№ 2182
гр. Пазарджик, 19.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220101676 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Ю. Ю. Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва постъпилото становище от пълномощника на ищеца -
адв. М., с вх. № 28652 /19.11.2024 г., с което моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа исковата молба и оспорва отговора й, както и
предявеният насрещен иск, като изцяло неоснователен. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит от 02.09.2023 г. Оспорва
действителността на процесния договор като недействителен. Поддържа
исковата молба за обявяването на договора за недействителен, които
възражения са относими и към предявения насрещен иск доколкото същия е
основан на договора за потребителски кредит като правопораждащ
юридически факт. Взето е становище за приемане на заключението по
изготвената в срок ССчЕ, към която няма въпроси. Възразява за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника – насрещен
ищец. Заявява, че няма други доказателствени искания и моли да се даде ход
на делото по същество. Изразено е становище по същество на делото. Към
становището е приложен Списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК и
Договор за правна помощ и съдействие от 18.11.2024 г.
За ответника „Стик – Кредит“ АД, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва постъпилото заявление от ответното дружество, чрез
1
пълномощника му адв. Н., с вх. № 28282/14.11.2024 г., с която заявява, че
поради служебен ангажимент не може да се яви и да вземе лично участие в
насроченото открито съдебно заседание по делото, насрочено за 19.11.2024 г.
Моли да се даде ход на делото в отсъствието на страната. Поддържа изцяло
подадения отговор на исковата молби и моли да се приемат представените с
него писмени доказателства. Поддържа изцяло предявените насрещни искове
и моли съдът да приеме представените с насрещната искова молба писмени
доказателства. Няма възражения относно проекта за доклад по делото и моли
съдът да обяви същия за окончателен. В случай, че заключението по
допуснатата и назначена ССчЕ е депозирано по делото в законоустановения
срок, моли съдът да го приеме като компетентно и обективно като заявява, че
няма въпроси към вещото лице. Към настоящият момент няма да сочи други
доказателства и няма други доказателствени искания. В случай, че делото
бъде отложено и насрочено за друга дата, моли да му бъде изпратен протокола
от проведеното открито съдебно заседание на електронната му поща,
посочена в молбата или чрез ССЕВ. Моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли исковите претенции на ищеца по първоначално
предявеният иск като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения
по съществото на делото. Към заявлението е приложен Списък на разноските,
съгласно чл. 80 от ГПК.
Явява се вещото лице М. Л..
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е главен иск - за прогласяване нищожността на процесния
договор за потребителски кредит от 02.09.2023г. и иск при условията на
евентуалност иск - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.27, във
връзка с чл.17 от същия договор. Предявен е и насрещен осъдителен иск.
В подадената искова молба се твърди, че на 02.09.2023 г. между ищеца
от една страна като потребител и от друга страна "Стик - Кредит" ООД като
2
търговец и заемодател е сключен Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 989012/02.09.2023 г., по силата на който
търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 950 лева, а
потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства
заедно с уговорената възнаградителна лихва на седем месечни вноски при
посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен
процент на разходите в размер на 42.58 %.
Посочено е, че общата сума за плащане по договора от страна на
потребителя е 1082.45 лева.
Твърди се, че в разпоредбата на чл.17 от договора е предвидено
обезпечение, а именно: осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и
следващите от ЗЗД и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава
да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по
настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки
и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
Кредитора всички задължения на Потребителя но настоящия договор
(включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
(тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Сочи се, че съгласно алинея 2-ра на чл.17 от договора третото лице -
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията
посочени в ОУ и се одобрява от Кредитора. Одобрението се извършва
единствено по преценка на Кредитора.
Сочи се, че при липсата на възможност па потребителя да предостави
обезпечение по чл.17 от договора за заем е предвидена в разпоредбата на чл.27
неустойка в размер на неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто)
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение., която се заплаща разсрочено към
всяка погасителна месечна вноска.
Сочи се, че с оглед преценка на икономическите последици от договора
3
и взимане на информирано решение за обвързване от страна на потребителя в
договора за потребителски кредит търговецът Стик-кредит АД е включило
само привидно задължителните реквизити на договора за потребителски
кредит, изискуеми от императивната разпоредба на чл.11, ал.1 от ЗПК, а
именно, но не изчерпателно: общия размер на кредита и условията за
усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; общо дължимата
от потребителя сума; чистата стойност на кредита; други условия.
