№ 1035
гр. ****, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20233110103075 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. Й. ЕГН
**********, действаща чрез съпруга си Г. П. Й. ЕГН ********** с адрес гр.
****, ул. **** № 60 вх.Д, ет.5, ап.65, А. Г. М. ЕГН ********** с адрес гр.
****,ул.„****“ №18, ет.3,ап.6, Ж. А. М. ЕГН ********** садрес гр. ****, ул.
„****“ №18, ет.3,ап.6, Д. А. М. ЕГН ********** с адрес гр. ****, бул. „****“
№****,действаща чрез пълномощника си А. Г. М., (всички те наследници на
**** Г. ЕГН **********), всички чрез пълномощник адвокат С. ****, гр. ****,
ул. „****“ №7, офис№3, против наследници на Д. **** с дата на раждане
07.10.1898г, а именно Д. И. Д. ЕГН **********, с адресгр. ****, ул. „****“
№3, Б. А. Г. ЕГН**********, садрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2,
ап. 6, А. Б. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А,
ет.2, ап. 6, Ц. Б. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к.„****“, бл.40 А, вх.
А, ет.2, ап. 6, Ц. М. **** ЕГН**********, адрес гр. ****, ул. „****“ №31Б,
ет.2, ап. 13, Д. М. Ф. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“,бл.408, вх.
16, ет.6,ап.30, К. М. Ф. ЕГН ****, /заместен хода на делото от своите
наследници -Й. Г. Ф., ЕГН:********** – съпруга, Е. К. Ф., ЕГН:********** –
син и С. К. А., ЕГН:********** дъщеря, на осн. чл. 227 ГПК/, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно осн. чл.
124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че
1
ищците са собственици на реална част с площ от 689 кв.м.от проектен имот №
**** по ПНИ за м. „****“, землище ****, при граници на реалната част: от
север - улица, от изток имот с ид. № ****, от юг имоти с ид.№ **** и № ****,
от запад имот с № ****.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се излагат твърдения, че правото на собственост
ищците са придобили на основание упражнявано 10 годишно владение –
чл.79, ал.1 от ЗС.
Ищците твърдят, че техният наследодател **** Г. ЕГН&**********,
починал на 01.10.1999г приживе с предварителен договор от ****г, закупува
от **** лозе, находящо се в м. „****“, землище ****, Варненски окръг, с площ
от 1100 кв. м, при граници: **** път и **** за сумата от 800 лв. Свидетел за
сключването на договора е **** Г.. Също така заявяват, че с удостоверение №
16/10.01.1989г. на **** Г. и Й. И.а Г. е предоставено право на ползване върху
хавра с площ 1000кв.м., в м. „****“, землище ****, при граници ****, ****,
**** и път.
Твърдят, че с решение № 1603/23.12.1992г. ПК **** на основание чл.18
ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по заявление на **** Г. се възстановява в съществуващи
/възстановими стари реални граници „лозе“ с площ 1.000 дка, попадащо в
терен по пар.4 и находящо се в м. „****“, зще ****, при граници и съседи:
**** Д. ****, Й. ****, Ал. ****, установено с декларация по чл. 12, ал.3 от
ЗСПЗЗ. Твърдят, че с Решение № 2971/23.10.1996г. на ПК **** по заявление
на наследниците на Д. **** се възстановява на основание чл.18ж, ал.1
ППЗСПЗЗ в съществуващи / възстановими стари реални граници лозе с площ
от 3.000 дка, попадащо в терен по пар.4 и находящо се в м. „****,“ з-ще ****,
при граници и съседи: А. ****, М. К., Ат. ****, установен с емлячен регистър
по партида №96.
Ищците твърдят, че със заповед № 154/24.08.1998г. кметът на Община
**** отказва на **** Г. правото му да закупи земеделска земя по реда на
§4,ал.1 от ЗСПЗЗ и предоставена му за ползване с удостоверение №16/
10.01.1989г. Със съдебно решение по адм. дело №729/1998г. ВОС отменя
горната заповед и връща преписката на Община **** за определяне на оценка.
На 07.08.2012г М. Й. заплаща с платежно нареждане определената цена, през
2
същата година също с платежно нареждане и **** Г. М.а заплаща
определената сума и така със заповед № 298/06.07.2012г. на кмета на Община
**** М. Й. и **** М.а придобиват правото на собственост върху имот с ид. №
**** с площ от 870 кв. м. С протокол за въвод във владение от04.10.2012г. на
основание чл.33, ал.4 ППЗСПЗЗ и въз основа на влязла в сила заповед
№298/06.07.2012г. на кмета на Община **** са въведени във владение М. Й. и
**** М.а, като наследници на **** Г. и като собственици на имот № 49.**** с
площ 870 кв.м.
Освен това с предварителен договор от 27.09.1999г. между продавач
**** Г. и купувач **** Г. М.а страните поемат задължението да сключат
окончателен договор за покупко – продажба на лозе с площ от 1000кв.м.,
попадащо в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, възстановено в реални граници с решение
№ 1603/23.12.1992г. на ПК ****, находящо се в м. „****“, при граници ****,
Й. ****, Ал. **** и място с площ от 1000кв.м., находящо се в м. „****“,
землище ****, заедно с построената в него сезонна постройка от 34 кв. м.,
придобита на основание §4 от ЗСПЗЗ и съдебно решение по адм. дело №
729/1998г. ВОС. Твърдят, че ПКП проект за м. „****“, приет с протокол №
24/10.07.2008г. на комисия, назначена от Областен управител е обявен в ДВ
бр.68/ 01.08.2008г. Той е съставен от наложени два плана - Кадастрален план
/КП/ и План стари имотни граници/ ПСИГ/. В КП проект са заснети имот №
**** с площ от 577кв.м., записан на **** Г. и имот №118 с площ от 982кв.м.
записан в собственост на **** Г.. В ПСИГ проект са идентифицирани стар
имот № 82 с площ от 1689 кв. м., идентифициран на **** Г. и стар имот № 83
с площ 1964 кв. м., идентифициран на Д. ****, които са съседни.
Твърди се, че в ПНИ – проект, приет с протокол №25/10.07.2008г. са
проектирани и отредени с № 118 с площ от 577 кв. м. и № **** с площ от
982кв. м., записани като собственост на **** Г. и №**** с площ от 1964кв. м.,
записан на наследници на Д. ****.
По възражения на М. Й. комисията по чл. 28б ППЗСПЗЗ към ОУ ****, с
протокол № 37 от 21.11.2008г. решава имот №82 /стар/по ПКП да се ограничи
до 1.000дка, като разликата да се приобщи към имот №83 /стар/, който става с
площ 2.653 дка. В ПНИ окончателен, одобрен със заповед № РД 7706-
269/20.09.2010г на ОУ **** НИ 118 се заличава, площта му се разпределя
между НИ № **** и НИ №****. НИ №**** е с площ от 870 кв. м., записан в
3
собственост на **** Г., а НИ **** е с площ 2653 кв. м., записан в собственост
на Д. ****.
По жалби на наследниците М. Й. и **** М.а срещу заповед № РД 7706-
269/20.09.2010г на ОУ **** е образувано адм. д. №3890/2010г. Адм. съд ****.
С решение №1459/26.06.2011г. съдът отменя атакуваната заповед за одобрение
на ПНИ по отношение на имот №****, записан на наследници на Д. ****. С
решение №3975/20.03.2012г. по адм. д. №11029/2011г. Върховният адм. съд
оставя в сила решението на Адм. съд ****. Съдът приема, че е налице спор за
материалното право на собственост между наследниците на **** и
наследниците на Д. **** относно частта от имот № ****, която е идентична с
реална част от имот № 118/ по КП/ - 689 кв. м.
Наследниците на **** твърдят, че имотите в м. „****“ са оС.ли извън
блоковете на ТКЗС, също така и че тази реална част от имот №**** по КК на
м. „****“ ****/689 кв. м. от имот №118 по ПНИ окончателен преди отмяната/
е оградена и се владее от 1972г. от ****, а след смъртта му до този момент от
наследниците му, като владението е непрекъснато, трайно, явно и
несмущавано от никого. В имота **** е засадил лозе и овощни дървета,
имотът е ограден от всички страни и оградата не е местена от 1972г. досега.
Наследниците му обработват лозето и берат плодовете и гроздето. Според тях
наследниците на Д. **** от 1972г. досега не са владеели и ползвали тази
реална част от имота с площ 689 кв. м., като след реституционното решение
№2971/1996г. на ПК **** те владеят и обработват 1964 кв.м. реална част от
имот №**** в посока изток, след оградата на **** Г.. Също според тях
решението за реституция №2971/1996г. на ПК **** в полза на наследниците
на Д. **** е за възстановяване в реални граници /чл.18ж от ППСЗПЗЗ/ на лозе
с площ 3.000дка в м. „****“, която е различна от м. „****“. Ищците твърдят,
че реалната част от имот №****, която владеят те не е идентична с лозето с
площ 3.000 дка. в м.„****“, което е възстановено на наследниците на Д. ****.
Възразяват, че с решение №2971/1996г. на ПК **** наследниците на Д.
**** са могли да защитят правата си по съдебен ред чрез завеждане на иск за
разрешаване на спора за материалното право, понеже след решението на ВАС
по адм. дело №11029/2011г., което е влязло в сила 20.03.2012г. те не са
предприели действия за защита на претендираните от тях права.
