№ 186
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000112 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4213/29.12.2021г. по описа на ДОС на
Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник адвокат С.Д., АК-Добрич, срещу решение
№43/07.12.2021г. на Окръжен съд - Добрич (ДОС), постановено по т.д. №41/2021г. по
описа на ДОС, в частта му, с която застрахователното дружеството – жалбоподател е
осъдено да заплати на ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, от град Балчик, област
Добрич, сума над 50 000 лева до присъденото обезщетение в размер на 100 000 лева за
причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в
град Балчик, на ул. „Черно море”, по вина на водача на т.а. „Форд транзит”, с peг. №
ХХ ХХХХ ХХ, М. Л. М., застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по застрахователна полица
№BG/22/119002696153 със срок на застрахователно покритие от 27.10.2019 до
26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2020г.
(датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция) до окончателното плащане, както и в частта за разноските,
съразмерно на уважената част на иска.
Основните оплаквания във въззивната жалба са за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част, като изложените основания и
доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното
обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди,
причинени на пострадалия ищец от процесното пътнотранспортно произшествие.
1
Твърди се, че в постановеното решение липсва извършен анализ на обстоятелствата,
имащи значение за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, не е
обсъдено и становището на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска
експертиза относно оздравителния процес и прогнозното възстановяване на ищцата,
липсват и каквито и да е било мотиви относно извода за справедливия размер на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл
първоинстанционният съд е допуснал неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и необоснованост на постановения от него акт. Иска се от въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което тази искова
претенция да бъде отхвърлена за сума над 50 000 лева, като в съответствие с това се
ревизира и произнасянето в частта му за разноските.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна К.Г., чрез
пълномощника си по делото адвокат М.Я., АК-Добрич, изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Като обосновава подробно аргументи
за това, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението изцяло
кореспондира с принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, същият е
съобразен с всички критерии, които според задължителните указания в ППВС №4/1968
следва да бъдат взети предвид от съдилищата при определяне обезщетението за
неимуществени вреди, моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено от
въззивния съд.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът ЗК
„Лев инс” АД, чрез пълномощника си по делото адвокат С. Д., заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба, изложените в нея основания и искания и моли за нейното
уважаване.
Въззиваемата страна К.Г., представлявана по пълномощие от адвокат Славина
Радева, АК-Добрич, заявява, че поддържа становището си за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.
И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като представят
списъци по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените пред първоинстанционния Добрички окръжен съд
искове е претендираното пряко право на ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, от град
Балчик, област Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София
обезщетение за причинените й вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в град
Балчик, на ул. „Черно море”, по вина на водача на т.а. „Форд транзит”, с peг. № ХХ
ХХХХ ХХ, М. Л. М., вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от
причинените й телесни увреждания – травматичен шок, счупване на долния край на
лява бедрена кост, закрито, счупване на дисталната част на лява тибия и фибула,
открито, и счупване на таза, закрито, и понесени материални загуби – сторени разходи
за лечение.
Претендираното обезщетение за неимуществените вреди първоначално е
заявено в размер на 60 000 лева. Впоследствие е допуснато изменение на иска като
размерът е завишен на 100 000 лева. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е
заявен в размер на 4 431 лева.
2
Така предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищцата за
осъждане на ответника да й заплати и обезщетения за забава в размер на законната
лихва върху дължимите застрахователни обезщетения, считано от датата на изтичане
на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция -
02.12.2020г., до окончателното им плащане.
Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на така предявените
акцесорни искове. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства за
обосноваване на тези искания обосновано следва да се приеме, че се претендира
осъждане на ответния застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него
забава за определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда на
причинените на ищцата вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС. Следователно, така предявените
акцесорни искове намират своето правно основание в нормата на чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ.
Исковете са били уважени в цялост от първоинстанционния съд. В частта му, с
която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетение за
причинените й имуществени вреди, съответно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди до размера на сумата 50 000 лева, ведно със следващото се
обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от
страните и е влязло в сила.
Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд
приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на т.а.
