РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501127 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Национална агенция за
приходи против Решение № 260110/12.01.2021 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, V гр. състав, с което са отхвърлени предявените от Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, ЕИК 1310631880039 против С.С.М., ЕГН
********** и Т. А. Т., ЕГН ********** за обявяване на относително
недействителни по отношение на държавата на следната разпоредителна
сделка: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 76, том I, рег. № 789 по нот.д. №
67 от 13.02.2018 г. на нотариус Славко Попов, по силата на който С. С. М. е
прехвърлил на Т. А. Т. следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с
площ от 745 кв.м., представляващ парцел IV-1000 в квартал 73 по ПУП на
село Цалапица, Община Родопи, Област Пловдив, одобрен със Заповед №
70/1990 г. на кмета на Община Родопи, при граници: от двете страни улици,
УПИ V-1001, УПИ VIII-1003, УПИ III-999, ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда – къща, без посочена площ в акта за
собственост, а по графични данни – с площ от 80 кв.м., както и стопанска
постройка без посочена площ в акта за собственост, а по графични данни – с
площ от 21 кв.м. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
1
решението е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени, като вместо него се постанови друго решение по съществото на
спора, с което исковете да се уважат.
Въззиваемият Т. А. Т. чрез адв. И.С. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
Въззиваемият С. С. М. не е взел становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК от лица, имащи право на
жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 216,
ал. 2, вр. с чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
Ищецът е основал иска си на твърдението, че по отношение на
ответника С.М. било образувано ревизионно производство и издадена
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618000443-020-001/23.01.2018 г.,
връчена лично на ответника М. на 01.02.2018 г. При ревизията била
установена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения за данъци и ЗОВ на
„ТИР Сервиз“ ООД, чиито управител е ответникът С.М.. Ревизията
приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-16001618000443-091-
001/25.06.2018 г., връчен на ответника М. на 24.07.2018 г., влязъл в сила на
08.08.2018 г., с който били установени публични задължения в размер от 369
155,73 лв. Твърди се, че след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен нотариален акт
№ 76, том I, рег. № 789 по нот.д. № 67 от 13.02.2018 г. на нотариус Славко
Попов, ответникът С. С. М. е продал на ответникаТ. А. Т. собствения си
недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ от 745 кв.м.,
представляващ парцел IV-1000 в квартал 73 по ПУП на с. Цалапица, Община
Родопи, Област Пловдив, ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда – къща, както и стопанска постройка с площ от 21 кв.м. с
договор за покупко-продажба, изповядан по нотариален ред на 13.02.2018 г.
Счита, че са налице обстоятелствата по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за
обявяване на относителната недействителност на увреждащата
разпоредителна сделка, а именно: имотът е продаден на цена, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и че сделката
е сключена с намерение да се увреди публичният взискател. Въз основа на
тези твърдения се иска от съда да обяви за относително недействителен по
отношение на държавата процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен нотариален акт № 76, том I, рег. № 789 по нот.д. №
67 от 13.02.2018 г. на нотариус Славко Попов.
2
Ответникът Т. А. Т. е оспорил иска като неоснователен с
възраженията, че не е налице хипотезата на чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК, тъй като
даденото по договора не надхвърля значително полученото. Твърди, че
въпреки, че в договора за покупко-продажба продажната цена на имота е
посочена в размер на 7500 лв., то реално същата е била по-висока, тъй като
върху имота имало наложена възбрана по изп.д.№ 439/2014 г. на ЧСИ Минка
Станчева – Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, с взискател „АПИД 200“ ООД и
длъжник – ответника С.М.. Твърди, че между него и ответника С.М. е имало
устна уговорка Т. да погаси задълженията на М. по изпълнителното дело.
Твърди, че на 14.02.2018 г. е сключил спогодба с взискателя по
изпълнителното дело, по силата на която му е заплатил сумата от 10 000 лв. за
погасяване задълженията на М., като заплатил и таксите по изпълнителното
дело, след което взискателят вдигнал наложената върху имота възбрана. На
следващо място възразява, че сделката не е била сключена с намерение за
увреждане на ищеца от страна на ответника М., тъй като при изповядването и
ответникът М. бил представляван от ответника Т. въз основа на пълномощно,
чиято дата предхожда датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, а издаването на документите, необходими за сключване на сделката -
удостоверение за данъчна оценка и скица също било поискано преди
връчването на заповедта.
