№ 3196
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110168658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от ГПК.
Образувано е по молба от Мари-Кристин Едуард О., с правно основание
чл. 19, ал. 1 от ЗГР. С молбата се иска да бъде допусната промяна на
собственото име на молителката, като към имената й „Мари-Кристин“ се
прибавят и имената „Астрид Жозефин“, както и да отпадне бащиното й име
„Едуард“, като се сочат причините за това.
Заинтересованата страна Столична община – Район „Триадица“, редовно
призована, не изпраща представител и не взима становище по молбата.
СРП, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище
по молбата.
Съдът, след като прецени приетите по делото доказателства и
становищата на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че молителката е български гражданин и
гражданин на Белгия, родена на 30.08.1992 г. в гр. Варегем, Белгия, от
родители Мая Георгиева Койчева – майка, и Едуард Алберт Мария О. – баща,
като в акта й за раждане, издаден от белгийските власти, същата е записана с
имената Мари-Кристин Астрид Жозефин О., с които имена фигурира и в
издадените й белгийски документи за самоличност, а в българския й акт за
раждане тя е записана с имената Мари-Кристин Едуард О. /л. 7-15 от делото/.
От представените писмени документи и постъпилите и приети по делото
служебни справки не се установи евентуален користен мотив за исканата
промяна или целени неправомерни действия.
От показанията на разпитания по делото свидетел Мая Георгиева
1
Койчева, които съдът прецени при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от
ГПК и кредитира изцяло, се установява, че дъщеря й никога не е живяла в
България и няма издавани български документи за самоличност, поради
разминаването в имената й, с които фигурира в регистрите в България и в
Белгия. Свидетелката посочва, че молителката е добила популярност в
семейния си и приятелски кръг в Белгия с имената Мари-Кристин Астрид
Жозефин О..
Името е словесно обозначение, което се образува по императивно
определен в ЗГР начин и което всяко физическо лице има. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащиното или фамилното име се
допуска от съда тогава, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства” по смисъла на ЗГР
няма, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените
пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са
важни по смисъла на закона или не. Съдът намира, че като такива трябва да се
окачествят тези обстоятелства, които са направили лично или обществено
неудобно и неподходящо за лицето да носи собствено име, промяната на
коиео се иска.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед правната сигурност и
съответствието на правната с фактическата действителност,
идентифицирането на молителката със собственото име „Мари-Кристин
Астрид Жозефин“, съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР, налагащо съдействие от страна на съда за упражняване на личното
субективно право на име, тъй като последната се легитимира с различни
имена в различни държави - в България и в Белгия. Съдът намира, че така
установеното обстоятелство създава административни пречки и трудности
при идентифициране на самоличността на молителката /в този смисъл -
решение № 145/08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
На следващо място съдът счита, че идентифицирането на молителката
без бащиното име „Едуард“ и най-вече предвид обстоятелството, че
последната, макар и притежаваща българско гражданство, не е родена на
територията на Република България и трайно се е установила да живее в
Белгия, е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР, което дава
основание на съда да постанови премахване на бащиното й име от трите й
имена, като намира, че в случая именно предвид обстоятелството, че
молителката не е родена на територията на Република България и същата има
и белгийско гражданство, не е обвързан от ограничителните норми,
уреждащи формирането на имената на българските граждани, действащи към
момента на раждането на молителката, респ. към настоящия момент.
Поради така изложените съображения настоящият състав счита, че
молбата с правна квалификация по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна на
собственото име на молителката по поискания в нея начин, като отпадне
бащиното й име, следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР ПРОМЯНА В
СОБСТВЕНОТО ИМЕ на Мари-Кристин Едуард О., ЕГН **********,
съответно от „Мари-Кристин“ на „Мари-Кристин Астрид Жозефин“, като
ОТПАДНЕ бащиното й име „Едуард“ от съставните части на имената й.
СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за
съдимост за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация
на молителката.
Препис от решението да се изпрати и на Софийска районна прокуратура,
с оглед правото й по чл. 537, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 537, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3