Твърдят, че техния наследодателят – **** Г. е упражнявал владение от
4
1972г. лично до датата на смъртта през 1999г. лично, а след тази дата
наследниците му упражняват до този момент несмущавано владение в
границите от 1972г. Твърдят, че са придобили право на собственост по
давност, която спрямо ответниците е започнала да тече от влизане в сила на
решение №2971/1996г. на ПК ****, чрез присъединяване на владението на
праводателя си към своето и 10 годишния срок, изискуем от закона – чл.
79,ал.1 от ЗС е изтекъл 2006г. 10 годишен срок е изтекъл и от решението на
ВАС /влиза в сила на 20.03.2012г/ до 20.03.2022г.
Желаят да бъде установено по отношение на ответниците по делото- в
качеството им на наследници на Д. ****: Д. И. Д., Б. А. Г., А. Б. Г., Ц. Б. Г., Ц.
М. ****, Д. М. Ф., К. М. Ф., че наследниците на **** Г. – М. Г. Й., А. Г. М., Ж.
А. М. и Д. А. М. са собственици на реална част с площ от 689 кв. м. от
проектен имот №**** по ПНИ за м. „****“, землище ****, при граници на
реалната част : от север - улица, от изток имот с ид. № ****, от юг имоти с ид.
№ **** и № ****, от запад имот с № ****, при квоти 3/6 идеални части за М.
Г. Й., 1/6 идеална част за А. Г. М., 1/6 идеална част за Ж. А. М. и 1/6 идеална
част за Д. А. М., на основание давностно владение - чл.79,ал.1 от ЗС. Искат да
им бъдат присъдени разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците: Д.
М. Ф., Ц. Б. Г., Б. А. Г., А. Б. Г., Д. И. Д., Ц. М. Ф., чрез пълномощник адвокат
М. Т..
Излагат се възражения за недопустимост поради нередовност на
исковата молба и в евентуалност - неоснователност на предявения иск, иска се
и присъждане на разноски.
Ответниците твърдят, че в исковата молба са изложени твърдения за
придобиване на правото на собственост както върху имот 118, така и за имот
****, но не са изложени еднозначни и ясни твърдения кой имот по действаща
кадастрална карта е закупен от наследодателя по реда на §4а, след съдебното
решение по адм. дело №729 на ВОС, както и не е заявено ясно дали ищците
твърдят, че съществува идентичност между възстановения им с решение
№1603/23.12.1992г. на ПК **** имот и спорната част от имот ****.
Според тях не е изяснен и въпросът относно правния интерес на ищците
от водене на установителен иск, понеже ако се приеме, че с решение
№1603/23.12.1992г. на ПК **** ищците и решение №2971/1996г. на ПК ****
5
ответниците се легитимират като възстановени собственици по земеделска
реституция и наследство за тях адм. производство по възстановяване на
собствеността е приключило. Същите няма да бъдат адресати на заповед по
§4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно процесния имот и ищците нямат правен
интерес от водене на настоящия установителен иск, ищците не биха могли да
искат изменение на влязъл в сила ПНИ по предвидените и изброени в §4к, ал.8
от ПЗР на ЗСПЗЗ хипотези.
В отговора на исковата молба ответниците също твърдят, че изложените
от ищците факти и твърдения относно началния и краен момент на
упражняваното от тях владение са противоречиви, че сочат различни начални
дати различни периоди на давностно владение, с което се затруднява защитата
на ответниците, защото по този начин не могат да определят допустимите
възражения, които могат да правят.
Твърди се също, че спорната реална част не е надлежно
индивидуализирана по действаща кадастрална карта. Не се оспорва, че
ищците са наследници на **** Г..
Оспорват представения предварителен договор от ****г, сключен между
**** като продавач и **** Г. като купувач, като твърдят, че няма достоверна
дата. Заявяват също, че представената декларация на **** И. с изх.
№565/17.06.1992г. за заверка на подписа от кмета на с. **** не доказва, че
предварителният договор е сключен на посочената дата.
Ответниците твърдят, че продавачът **** Стойков не е могъл да
прехвърли правото на собственост на **** Г. и поради тази причина
последният е поискал на основание ПМС от „Председателя на СОНС с. ****“
да му бъде предоставено право на ползване върху този имот, обработван от
1972г, това било видно и от съдържанието на молбата за предоставяне на
ползване. Твърдят също, че посоченото като продавач лице не е бил
собственик на имота, описан в договора.
Твърди се, че предоставената на **** Г. за ползване земеделска земя
съгласно удостоверение №16/10.01.1989г. е идентична по граници с имота,
описан в предварителния договор от 1972г. и решение №1603/1992г. на ПК
****. Вписаните в решение №1603/1992г. на ПК **** граници съвпадат с
посочените в удостоверение №16/10.01.1989г. граници, с което на **** Г. е
предоставено право на ползване върху хавра с площ от 1000кв.м. посочените
6
имена на съседи не са на бивши собственици.
Наследниците на Д. **** твърдят, че **** Г. не е притежавал имот,
който да е бил включен в ТКЗС и за който да са били налице предпоставките за
възстановяване правото на собственост по земеделска реституция, извършено
с №1603/23.12.1992г. на ПК ****, поради което решението, постановено в
земеделска реституция е нищожно и не поражда целения правен ефект,
поради тази причина се иска косвен съдебен контрол на решение
№1603/23.12.1992г. на ПК ****.
Според ответниците макар и да е посочено в решение
№1603/23.12.1992г. на ПК **** и решение №2971/1996г. на ПК ****, че
имотите се възстановяват в съществуващи / възстановими/ стари реални
граници, тъй като имотите попадат в терен по §4, същите не могат да бъдат
надлежно индивидуализирани преди влизане в сила на ПНИ. Макар и да са
постановени преди изменението на чл.14, ал1, т.3 от ЗСПЗЗ, в решенията не е
посочено върху кой имот по стар план се възстановява правото на
собственост, не са посочени надлежни граници и към решенията няма
приложени скици. И по двете решения на ПК **** не може да се установи кои
са възстановените имоти и същите не могат да бъдат индивидуализирани,
поради което тези решения нямат конститутивно действие и по същество
представляват решения, с които само се признава правото на собственост. В
тези случаи процедурата по възстановяване следва да приключи с издаване на
заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърдят, че след отмяната на заповед № РД -10-7706-269/20.09.2010г на
Областния управител **** за одобряване на ПНИ на м. „****“ гр. **** в
частта й по отношение на НИ ****( с влязло в сила решение по адм. дело
№3890/2010г. на Адм. съд ****), от който ищците твърдят, че е процесната
реална част, за този имот няма влязъл в сила ПНИ, с който да се
индивидуализира обекта на правото на собственост. Този факт се установява
от писмо с изх. №20-16586-04.04.2023г. на СГКК- ****, с което е изпратена
скица на имот с идентификатор 00182.549.****, там е посочено, че за имота
няма данни да е влязъл в сила ПНИ.
Заявява се още, че след отмяната на ПНИ по отношение на
новообразуван имот **** за ответниците, респективно за ищците относно
спорната реална част не е приключила процедурата по възстановяване
7
правото им на собственост, твърдят, че няма издадена заповед по реда на §4к,
ал.7 от ПЗР н ЗСПЗЗ за НИ **** по ПНИ и в този случай давност не тече.
Оспорват твърдението, че наследодателят на ищците **** Г., а след
неговата смърт ищците са упражнявали фактическа власт върху спорната
реална част, тъй като дори той да е имал качеството на владелец, то не е могъл
да го придобие по давностно владение поради съществуваща законова забрана
на глава II от ЗСГ, отм. през 1990г.
Оспорватследнитеприложенисисковатамолбадокументи:предварителендоговор
от ****г., предварителен договор от 27.09.1999г., заключение на Йордан
Василев и скица по гр. д. №3534/2000г. (като събрани в друг гражд .спор),
комбинирана скица на Ж. Баев по адм. дело №3890/2010г. на Адм. съд ****,
протокол от 05.04.1950г за извършени заменки на полски имоти на
некооператори, включени в в кооперативни блокове на ТКЗС, на всички
застрахователни полици и саморъчна схема на родословно дърво на
наследниците на Д. ****, която не е била получена с преписа на исковата
молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Удостоверение за наследници № АУ114779МП
Община **** район Младост Предварителен договор за покупко-продажба от
****г., нотариално заверена декларация от **** Н.И. 17.06.1992г. Молба от
**** Г. до СОНС **** Решение № 1603/23.12.1992г. ПК **** Решение №
2971/23Л0.1996г. ПК ****, У-ние за наследници на Д. **** изд. от Община
****, Удостоверение за наследници на **** **** изд. от Община ****
Решение по адм.д.№ 729/1998г. ВОС, Нот.заверен предварителен договор от
27.09.1999г. за покупка на недвижим имот Заключение на в.л.Й.Василев от
04.04.2001г. по гр.д.№ 3534/2000г. ВРС 24 състав Скица към заключение на ВЛ
Й.Василев по гр.д.№ 3534/2000г. ВРС, 24 състав Писмо № РР 22-9400 69/1/ от
06.12.2022г. ОУ ****, Опис декларация на земите внесени в ТКЗС от **** Д.
