в предната му част до входа на училището е на
ищеца. Свидетелката установява, че двора на училището е ограден, има охрана, която
допуска ученици, родители и други лица, ако директора разреши. В двора на училището не
се извършва друга дейност различна от училищната. Специално имота на ищцата бил
облагороден, като там били засадени дръвчета и той се ползвал за да играят децата на него.
Освен за нуждите на училището никаква част от училищния двор не се ползвала за друго.
5
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
Предявените искове са с правно основание чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността, за
уважаването на които е необходимо да са налице следните предпоставки – съсобствена вещ;
някой от съсобствениците да ползва вещта лично и по този начин да лишава останалите от
ползата ,от която са лишени и наличие на писмената покана.
В процесния случай се установи наличието и на трите предпоставки, регламентирани
в чл. 31,ал.2 от ЗС – страните по делото са съсобственици на процесния имот при права 2/3
за ищцата и 1/3 за ответника; този имот се ползва за училище; ограден е и ищцата няма
достъп до него, като освен това е налице и писмена показа за заплащане на обезщетението.
Правото на собственост на ищцата на 2/3 ид.части от процесния имот е установено с влязло
в сила решение, постановено по гр.дело № 633/2001 година на Окръжен съд Пазарджик.
Ответника – Община Велинград е предоставил ползването на целия имот на
ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като е налице и писмена покана до другия съсобственик – в
случая писмена покана е посочената по-горе искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003
година, в която изрично ищецът претендира за обезщетение за ползване на имота.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишен собственика при ползване
на целия имот от ответника, респ. от третото лице за спора, на което е предоставено
ползването, съдът приема заключението на съдебно-икономическата експертиза, според
което за периода 01.03.2018г.-30.04.2018г. е по 644,84лв. за месеците май и юни 2018г. или
общо 1289,68лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна против исковите
претенции. Действително част от имота попада извън двора на училището, но размера на
иска е определен от вещото лице на база именно площта попадаща в училищния двор от
2058 кв.м. Идентичност между процесния имот и имота признат за собственост на ищцата в
размер на 2/3 ид.ч. може да се приеме, че установена на база съпоставяне на площта,
съседите, предназначението и начина на ползване на имота описани в съдебното решение на
ПОС по гр.д.№633/2001г.,приложената по делото скица от 18.01.2008г.
Неоснователно е възражението, че ищцата не е искала никога реално да ползва имота
и ответната страна не е създавала пречки за това. Съдът приема, че заради конкретния начин
на използване на имота предоставен от Общината на училище „Георги Бенковски“ за
ищцата е налице пречка и пълна невъзможност да ползва частта си от имота и тази пречка е
създадена именно от ответника, който е предоставил ползването на имота на трето лице.
Съдът намира неоснователно направеното от ответника правопогасяващо възражение
за изтекла в негова полза погасителна давност за вземането на ищеца за обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС за периода 01.03.2018г.-30.04.2018г. В случая се касае за парично вземане
за обезщетение по чл.31, ал.2 от СК за точно определен период от време. А вземането за
въпросното обезщетение се държи за всеки отделен изтекъл период от време, през който са
били налице предпоставките за заплащането му визирани в чл.31, ал.2 от ЗС. Съгласно
чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. А съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая
вземането на ищеца за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, респективно задължението на
ответника заплащането му възниква в деня следващ изтичане на периода за който то се
дължи, т.е. за обезщетение за м.04.2018г., вземането на ищеца възниква на 01.04.2018г., а за
обезщетение за м.04.2018г. – на 01.05.2018г. От тези дата до дата на постъпване на искова
молба в съда – 06.06.2022г. са изминали по-малко от 5 години и не е изтекъл период от 5
години. При което и съгласно чл.110 от ЗЗД след като не е изтекла петгодишната давност, то
6
и това вземането на ищеца за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 01.03.2018г.-
30.04.2018г. не погасено по давност и като такова е дължимо.
Що се отнася до възражението за давност за лихви, съдът намира същото за
неоснователно, поради следното: Съгласно чл.111, ал.1, б.В“ ЗЗД „с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за лихви“. В конкретния случай се установява, че:
По делото ищецът е претендирал 395,45лв. – лихва за забава за периода от 07.06.2019г.
