Р Е Ш Е Н И Е
№ 632
гр.Плевен, 14.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №40 по описа на Административен
съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „ТИТ“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Плевен, ул „Ген.Скобелев“ №20, вх.А, ап.23,
представлявано от управителя И.С.К., чрез С.И.К.- пълномощник съгласно решение
на общото събрание на дружеството от 2.01.2021 год. и пълномощно
№20783/12.11.2020 год. на нотариус Д.А., против Ревизионен акт №Р-04-0001520000865-091-001/19.08.2020
год., потвърден с Решение №193/14.12.2020 год. в обжалваната му част по ЗДДС, с която за
данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част по ЗКПО относно
допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2014 год., 2015
год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35 лева и
следващите се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
В
жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, неправилен и постановен в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С ревизионния акт, на осн. чл.16, ал.1 и ал.2, т.4
във вр.с чл.26, ал.2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за
2015 т. със сумата от 8 400.00 лв.,
представляващи стойността на 3 броя фактури, издадени от ЕТ „***“. Сочи,
че в РА не са изложени мотиви за направеното увеличение на финансовия резултат
за 2015 г. със сумата от 8 400,00 лв. Увеличението на финансовия резултат за
2015 г. със сумата от 8 400,00 лв е направено от ревизиращия орган със следните
мотиви, описани в ревизионния доклад, а след това и в Решение № 193/14.12,2020
г.: данъчния орган нямал достъп до счетоводството на ЕТ „***“ и самия И.К. не е
открит от данъчните органи; ЕТ „***" не бил разполагал с персонал с
необходимата квалификация за извършването на описаните услуги. Счита, че
увеличението на финансовия резултат със сумата от 8 400.00 лв е неправилно и
незаконосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл.37. ал.1 от ДОПК, която
задължава органите по приходите служебното а да съберат доказателства в хода на
ревизионното производство. Твърди, че не са представени никакви доказателства от
ревизиращия орган в подкрепа на тезата му. че трите фактури, издадени от ЕТ „***",
не отразяват реално извършена услуга. Счита, че декларациите на И.К. са частни
свидетелстващи документи, поради което не се ползват с доказателствена сила.
Ако И.К. не е отразил в счетоводството си издадените oт него фактури, той няма
интерес да се инкриминира и да признае, че е издал фактурите и че е получил сумата от 8 400.00 лв. Твърди
още, че няма представени от ревизиращия орган абсолютно никакви доказателства,
че декларациите на И.К. са с вярно съдържание. При потърсването му той не е
открит и ревизиращият орган директно е приел, че всичко декларирано от него е
истина, без да бъде извършена проверка на твърденията му. Не са представени по
преписката протокол от МВР за извършената кражба, нито доказателства, че е
образувано каквото и да било досъдебно производство за кражбата на ЕКАФП. Не е
ясно на какво основание ревизиращият орган приема за истина декларациите на И.К. и
твърденията в тях. Не е доказано по никакъв начин, че И.К. е коректен
данъкоплатец, още повече, че при опита за извършване на насрещна проверка той
се скрил от данъчните органи. Счита, че констатациите на данъчния орган са в
противоречие с Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, Решение на СЕС
от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 и Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г.,
съгласно които не се допуска
непризнаването на суми за извършени услуги само поради факта, че издателят на
фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници. без органа на
приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае. че сделката е част
от данъчна измама. Сочи още, че в унисон
с практиката на СЕС /решение по дело С-324/11 и решение по съединени дела
С-80/11 и С 142/11, органът по приходите
не трябва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки
на контрагента си, каквито по принцип
той не е длъжен да прави. Твърди, че корпоративният данък е пряк данък, с който се облага
печалбата на ЮЛ, поради което доказателствената тежест за установяване на
реалност на сделките не лежи върху ревизираното лице, доказателствената тежест
да се установи, че дадена сделка не е реално извършена, лежи върху ревизиращия
орган, като сочи съдебна практика в тази насока. Счита, че в настоящия случай не е доказано от ревизиращия
орган, че услугата, за която е платена от дружеството сумата от 8 400,00 лв не
е реално извършена и получена от дружеството.
