№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Димитър
Михов
при секретаря Наталия
Зирковска с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 910/2022 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от А.Р.Х. ЕГН **********, срещу Решение №324/04.03.2022 г. постановено
по АНД № 35/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0442-000670/24.11.2022
г. на Началник сектор към ОД МВР - Варна, Четвърто РУ – Варна, с което на А.Р.Х.
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. С решението касатора е осъден да заплати на ОД МВР - Варна възнаграждение
за юрисконсулт 80 лева.
Жалбоподателят
изтъква, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи, че съдът
не е отчел, че в НП не е посочена нарушената правна норма на чл.5, ал.3 от ЗДвП, а е посочена само санкционната норма на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, с което е
нарушено правото му на защита. Не е изяснено по какъв начин е обиктивиран
отказа да изпълни предписанието за медицинско изследване, в АУАН и НП е
посочено само „талон за медицински изследване“. Не са описани обстоятелствата
относно отказа да получи талон за медицинско изследване и неявяването му в
лечебното заведение, регламентирани с чл.6 и чл.11 от Наредба № 30/27.06.2001
г. Представил е заповед за задържане на лице, от която се установява, че в
13,55 часа на 26.10.2021 г. е задържан и разписка, от която се
установява, че е освободен в 17 ч. на 26.10.2021 г. Към момента на отказа е бил
задържан. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и наказателното
постановление. В писмено становище жалбата се поддържа.
Ответник – Началник
сектор към ОД МВР – Варна, Четвърто РУ – Варна, чрез юрисконсулт в писмено
становище – с. д. № 7772/17.05.2022 г. оспорва касационната жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно. Обосновано е прието, че НП е
законосъобразно и не страда от сочените пороци. Отправено е искане за оставяне
в сила на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителя
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд –
Варна е приел за установено следното:
На 26.10.2021 г. около 13,05
ч. служители на 4 РУ-Варна в изпълнение на служебните си задължения били
извикани за съдействие от служители на жандармерията, тъй като при проверка на
автомобил било открито известно количество тревна маса и следвало водача на
автомобила да бъде тестван за евентуално управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Поради това бил извършен и оглед на намерените наркотични
вещества. След като на място пристигнал свид. Петров предложил на водача на
автомобила – А.Р.Х. да бъде тестван за
наличие на наркотични вещества. Разяснено било на жалбоподателя, че ще бъде
изпробван за употреба на наркотици с "Дръгтест 5000". Разяснил му как
ще бъде направено това и предвиденото наказание от закона при отказ. Х. отказал
да му бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества. Поради това
му бил издаден талон за изследване, с който бил задължен да се яви до 45 минути
във ВМА - Варна. Талонът му бил връчен в 15.40 ч. Бил съставен АУАН на Х. за
отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство "Дръгтест
5000" с фабричен номер ARКА-0045, за установяване на употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените срокове
от компетентни лица. Установено е, че Х. е отказал извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества, с което е извършил нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. В посочената норма е предвидена и секцията, поради това
законосъобразно НП е издадено за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда две изпълнителни деяния в условията на
алтернативност. В случая е описано, че е отказал проверка с „Дръгтест 5000“. Не
е дал и кръвна проба. Вписването на неизпълнение на предписанията дадени с
талона за медицинско изследване не представлява ново обстоятелство, а
мотивировка, че е налице нарушение но чл.174, ал.3 от ЗДвП състоящо се в отказ
да бъде изпробван за употреба на наркотични средства. Налице е нарушение –
отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, поради което
неспазване на редът на Наредба № 1/19.07.2017 г. е без значение за спора.
Решението
на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Районният
съд е събрал относимите и необходими за спора доказателства, обсъдил е фактите
от значение за спорното право и е извел горните изводи, които касационната
инстанция възприема за правилни. Настоящият съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК
към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно
изводите му като обосновани и законосъобразно направени.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава на
нарушението по чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
От анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява
по безспорен и категоричен начин съставомерното деяние, изразяващо се в отказ
на нарушителя като водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. В НП е
описано нарушението и е посочено, че Х. е отказал да му бъде извършена проверка
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден
му е талон за изследване 085755. След описание на фактите
административнонаказващия орган е извел, че е Х. е извършил следното нарушение:
„Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, с което е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП“
и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба 2000 лева и
лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
От
събраните доказателства се установява, че Х. е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и е отказал да получи и подпише Талон за изследване
085755. С деянието е осъществено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Начина по
който е описано нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере срещу
какви факти следва да се защитава, а именно отказ да му бъде извършена проверка с тест за употреба
на наркотични вещества. Настоящата инстанция споделя извода на РС – Варна, че посочените
факти относно неизпълнение на предписание за изследване са допълващи такива и
изясняват цялостната обстановка. Касационната инстанция приема, че е установено
нарушение по чл. 147, ал.3 от ЗДвП, в НП правилно е посочено че нарушението е
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, съответно наказанието се налага на основание чл. 174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
След като е вменено
нарушение за отказ да се извърши проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества или техните аналози е без значение за спора имал ли е
възможност жалбоподателя да се яви за изпълнение
на предписанието за изследване. Жалбоподателят е посочил, че е допуснато
нарушение на чл. 6 и чл.11 от Наредба № 30/27.06.2001 г. Същата е отменена от 29.09.2017 г. съгласно §6 от ПЗР на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Дори и да
се приеме, че жалбоподателят посочва нормите от действащата Наредба № 1 от
19.07.2017 г. е без значение за спора спазени ли изискванията при издаване на талон
за изследване, тъй като не е ангажирана административнонаказателната отговорност
за това, че не е изпълнено предписанието за изследване.
На основание чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,
наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно. Понятието “законни
разпоредби”, по смисъла на ЗАНН обхваща, както нарушената материалноправна
разпоредба, така и санкционната /административнонаказателната/ разпоредба, въз основа на която се налага
конкретно административно наказание. Всяка административнонаказателноправна
норма се състои от хипотеза, диспозиция и санкция, като не са редки случаите,
когато и трите елемента са структурирани в един и същ нормативен текст.
Настоящия случай е такъв – нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съществуват и
случаи, при които хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в
един нормативен текст, а санкцията е структурирана в отделен текст, но в
настоящия казус не е така. Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че установените факти посочват нарушение на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, защото в случая не е ангажирана отговорността на водача
на пътно превозно средство за управление на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, или да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение.
Предвид горното настоящият състав
намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което
решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, основателно
се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по
същото е проведено само едно открито съдебно заседание, по което процесуалният
представител на ответника е депозирал
становище по съществото на спора. На ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения с чл. 27е от Наредбата минимален
размер от 80 /осемдесет/ лева, съобразно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324/04.03.2022 г., постановено
по АНД № 35/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА А.Р.Х. ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.