„Форд Транзит” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, чиято отговорност е застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев Инс” АД,
причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и имуществени вреди. В
този смисъл събраните във въззивното производство доказателства – свидетелските
показания на застрахования водач М.М. и заключение на съдебна автотехническа
експертиза, от една страна, са ирелевантни за предмета на въззивното производство. От
друга страна, не могат и да бъдат зачетени за формиране на извод относно обема на
отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на щетите,
причинени на ищцата при процесното ПТП поради липсата на изключителна вина у
застрахования при него водач за настъпване на произшествието и/или наличието на
независимо съизвършителство и от водача на другото МПС - участник в увреждащия
деликт П.Ф. Р. Фром като водач на л.а. „Пежо 207” с рег. № ТХ 1917 АР.
По отношение механизма на ПТП, виновната и противоправна деятелност на
водача на т.а. „Форд Транзит” М.М., съдът е обвързан и от задължителната сила на
решението на наказателния съд по чл.78а НК, постановено по АНХД №87/2021 г. по
описа на Районен съд – Балчик, влязло в сила на 31.07.2021 г. - чл.300 от ГПК, във вр. с
чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК.
С оглед на това и като се имат предвид и оплакванията на ответника във
въззивната жалба, спорен във въззивното производство е единствено размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда на причинените й неимуществени
3
вреди.
Не е повдигнат спор относно броя, вида и обема на получените от ищцата
телесни увреждания. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение на
вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза и свидетелските
показания на разпитаните свидетели. Безспорно е установено, че в резултат на
директния удар от навлезлия почти изцяло на тротоара л.а. „Пежо 207”, предходно
ударен леко отзад от т.а. „Форд Транзит” (гражданската отговорност на чийто водач е
била застрахована при ответното дружество), на ищцата, движеща се в този момент по
тротоара, в неговата най-вътрешната част, е била нанесена тежка съчетана травма –
закрити фрактури на лява половина на таза и лява бедрена кост, открита фрактура на
двете кости на лявата подбедрица, травматичен шок. Това е наложило ищцата да бъде
откарана по спешност в болницата в град Добрич, което е извършено от пристигналия
на място медицински екип от ЦМСП – гр. Балчик с внимателно придържане на крака с
цел обезопасяването му и предпазване от разместване на откритото счупване на
подбедрицата. Ищцата е била настанена в ОАИЛ като са извършени съответни
действия за овладяване на травматичния шок. След проведени грижи, наблюдение и
лечение травматичният шок е бил овладян, ищцата е била поставена на строг постелен
режим като след проведени изследвания и консулти е направена подготовка за
поетапно оперативно лечение на фрактурите на ляв долен крайник. На 06.03.2020г. е
било извършена първата оперативна интервенция по повод счупването на лява
подбедрица с репозиция с метална остеосинтеза с анатомична плака, с последваща
гипсова имобилизация. На 12.03.2020 г. ищцата е била оперирана повторно по повод
фрактурата на лява бедрена кост като отново е извършена репозиция с метална
остеосинтеза със заключваща анатомична плак и гипсова имобилизация. Счупването
на пубиса (срамна кост) е лекувано конвенционално с обезболяващи медикаменти и
строг постелен режим. Възстановителният период е бил труден и продължителен.