****, Опис декларация на земите внесени в ТКЗС от **** К. Ф., Протокол №
37 от 21.1.2008г. Комисия при ОУ **** за ПНИ, Писмо до М. Й. № Д-08-9400-
379/23.01.2009г. от ОУ ****, Решение по адм.д.№ 3890/2010г. Адм.съд ****,
8
Решение по адм.д.№ 11029/2011г. Върх.Адм.съд, Комбинирана скица № 3 от
заключение на в.л.Ж.Баев по адм.д.№ 3890/2010г. Адм.съд **** със
защрихована реална част от имот № ****, Протокол на Комисия по чл. 11ПЗ
ТКЗС от 1950г. за извършена замяна на полски имоти на некооператори
включени в блокове на ТКЗС, Списък на номерата на застрахователни полици
за имот № 118 2010 2017г. Дженерали застраховане, Застрахователна полица
за имот№ 118 № 08500401000012 от 14.12.2010г. ЗАД Виктория,
Застрахователна полица № 006230 от 15.01.2020г. ЗАД Виктория,
Застрахователна полица № 08500401300020 от 22.03.2013г. ЗАД Виктория,
Разписка № 631518 от 22.03.2013г. за платена вноска, Застрахователна полица
№ 0850040140001 от 02.04.2014г. ЗАД Виктория, Разписка за платена вноска
№ 7209258 т 02.04.2014г., Застрахователна полица Х° 0850040150001 от
09.03.2015г. ЗАД 8 Виктория Разписка за платена вноска № от 09.03.2015г.,
Полица № 0850160340000940 от 29.11.2016г. Дженерали застраховане,
Разписка № 1001600293081 от 29.11.2016г., саморъчна схема на родословното
дърво на наследниците Д. **** съставена от ищците, представените от проц.
представител на ответниците с молба от 14.11.2023г. писмени доказателства в
заверен вид: Заявление вх.№ 4А/11.09.1991 г. от **** Г.; Предварителен
договор за покупка на недвижим имот от ****г.; Декларация от **** И.;
Клетвена декларация; Решение№ 1603/2.12.1992г. на ПК ****; Писмо изх.
№40/20.01.1993г. на ПК-****; Молба вх. №377/29.03.2000г. от Петка Г. М.а с
предварителен договор за продажба на недвижим имот; Писмо изх.
№249/07.04.2000г. до Петка Г. М.а; Молба вх.№571/03.05.2000г. от М. Г. Й. с
препис-извлечение от акт за смърт № ІІІ-483/01.10.1999г. и удостоверение за
наследници № ІІІ-546/05.04.2000г. на р-н Младост, гр.****; Молба вх.
№731/09.06.2000г. от М. Г. Й. с удостоверение за наследници № ІІІ-
546/05.04.2000г. на р-н Младост, гр.****; Заявление с вх.№ ПО-15-
649/15.11.2022г., с удостоверение за наследници № АУ015810МЛ/20.02.2018 г;
представения от проц. представител на ищците вх.№ на жалба № 445000-
1340/05.04.2024 г.; в заверен вид постановление на ВРП № 6144/2024 г. от
31.05.2024 г.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници,
че **** Г., починал на 01.10.199 г., е оставил за свои наследници дъщерите си
М. Г. Й. и **** Г. М.а. След смъртта на последната на 13.03.2020 г., същата е
наследена от преживелия си съпруг А. Г. М., както и от низходящите Д. А. М.
9
и Ж. А. М..
Представен е Предварителен договор за покупка на недвижим имот от
**** г., сключен между **** /продавач/ и **** Г. /купувач/ във връзка с
продажбата на лозе, находящо се в м-ст „****“, землището на с. ****,
Варненски окръг, с пространство от 1 100 кв.м., при граници – **** път, ****,
за сумата от 800 лв., заплатена в деня на подписването на договора от
купувача. Заедно с посочения договор е представена декларация от **** И., в
която лицето е декларирало, че предварителният договор е сключен в негово
присъствие.
Представена е молба от **** Г. до председателя на СОНС – с. ****, с
искане закупеният от молителя на **** г. от **** и обработван от първия в
продължение на 12 години имот, представляващ хавра, намираща се м-ст
„****“, землището на с. ****, да бъде предоставен на лицето по силата на
Постановление № 11 на МС. Посочени са граници на имота: юг - ****, изток -
****, север - път, запад - ****.
По делото е представено Решение № 1603 от 23.12.1992 г. на ПК - с.
****, по силата на което в полза на **** Г. е възстановено право на
собственост на лозе с площ от 1 дка, находящо се в с. ****, м-ст „****“, при
граници: **** Д. ****, Й. ****, Ал. ****, на основание чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал.
1 ППЗСПЗЗ.
Видно от Решение № 2971 от 23.10.1996 г. на ПК - с. ****, на основание
чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. **** в
съществуващи (възстановими) стари реални граници са възстановени шест
имота, в т.ч. на лозе с площ от 3 дка, находящо се в с. ****, м-ст „****“, при
граници: А. ****, М. К., Ат. ****.
Установява се от представеното удостоверение за наследници /л. 21/ на
Д. ****, починал на 11.03.1974 г., че същият е оставил за наследници
низходящите си – **** Д. К., починал на 07.06.1980 г., и ****, починала на
22.01.1977 г. От удостоверението за наследници на **** Д. **** /л. 22 и
удостоверение на л. 83/, се установява, че след смъртта му, лицето е наследено
от съпругата си Ц. С. К. /починала на 06.03.2017 г./, дъщеря си **** И.а Г.а
/починала на 07.11.1986 г./ и сина си Д. И. Д., като след смъртта на **** Г.а
същата е оставила за наследници съпруг – Б. А. Г. /починал на 20.09.2023 г.,
съгласно удостоверение на л. 203/, и низходящите А. Б. Г. и Ц. Б. Г..
10
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници
/л. 83/ на Д. ****, че дъщеря му **** е наследена от съпруга си **** К. Ф.
/починал на 09.08.1999 г./ и децата си – Ц. М. ****, Д. М. Ф. и К. М. Ф..
По делото е представено Решение от 02.02.1999 г., постановено по адм.д.
№ 729/1998 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменена Заповед
№ 154/24.08.1998 г. на кмета на Община ****, с която е отказано признаването
на права по пар. 4и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ на **** Г. по отношение на
предоставената му за ползване по реда на ПМС № 26/87 г. земеделска земя от
1 000 кв.м. в м-ст „****то“, землището на общ. ****, при граници: ползватели
– ****, **** и път.
Представен е Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
27.09.1999 г., сключен между **** Г. /продавач/ и **** Г. М.а /купувач/ във
връзка с поемане на задължението за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на лозе от 1 000 кв.м., в терен по пар. 4 от ЗСПЗЗ в м-ст
„****то“, при граници – ****, Й. **** и Ал. ****, възстановено с Решение на
ПК – **** № 1603 от 23.12.1992 г. в съществуващи стари реални граници,
както и място от 1 000 кв.м. в землището на с. ****, м-ст „****то“, заедно с
построената в този имот сезонна постройка от 34 кв.м., придобито на
основание пар. 4 от ЗСПЗЗ и съдебно решение по адм.д. № 729/1998 г. на ВОС.
Приложена е техническа експертиза, ведно със скица, по гр.д. №
3534/2000 г. на ВРС, на в.л. инж. Йордан Василев, в която е посочено, че имот,
находящ се в м-ст „****“, з-ще на с. **** е с площ от 2 000 кв.м. и се владее от
**** Г. М.а, на основание Предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 27.09.1999 г.
Представени са 2 листа опис-декларации на полските имоти на **** Д.
****, включващи притежавано от него лозе, находящо се м-ст „****“, при
граници: Д. И. и **** Г.. Приложен е и опис-декларация на имотите на **** К.
Ф., в който е отбелязан имот, представляващ лозе, находящо се м-ст „****“,
при граници: ****, **** **** и **** ****.
Установява се от Протокол № 37 от 21.11.2008 г. на Комисия, назначена
със заповед на Областния управител на гр. ****, че е взето решение имот №
82 /стар/ по ПКП да се ограничи до 1 дка, съгласно Решение №
1603/23.12.1992 на ПК, като разликата се приобщи към имот № 83 /стар/ по
ПКП, който става с площ от 2,653 дка, съгласно Решение № 2971/23.10.1996 г.
11
на ПК.
Представено е Решение № 3975/20.03.2012 г. по адм.д. № 11029/2011 г.
на Върховен административен съд, с което поставеното Решение №
1459/16.06.2011 г. по адм.д. № 3890/2010 г. на Административен съд – **** е
потвърдено, съгласно което е отменена Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010
г. на Областния управител на гр. **** за одобряване на ПНИ на земеделските
земи, предоставени за ползване на граждани на основание пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на м-ст „****“, гр. ****, в частта по отношение на НИ № ****, записан
в регистъра като собственост на Д. ****. Преписката е върната на органа за
ново разглеждане при спазване задължителните указания, дадени с мотивите
на решението.
Представени са застрахователни полици по сключени от М. Г. Й.
застраховки „Земеделски култури“ при ЗАД „Виктория“ от 14.12.2010 г.,
22.03.2013 г., 02.04.2014 г., 09.03.2015 г. и 29.11.2016 г. досежно имот № 118 по
ПНИ на м. „****“, общ. ****, на основание Решение № 1603/23.12.1992 г. на
ПК – ****.
По делото е представена и цялата реституционна преписка, образувана
по заявление от 11.09.1991 г., за възстановяване на земеделски земи на **** Г.
в землището на гр. ****, обл. ****.
Постъпило е писмо от началника на ОСЗ-****, в което е посочено, че в
ОСЗ-**** не са налице документи за извършено от **** Г. внасяне или
изнасяне на земеделска земя, вкл. в землището на м-ст „****“, в ТКЗС и др.,
като към писмото е представено заверено копие на списък на кадастралните
единици по местности в землището на с. ****, за възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне.