На следващо място сочи, че с РА на осн. чл.26,ал.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10 и
чл.ЗЗ от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със суми, представляващи
изплатени разходи за командировка на управителя И.К., както следва: за
2014 година - увеличение със сума в размер на 6 440.00 лв; за 2015 година -увеличение със сума в размер
на 8 106,97 лв; за 2016 година - увеличение със сума в размер на 3 200.00 лв ; за
2017 година - увеличение със сума в размер на 6 240,00 лв; за 2018 година -
увеличение със сума в размер на 3160,00 лв. Жалбоподателят счита, че така направеното
увеличение за изброените години е неправилно и незаконосъобразно, поради
следните съображения: В ревизионния доклад ревизиращият орган е изложил мотиви,
че с И.К. липсвал договор за управление и контрол, сключен на осн. чл. 141, ал.7 от ТЗ, защото с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗКПО
се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в
трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно-задълженото лице. Ревизиращият
орган счел, че единственият договор, който може да бъде сключен с управител на
ООД, е само и единствено договор за управление и контрол по чл.141, ал.7 от ТЗ. Сочи, че към подаденото срещу РД възражение са представени граждански
договори с И.К. в изпълнение на изискването на чл.33, ал.1 от ЗКПО. Но в
обжалвания ревизионен акт са въведени и нови
мотиви
за отказа на ревизиращия орган да признае за разход сумите, изплатени на И.К.
за командировъчни разходи, а именно: гражданските договори били подписани от
съдружника С.К., а той бил нямал представителна власт; липса на задължителните
реквизити на командировъчните заповеди съгласно чл.9 от Наредбата за командировките
в страната; липсата на отчет за извършената работа и на преценка за извършената
работа на осн. чл.29, ал.1 от НКС; липса на доказателства във връзка с какви
дейности и срещи били извършени описаните разходи на управителя – липса на данни с кои конкретни сделки са свързани
пътуванията в страната - в представените заповеди за командировки било посочено
общо - огледи, набавяне на документи, преговори и др. Счита,
че изложените мотиви са неправилни, незаконосъобразни и в нарушение на
материалния закон, разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО допуска
разходите за пътуване и престой да бъдат признати за разход на физически лица,
които имат извънтрудови взаимоотношения с данъчно задълженото лице. Счита, че разпоредба
на чл.33, ал.1. т.1 от ЗКПО не въвежда изрично изискването, че тези
извънтрудови взаимоотношения с управителя на дружество трябва задължително да
са под формата договор за управление и контрол по см. на чл.141, ал.7 от ТЗ.
Това според жалбоподателя дава
възможност дружеството да сключва с управителя си и граждански договори за
изпълнението на конкретна и определена поръчка /среща с контрагент, оглед,
участие в търг, подписване на документ и др./. Когато за изпълнението на тази
поръчка е необходимо пътуване, управителят следва да бъде командирован от
дружеството, следва да му бъдат изплатени разходите за пътуване и престой и
следва тези разходи след това да бъдат признати на дружеството като разход.
Позовава се на разпоредбата на чл.38 от Закона за задълженията и договорите,
според която ,, Представителят не може да
договаря от името на представлявания лично със себе си". Т.е. управителя
И.К. не може да сключва граждански или други договори от името на дружеството
като управител със себе си като физическо лице. /Така р. № 91/16,04,2018 г.
по д. № 3513/217 г. на
ВКС, IV г.о., реш. № 217/10.03,2017
г. пот.д. № 2296/215 г. на
ВКС, I т.о./. Тази законова забрана въвежда частична недействителност на чл.27,
б. „г" от дружествения договор по отношение на договорите, страна по които
е управителят на дружеството като физическо лице. Прави извод, че уговорката на
чл.27, б.‘г" от дружествения договор е неприложима в настоящия случай,
като противоречаща на закона и мотивите на ревизиращия орган, че трябвало И.К.