Както при болничното лечение, така и впоследствие в домашни условия ищцата е била
напълно зависима от помощта на своите близки. Първоначално ищцата е била на строг
постелен режим (за период от около три месеца), всички грижи за нея – хранене,
обличане, хигиена, прием на медикаменти, превръзки на оперативните рани, били
полагани основно от дъщеря й – свидетелката Д. Иванова, и членовете на нейното
семейство, в чийто дом в гр. Добрич ищцата била прибрана след изписването й от
болницата. Поради счупването и на таза през този период ищцата била с поставен
катетър, а след премахването му поради получено възпаление, използвала хигиенен
стол. Впоследствие бавно и внимателно започнала раздвижване, използвайки и помощ
от рехабилитатор, който я посещавал в дома. Първоначално се придвижвала с
проходилка, по-късно с патерица тип канадка, която използвала и понастоящем. През
целия период на възстановяване, продължил около година, ищцата изпитвала болки,
променила се емоционално, била подтисната, лабилна, с черни мисли, постоянно
загрижена, чувствала се непълноценна, често се разстройвала и плачела. И
понастоящем се страхувала да се движи по улицата, да се отдалечава от дома,
страхувала се да пресече пешеходната пътека, която била пред дома, за да навлезе в
парка за разходка и почивка. Наред с това, година след инцидента е констатирано, че в
областта на оперативната рана на подбедрицата има кожна рана със зачервяване и
гноевидна секреция, което наложило през м. ноември 2021г. да бъде извършена нова
операция за отстраняване от костта на имплантираните метални плаки. Според вещото
лице по СМЕ, възстановителният период след тази операция би трябвало да е около
месец, тъй като костта е зараснала с образуване на костен калус, необходимо е само
4
време за зарастване на оперативните рани. Възможно е впоследствие при влажно
време, при физическо натоварване ищцата да има болки на местата на счупванията.
Възможно е, с оглед вида на травмите, възрастта на пострадалата и по-бавния
оздравителен процес да има и поражение в походката и затруднения при движение.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели Десислава Иванова и Младен
Иванов – дъщеря и зет на пострадалата, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, преди произшествието
ищцата е била силен и борбен човек, много подвижен, обичала да се разхожда, да се
вижда с приятелки, почти не ползвала услугите на кола, градски транспорт навсякъде
ходела пеш независимо, че Балчик е град с баири.
Анализът на установените по делото факти сочи, че при процесното пътно
произшествие на ищцата са били причинени сериозни травматични увреждания -
закрито счупване на долния край на лява бедрена кост, открито счупване на дисталната
част на лява тибия и фибула и закрито счупване на таза, травматичен шок, което е
изисквало бърза медицинска намеса, тъй като е имало опасност за живота. Към
момента на инцидента ищцата е била с придружаващи заболявания - хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене, което е
изисквало съобразяване при лечението, тъй като водят до увеличаване на оперативния
риск. Оздравителният процес, включващ няколкократни оперативни интервенции за
наместване на счупванията на костите на крака, а впоследствие и за отстраняване на
металните плаки, е бил продължителен, свързан с болки, неудобства и притеснения.
Макар понастоящем същият да е приключил, налице са персистиращи усещания за
болки, затруднение при придвижването, за което ищцата използва помощни средства
(патерица, бастун). Следва да се вземат предвид и претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер по време на възстановителния период, в т.ч. и наложилото
се принудително преместване от дома, в който до този момент ищцата е живеела със
своя съпруг, последвалата изолацията и ограничения за придвижване, разходки,
социални контакти, както и отражението на преживянето върху психо-емоционалното
състояние на пострадалата. Съдът отчита и нейната възраст към момента на
причиняване на травмите (на 75 години), спрямо която по-доброто общо физическо
здраве е от особена важност, а всяко едно нараняване, независимо от неговата тежест,
получено при такова стресогенно събитие от вида на процесното, се възприема и
преживява по-тежко. Като съобразява и социално-икономическата обстановка в
страната към момента на настъпване на процесното събитие (м. март 2020г.),
обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие
и в съответствие с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът
приема, че на ищцата К.Г. следва да се определи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 90 000 лева.
С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди над тази сума и вместо него постановено друго, с което искът до
пълния претендиран размер от 100 000 лева бъде отхвърлен като неоснователен. В
частта, в която искът е уважен за сумата над 50 000 лева до установения от въззивния
съд основателен размер на тази главна искова претенция от 90 000 лева решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Оплаквания срещу уважения акцесорен иск не са развити във въззивната жалба,
поради което и доколкото не се установяват допуснати нарушения на императивни
законови разпоредби въззивният съд не дължи нарочно произнасяне.