Сочи се, че чрез посочения в договора ГПР търговецът привидно е
спазил изискванията на нормата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК във връзка е чл.19
ал.4 от ЗПК, който посочен размер твърдим да не е верен поради не
включването в него на неустойка за не предоставено обезпечение по чл.27 във
връзка е чл.17 от договора за потребителски кредит.
Твърди се, че невярността на посочения в договора ГПР да води до
липса на този задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и
заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на
ЗПК.
Горният правен извод счита, че се обосновава от предвидената в чл.27 от
договора неустойка за непредоставяне на гаранция и начинът й на изплащане
- месечно заедно е погасителната вноска.
Сочи се, че във връзка е горното на първо място потребителят и преди
обвързването му с договора не е запознат с това т.нар. изискване което
възниква след сключването на конкретния договор и което следва да се
4
изпълни практически веднага, а пък и самото му изпълнение от страна на
потребителя е невъзможно с оглед поставените от търговеца изисквания за
т.нар. обезпечение, вменено като задължение за потребителя, водещо до
възникване за него на допълнителни задължения по договора, а именно -
заплащане на разходи, прикрити като неустойка.
Сочи се, че в тази връзка в съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи, че: ,.в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин ши да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
Сочи се, че в този смисъл клаузи, като уговорените в договора за кредит,
според които се дължи неустойка при не обезпечаване изпълнението на
договора с посочено в договора обезпечение, се намират в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива.
Сочи се, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Търговецът следва преди сключването на договора за потребителски кредит
да оцени платежоспособността на потребителя и съответния риск, като следва
преди обвързването с договора да изиска необходимите обезпечения и ако
същите не могат да бъдат предоставени да прецени дали да сключи с
потребителя договора, а не да утежнява финансово потребителя.
Твърди се, че не предоставянето на обезпечение не може да бъде
вменено като задължение на потребителя, което да води до начисляване на
неустойка, която очевидно има чисто санкционен характер.
Твърди се, че предвидената в разпоредбата на чл.27 от договора
неустойка да представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за
сметка на потребителя, който извод се налага с оглед на неизпълнението на
предвиденото задължение на потребителя непредоставяне на гаранция,
5
начинът й на начисляване, начинът й на изпълнение от страна на потребителя.
Твърди се, че т.нар. „неустойка“ е следвало да бъде включена в
изчисляването на ГПР на разходите по кредита, което в процесния случай не е
сторено, което от своя страна води до посочен неверен ГПР в договора за
потребителски кредит.
Сочи се, че на пръв поглед изглежда, че тази сума представлява
неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на
обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би
следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР.
Подобно тълкуване счита се, че е твърде буквално и не държи сметка,
както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за
същността на неустойката, така и за връзката на чл. 6 от Договора с
останалите разпоредби от Договора.
Сочи се, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 17 от
договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че
предвиденото в чл. 27 от договора парично задължение не преследва нито
една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява
скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за
ползването на предоставения от него финансов ресурс. В цитираната вече
норма на чл. 27 от договора е предвидено, че ако надлежното обезпечение не
бъде предоставено на следващия ден от сключване на договора се дължи
неустойка в определения размер, която неустойка е включена в стойността на
месечните погасителни вноски, още към момента па сключване на договора и
преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на
отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че
месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да
бъде еднаква.
Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид. в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
6
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка е договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.
Сочи се, че при тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона
с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК. съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Сочи се, че съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
Сочи се, че в съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на
кредита участва кредитен посредник, или не.
Сочи се, че според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин.
Сочи се, че цитираните по-горе цели на Директивата следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР. но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено но начин, който не е достатъчно пълен, точен и
7
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. I. т. 10 ЗПК. доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай твърдят, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не отговаря на действително приложимия между
страните- същият не е верен, а действителният е в пъти по-завишен. което
води до недействителност на договора, поради което и считаме да е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал, 1 т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че освен това, посочвайки неверни императивно предвидени в
ЗПК параметри в договора за кредит относно ГПР и общо подлежащата на
връщане сума от страна на потребителя и предвид горните изложени
съображения твърдим да се заобикалят императивните изисквания на ЗПК.
поради което и по общите правила и на общото основание по чл. 26 от ЗЗД
договорът се явява нищожен, доколкото заобикаля императивни правни
норми.
В условие на евентуалност и ако съдът не сподели горните съображения
за недействителност и нищожност на договора се твърди и възразява, че
разпоредбите на чл.18 във връзка с чл.6 от договора са нищожни на основание
чл. 26. ал. 1 ЗЗД. вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 ог преамбюла на Директива
2008/48/ЕО па Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: ..в условията
на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва
да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
8
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите
в случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл клаузи, като уговорените в договора за кредит, според
които се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с
посочено в договора обезпечение, се намират в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива.