Ответникът С. С. М. с отговора на исковата молба е оспорил иска като
неоснователен. Поддържа, че даденото по договора не надхвърля значително
полученото, тъй ответника Т. са се уговорили последният да погаси негови
задължения по образувани изпълнителни дела и платените от Т. суми да са
част от покупната цена на имота. Възразява, че не е имал намерение да
увреди ищеца, тъй като непосредствено след издаване на пълномощното на
ответника Т. за сключване на сделката, на 15.01.2018 г. и преди датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия – 01.02.2018 г. е получил
сумата от 7500 лв., представляваща покупната цена за имота. След
15.01.2018 г. считал, че имотът вече не е негова собственост, тъй като е
упълномощил ответника Т. да извършва разпоредителни действия и е
получил договорената цена.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
В случая пред настоящата инстанция спор по фактите няма, като не се
оспорват фактическите и правни изводи на районния съд, че със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001618000443-020-001/23.01.2018 г. по описа на
ТД на НАП Пловдив е образувано по отношение на ответника С. С. М. в
3
качеството на управител на „ТИР СЕРВИЗ“ ООД ревизионно производство,
обхващащо задължения за данък върху доходите от трудовите и
приравнените на тях правоотношения, отговорност за данък върху добавената
стойност, отговорност за ДОО - осигурители, вноски за здравно осигуряване,
професионален пенсионен фонд и фонд ГВРС за данъчни периоди от 2008 г.
до 2016 г. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на ответника М. на
01.02.2018 г. Определен е срок за извършване на ревизията три месеца от
връчване на заповедта. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен
акт № Р-16001618000443-091-001/25.06.2018 г., с който са установени
публични задължения с размер от 369 155,73 лв., който акт е връчен на
24.07.2018 г. на ответника М. и е влязъл в сила на 08.08.2018 г.
Видно от представеното пред РС нотариален акт № 76, том I, рег. №
789 по нот.д. № 67 от 13.02.2018 г. на нотариус Славко Попов, със същия
ответникът С. С. М. е сключил с ответника Т. А. Т. процесният договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който е продал на
последния собствения си недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ
от 745 кв.м., представляващ парцел IV-1000 в квартал 73 по ПУП на с.
Цалапица, Община Родопи, Област Пловдив, ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда – къща, както и стопанска постройка с
площ от 21 кв.м. за сумата от 7500 лв., изплатена от купувача на продавача
изцяло и в брой преди подписване на договора за покупко – продажба.
Посочено е, че данъчната оценка на имота е 7490 лв. Видно от нотариалния
акт, при съставянето му е била представена скица на имота № 106/25.01.2018
г.
С разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е уредена правната възможност на
държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки,
сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се
уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение
спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите, регламентирани в точки от 1
до 6 от посочената разпоредба, представлява самостоятелно основание за
обявяване на недействителна по отношение на държавата на правна сделка. В
настоящия случай, първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно ищецът е атакувал
процесната сделка на следните две основания: че сделката с имуществени
права на длъжника е възмездна, сключена е след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, че даденото значително надхвърля по стойност
полученото, както и че е сключена с намерение да се увреди публичният
взискател.
Видно от представеното по делото пред РС пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 15.01.2018 г., със същото С.М. е упълномощил Т.Т. да
4
го представлява пред нотариус, като продаде включително и сам на себе си
процесния недвижим имот, да получи продажната цена в брой или по банков
път, както и да представлява С.М. пред всички институции във връзка със
снабдяване с документи за сделката.
По делото е представена и разписка от 15.01.2018 г., в която се
съдържа изявление на С.М., че е получил от Т.Т. в брой сумата от 7500 лв. -
продажната цена за описания в пълномощното имот.
По делото пред РС са приети като писмени доказателства и скица на
имота № 106/ 25.01.2018 г. и удостоверение за данъчна оценка от 31.01.2018
г., както и заявление за издаване на удостоверение за данъчна оценка,
подадено от ответника С.М. на 31.01.2018 г.