да сключва сам със себе си. Именно поради това в протоколите, с които общото
събрание решава да бъдат сключени граждански договори за командировките с
управителя И.К. изрично е записано и общото събрание на дружеството е решило, че
възлага ни съдружника С.К. да сключи тези договори от името на дружеството. Т.е. Общото
събрание, със свое изрично решение е възложило /упълномощило, натоварило и др./
съдружника С.К. да сключи тези граждански договори с управителя И.К.. А
съгласно чл.17. б. „в" от дружествения договор всеки съдружник е длъжен да
изпълнява решенията на общото събрание и съгласно чл.17, б.“г“ - с това
изпълнение да съдейства за осъществяване на дружествените работи. Сочи, че уговорката
на чл.16 от дружествения договор не делегира права на съдружниците да сключват
договори с трети лица, а не да не сключват договори с управителя на
дружеството, когато общото събрание ги е
натоварило с това. Счита, че по отношение
на гражданските договори за командироване, сключени с управителя И.К., съдружникът
С.К. има представителна власт на основание решението на общото събрание на
дружеството, на основание забраната на чл.38 от ЗЗД и
на основание чл.17 от дружествения договор да подпише тези договори. Отделно от това
чл.18 и чл.19 от Закона за задълженията и договорите въвеждат задължителна писмена форма само за договорите,
които имат нотариална или нотариално заверена форма. Всички останали договори
могат да бъдат и устни, включително и договорите по чл.282 и сл. от ЗЗД
/договор за поръчка/. В този смисъл е и писмо № 24-34-54 / 16.04.2009 г., подписано от
изпълнителния директор на НАП К.С., както следва: а/ако физическото лице е
приело да извърши възложеното му от командироващия за постигане на определен
резултат, то тогава може да се счита, че между дружеството и физическото лице
са възникнали извънтрудови отношения, без да е необходимо същите да бъдат формулирани
в писмена форма “ и б/ от формална
гледна точка наличието на съгласие между страните може да се изведе .... от вписването на лицето, което не е в трудови
отношения с командироващия в издадената писмена заповед за командировка по реда
на Раздел 11 от наредбата за командировките '. Прави извод, че в писмото ясно е изразено становището на НАП, че
вписването на командированото лице в заповедта за командировка е напълно
достатъчно основание да се приеме, че е налице устно извънтрудово отношение
/съгласие/ между това лице и комадироващия за извършване на възложените му
работа и командировка.
Счита за неправилни изводите на
ревизиращите органи, че в командировъчните заповеди липсват задължителни
реквизити. Сочи, че в представените
командировъчни заповеди са налице всички реквизити, които имат значение за
определяне правото и размера на командировъчните пътни пари, необходимостта и
вида на отчета за извършената работа. Твърди, че в България не съществува задължителен албум на
първичните счетоводни документи, поради което бланките на използваните командировъчни
заповеди и които са представени при
ревизията не са задължителни като форма и съдържание. Предвид принципа на съдържанието пред формата, счита че задължителни като съдържание са реквизитите, описани в НКС. Поради това
мотивът на ревизиращия орган, че не бил попълнен реквизитът „преценка за
извършената работа" в самата командировъчна заповед счита за
незаконосъобразен, защото този реквизит липсва като задължителен в чл.9 от НКС.
Счита още, че законовите и подзаконови актове не поставят изрично условие да
бъде направена „преценката за извършената работа" и тя да бъде
задължително елемент от самата командировъчна заповед. Задължително на осн.
чл.29 от НКС е „ръководителят да вземе становище по отчета". Поради тази
причина и предвид, че становището по отчета за извършената работа следва да
бъде направена от общото събрание на дружеството – органът, избрал управителя и
сключил гражданските договори за командироването му, сочи, че след изтичането
на всяло календарно тримесечие е било провеждано общо събрание на съдружниците
именно с цел да бъде приета и да бъде дадена оценка на извършената работа от
управителя И.К. при командироването му. Няма икономическа логика, а и е налице
и забраната на чл.38 от ЗЗД управителят И.К.
сам на себе си да дава преценка/становище/ за извършената от него работа.
Според жалбоподателя неправилно и разширително е тълкуването от ревизиращия
орган на чл.29 от НКС , т.к. Наредбата не поставя изисквания какво точно трябва
да съдържат отчета /доклада/ на командирования и становището по отчета и в този
смисъл няма разпоредба, постановяваща отчета и становището да съдържат
подробната информация, в какъвто смисъл е становището на ревизиращия орган.
Счита още, че неспазването на сроковете,
установени в чл.29 от НКС, ако се приеме, че е налице такова, не е основание за
непризнаване на сумите за командировки, а евентуално само и единствено за
някаква административно-наказателна отговорност на дружеството или негови
служители, ако такава е предвидена. Сочи, че следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗКПО, според която счетоводен разход се
признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част
от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за
липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Т.е. становището може и да не е вписано в
самата бланка на командировъчната заповед, но са налице протоколи от ОС на
съдружниците, където извършената от командирования работа е приета.
Сочи още, че дейността на дружеството не е строго
определена, а е всяка дейност или сделка, незабранена от закона, която може да
донесе печалба на дружеството. С оглед на това дружеството е опитвало да
осъществи всякакви сделки /покупки и продажби/, като по-голямата част не се
осъществяват, провалят се в последващ момент или не се оказват печеливши.
Твърди, че всяка една сделка започва с оглед, разговори, преговори, набавяне на
документи и др. За целта е необходимо представител на дружеството да се срещне
с контрагента и да направи оглед на актива, който евентуално може да бъде
придобит. Именно с такава цел управителят на дружеството бива командирован и
почти всички командировъчни заповеди са издадени за такива пътувания /като има
и пътувания, които не са документирани и осчетоводени, макар и пак да са
свързани със сделки на дружеството/. Друга част от командировките са свързани с
посещения на изложения и семинари. Основната част от пътуванията са свързани с
оглед на недвижими имоти и преговори за тях, които в момента на огледа се
оказват непривлекателни, предвид много често срещащата се тенденция продавачът да не представя цялата информация или
информацията да е невярна или неточна и не се стига до договор. Отделно от това
стремежът на дружеството е да закупува имотите „на изплащане" с цел
икономия на оборотни средства, което е допълнителна причина и усложнява евентуалната сделка и най-често
сделката се проваля. Твърди, че друга част от пътуванията са с цел преговори и
проучване на някакъв продукт, запознаване с контрагента и с продукцията му, като целта е само запознаване, а не и
сключване на договор още от първата среща или момент. Всички разходи за
командировки са свързани с независимата /съгласно легалната дефиниция на ЗДДС и
дружествения договор/ икономическа дейност на дружеството, независимо от това, че няма реализирани сделки или закупени стоки
и материали. Сочи, че нито едни нормативен акт не поставя
условие командировките да бъдат само и единствено свързани с основната, или някаква
единствена дейност на търговеца. Счита, че ако един търговец желае да започне
нова за него дейност, следва разходите но проучване на новата дейност, вкл.
командировъчните разходи да му бъдат признати. Мотивите на ревизиращия орган, че няма доказателства във връзка с какви дейности и
срещи били извършени описаните разходи на управителя и че няма данни с кои конкретни сделки са
свързани пътуванията в страната, защото в представените заповеди за
командировки било посочено общо - огледи, набавяне на документи, преговори и
др., счита за неправилни, т.к. няма законово
изискване всяка командировка или среща да завършва с подписването на договор
или сключването на сделка. Отделно от това, посещението на семинари и изложения
/каквито командировки има/ изначално не е свързано с подписването на договор или сключване на
сделка. Счита, че ревизиращият
орган е нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 от ДОПК, която установява служебното задължение на
органите по приходите да съберат доказателства в хода на ревизионното
производство /р. № 6194/10.05.2014
г. по адм.д. №11116/2013 г. на ВАС/. В този смисъл не е доказано
от ревизиращия орган, че командировките не са реално извършени или че не са
свързани с някоя от дейностите на дружеството. Не е доказано от ревизиращия
орган, че управителят И.К. *** на 15 и 16.02.2015 г. и че кметът на община Габрово със заверката на
командировъчната заповед е съставил документ с невярно съдържание или, че
заверката на командировъчната заповед от община Габрово е фалшифицирана, защото
това пътуване реално е извършено и поради това не е възможно да бъде доказано
обратното.
На последно място сочи, че с ревизионния акт на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 80,00 лв,
частично по ф-ра №535 /
13.12.2019 г„ издадена от „ЛИТЕРА" ООД относно закупен телевизор ЛГ32ЛФ510
на стойност 400,00 лв без ДДС. Твърди, че ревизиращият орган без никакви мотиви или доказателства е отказал
правото ни данъчен кредит за покупката на горния телевизор, като не става
ясно дали е приел, че телевизорът се
използва за необлагаеми доставки или че не се използва за дейностите на
дружеството. В хода на извършената оперативна
проверка е проверен само склада на дружеството и въз основа на това е съставен
протокол № АА0086911 / 27.01.2020
г. Такава проверка в имота, използван за офис на дружеството, не е правена, а
телевизорът според жалбоподателя се намира именно там.
В заключение моли съда да отмени изцяло ревизионен акт № Р-
040001520000865-091-001 / 19.08.2020 г. в частта му, която е потвърдена с
решение № 193 / 14.12.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП“ към ТД на НАП Велико Търново. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от управителите С.К. и И.К. и от адв. М. с пълномощно на л. 1550 от делото, която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
РА. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директор на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.
с пълномощно на л.1541 от делото оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да я отхвърли като такава. Позовава се на мотивите, изложени в решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“, с които е потвърден оспорения РА. Допълнително
излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Решението, с което е потвърден РА, е
връчено на дружеството на 19.12.2020 год. Жалбата е подадена на 4.01.2021 год.
и е заведена при административния орган с вх.№41, следователно е подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен
контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е
потвърден с Решение №193/14.12.2020 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“-гр.Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество. Предмет на установяване са били задълженията по ЗКПО за данъчни
периоди от 1.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от
1.01.2015 г. до 30.09.2019 г. и от 1.10.2019г. до 31.12.2019 г.
Извършената на дружеството ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-040001520000865-020-001/13.02.2020 г., връчена по електронен път на
14.02.2020 г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-
040001520000865-020-002/27.02.2020 г.,
ЗИЗВР № Р- 040001520000865-020- 003/13.05.2020 г. и ЗИЗВР № Р-
040001520000865-020-004/12.06.2020 г.
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-040001520000865-092-001/24.07.2020 г., връчен по
електронен път на 26.07.2020 г., срещу който в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е
подадено възражение, заведено с вх. № 10523/05.08.2020 г. по описа на ТД на НАП
В. Търново, офис Плевен, към което са приложени Протоколи от общото събрание на
съдружниците на „ТИТ“ ООД, в които се определени размера на пътните, дневните и
квартирните пари, изплащани при командировки; 63 бр. граждански договори,
сключени между „ТИТ“ ООД, в качеството на възложител, и И. Т.К., в качеството
на изпълнител, и писмо № 24-34-54/16.04.2009 г. на изпълнителния директор на
НАП. Органите по приходите са обсъдили направените възражения, като не са ги
приели за основателни.
Ревизионното производство е приключило с
издаването на РА № Р-040001520000865- 091-001/19.08.2020 г., с който в резултат
на отказано право на приспадане на данъчен кредит и допълнително начислен ДДС
общо в размер на 954,51 лв., и след като са взети предвид внесените и
възстановените от/на ревизираното дружество суми и след извършено прихващане е
определен ДДС за довнасяне в размер на 605,79 лв., и лихви общо в размер на
379,02 лв., от които за довнасяне 377,35 лв. за данъчните периоди м.07., м.10 и
м.12.2015г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.08, м.09, м.10 и
м.11.2016г., м.01.2017 г., м.04, м.05, м.07 и м.09.2018 г., м.03.2019 г. и
м.12.2019 г.; По ЗКПО са определени допълнителни задължения - корпоративен
данък общо в размер на 3 950,92 лв. и лихви общо в размер на 1700,08 лв. от
които за довнасяне 1 559,45 лв. за ревизираните периоди 2014 г., 2015 г., 2016
г., 2017 г. и 2018 г.
В резултат на извършените увеличения на
финансовите резултати са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2014 г. - в размер на 651,49 лв. и лихви за довнасяне за него - 357,19
лв., за 2015 г. в размер на 2 046,91 лв. и лихви за него - 911,00 лв., за 2016
г. в размер на 320,00 лв. и лихви за него - 108.98 лв., за 2017 г. в размер на
502,29 лв. и лихви за него - 121.68 лв. и за 2018 г. в размер на 430,23 лв. и
лихви за него - 60.60 лв.
Дружеството е оспорило РА № Р-040001520000865-091-001/19.08.2020 г. в
частта по ЗКПО, само относно извършено преобразуване на финансовия резултат в
увеличение за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. с отчетени разходи
за командировки на управителя И. Т.К.; както и за 2015 г. с отчетени разходи по
фактури за извършени услуги по изготвяне на програма по Проект за развитие на
селските райони, издадени от ЕТ„***“. В частта по ЗДДС е оспорено отказаното право на приспадане на данъчен
кредит по фактури за закупени материали за данъчни периоди м.03.2016г. и
м.12.2019 г., както и акцесорните им лихви, начислени през м.03, м.04 и
м.05.2016 г. В останалата част по ЗДДС и другите констатации за преобразуване
на финансовия резултат по ЗКПО, РА не е обжалван и същият е влязъл в сила.