По делото е представена и преписка, образувана по заявление от
16.12.1991 г. на ПК – **** за възстановяване на правото на собственост върху
имоти на наследниците на Д. **** в землището на гр. ****; преписка,
образувана по заявление от 03.02.1992 г. на ПК – **** за възстановяване на
правото на собственост върху имоти на наследниците на **** Д. **** в
землището на гр. ****, както и преписка, образувана по заявление от
03.01.1992 г. на ПК – **** за възстановяване на правото на собственост върху
имоти на **** К. Ф. в землището на гр. ****.
В хода на процеса е допусната и изслушана съдебно-техническа
12
експертиза, вещото лице по която – инж. В. А., е посочило, че не е установена
идентичност между имот № **** по ПНИ **** и имот – лозе, цитиран в
Решение № 2971/1996 г. на ПК – ****, находящ се в „****“, с площ от 3 дка и
установен по емлячен регистър – парт. № 96 на с. ****, поради разлики в
съседите и площта. Вещото лице е посочило, че след извършена справка в
ОбСЗГ – ****, не е установило имот № 82 по ПСИГ да е сключван в
колективизацията на ТКЗС. В експертизата е отразено, че след извършен оглед
на място, експертът е установил, че процесната реална част от 689 кв.м. не е
оградена изцяло, като ограда има между т. 2 и 3 и т. 1 и 4 /съгл. Комбинирана
скица № 1 на л. 425/, а между т. 1 и 2 и т. 3 и 4 – не, и няма данни за
преместване на ограда в посока северозапад или югоизток. Отразено е, че на
мястото има засадено лозе без колове, няколко плодни дръвчета и орехи, като
имотът видимо бил поддържан. Посочено е, че по описаните в Решение №
1603/23.12.1992 г. на ПК – **** съседи на имота – лозе с площ от 1 дка, не
може да се определи местонахождението на същия. Отделно от това вещото
лице е отразило, че същото се отнася и за имота, посочен в Решение №
2971/23.10.1996 г. на ПК – ****, а именно лозе с площ от 3 дка, находящо се в
м-ст „****“. В експертизата е посочено, че не може да се установи
идентичност между имота, посочен в Решение № 1603/23.12.1992 г. на ПК –
****, имота, предоставен за ползване с удостоверение № 16/10.01.1989 г. на
ОНС-**** и имот № **** по ПНИ.
В проведено о.с.з. вещото лице А. заявява, че е извършил оглед на място
на 05.04.2024 г. в 9.00 часа. На огледа присъствал ищеца А. М., като от
ответниците имало двама души. Плана на стари имотни граници е изготвен на
база на аерофото снимки, а регистъра към него на база на анкета. Самите
граници на имотите са разпознати чрез дешифриране на аерофото снимки, а
собствениците са установени на база на анкета, т.е. идва собственика в
определените дни за анкетата при фирмата, която е изготвила плана и си
познава имота върху карта, която е поставена на видно място. При проекта,
който е бил на старите имотни граници имоти с №№ 82 и 83 са разпознати по
анкета. Между точка 3 и 4 е границата между стари имоти №№ 82 и 83 по
проекта на стари имотни граници. На място имало следи от ограда, която е
демонтирана и е заснел мястото на тази ограда с джипиес система и
действително тази траншея, която я имало на място, съвпадала с границата
между точки 3 и 4, тоест между стари имоти №№ 82 – 83 в плана по стари
13
имотни граници проект. Имало траншея около 10 см. дълбока, където може би
е била оградата. Заявява, че процесната част е оградена между 1 и 4, между
точки 2 и 3 има метална ограда на метални колове. Метална ограда на метални
коловете. В процесната част, която се заключва между точки 1, 2, 3 и 4 - 689
кв.м. има засадено лозе, което е на земята, без колове, старо насаждение над
20 години. Има и няколко плодни дръвчета, 2 - 3 ореха. В съседния имот № 83,
който е югоизточно от точки 3 и 4 по плана на стари имотни граници проект
има трайно насаждение лозе, което е на колове и се различава видимо от
лозето което е в процесната част. Заявява, че няма план, когато е съставян
предварителния договор през 1972 г. не е имало действащ план, не може да
бъде идентифициран имота. Приема, че решение № 1603 е постановено на
база клетвена декларация по чл.12 ал. 3 от ЗСПЗЗ. Гледал е решението, за него
то било меродавно. Заявява, че в имота има лозе, не са чукани. Лозе, което е
действащо в момента. Не е броил чуканите в лозето, т.к. нямал такава задача.
Имало плодни дръвчета някакви, но не може да кажа колко на брой и какви.
Заявява, че не може да идентифицирате имота който е описан в решение №
1603 от 92 г. легитимиращ ищците и имота описан с удостоверение № 16 от 82
г., тъй като съседите са само две граници. В решението е записан Ал.****, а в
удостоверението е записан ****, възможно е да е един и същи човек, но не
може да каже дали е така. В списъка, който е приложен по делото са записани
кадастрални единици 104, 107, където се възстановяват с план за
земеразделяне. Тоест това в синьото е извън селищното образование „****“,
тоест там се възстановяват с план за земеразделяне, а не по параграф 4, като в
„****то“. Това в дясно с червеното е СО „****“, което е под № 100 в списъка
на кадастралните единици. В момента ги дели главния път **** и са описани
като две отделни местности в този списък. В списъка е показано, че „****“
попада в кадастрални единици 104 и 107, които съответстват на № 7 и № 8 по
плана за земеразделяне. В този списък няма такива данни, но не може да каже
дали този главен път **** е бил на същото място, в периода когато са
заявявани земите за възстановяване. Тези единици попадат в сегашни единици
7 и 8 по плана за земеразделяне, които са очертани в син цвят и там е
местността „****“ съгласно списъка приложен по делото, защото така е
зададен въпроса, къде попада местността „****“, съгласно представения
списък по делото на кадастралните единици.
В хода на производството бе допусната повторна съдебно-техническа
14
експертиза. В заключението си вещото лице – инж.И. А. Х. установява, че за
имот с идентификатор 00182.549.672, област ****, община ****, гр.****,
с.о.“****“, вид собств.-Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид
застрояване, площ 435кв.м, Заповед за одобрение на КККР№РД-18-
96/15.01.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК са записани
следните собственици:
-А. Г. М., ЕГН/БУЛСТАТ: **********, Няма данни за идеалните части,
Протокол № 40 том XI рег. 38031 дело 14848 от 21.11.2022г., издаден от
Служба по вписванията гр.**** при съседи имоти с идентификатори
00182.549.****, 00182.549.414, 00182.549.427, 00182.549.673, съгласно
информация на екран от информационна система КАИС с номер 1656483-
05.07.2024.
За имот с идентификатор 00182.549.673, област ****, община ****,
гр.****, с.о. "****", вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За
друг вид застрояване, площ 435кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-96/15.01.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК са записани
следните собственици:
-М. Г. Й., ЕГН/БУЛСТАТ: **********, Няма данни за идеалните части,
Нотариален акт № **** том 1 рег. 396 дело 152 от11.01.2023г., издаден от
Служба по вписванията гр.**** при съседи имоти с идентификатори
00182.549.****, 00182.549.****, 00182.549.427, 00182.549.****,
00182.549.672, съгласно информация на екран от информационна система
КАИС с номер *********.07.2024.
За имот с идентификатор 00182.549.****, област ****, община ****,
гр.****, с.о. "****", вид собств.Частна, вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10 m), площ 2653 кв.м, стар номер 490****, квартал 0.
3аповед за одобрение на КККР № РД-18-96/15.01.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГККса записани следните собственици:
-Д. ****, ЕГН/БУЛСТАТ: 299А, Няма данни за идеалните части, Решение
на ПК № 2971 от 23.10.1996г., издаден от ПК-АКСАКОВО при съседи имоти с
идентификатори 00182.549.****, 00182.549.127, 00182.549.427, 00182.549.553,
00182.549.673, съгласно информация на екран от информационна система
КАИС с номер 1656350-05.07.2024.
Вещото лице установява, че първи план за територията на СО ****, з-ще
15
гр. **** се явява изработване на ПНИ за територията, което се състои от
изработване на ПКП, приет с протокол №24/10.07.2008г на комисия назначена
от Областен управител на област **** и обявен в ДВ, бр.68/01.08.2008г.В този
план са имотни граници, установени с преки геодезически измервания на
имоти, дадени за ползване и стари граници, установени по аерофото снимки и
анкета /ПСИГ/. В ПКП са отразени следните имоти: имот №**** с площ 577
2
m, записан в съсобственост на **** Г.(1/2) и Й. И.а Г.(1/2), на основание
2
Удостоверение за ползване №16/10.01.1989г; имот №118 с площ 982 m,
записан в собственост на **** Г., на основание съд.решение/02.02.1999 г.
Процесната реална част е част от имот №118.
В ПСИГ са отразени следните имоти:
2
-стар имот №82 с площ 1689 m, на н-ци на **** Г. на основание
решение №1603/23.12.1992г на ПК-**** Процесната реална част е част от
имот №82;
2
-стар имот №83 с площ 1964 m, на н-ци на Д. **** на основание
решение №2971/23.10.1996г на ПК-****.
В ПНИ, приет с протокол №25/10.07.2008г на комисия назначена от
Областен управител и обявен в ДВ, бр.68/01.08.2008г., са отразени следните
имоти:
2
НИ №**** с площ 577м е записан на **** Г., на основание съдебно
решение/02.02.1999г;
2
НИ №118 с площ 982м, записан в собственост също на **** Г., без
отбелязано основание.
2
НИ № **** с площ 1964 м, записан на н-ци на Д. **** на основание
решение № 2971/23.10.1996г на ПК-****
След разгледани искане ОД-М(54)07.08.2008г на М. Г. Й. за н-ци на ****
Г., относно стар имот 82 по ПКП и НИ №118 и **** по ПНИ и възражение Ж-
Ц(4)/22.08.2008г от Ц. С. К. за н-ци на Д. ****, относно стар имот 83 по ПКП и
НИ №118 и **** по ПНИ е взето решение стар имот 82 по ПКП да се
ограничи до 1,000 дка съгласно решение №1603/23.12.1992г. на ПК, като
разликата се приобщи към стар имот 83 по ПКП който става с площ 2,653 дка
съгласно решение №2971/23.10.1996г на ПК, а промените се отразят в ПНИ в
16
рамките на бившите имоти. ПНИ е одобрен със заповед №РД-10-7706-
269/20.09.2010 г. на Областен управител и обявен в ДВ, бр.79/2010г.
2
По този план НИ №**** става с площ 870м и е записан на н-ци на ****
2
Г. на основание съд.решение/02.02.1999г., а НИ №**** с площ 2653м е
записан в собственост на Д. ****, на основание решение № 2971/23.10.1996г.
на ПК ****.
С протокол на ПК-**** от 11.04.1995 г. е взето решение всички
местности - м. ****, м. ****, м. ****, ****, м. ****, ****, **** и попадащи в
м-ст **** да се обединят в една с общо наименование м. ****. Вещото лице не
е установил карта или картен материал в Община **** и ОСЗ ****, на който
да се показват всички местности или да има изготвена карта, която да показва
местоположението на местностите в з-ще на гр. ****. Единствените карти се
явяват планове за земеразделяне и карти по 18г от ЗСПЗЗ, където спорадично
има отбелязана някоя местност без да има претенция са изчерпателност и
всеобхватност. Съгласно решение № 53.15/22.08.2019 г. на ОС-**** м-ст ****
става СО ****, което е отразено за кадастрален район 549 по КККР на з-ще
****.
Вещото лице изтъква, че на негово запитване към Държавна агенция
Архиви със заявление С- 29/05.07.2024 г. получи следния отговор:
„Извършихме справка по съдържанието на книгите за членство, заявленията
за членство и опис-декларациите на членове на ТКЗС **** Петлешев - **** -
ф. 560, оп. 1, а.е. 7-11, 17-20, от която не се установиха документи за внесени
имоти в горното ТКЗС от Д. **** и **** Г.“.
В заключението си вещото лице установява, че не може да се отграничи
местонахождението на местностите по наличен картен материал. Съгласно
протокол от 11.04.1995 г. на ПК-**** м. ****, м. ****, м. ****, ****, м. ****,
****,**** се обединяват в една - м. ****. Територията, върху която се
изработва ПНИ на м. ****, з-ще гр. ****/сега СО/ е ограничена в следните
граници - на запад път **** -****, на север 00182.49.565 държавна частна вид
територия горска, на изток със СО ****, кв.В.ово, общ.**** по землищна
граница гр, **** и гр. **** на юг отново по нея до път **** -****, където
попадат всички имоти с кадастрален район 549 по КККР на з-ще ****. М-ст
**** е територията и в кадастрални райони 8 и 7 по КККР на з-ще гр. ****,
западно от път ****, която не попада в одобрения през 2008 г. ПНИ.
17
Вещото лице приема, че може да се каже, че м. **** е част от м. ****,
което се доказва от Протокол от 11.04.1995 г. на ПК-****.М. **** е обявена за
СО с Решение на ОС-**** 53.15 от 22.08.2019г., обявено в ДВ, бр.
72/13.09.2019 г. Следователно м-ст **** с обявяване на решението на ОС-****
за СО става въпрос за една и съща територия за кадастрален район 549, което е
отразено в КККР. За кадастрални райони 7 и 8 по КККР на з-ще **** няма
промяна. Съгласно протокол от 11.04.1995 г. на ПК-**** м. ****, м. ****, м.
****, ****, м. ****, ****, **** се обединяват в една - м. ****. С Решение на
ОС-**** 53.15 от 22.08.2019г., обявено в ДВ, бр. 72/13.09.2019 г. м-ст ****
става СО. Това е отразено в КККР само за територията на кадастрален район
549, където е изработен ПНИ.М-ст **** е част от м. ****, з-ще гр.****, което
се доказва от Протокол от 11.04.1995 г. на ПК-****. Вещото лице не
установява картен материал, по който да се посочи местоположението на м.
**** в контура на м. ****, з- ще гр. **** /сега СО за кадастрален район 549/.
Вещото лице установява, че първия план е ПКП към ПНИ на м. ****, з-ше
гр.****, изработен през 2008 г, установено в констативно съобразителната ми
част. Скицата е окомерна и не стъпва на картна основа. Няма как да е
изработена по действащ план. На скицата към гр.дело 3534/2000 на XXIV
състав на ВРС от 04.04.2001 г. са показани съседите на имоти без
планоснимачни номера, без размери като не е ясно с какви документи са се
легитимирали съседните имоти. При условие, че първи план е одобрен през
2008 г. няма как скицата от 04.04.2001 г. да е изработена по него. Няма как да
бъде изготвена комбинирана скица, която не е изготвена по действащ план
върху КККР за територията на процесните имоти. Изтъква, че е подал
заявление към Държавен архив-**** с вх. номер С-29/05.07.2024 г. като съм
посочил лицето Д. ****, вписан за имот 83 стар с Решение № 2971 от
23.10.1996 г. на ПК-**** за 3 дка с НТП лозе. Съгласно отговор на
заявлението, не се установява лицето Д. **** да е подавало заявление за
членство и няма внесен имот в ТКЗС **** Петлешев.
В проведено о.с.з. вещото лице заявява, че с протокол от 11.04.95 г. се
обединяват местностите, който е изброил в СТЕ, под общо название местност
„****“. При проверка в Общинска служба и в Община ****, не се открива
карта на местностите, в която да се указват всички имена и названия на
местности, която да е изработена и да можем да почерпим информация какви
местности и с какви граници са били. Единствено в картата на възстановената
18
собственост са записани някой топоними и наименования като „Лозята“ и
други подобни и от картографския материал можем да почерпим информация
какви местности са били посочени. С този протокол се обединяват всички тези
споменати местности под едно име „****“, като местност „****“ е
съществувала преди 95 г., а през 95 година всички райони стават под общо
наименование „****“. Вещото лице изтъква, че представените снимки от
Гугъл мапс са от юни месец 2024 г. Това са последните данни, които могат да
се почерпят от Гугъл, иначе хронология може да се изтегли назад във времето.
Изготвил е скица, като е нанесъл стари имоти 82 и 83 по старите имотни
граници, към изработения помощния кадастрален план, това са границите,
които са оС.ли окончателно за старите имоти 82 и 83.
В хода на съдебното производство по искане на страните бяха събрани
гласни доказателства, чрез изслушване на свидетели.
В полза на ищците показания дадоха свидетелите **** М.а и В****.
В показанията си св.**** М.а /снаха на ищеца А. Г. М.. Предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/
заявява, че от 1999 г. е снаха на А. М., като от тогава свекър й и свекърва й
заживели на вилата в „****то“, за да не са в апартамента във **** две
поколения на едно място. **** „****“ се намирало в посока ****, след
подминаване бензиностанцията, малко по нагоре имало отбивка и от там се
завива на дясно, над пътя и на 50 м. нагоре по черен път било тяхното място.
Знаела, че **** го има това място от баща си ****. Това била чувала. Имало
малка виличка, много стара. От 1999 г. я имало тази вила. В началото живеели
заедно в апартамента, но живели два месеца. Преди това дядото пребивавал на
вилата, но той починал преди свидетелката да се запознае със семейството.
Този имот, който имали от дядо ****, бил около декар и осемстотин кв.м.
Имало в едното място само едно лозе, а другото било вила с градинка.
Заявява, че между двете места имало ограда с вратичка, да не са смесени
лозето с градинката. Двете места били оградени, като едното е с мрежа, а
другото е ограда с метални ленти с метални колове. Мрежа е между двете
места оградата, между лозето и градинката с вилата. Тази ограда я имало
между лозето и градинката. Ако не било оградено това место, преди гледали
овце в селото и ги карали на паша и щели да опасат всичко, ако нямали мрежа
или ограда. Лозето било около декар. Насадено било с лози ниски, без колове,
19
ниско по земята било пуснато. Имало и овошки. Навсякъде имало ограда.
