Р Е Ш Е Н И Е №
1355
гр. Сливен,
27.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3481 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника П.В.Й. да заплати на ищеца Д.А.М. сумата от 1100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2015 г. по вина на ответника,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането -
14.11.2015 г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2015 г. на АМ
Тракия, км. 359, посока гр. София, при разклона за кв. „Ветрен“, гр. Бургас,
при управление на л. а. „Хонда Сивик“, с рег. № У 1497 КК, ответникът е
предизвикал ПТП, при което е блъснал отзад управлявания от ищеца л. а. „Опел
Вектра“ с рег. № СН 3772 КА, като ответникът е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,07 на хиляда, за което се е
признал за виновен и му е наложено наказание със Споразумение по НОХД №
3298/2016 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в автомобилна травма - получени от ищеца
силна уплаха и стрес, които продължават и до настоящия момент, както и
имуществени вреди в общ размер на 1100 лв., от които 750 лв. - нанесени на
автомобила му щети и 360 лв., заплатени за репатриране на автомобила, който
след ПТП не е можел да се движи на собствен ход. Претендира ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпените неимуществени вреди и
1100 лв. за претърпените имуществени вреди. Претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба
чрез назначения си особен представител - адвокат. Изразява становище за
допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната основателност с твърдения
за недоказаност на претърпените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и
продължителност, както и за обстоятелството дали за настъпилото ПТП не носи
вина и ищецът.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат,
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения
си от съда особен представител - адвокат, оспорва иска за неимуществени вреди като
несправедливо завишен по размер.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Протокол за ПТП № 1527307,
съставен от мл. автоконтрольор Цветан Стайков, на 14.11.2015 г. на АМ Тракия,
км. 359, посока гр. София, при разклона за кв. „Ветрен“, гр. Бургас, настъпило
ПТП с участници ответникът П.Й., с управляван от него автомобил Хонда Сивик с
рег. № У1497КК и ищецът Д.М., с управляван от него автомобил Опел Вектра с рег.
№ СН3772КА. В графата причини и условия за ПТП било посочено, че ответникът,
при движение с несъобразена скорост и употреба на алкохол, допуска ПТП като
застига и блъска отзад автомобила на ищеца, при което и двата автомобила се
завъртат на пътното платно.
На ответника бил съставен АУАН №
15-0796-4441 от 14.11.2015 г. и с Наказателно постановление от 22.12.2015 г.
бил наказан с глоба за извършените нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Видно от приложеното НОХД № 3298/2016 г.
по описа на БРС, със Споразумение от 22.06.2016 г. ответникът се признал за
виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,07 на хиляда, за което му било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, чието изтърпяване било отложено за три години, глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца.
По досъдебното производство била
изготвена съдебно
- оценителна експертиза, от която се
установява, че нанесените вреди на пострадалия от ПТП автомобил на ищеца са в
размер на 750 лв.
Видно от представената Фактура №
**********/17.11.2015 г. за репатриране на автомобила на ищеца на 14.11.2015
г., товарене и разтоварване, ищецът заплатил общо сумата от 360 лв.
От показанията на разпитаната свидетелка
Марияна Желязкова - фактическа съжителка на ищеца, се установява, че ищецът е
изпитал силна уплаха от ПТП, а още когато минават покрай мястото на инцидента
изпитва притеснение и моли за вода. Показанията й кореспондират и с тези на
разпитания свидетел Димитър Канев, който е пътувал в колата, шофирана от ищеца,
по време на ПТП. Свидетелят излага, че и двамата са били много изплашени, но
физически ищецът не е имал наранявания. Свидетелят излага, че ищецът е
пострадал от уплахата, но не му е споделял да има други здравословни проблеми в
резултат на инцидента.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Съдът
намира исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1100
лв. за изцяло основателна и доказана.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - приложеното НОХД № 3298/2016 г. по описа на РС - Бургас, съдебно - оценителна
експертиза в досъдебното производство по НОХД № 3298/2016 г. по описа на РС - Бургас и приетите като писмени доказателства
по делото Протокол за ПТП № 1527307, АУАН № 15-0796-4441 от 14.11.2015 г., НП от 22.12.2015
г. и Фактура № **********/17.11.2015 г. се установиха всички елементи от фактическия
състав на вземането, а именно наличие на
противоправно деяние на ответника - причиняване на ПТП, в пряка и
непосредствена причинна връзка с което са настъпили за ищеца имуществени вреди
в пълния претендиран размер от 1100 лв., от които 750 лв. - нанесени на
автомобила му щети и 360 лв. заплатени за репатриране на автомобила.
Предвид изложеното предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
Що се
отнася до претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, то съдът я намира
за частично основателна.
Размерът на подлежащите на
обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при
съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето,
изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на
последиците и др. В този смисъл е Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г.
В
настоящия случай от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 ГПК, може да се приеме, че
пострадалият ищец е изпитал силна уплаха от процесното ПТП, както и стрес от
естеството на инцидента и неудобства. Безспорно ПТП е повлияло негативно на
ищеца в емоционален план, но данни за значими, трайни
или непреодоляни психични епизоди няма. Ищецът не е пострадал физически, няма данни
да се е нуждаел от специализирана медицинска или психологична помощ след
инцидента. Същият е млад и здрав човек, който би следвало без особени
затруднения да преодолее негативните усещания и страхове и да възстанови
емоционалното си състояние.
Ето защо, установените по вид, обем,
характер и продължителност негативни емоционални преживявания, в своята
съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението за
морални вреди от 300 лв.,
поради което и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 2000
лв.
Твърденията, заявени своевременно в
отговора на исковата молба, за евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат поради вина и у ищеца за настъпилото ПТП, останаха неподкрепени
с доказателства, поради което това
възражение на ответника съдът намира за неоснователно.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда
сумата от общо 350 лв., от които 250 лв. - възнаграждение за особен
представител и 100 лв. - държавна такса за производството по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 362,50 лв. адвокатско
възнаграждение по делото, от които 307 лв. по уважения иск за обезщетение за
имуществени вреди и 55,50 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди,
съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.А.М., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 1100,00 лв.
/хиляда и сто лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както и сумата от 300,00
лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени от ищеца уплаха и стрес, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 14.11.2015 г. по вина на ответника, който е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,07 на хиляда, за което се е
признал за виновен и му е наложено наказание със Споразумение по НОХД №
3298/2016 г. по описа на РС - Бургас, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на увреждането - 14.11.2015 г., до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен размер от
2000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен, сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща държавна такса
и възнаграждение за особен представител по делото.
ОСЪЖДА П.В.Й.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат С.И.Р. ***, офис 6, на
основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата от 362,50 лв. /триста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: