Решение по дело №5225/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 423
Дата: 23 март 2011 г. (в сила от 14 април 2011 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20102120205225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                                             17.03.2011г.                           град Бургас

 

           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,    наказателно отделение, XII-ти състав

На седемнадесети февруари        две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                        Съдебни заседатели:

 

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5225 по описа на съда за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на И.Т.Д. ***, с ЕГН: **********, против наказателно постановление № 431/22.07.2010г., издадено от Началник на РУМВР гр. Созопол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

С жалбата се моли съда да преразгледа горепосоченото наказателно постановление, като го измени и намали наложената от АНО санкция.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата – Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства.

Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е предмет на спор, че жалбоподателят притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение към 16.07.2010г.

Около 15.40 часа на 16.07.2010 г., в района на к-с „Градина”, гр. Черноморец, полицейските служители П.Х. и И. Г., осъществяващи контрол, спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. При извършване на проверка на документите на водача и на автомобила се установило, че жалбоподателят няма договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за въпросния автомобил.

С оглед на тази констатация от извършената проверка, актосъставителят Х. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 431/17.07.2010г. против И.Т.Д., за това, че на същата дата, жалбоподателят управлява собствения си л.а. без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля посочен в него, предявен бил веднага на жалбоподателя, който го подписал, без да посочи конкретни възражения.

Въз основа на установеното с горепосочения акт, впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство НП № наказателно постановление № 431/22.07.2010г., издадено от Началник на РУМВР гр. Созопол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, с фактическо описание на нарушението – притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с чл. 249, т. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на актосъставителя, както и от съдържанието на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че непосочването на рег. № на автомобила му в НП е съществено процесуално нарушение, както и непосочването на Закона в т.1 от НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая, посочените от жалбоподателя пропуски на АНО не се явяват формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя същите не водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, съдът намира за неоснователни и като защитна теза с цел избягване на административно наказателна отговорност.

По съществото на спора:

Съгласно чл. 249, т. 1 от КЗ една от задължителните застраховки е „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Според разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочена като нарушена в НП, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Санкционната разпоредба на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда, че лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице.

С оглед на цитираната нормативна уредба, относима към разглеждания казус и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил задължението си вменено му с разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството си на собственик на лек автомобил, който е регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ към датата на извършената проверка – 16.07.2010г. Нарушението на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ е обявено за наказуемо с административно наказание с нормата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За съставомерността на това нарушение е достатъчно физическото лице да притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение и да не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за съответната година. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството дали собственика на МПС управлява същото или не, при положение, че последното не е било спряно от движение.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от доказателствените материали по делото, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

В случая правилно е определен и размера на административното наказание – глоба от наказващият орган. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. В конкретния случай, наложената глоба на жалбоподателя е в минималния, предвиден от законодателя размер – 400 лв. и същата е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН, и не може да бъде намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 431/22.07.2010г., издадено от Началник на РУМВР гр. Созопол против И.Т.Д. ***, с ЕГН: **********, с което на жалбоподателя, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

Златка Калоянова