Заявява, че сега, докато свекъра й бил със съпруга й в ****, нещо се случило и
оградата изчезнала само от едната страна. Те били в **** от 31 март до 4
април.Тази ограда била с метални дебели колове, дори коловете на цялото лозе
са били циментирани и са се мъчили да ги изкарат, но единия не са успели и
са го оставили, не са могли да го отрежат. Заявява, че свекъра й променил
оградата. Тя била цялата с тези метални ленти. Оградата на лозето била с
метални ленти. Цялото лозе било оградено с метални ленти, разположени
вертикално и хоризонтално да няма никакъв достъп. Тази ограда я бил правил
дядо **** и тя си била така заварено положение. От другата страна на
оградата, която вече я няма, пак имало лозе, но то било високо, не като
тяхното, но не е виждала кой обработва това другото лозе. Твърди, че имота от
1999 г. до сега го посещавали почти всяка събота и неделя, а като отсъствали
свекъра и свекърва й, като били живи, тя ходила през ден да полива домати,
краставици, каквото има посадено. Ходила след обяд. В процесното лозе,
което сега го има в частта преди оградата, от 99 г. до сега го обработвал
свекъра й А. М.. В това лозе не е виждала други хора. Никога не е виждала
други хора в имота, те няма как да влязат. Никога не била виждала някой да
влиза да бере, каквото и да било. Къщата с част от мястото било оградено, и е
оградено и друго място където има лозе и овошки. Оградени са двете места
просто да са разделени. Дядото така ги е разделил на времето за тяхно
удобство, за да не влизат животни. Мястото, където ходила да полива
зеленчуците са до виличката, не в лозето. Лозето си е лозе. В това място
където е лозето никога не били садени зеленчуци, там имало овошки - 4 ореха,
вишнапи, кайсии 2 или 3, но едната изсъхнала. Имало и бадем. Тези дървета
били видимо стари, дори едната кайсия изсъхнала. Тези дървета били садени
от ****. Като отишли през 1999 година всички дървета си били там. Само
свекъра й А. поддържал местото. Други наследници на **** не била виждала
в имота. Свекъра й живеел постоянно от края на 1999 година на това място
във вилата. **** имала сестра М. Й., те живели във ****. Помагали
напоследък. От една година, понеже имали едни неразбории по между си,
имали друго дело и от една година идвала. Свидетелката последно била на
виличката в неделя. Това лозе, което не било на колове се подрязвало, копаело
се, пръскало се със син камък или с някакви други неща. Берели грозде и вино
пиели.
20
Свид. В**** /без родствени връзки със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/
заявява, че познава А. и ****, т.к. са комшии на **** на м.“****то“. Неговият
имот се намирал от южната страна на това на Момчил, пряко граничел с
имота му. Мястото се намирало по пътя **** – ****, 300 м. след
бензиностанцията в дясно бил имота. Съседи са, имали обща граница.
Неговия имот бил с постройка временна, със заграждения, имало и лозе. Общо
цялото място било около 1600 кв. Имало ограда с вратичка между лозето и
виличката. Свидетелят живеел там от 2000 г. Там вече живеели А. и жена му.
Това лозе било половината от имота. До него имало лозе посока **** съседно,
но не знае на кого е. Имало човек, който го гледа. Този човек, който го гледал,
не го виждал от 2-3 години да идва. Лозето на М. било оградено от 4 страни с
едни метални ленти, с метални тръби и с мрежа от както той е там. От
страната към другото лозе имало същата такава ограда, но сега я нямало там
тази ограда. Била свалена скоро, от преди два месеца или по – малко, но не е
видял кога е С.ло премахването на оградата. Заявява, че това място на другия
човек с лозето на колове не е оградено, но е гледано, сега изглежда пак добре,
поддържано. Заявява, че в съседство на тези места няма автосервизи. На
представена му скица на лист 69 от делото заявява, че неговия имот е № ****,
горния № **** е на А., а № 121 е на Божо. Имало синор около метър. От към
неговия имало синор, пак има едно стъпало нагоре над имота на М. има друг
имот, който е по на високо. Заявява, че лозето с коловете е имот № 553, посока
****. Лозето на М. и другото лозе са от едната страна.
В полза на ответниците бяха изслушани свидетелите К. **** К. и ****
**** И..
Св. К. /без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината./ заявява, че познавам
Д. И., с когото са приятели. Рода ****и ги знаел. Знае, че имали имот - К.та
нива, всички от по-старите я знаели. Намирала се в м.“****то“, „****“. Това
било по пътя за ****, в посока **** срещу бензиностанцията, разклона ****,
като бензиностанцията била в ляво. Заявява, че е ходил на имота на ****и, т.к.
много са си помагали. До бензиностанцията има една гумаджийница и черен
път до местото. Имало една барака в дъното и сега вече се застроявало, не
знае кой я ползвал тази барака, но не я е ползвал ****, някакви други хора
21
имало. В неговия имот нямало постройка. Тази постройка била до самия път,
еднала врата и бараката почвала. Това било по черния път, като се отиде по
черния път. Тази барака имала ограда от някакви колчета забити и тел
опъната, но не знае дали е било в имота на ****, не са влизали в тази барака.
Неговия имот бил отстрани, бил продължение посока югоизток. Заявява, че
нямало граници. Мястото било като тераса и като са работили са хвърляли
камъни и суха зидария отгоре. Ограда имало донякъде отгоре. Понеже няма
път да изнасят гроздето и минавали през този имот. На представена му скица
от лист 69 от делото заявява, че имота на **** е № ****. Познава го, защото
го работил, а бараката била през няколко имота. Неговото място било около 2
дка. Майка му - леля **** му казвала, че това е тяхната нива и му посочвала
до бараката горе - долу. В имот **** нямало постройка, имало лозе и си личи
и още е работено. Лозето било на колове, на тел опънато, било димят и мискет.
**** неговото си го работел. Имало по-нагоре друго изоставено на цяло, по
нагоре до бараката, то е хавра изоставено, това което се намира до бараката.
Там където е изоставеното имало е лозе, но е изоставено по земята е,
обраснало е, ние понеже минавали през него и след него отивали до къщата,
тази барака. Това другото място с лозето било около 3 дка. изоставеното лозе
и барака, но бараката била съвсем отделно. Тя била заградена. Заявява, че
напълно изоставено било това лозе между бараката и неговия приятел. То
било около декар, но не знае на кого е това лозе. **** му казвал, че нивата е
тяхна и баба **** му казвала. Това изоставеното лозе, нямал възможност да го
работи, той си работел неговото. Те като ги върнали си ги разпределили и не
знае на кого се е паднало изоставеното лозе. Знае го от 90 г. това лозе, като ги
върнали. Между това изоставено лозе и имота с лозе на колове имало някаква
ограда от горната страна. Това което било на неговия приятел и изоставеното
нямало ограда. Минавали през него за по напряко, по диагонал минавали да
изнасят гроздето, като го берат. Ходил на мястото на ****, когато имал нужда
му се обаждал. Последно ходил края на миналата година. Там имало
гумаджийница срещу лозето. Оставил колата да му сменят губите и отишъл до
лозето да го види. Позаинтересувал се, но като го видял се отчаял. Между
мястото с лозови насаждения на колове и това което е изоставено място било
по лошо, нямало ограда между тях. От горната страна имало телове опънати.
Всичко било изоставено, от храсталаци не можело да се види. Имало някакви
дървета. Заявява, че не знае някой през годините да е работил това изоставено
22
място и не е виждал. Това място което му било възстановено на ****, преди
него го работел ****, който бил ползвател и като ги върнали, той си взел
неговите неща и го върнал лозето на ****, който влязал в работено лозе. Те
минавали през хаврата, тъй като изнасяли щайгите с грозде, а долу нямало
път. Добруджанския път идвал далеч и си разчиствали да си направят пътека
през изоставеното лозе. Това било преди 4 - 5 - 6 години.
Свид. **** **** И. /без родствени връзки със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината./
Заявява, че има далечно родство с А.. Познава наследниците на Д. **** и
покойните и живите познава. Познавам на Д. **** дъщеря му ****, сина му
**** Д. ****, те са брат и сестра. Техните деца познава. **** имала дъщеря Ц.
и **** и **** двама близната, единия скоро починал. Те имали много имоти
из цялото землище, но тук ставало въпрос за лозе или това, което е било лозе в
грубо казано м.“**** борун“, но с по - голяма точност защото още си вървят с
турските имена и местностите си вървят със старите турски имена „****“,
означава място оградено за овце, където да се доят. Заявява, че пътя **** –
**** минава карай ****, без да се влиза в ****, след летището имало отбивка
за ****, подминаваме отбивката, подминаваме бензиностанцията, трактори
продавали в ляво, а в дясно нещо по автомобили по гуми се работи там и още
малко на изток, на 50 метра от това което е за гумите и там е самото място
където е работилницата за гуми. Цялата тази нива се казвала К., тя е била
около 20 дка. Дядо **** се е казвал собственика, но не го познава лично, но
неговите наследници синове и дъщери, ги помни като бил дете през 60 г. и той
е разделил по няколко декара на всички. Там Д. **** имал нива дълга,
оградена от естествени синори, защото мястото е наклонено и е сял лозе и
така е отнетата в ТКЗС. В ТКЗС е било отнето 58 г. когато свидетеля се родил.
Тогава окончателно отнемат всички земи и ги вкарват в кооперации. Заявява,
че цял живот се занимава с добитък. Някъде в 70 и някоя година властта се
осъзнала, че е напрали груба грешка и тогава излязло едно постановление, че
може да се купят животни и тогава си купил овце и крави и все е по къра и там
се срещнал с много стари хора. Този Д. И. имал имот - лозе с циментови
колчета и опъната тел. Не е оградено лозето. Почти нямало чукани, които да
не са вдигнати, но от тази нива К. на север, където свършва това с телта, там
имало стари чукани, които не са на тел. Там са на Д. и на братовчедите му.