Сочи се, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху' самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение,
след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа па
изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът
за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена
въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено, е
неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да
заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в
погасителните вноски, ако не осигури такова.
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ответника да
са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Сочи се, че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По посочения начин се заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК. който текст
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
9
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва но чл. 33. ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна.
За ищеца, като страна но договора съществува правен интерес да
установи неговата цялостна недействителност или недействителността на
отделни негови клаузи, доколкото договорната връзка засяга нейни права и
законни интереси, както и правния ред като цяло. Освен това чрез телефонни
обаждания се претендират от страна на ответника всички дължими по
договора суми.
Позовава се на разпоредбата на чл.113 от ГПК, доколкото ищецът е
потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП и адресът му е в град Пазарджик.
Искането към съда е да установи в отношенията между Ю. Ю. Ш., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: п.к. 4400. обл. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул.
**** и "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, п.к. 9700 бул./ул. пл."Оборище" № 13 Б6, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 989012 / 02 септември, 2023г е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т.10 от
Закона за потребителския кредит, евентуално да установи в отношенията
между страните нищожността на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 989012/02.09.2023 г. на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД поради заобикаляне и противоречие със ЗПК.
В условие на евентуалност, се моли съдът да установи и прогласи в
отношенията между Ю. Ю. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: пк. 4400,
обл. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. **** и "СТИК - КРЕДИТ" АД. ЕИК
*********. със седалище и адрес па управление: гр. Шумен, п.к. 9700 бул./ул.
пл. "Оборище" № 13 Б6 нищожността на разпоредбите на чл.27, във връзка е
чл. 17 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
989012/02.09.2023 г. като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП
10
евентуално същите като нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
противоречието им с добрите нрави.
Претендират се разноски.
Към исковата молба е приложен Договор за потребителски кредит от
02.09.2023 г. Направено е искане за допускане на ССчЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който се
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Сочи се, че към исковата молба са приложени писмени доказателства,
които ако са надлежно заверени, съгласно чл. 183 от ГПК, не се
противопоставя да бъдат приети като доказателства, като заявява, че ще се
ползва от тях в процеса.
Твърди се, че в действителност на 02.09.2023 г. между ответното
дружество „СТИК – КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца Ю. Ю. Ш., като
Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние с № 989012, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума същият е
бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и
съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата
дружеството е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума,
съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.
Сочи се, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от
горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани
договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е
договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосочения договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави излага следното: Процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
11
средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит"
АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови
услуги от разстояние, наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са
общодостъпни на уебсайта на ******.
Сочи се, че съгласно приложимите към настоящия договор ОУ -
страните ползват Интернет и по точно размяна на електронни съобщения от и
до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, находящ
се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Сочи се, че комуникацията между страните се извършва по инициатива
на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на
кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:
1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Сочи се, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че
„Идентификационен номер" представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните
се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи),
изявленията, направени до Дружеството от този Идентификационен номер са
изявления на заявителя. Отделно от горното, ползвайки своята електронна
поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ
"Профил/Електронен профил" представлява „лично виртуално пространство
на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация
за електронна поща и парола. Електронната поща, посочена от потребителя
във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за
индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е
посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13. ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
12
Твърди се, че в настоящия случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството.
Твърди се, че на 02.09.2023 година, чрез създадения от Ю. Ю. Ш. личен
профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните
данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
Сочи се, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в
съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена
необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши
заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е
потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит .като ако е съгласен с неговото съдържание.
Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване.
Сочи се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща
посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 989012 от
02.09.2023 г. с приложение № 2 Погасителен план към него. Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи
съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид. на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
13
на обезпечение.
Сочи се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на
02.09.2023 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.
Твърди се, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца действия
между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на 02.09.2023
година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с №
989012. Сключването на договора във формата на електронен документ е
съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ. ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими
нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение
излага следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство.
Съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор, съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от
ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието
изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. №
1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в
един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита,
че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на
ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
Сочи се, че за да възникне задължение за неустойка, е необходимо
наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между
страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го
изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от
17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 - ро търг. отделение/, като
всички тези обстоятелства са налице в настоящия случай. Неустойката се
дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за
14
цел да гарантира изпълнението „под страх” 1, че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г.
на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя
обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с
оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
Твърди се, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от
18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, гр. отделение, при определяне , дали
неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора.
Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца.
Счита се, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2-ро търг. Отд./. Неустойката освен
обезщетителна функция има и други функции обезпечителна и санкционна,
като целта е да се стимулира изпълнението и превенира допускане на
неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и
функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция”.т.к.
няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и
на установената съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за
15
длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще
носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на
вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е
предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техния размер
/така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. отд.;
Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во гр. отд.;
Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен
съд/.Въпреки това счита вредите от неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на непредоставянето на
обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще
бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Сочи се, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с
неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да
санкционират за неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл
Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. отд./.
С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да предостави
обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на
това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Твърди се, че няма въведено законодателно изискване относно размера
на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер,
като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размера на
главното задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
16
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО. 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
Сочи се, че по правило неустойката представлява предварително
определено обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. №
5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/, с оглед което е нормално нейният размер да е
предварително уговорен между страните и включен, като част от
погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска
само при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят
не представи обезпечение. Поради това считаме включването на неустойката в
падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона.
Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на
ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна
поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за
нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че
с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението за
неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 989012 от 02.09.2023 година отговаря на присъщите и функции
и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД.
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
17
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отново иска да отбележи, че въпросната неустойка се начислява
само докато не бъде предоставено обезпечение.
Сочи се, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на
предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването
на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение
на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда
възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
На основание чл. 211 от ГПК и в срока визиран в чл. 131 от ГПК
ответното дружество предявява насрещни искове, с които се моли съдът да
осъди ищеца по първоначалният иск и ответник по насрещният иск да заплати
на дружеството дължимите остатъци от непогасена главница и договорна
възнаградителна лихва по процесният договор, като и дължимата мораторна
лихва за просрочените плащания свързани с изпълнението на задълженията
му по процесният договор. Моли така предявените насрещни искове да бъдат
приети за разглеждани и разгледани в настоящото производство.
Представя писмени доказателства.
По делото е постъпила и насрещна искова молба с вх. №
15654/19.06.2024 г., с която е предявен насрещен иск от ответното дружество
против първоначалния ищец с искане да бъде осъден ответникът по
насрещния иск Ю. Ю. Ш., с ЕГН ********** да заплати на ищеца по
насрещния иск „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* сумата от 871,76 лв. –
оставаща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 989012 от 02.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск до датата на
окончателното й изплащане, както и сумата от 103,95 лв. - договорна лихва
върху главницата, съгласно Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 989012 от 02.09.2023 г. за периода от 02.09.2023 г. до
14.06.2024г.
Претендира направените от дружеството съдебни и деловодни разноски
в производството по предявения насрещен иск.
Приложени са писмени доказателства. Направено е искане за
допускането на ССчЕ с поставени задачи.
18
С Определение № 2692/18.09.2024 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящето производство предявения от ответника „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* против ищеца Ю. Ю. Ш., с ЕГН **********
насрещен иск - да бъде осъден ответникът по насрещния иск Ю. Ю. Ш., с ЕГН
********** да заплати на ищеца по насрещния иск „СТИК - КРЕДИТ“ АД,
ЕИК ********* сумата от 871,76 лв. – оставаща главница по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №989012 от 02.09.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещния иск до датата на окончателното й изплащане, както
и сумата от 103,95 лв. - договорна лихва върху главницата, съгласно Договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние №989012 от 02.09.2023г.
за периода от 02.09.2023г. до 14.06.2024г. Приел е представените от страните и
съответно приложени към: исковата молба на първоначалния ищеца,
писмения отговор на исковата молба и насрещната искова молба писмени
доказателства. Допуснал е изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от
ответника в насрещната искова молба. Указал е на страните разпределението
на доказателствената тежест в производството.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на първоначалния ищец, писмения отговор на исковата молба
и насрещната искова молба писмени доказателства.
ПРИЕМА Списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК и Договор за
правна помощ и съдействие от 18.11.2024 г., приложени към писменото
становище на ищеца от 19.11.2024 г., както и Списък на разноските на
ответното дружество, приложен към заявлението от 14.11.2024 г.
Съдът докладва постъпилото заключение по допуснатата СИЕ, с вх. №
27777/11.11.2024 г., изготвено от вещото лице М. Л.. Констатира, че
заключението е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по допуснатата СИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 48 години, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност
19
със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение. Няма какво да добавя.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. Л. по
допуснатата СИЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация в размер на 400 лв., която сума да се изплати на
вещото лице по внесените от страните депозити.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:17 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20