Ревизионен акт (PA) №
Р-040001520000865-091-001/19.08.2020 г. е връчен по електронен път на
23.09.2020 г., като срещу него е подадена жалба на 7.10.2020 г. до ТД на НАП
Велико Търново, където е заведена с вх. № 1742/13.10.2020 г. Към жалбата е било
приложено пълномощно от И. Т.К. за
упълномощаване на С.И.К., копие на дружествен договор на „ТИТ“ ООД от 5.05.2015
г. и 21 броя копия на протоколи от общото събрание на дружеството за оценка и
приемане на извършената от управителя И.К. работа при командироването му.
На 17.08.2020г. е починал управителят на
ревизираното дружество И. Т.К.. Жалбата срещу връчения на дружеството РА е
подадена от С.И.К., на база притежавано пълномощно № 4805/24.08.2009г.,
заверено от нотариус. Органът е приел, че смъртта на управителя на дружеството с
ограничена отговорност И. Т.К. не води до прекратяване на пълномощията на
упълномощения от него С.И.К., в т.ч. и да представлява управителя на
дружеството пред органите на НАП. При извършена служебна проверка в Търговския
регистър от органите по приходите е установено, че след проведено на
16.10.2020г. общо събрание на съдружниците за управител е избран И.С.К., като
това обстоятелство е вписано в ТР на 29.10.2020г.
По жалбата е постановено Решение №193/14.12.2020 год., с което РА е :
1.Отменен в частта по ЗДДС, в която за данъчен период м.03.2016 г. е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 773,36 лв. и допълнително
начислените лихви за данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2016 г. общо в размер на
334,03 лв.; 2. Потвърден в обжалваната му част по ЗДДС, с която за
данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част по ЗКПО относно
допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2014 год., 2015
год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35 лева и следващите
се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
РА в тази потвърдена с решението част се
оспорва в настоящото производство с доводи за неговата незаконосъобразност и
необоснованост.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Ревизионен акт № Р-040001520000865-091-001/19.08.2020 г.е
издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при постановяването му е спазена процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е РА в частите, както следва: в частта по ЗДДС, с която за
данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част по ЗКПО относно
допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2014 год., 2015
год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35 лева и
следващите се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
1.В частта по ЗДДС:
С обжалвания РА на основание чл.70,
ал.1, т.2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на
80.00 лв. частично по фактура № 535/13.12.2019г., издадена от „ЛИТЕРА"
ООД, относно закупен телевизор ЛГ32ЛФ510 на стойност 400,00 лв. Дружеството
жалбоподател счита, че неправилно не е признат данъчен кредит, поради това, че
въпросният телевизор се използвал за монитор на един от компютрите, което
изцяло е за целите на икономическата му дейност. Решаващият орган е приел в
постановеното решение, че в хода на ревизията с Протокол №
Р-04001520000865-ППД-001/05.03.2020 г. са приобщени документи, събрани при
извършена проверка за прихващане или възстановяване, сред които материална
книга, оборотна ведомост, копия на фактури за покупки и продажби и Протокол за извършена
оперативна проверка. В хода извършената оперативна проверка, приключила с
протокол № АА 0086944/27.01.2020 г., е направена инвентаризация на наличните
стоки и активи, при която не е установен наличен при ревизираното дружество
телевизор. От описа, приложение към протокола е вписан наличен монитор Philips.
От приложена към преписката инвентарна книга е установено, че дружеството
разполага с един стационарен компютър, поради което ревизиращите органи са
приели, че закупеният телевизор не се използва за независимата икономическа
дейност на ревизираното лице. Прието е, че в хода на ревизията не са
представени други данни, преки или косвени, от които да се установява, че
ревизираното лице е използвало доставения му телевизор за възмездни доставки
или за дейности, свързани с икономическата му дейност. При тези обстоятелства органът
е приел за приложимо ограничението по
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, според която норма не е налице право на данъчен
кредит, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. На това
основание е отказано правото на приспадане данъчния кредит.
Изводите на ревизиращия екип, че относно
закупения телевизор ЛГ32ЛФ510 на стойност 400,00 лв., който се твърди, че се
използва като монитор на един от компютрите, не следва да се признае данъчен кредит, поради това, че не се използва
за целите на икономическата дейност на
дружеството, са правилни и обосновани на събраните доказателства, включително
събраните в хода на съдебното производство.