На 14.02.2018 г. между “АПИД – 2000” ООД и ответника Т.Т. е
сключен договор за спогодба /л.253 от делото на РС/, по силата на който
страните са се споразумяли Т.Т. в качеството му на третото лице да заплати
на “АПИД – 2000” ООД – взискател по изп.д. №439/291.014 г. на ЧСИ
Минка Станчева – Цойкова с рег. № 822, сумата от 10 000 лв. в деня на
подписване на спогодбата, както и всички такси по изпълнителното дело.
Постигнато е съгласие, че с плащането на тази сума се погасява задължението
на длъжника С. С. М. по изпълнителното дело, като разликата до пълната
дължима сума от 1172,22 лв. се опрощава, а кредиторът се е задължил в срок
до края на работния ден, следващ деня на плащането да подаде молба до ЧСИ
с искане за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на
запорите и възбраните върху имуществото на длъжника.
От приетото по делото удостоверение от ЧСИ Минка Станчева –
Цойкова с рег. № 822 се установява, че по изп.д. №439/291.014 г. , образувано
от взискателя „АПИД – 2000“ ООД, ответникът Т.Т. е заплатил на 14.02.2018
г. дължимата сума към взискателя в размер на 12 054,13 лв. и към съдебния
изпълнител – 1228,02 лв. – такси и разноски, като на 14.02.2018 г. е постъпила
молба от взискателя „АПИД – 2000“ ООД за прекратяване на изпълнителното
производство. По образуваното изпълнително дело е била наложена възбрана
върху недвижим имот на длъжника М., предмет на процесната
прехвърлителна сделка.
Видно от представената по делото пред РС справка по лице за
вписвания на Свп – Пловдив на името на С. С. М., наложената в полза на
взискателя “АПИД – 2000” ООД възбрана е била заличена на 15.02.2018 г.
Въз основа на така събраните доказателства и изяснената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Процесната сделка е сключена на 13.02.2018 г. след деня на връчване
на заповедта за възлагане на ревизия, която е приключила с влязъл в сила
ревизионен акт за установяване на публични задължения на ответника М. в
5
размер от общо 369155,73 лв.
По делото при лежаща върху него доказателствена тежест да
установи това ползващо го обстоятелство обаче, ищецът не установява
твърдението си, че стойността на прехвърлените с атакуваната сделка имоти
значително надхвърля получената по нея продажна цена от 7500 лв.
Данъчната оценка за същите е в размер на 7490 лв., който е по – малък от
получената цена според отразеното в нотариалния акт. Доказано е по делото
възражението на ответника Т., че е изпълнил парично задължение на
прехвърлителя М. към негов кредитор по изпълнително дело, в чиято полза е
имало вписана възбрана върху имота, предмет на сделката, като именно
поради изплащането от него на кредитора на сумата от 12 054,13 лв., а към
съдебния изпълнител – на сумата от 1228,02 лв. – такси и разноски,
изпълнителното производство е било прекратено, а възбраната е била
заличена. Така изплатените суми следва да се считат като част от продажната
цена за имота. Ето защо и доколкото липсват доказателства каква е била
пазарната цена на имота към момента на прехвърлянето му, следва да се
приеме, че твърдението на ищеца, че имотът е продаден на цена, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото, не е доказано.
Съдът намира, че по делото е останало недоказано и второто твърдение
на ищеца – че сделката е сключена от ответника М. с намерение да увреди
публичния взискател. Установи се по делото, че при сключването на сделката
прехвърлителят М. е бил представляван от ответника Т., който е бил
упълномощен за това преди датата на връзване на заповедта за възлагане на
ревизия – на 15.01.2018 г., когато е била платена и покупната цена за имота.
Прехвърлителната сделка е била подготвяна преди тази дата, като
удостоверението за данъчна оценка на имота е било издадено на 31.01.2018 г.,
а скицата за същия е била издадена на 25.01.2018 г.
Ето защо съдът приема, че по делото не се установява субективното
намерение на ответника М. за увреждане на ищеца, поради не е налице
предпоставката на чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК.
По изложените съображения съдът приема предявените искове за
неоснователни. Като такива, същите следва да се отхвърлят.
Районният съд е стигнал до същите правни изводи, поради което
решението му е правилно и като такова следва да се потвърди.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260110/12.01.2021 г. по описа на
6
Районен съд - Пловдив, V гр. състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7