5
В съответствие с този резултат решението следва да бъде частично ревизирано и
по отношение на присъдените разноски.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.228, дело ДОС) за
първоинстанционното производство ищцата е претендирала репарирането на разноски
в общ размер на 9 178 лева, включваща платените държавни такси и адвокатско
възнаграждение, които първоинстанционният съд е присъдил изцяло. Отчитайки
основателния размер на едната главна искова претенция, установена от въззивния съд,
разноските, които се следват на ищцата за първоинстанционното производство са в
общ размер на 8 299,14 лева.
За въззивното производство ищцата претендира репарирането на разноски в
размер на 2 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност с
неоснователната част на въззивната жалба на ответника на страната се следват
разноски в размер на 2 000 лева.
Или общият размер на сторените разноски за производството по делото (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно), които ответникът следва да следва да бъде осъден да
репарира на ищцата по съразмерност с уважената част на исковете е 10 299,14 лева.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.231, дело ДОС) за
първоинстанционното производство ответникът е претендирал репарирането на
разноски в общ размер на 1 850 лева - платени възнаграждение за вещо лице, както и
адвокатско възнаграждение. Отчитайки неоснователния размер на едната главна
искова претенция, установена от въззивния съд, разноските, които се следват на
ответника за първоинстанционното производство са в общ размер на 177,15 лева.
За въззивното производство въззивникът - застраховател претендира
репарирането на разноски в общ размер на 1 585 лева - платени държавна такса,
възнаграждение за вещо лице по допусната във въззивното производство експертиза и
депозит за покриване на евентуални разходи за допуснати свидетели. Не следва да се
съобразява като разход сумата от 30 лв. – внесен депозит за покриване на евентуален
разход за единият призоваван свидетел, тъй като същата не е използвана (свидетелят не
е разпитван, заличен е от списъка на лицата за призоваване) и подлежи на връщане на
страната при поискван. От общата сума 1 555 лева ищцата следва да възстанови на
ответника – въззивник сума в размер на 311 лева по съразмерност с основателната част
на въззивната жалба.
Или общият размер на сторените разноски за производство по делото (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно), които ищецът следва да бъде осъден да репарира на
ответника по съразмерност с отхвърлената част от иска е 488,15 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №43/07.12.2021г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по
т.д. №41/2021г. по описа на ДОС, в частта му, в която ответникът Застрахователна
компания „Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище град София, е осъден да
заплати на ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, от град Балчик, област Добрич,
обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от нея вследствие на
ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в град Балчик, на ул. „Черно море”, по вина на водача
на т.а. „Форд транзит”, с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, М. Л. М., застрахован при ответното
6
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по
застрахователна полица №BG/22/119002696153 със срок на застрахователно покритие
от 27.10.2019 до 26.10.2020 г., за горницата над 90 000 лева до присъдените 100 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2020 г. (датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна
претенция) до окончателното й плащане, както и изцяло в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, с адрес град
Балчик, област Добрич, ул. „Черно море” №58, срещу ответника Застрахователна
компания „Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” №67а, искове с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, за заплащане на сумата 10 000 лева (десет
хиляди лева), представляваща част от дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в град Балчик, на ул.
„Черно море”, по вина на водача на т.а. „Форд транзит”, с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, М. Л.
М., застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен по застрахователна полица №BG/22/119002696153 със срок на
застрахователно покритие от 27.10.2019 до 26.10.2020 г., както и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
02.12.2020 г. (датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция) до окончателното й плащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №43/07.12.2021г. на Окръжен съд - Добрич,
постановено по т.д. №41/2021г. по описа на ДОС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ответника Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67а, да
заплати на ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, с адрес град Балчик, област Добрич, ул.
„Черно море” №58, сумата 10 299,14 лева (десет хиляди двеста деветдесет и девет лева
и четиринадесет стотинки), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), по съразмерност с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, с адрес град Балчик, област
Добрич, ул. „Черно море” №58, да заплати на ответника Застрахователна компания
„Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” №67а, сумата 488,15 (четиристотин осемдесет и осем лева и
петнадесет стотинки), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), по съразмерност с
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8