За да направи този извод съдът съобрази
на първо място именно резултатите от оперативната проверка, приключила с
протокол № АА 0086944/27.01.2020 г., при която е направена инвентаризация на
наличните стоки и активи. При тази проверка, на която е присъствал представител
на дружеството-жалбоподател, е направена инвентаризация на наличните стокови
запаси към 27.01.2020 год., установени са 19 вида активи, сред които няма установен
наличен при ревизираното
дружество телевизор. В протокола изрично е уточнено, че на друго място няма
стокови наличности.
На второ място, по делото са изслушани
две съдебно –икономически експертизи, от които се установява следното:
От заключението на ВЛ В. по т.3 от
изслушаната СИЕ се установява, че телевизор ЛГ32ЛФ510 е закупен с фактура
№**********/13.12.2019 год., издадена от „Литера“ ООД на „Тит“ ООД на обща
стойност 3339,18 лева, като стойността на телевизора е 480,00 лева, от които данъчна основа 400,00
лева и ДДС 80,00 лева. Плащането е извършено по сметка. Фактурата е
осчетоводена като доставка на материали и задължения към доставчик: дебит
сметка 203 ДМА, ан.партида Р29-имот „Кафене“ в гр.Плевен, бул „Русе“№29-2312,65
лв., дебит сметка 601 Разходи за материали-470,00 лв.; дебит сметка 4531
Начислен данък за покупките 556,53 лв.;кредит сметка 401 Доставчици ан.партида
Л535 „Литера“ ООД 3339,18 лв. По фактурата е извършено плащане в размер на
3339,18 лв. на 7.04.2020 год. Направен е превод към „Литера“ ООД с основание :
по фактура №553/2019 год.. Извършеното плащане от „Тит“ ООД на „Литера“ ООД е
осчетоводено: Дебит сметка 401 Доставчици ан.партида Л535 „Литера“ ООД 3339,18
лв.; Кредит сметка 503 Разплащателна сметка 3339,18 лв. В края на годината с МО №23/31.12.2019 год.
сметка 601 Разходи за материали е приключена със сметка 123 Печалби и загуби от
текущата година. Съгласно Инвентаризационен опис на „Тит“ ООД дружеството
притежава: мобилен компютър Dell Inspiron 7559, придобит на 30.05.2017 год. на
стойност 1708,33 лева; мобилен компютър Dell
Inspiron 3573, придобит на 8.03.2019 год. на
стойност 465,83 лева; стационарен компютър, клавиатура, слушалки, мишка,
придобит на 3.04.2019 год. на стойност 1128,00лева; телевизор ЛГ32ЛФ510, който
се използва за монитор на стационарен компютър. При разпита си в с.з. ВЛ В. е
посочила, че процесният телевизор не фигурира в инвентаризационния опис, но към
описания преди това в инвентаризационния опис стационарен компютър, слушалка,
мишка и клавиатура няма монитор.
От заключението на ВЛ П. се установява
още, че телевизор ЛГ32ЛФ510 не е заприходен като ДМА, което е установено от
инвентаризационния опис /данъчен амортизационен план/ на дружеството за 2019
год.. Телевизорът не е заприходен в дружеството и като стока-материален актив,
видно от приложената по делото материална книга за четвърто тримесечие на 2019
год. на стоките /материални активи/-сч.сметка 304.
От тези заключения за съда се налага
извод, че закупеният телевизор, макар да се твърди, че се ползва за дейността
на дружеството като монитор за компютър, не е заприходен нито като ДМА, респ.
дори да се приеме, че не може да бъде заприходен като ДМА поради стойността му
по аргумент от чл.50 от ЗКПО /в редакцията на нормата в сила от 1.01.2019
год./, той не е заприходен в дружеството и като стока-материален актив. ВЛ В.
при разпита си в съдебно заседание посочва, че процесният телевизор е изписан
като разход в сметка 601.
Ето защо и на това основание съдът прави
извод, че не са налице доказателства, че към момента на придобиване на процесния
телевизор ЛГ32ЛФ510, същият е бил предназначен и е бил използван за
независимата икономическа дейност на дружеството. В този смисъл съдът счита, че
следва да е налице документална обоснованост на началото на използването на
съответния актив за нуждите на дейността на задълженото лице, за да може да се признае този актив като такъв към момента
на придобиването му за данъчни цели. В случая не е налице такава документална
обоснованост, поради което съдът счита, че правилно е отказано частично право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 80 лева по фактура №**********/13.12.2019 год.,
издадена от „Литера“ ООД на „Тит“ ООД относно закупен телевизор ЛГ32ЛФ510.