Цялата тази нива била на Д. ****, всичко там е било на Д. ****, но сега там
23
имало една барака на северния край. Не знае по дали е дадено по
постановление, или са се самонастанили. Заявява, че понякога минава с
добитък от там и се вижда, че е обитаема, тъй като минава с животни от там.
Не е виждал хора, но се гледа. Пред бараката имало някакви зеленчуци. Може
би на седмица, на месец някой да отива. Между лозето което е на земята и
бараката имало някакви разрушени и накъсани огради. Мрежа стара
ръждясала, метални ленти. Това което е по на юг, по към лозето на което е с
тел, скоро преди месец е възобновена някаква си оградата. Лозето, което е по
земята било оградено, имало опънати телове от едната страна. Лозето, което е
по земята и бараката където е около 2 дка. е мястото. Бараката е оградена с
мрежи стари от три страни, а там е по – слабо, поначупена, понакъсана към
лозето. Вратичка не е виждал. И да е имало не е забелязал. Това лозе и тази
барака където е не ги познава на кои хора е. Лозето не е гледано от много
време, то не ще да е на един и същ човек, тъй като общо ще се гледа този
който има бараката и лозето изоставеното. Може и да има един собственик
лозето което е на колове и другото, то е било от една нива. Това което е на
колове се обработвало, но от година поне не се обработва. Това което не е на
колове се обработвало много отдавна, но сега нещо било почистено, но мотика
и плуг не са влизали. Вдигнатото на коловете го обработвал Д. и неговия зет
на сестра му мъж Б.. Не е виждал той да обработва другото, което е по земята.
Като се работят лозята свидетелят не е бил там, но то било изоставено от
много години. Заявява, че не е виждал между двете лозя това което е на колове
на Д. и изоставеното да има ограда. От едното лозе на колове можело да се
влиза свободно в другото. От бараката към лозето с чуканите имало ограда
преди много години, но вече била рухнала. Лично е ходил с добитък на паша,
тъй като там местата са пустеещи изоставени места. Добитъка влизал в
необработваното място, защото пазели това което се обработва, да не направят
на хората бела. Заявява, че не познава **** Г.. Не бил от местните хора в ****.
Заявява, че **** вероятно е починал човека. Той бил офицер. Жена му била от
**** и по едно време той ползвал това лозе, което е на тел и като дошла
демокрацията и реституцията, като започнали да се връщат нивите, тогава го
напуснал. Той ползвал това което е на тел, за това което е на земята, не може
да каже дали го е ползвал. Заявява, че не познава ****, т.к. не е от местните
хора. Заявява, че е виждал ищеца, когато е идвал да си купува мляко, но не
знае къде живее. Заявява, че има ферма с много овце и както и в момента, така
24
и преди минавали в близост през тези имоти на метри. Лично ходел там да
пасе животните. Имало стотици декари изоставени. При предявяване на скица
приложена на лист 69 от делото заявява, че от шосето това всичко било
изоставено и не се обработва. Имотите били очертани по картата, но на място
нямало нищо. Той идвал от север и пасял животните. На това място имало
синори, понеже терена е наклонен и е терасообразно направен. Свидетеля
посочва на скицата имот № ****, че е на Д., а бараката е по - нагоре. Покрай
този имот минавал. В него преди 2-3 години е влизал да си скъса чепка грозде,
ако е оС.ла. На Д. имота преди години дори го орал с плуг, с кон. Последно
ходил сега април месец, близо минал с овцете. Това място с чуканите се
виждало сега, че е почистено, вижда се, че са опънати ленти, нещо скоро било
правено, но в самото място нито мотика нито плуг е ударен. Заявява, че като е
ходил преди години, не е виждал ограда между това, което е необработеното и
другото обработваното. Навътре няма ограда, отвън се вижда, не били чак
такива големи храсти, виждало се, че няма ограда.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.И., като ги намира за
изключително подробни, обективни, основаващи се на лични наблюдения от
самия свидетел. Съдът изцяло кредитира показанията на св.К.. В същото
време не кредитира показанията на св.М.а относно наличието на ограда,
поставена от ищците и техния праводател на процесната реална част от имот
№ **** по ПНИ за м. „****“, землище ****, както и извършвани от ищците
дейности по обработка и поддръжка на този имот от ищците в периода от
1999г. до 2023г., т.к. тези показания противоречат на показанията на св.К., И. и
показанията на вещото лице А., който заявява, че между имот №118 и
процесната реална част няма ограда, както такава липсва и между тази част и
имот №****.
Съдът не кредитира и показанията на св.Велчев, който заявява, че
процесното лозе-собственост на ищците, било оградено с огради от четирите
страни, а откъм двора към вилата, имало вратичка. Заявява, че в съседство на
тези имоти нямало автосервизи. Съдът не кредитира неговите показания,
доколкото от показанията на оС.лите свидетели, вкл. св.М.а се установява, че
имота не е бил изцяло ограден и именно затова имало вратичка между това
лозе и имота с вилата на ищците, за да не влизат животни, които преминавали
през процесното лозе. Освен това както от показанията на свидетелите, така и
от приложените фоноснимки се установява, че в непосредствено съседство с
25
имотите има действаш автосервиз.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на положителен установителен иск за
собственост е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно
доказване на елементите от следния фактическия състав: право на
собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното придобивно
основание и упражнявана фактическа власт от ищеца върху имота.
Ищците отправят искане за осъществяване на косвен съдебен контрол с
твърдения за нищожност на Решение № 2971/23.10.1996г. на Поземлена
комисия ****, а ответниците със същите мотиви на решение №
1603/23.12.1992г. Поземлена комисия ****. Съдът след като се запозна с
молбите на ищците и ответниците и техните насрещни становища приема, че
молбите са неоснователни. От приложените по делото Решение
№1459/16.06.2011г. по адм.дело №3890/2010г. на Адм.съд ****, както и с
Решение №3975/20.03.2012г. по адм.дело №11029/2011г. на Върховен
административен съд се установява, че и двете съдилища са разгледали и
обсъдили процесните Решение № 1603/23.12.1992г. и Решение №
2971/23.10.1996г. на Поземлена комисия ****. Съгласно разпоредбата на чл.
168 АПК, при съдебна проверка на административен акт, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 АПК, като съгласно ал.2, съдът обявява нищожността на акта, дори
да липсва искане за това. Разпоредбата на чл.146 АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, а именно: липса на компетентност;
неспазване на установената форма; съществено нарушение на
административно производствени правила; противоречие с материално
правни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Решението на
административния съд е задължително за страните в административното
производство, с оглед разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК. Разпоредбата на
чл.297 от ГПК постановява зачитане на влязлото в сила решение от всички
съдилища в Република България, но по отношение на решенията на
административен съд, постановени по административно правен спор, ГПК, в
26
чл.302 постановява, че решението на административния съд е задължително за
гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и
законосъобразен. Доколкото в хода на проведените съдебни производства, в
които предмет на разглеждане са били и Решение № 1603/23.12.1992г. и
Решение № 2971/23.10.1996г. на Поземлена комисия ****, Административен
съд **** и Върховен административен съд не са обявили за невалидни
процесните решения на поземлена комисия, то съгласно чл.302 ГПК, вр.чл.297
ГПК настоящата съдебна инстанция приема за недопустимо произнасяне по
твърдяната от ищците нищожност на административния акт.
За да легитимират правото си на собственост върху процесния имот,
ищците се позовават на сключен предварителен договор за покупка и
упражнено от техния праводател **** Г. владение върху процесния имот в
периода от 1972г. до 1999г. и от самите тях, в периода от 1999г. до депозиране
на исковата молба през 2023г.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищците за възникнали
между техния наследодател и лицето **** облигационни правоотношения във
връзка със закупуване на лозе, находящо се в м. „****“, землище ****,
Варненски окръг, с площ от 1100 кв.м, при граници: **** път и **** за сумата
от 800 лв. По делото липсват каквито и да са доказателства лицето **** да е
притежавало подобен имот, респ. да има право да продаде такова. На
следващо място се установява, че самият наследодател на ищците изрично
заявява в молба пред адресирана до Председателя на СОНС с.****”, че
продавачът **** не е могъл да му прехвърли правото на собственост. В тази
молба той сочи като граници на имота: **** път и ****. Именно с тези
граници е и имота, който му е бил предоставен за ползване по Постановление
на Министерски съвет и решение №13/18.12.1984г. - хавра с площ от 1000
кв.м.в м.****”, землището на с.**** при граници: ****, ****, **** и път. Този
имот праводателят на ищците е оградил, изградил е барака и е обработвал
двора.
От заключението на вещите лица се установява, че на поставен въпрос
дали е идентичен и/или има дублиране на имота, възстановен на наследниците
на **** Г. с решение №1603/1992г. на ПК-**** с имота, предоставен за
ползване по удостоверение №16/10.01. 1989г. на ОНС-**** и имот №**** по
ПНИ, вещото лице по допуснатата по СТЕ - В. А. заявява, че по описаните в
27
Решение № 1603/23.12.1992 г. на ПК – **** съседи на имота – лозе с площ от 1
дка, не може да се определи местонахождението на същия. Отделно от това
вещото лице е отразило, че същото се отнася и за имота, посочен в Решение №
2971/23.10.1996 г. на ПК – ****, а именно лозе с площ от 3 дка, находящо се в
м-ст „****“. В експертизата е посочено, че не може да се установи
идентичност между имота, посочен в Решение № 1603/23.12.1992 г. на ПК –
****, имота, предоставен за ползване с удостоверение № 16/10.01.1989 г. на
ОНС-**** и имот № **** по ПНИ.