до 05.06.2022г. Искова молба е постъпила в съда на 06.06.2022г. При което и за три години
назад от тази дата или за периода от 07.06.2019г. до 05.06.2022г. вземането за лихви не
погасено по давност. При което вземането за лихви за забава е дължимо, а според ССЕ
лихвата е в размер на общо 392,29лв. за времето от 07.06.2019г. до 05.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни
съображения, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС и
чл.86 ЗЗД- за заплащане на обезщетение в размер на 1300лв. за периода 01.03.2018г.-
30.04.2018г., за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от съсобствениците за
училище, е частично ОСНОВАТЕЛЕН до размер от 1289,68лв. до колкото се установи
дължимото обезщетение за този период да е 1289,68лв. , като ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бъде
осъдена да заплати на ищеца тази сумата за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода
01.03.2018г.-30.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2022г. /дата
на искова молба, явяваща се и дата на поканата за плащане/ до окончателното плащане. А
над сума от 1289,68лв. до претендираните 1300лв. искът е неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
По отношение на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид основателност на главния иск и до колкото се установи по-горе дължимостта на
процесното обезщетение да е от първо число на месеците април и май 2018г., както и да не е
изтекла и погасителна давност за задължението за лихви, то за ответника е възникнало и
задължение за заплащане на лихви за забава за периода от 07.06.2019г. до 05.06.2022г.
Видно от заключение по ССЕ размерът на лихвата за забава е определена на база
главница от 1289, 68лв. и то за периода, за които са претендирани лихви за забава от
07.06.2019г. до 05.06.2022г. е в размер на общо 392,29лв. Ето защо и следва иска по чл.86
ЗЗД да бъде уважен частично до размера от 392,29лв., като ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бъде
осъдена да заплати на ищеца тази сума за мораторни лихви за периода от 07.06.2019г. до
05.06.2022г. А над сума от 392,28лв. за лихви до претендираните 395,45лв. искът е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и е представил доказателства за направени такива
в размер на общо 902,0лв., в това число: 600лв. за адв.възнаграждение за един адвокат/тъй
като е представляван от двама такива и е договорено и заплатено адв.възнаграждение от
1200лв./, 102,0лв. за държавна такса, 180лв. за ССЕ и 20лв. за призоваване на свидетел. По
съразмерност с уважената част от иска на ищецът следва да се присъдят разноски от
894,82лв., която сума ще се осъди ответникът да му заплати.
С оглед изхода от спора ответника има право на разноски по съразмерност с
отхвърлената част от иска, представляван е от юрисконсулт и е претендирал такова. Ето
защо и ще се осъди ищецът на осн. чл.78, ал.8 ГПК да заплати на ответната община разноски
от 2,40лв. за юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност.
Мотивиран от горното РС Велинград, IV граждански състав,
РЕШИ:
7
О С Ъ Ж Д А ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 35, да заплати на Н. В. Ц., ЕГН ********** от гр.София,
ЖК Младост 2, бл.217, ет.10, ап.49, СУМАТА от 1289,68 лева /хиляда двеста осемдесет и
девет лева и 68ст./, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2018г. за ползването на собствените на ищеца 2/3 идеални части от
съсобствения между него и ответника имот, представляващ им.пл.№7696 от кв.424 по плана
на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м., от които 2058 кв.м. разположени в двора на
Основно училище „Георги Бенковски” и попадащи в парцел ІІ-За училище в кв. 424 по
отменения регулационен план на град Велинград, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.06.2022г. до окончателното плащане, както и СУМАТА от 392,28лв.
/триста деветдесет и два лева и 28ст./, представляваща законна лихва за забава върху
горното обезщетение за периода от 24.06.2019г. до 22.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД над горния размер за обезщетение до пълния претендиран
такъв от 1300лв. за същия период,както и искът за лихви над горния размер до пълния
претендиран такъв от 395,45лв. за същия период, като неоснователни.
О С Ъ Ж Д А ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 35, да заплати на Н. В. Ц., ЕГН ********** от гр.София,
ЖК Младост 2, бл.217, ет.10, ап.49, СУМАТА от 894,82лв. /осемстотин деветдесет и
четири лева и 82ст./- разноски по делото по съразмерност.
О С Ъ Ж Д А Н. В. Ц., ЕГН ********** от гр.София, ЖК Младост 2, бл.217, ет.10,
ап.49, да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 35, СУМАТА от 2,40лв. /два лев и 40ст./ -разноски по
делото по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8