Вещото лице А. установява, че планът на стари имотни граници е
изготвен на базата на аерофотоснимки, а регистъра към него въз основа на
анкета. Така се е получил стар имот №82(на Комбинирана скица №1 в зелен
цвят) с площ 1000 кв.м,-записан на н-ци на **** Г., а като документ за
собственост е записано решение № 1603/23.12.1992г. на ПК- ****. От друга
страна върху стар имот №82 попада изцяло новообразуван имот **** по ПНИ
който също е записан на н-ци на **** Г., а като документ за собственост
Съдебно решение от 02.02.1999г.(л.23) с което решение се отменя отказа на
Община **** за признаване на права по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Така, че се
получава едно припокриване на имота описан в решение № 1603/23.12.1992г.
на ПК- **** и този по удостоверение №16/10.01.1989г. на ОНС-****. В делото
на л.26 е приложена Скица към техническата експертиза(л.25) по гр.дело №
3534/2000г. на ВРС от която се вижда, че към 04.04.2001г. е имало два имота с
обща площ от 2000 кв.м., а именно лозе от 1000 кв.м, при граници ****, ****,
Румяна Станишева и **** Г. и място от 1000 кв.м. с построена в него сезонна
постройка със ЗП 34 кв.м. при граници път. ****, Таня А.а и **** Г.. Съдът
приема, че предоставената на **** Г. за ползване земеделска земя съгласно
удостоверение №16/10.01.1989г. съвпада (припокрива) с имота, описан в
предварителния договор от 1972г. и решение №1603/1992г. на ПК ****.
Вписаните в решение №1603/1992г. на ПК-**** граници съвпадат с
посочените в удостоверение №16/10.01.1989г. граници, с което на **** Г. е
предоставено право на ползване върху хавра с площ от 1000 кв.м.
Безспорно е, че праводателят на ищците е имал ясното съзнание, че не е
собственик на процесния имот, т.к. с молба вх.№4А/11.09.1991г. е заявил да
му бъде възстановена собствеността върху „лозе“ с площ 1.000 дка, попадащо
в терен по пар.4 и находящо се в м. „****“, з-ще ****, при граници и съседи:
**** Д. ****, Й. ****, Ал. ****, установено с декларация по чл. 12, ал.3 от
28
ЗСПЗЗ. Въз основа на на тази молба е издадено с решение № 1603/23.12.1992г.
на ПК ****.
На следващо място съдът приема, че не бе доказано и реално обективно
упражняване на непрекъсната фактическа власт на ищците и техния
праводател върху процесното лозе. Съдът приема за безспорно доказано от
показанията основно на св. **** И. и К. К., че процесната реална част,
представляваща неподдържано лозе/на чукани/ на практика не е била реално
стопанисвана от десетки години. Св.И. заявява, че именно през това лозе са
прекарвали животните си на паша, за да не влизат в другото лозе, което било
поддържано и било вдигнато на колове и опъната тел. Заявява, че между двете
лозя не е имло ограда и свободно се минавало. Ограда имало между
необработваното лозе, което е на чукани по земята и двора с вилата.
Съдът приема, че е житейски нелогично да твърдиш, че владееш и
стопанисваш от десетки години имот – лозето на чукани, а в същото време да
не го оградиш, за да демонстрираш пред всички оС.ли ти си негов собственик.
На още по-голяма основание е неоправдано житейски да поставиш ограда по
средата на свой имот и да го разделиш на две части, като едната част оградиш
от четирите страни, а оС.лата част оставиш само с общата ограда между двете
части. Ако действително ищците и техния праводател са владели и ползвали
това процесно лозе, то би следвало да го оградят заедно с оттаналата
безспорно тяхна част от имота, в който е изградена вилата.
Съдът приема, че причината да бъде поставена ограда между имота ид.
№ **** с площ от 870 кв.м, който със заповед № 298/06.07.2012г. на кмета на
Община ****, М. Й. и **** М.а придобиват и процесните 689 кв.м. от
проектен имот № **** по ПНИ за м. „****“, землище ****, е именно тяхното
убеждение, че не притежават права над тази реална част. От показанията на
свидетеля на самите ищци – Златина М.а се установяват противоречиви
твърдения относно наличие на ограда. От една страна св.М.а твърди, и двата
имота на ищците – и дворното място с вилата, и лозето с чуканите по земята
били оградени със самостоятелни огради от всички страни. В същото време
заявява, че причина за наличието на ограда между дворното място с вила и
лозето е да се предпазят зеленчуците, които се сеят в двора с вилата, от
преминаващи животни-овце, които щели да ги опасат, като преминат през
лозето. За съда е житейски нелогично едновременно един имот да е ограден от
29
четирите страни, а в същото време през него свободно да преминават стада с
овце и техните пастири. Поставянето на ограда има точно такава цел – да
предпази съответния имот от навлизане на чужди хора и животни,
респективно да предпази животни, които собственика е настанил в тази имот,
да не излязат извън него.
От показанията на всички свидетели се установява, че в съседство с
процесното лозе се намира друго лозе – собственост на отв.Д. ****ав, за което
твърдят, че също не е оградено, но е поддържано и обработвано, поставени са
стълбчета и са опънати телове, на които е вдигнато самото лозе. Установява се
от показанията на всички свидетели, че между него и процесното лозе също
няма ограда. Всички свидетели, с изключение на св.М.а твърдят, че
процесното лозе е занемарено от много дълго време и не се обработва, като
св.И. заявява, че преди няколко месеца, т.е. в началото на 2024г. някой е
извършвал някаква работа в него и е опънал оградна тел.
Съдът приема, че ищците не установиха през целия период от 1992г. до
2023г. процесния имот да е бил ограден от всички страни, т.е. те и техния
праводател да са осъществявали реално владение върху имота и по-важно да
са демонстрирали на всички други, че именно те владеят този имот и го считат
за своя собственост. Налични са данни, че към момента на извършване на
оглед от вещото лице А. са установени следи от премахната ограда, но в
същото време от показанията на св.И. се установява, че такава ограда е била
поставена, но вероятно в края на 2023г., или в началото на 2024г.
Съдът намира, че заявените основания за придобиване на собствеността
от ищцата, а именно: над 10 годишно давностно владение в периода от 1972г.
до 1999г., упражнявано от праводателя им **** Г. и от самите тях, в периода
от 1999г. до депозиране на исковата молба през 2023г., на основание чл.79,ал.1
от ЗС не се доказаха.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Ищците и ответниците са формулирали искане за присъждане на
разноски. С оглед изхода на спора, на ответниците се следват разноски на
осн.чл.78, ал.3 ГПК. Ответниците претендират разноски в общ размер от
4213лв., в това число 25лв.-ДТ, 88лв. – такси към Общ. ****, 1300лв. –
депозит за вещи лица и адв.възнаграждение в размер от 2800лв. Съдът намира
30
за неоснователно възражението на ищците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото производството се отличава с фактическа и правна
сложност и по него са проведени 6бр. съдебни заседания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск за собственост
иска на М. Г. Й. ЕГН **********, действаща чрез съпруга си Г. П. Й. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. **** № 60 вх.Д, ет.5, ап.65, А. Г. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул.„****“ №18, ет.3, ап.6, Ж. А. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. „****“ №18, ет.3,ап.6, Д. А. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, бул. „****“ №****, действаща чрез
пълномощника си А. Г. М., (всички те наследници на **** Г. ЕГН
**********), всички чрез пълномощник адвокат С. ****, гр. ****, ул. „****“
№7, офис№3, против наследници на Д. **** с дата на раждане 07.10.1898г, а
именно Д. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ №3, Б. А. Г.
ЕГН**********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6, А. Б.
Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6, Ц.
Б. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6,
Ц. М. **** ЕГН**********, адрес гр. ****, ул. „****“ №31Б, ет.2, ап. 13, Д. М.
Ф. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.408, вх. 16, ет.6,ап.30, К.
М. Ф. ЕГН ****, /заместен хода на делото от своите наследници -Й. Г. Ф.,
ЕГН:********** – съпруга, Е. К. Ф., ЕГН:********** – син и С. К. А.,
ЕГН:********** дъщеря, на осн. чл. 227 ГПК/, за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ
от 689 кв.м.от проектен имот № **** по ПНИ за м. „****“, землище ****, при
граници на реалната част: от север - улица, от изток имот с ид. № ****, от юг
имоти с ид.№ **** и № ****, от запад имот с № ****, на основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Й. ЕГН **********, действаща чрез съпруга си Г. П. Й.
ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** № 60 вх.Д, ет.5, ап.65, А. Г. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул.„****“ №18, ет.3, ап.6, Ж. А. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. „****“ №18, ет.3,ап.6, Д. А. М. ЕГН
********** с адрес гр. ****, бул. „****“ №****, да заплатят СОЛИДАРНО на
31
Д. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ №3, Б. А. Г.
ЕГН**********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6, А. Б.
Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6, Ц.
Б. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.40 А, вх. А, ет.2, ап. 6,
Ц. М. **** ЕГН**********, адрес гр. ****, ул. „****“ №31Б, ет.2, ап. 13, Д. М.
Ф. ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.408, вх. 16, ет.6, ап.30, Й.
Г. Ф., ЕГН:**********, Е. К. Ф., ЕГН:********** и С. К. А., ЕГН:**********,
сумата в размер на 4213лв./четири хиляди двеста и тринадесет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните, ведно с препис от решението.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
32