2. В частта по ЗКПО:
А. Относно извършено увеличение на
финансовия резултат за 2015 г. със стойността по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ
„***“ с ЕИК *********.
Във връзка с процесиите доставки от ЕТ „***“,
в хода на ревизията от страна на ревизираното лице е представен Договор за
консултантски услуги от 13.01.2015 г. с предмет „Консултантски услуги свързани
с подготовка за кандидатстване по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка на
селскостопанска продукция“ , Мярка 04 „Инвестиции материални активи“ на
програма „Развитие на селските райони 2014-2020 г.“ за създаване на
преработващо предприятие за селскостопанска растителна продукция в имот на И. Т.К.
и К.Т.К., находящ се в с.Калояновец, община Стара Загора. Съгласно договора,
дейностите, които включват консултантските услуги, са свързани с подготовка на
заявление за подпомагане, окомплектоване на изискуемите документи към заявление
за подпомагаше, определяне на бюджета на заявлението, изготвяне на анализи за
икономическа устойчивост по проекто-заявление,
подготовка на необходимата кореспонденция между възложителя и ДФ „Земеделие“ по
повод входираното заявление. Договореното възнаграждение е в размер на 8400,00
лева, платими в брой. Представени са фактура № 5407/13.01.2015 г. с предмет
„Изготвяне на проект по програма за развитие на селските райони с.Калояновец,
Стара Загора“ - първа вноска на стойност 2 900,00 лв., фактура №
5412/10.08.2015 г. с предмет втора вноска за изготвяне на проекта в размер на 2
500,00 лв. и фактура № 5417/15.09.2015 г. за окончателно плащане на стойност
3000.00 лв. Във връзка с изпълнение на договора е представен Приемо - предавателен
протокол от 15.09.2015 г., съгласно който изпълнителят
ЕТ „***“ е предал на възложителя „ТИТ“ ЕООД готов проект по подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка на селскостопанска продукция“ , Мярка 04 „Инвестиции
материални активи“ на програма „Развитие на селските райони 2014-2020 г.“ за
създаване на преработващо предприятие за селскостопанска растителна продукция. В
първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ответника оспори верността
на съдържанието и автентичността на подписите, положени върху фактурите 5407/13.01.2015
г., 5412/10.08.2015 г. и 5417/15.09.2015 г., както и верността на съдържанието
и автентичността на подписите върху договора от 13.01.2015 год. за консултантски услуги, и автентичността на
положения подпис за „предал“ върху приемо-предавателен протокол от 15.09.2015
год. към договор от 13.01.2015 год. По повод на оспорването съдът откри нарочно
производство по смисъла на чл.193 от ГПК и възложи върху жалбоподателя тежестта
на доказване относно оспорените документи.
Представените фактури, договор и
приемо-предавателени протоколи представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл.180 от ГПК, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила. Определението, което дава законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Затова фактурата може да се приеме като
доказателство за наличие на договор за покупко-продажба на движими вещи, за
които законът не изисква писмена форма като условие за валидност на сделката.
Тези фактури имат същото доказателствено
значение като сключеният договор от 13.01.2015 год. С поредица свои
решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и представляващи
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение №
96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д.
№ 588/2010 г. на ВКС , ІІ т.о., съставите на Върховния касационен
съд приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. От своя страна
приемо-предавателният протокол от 15.09.2015 год, който удостоверява , че изпълнителят
ЕТ „***“ е предал на жалбоподателя проект по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка
на селскостопанска продукция“, мярка 04 „Инвестиции материални активи на
програма "Развитие на селските райони 2014-2020“ за създаване на
преработващо предприятие за селскостопанска растителна продукция, е
оспорен в частта на положения подпис за
„предал“, поради което именно в тежест на жалбоподателя е до докаже реалността
на извършената услуга. В тази връзка съдът неколкократно – в първото по делото
съдебно заседание на 4.03.2021 год. с протоколно определение-л.1555, с Определение
№1242/24.09.2021 год. на л.2042-2043 и с Определение №1370/20.10.2021 год. на
л.2068-2069 е указал на жалбоподателя да представи копие на: изготвеното
заявление за подпомагане и приложенията към същото, както и изготвения проект
по подмярка 4.2“Инвестиции в преработка на селскостопанска продукция“, мярка 04
„Инвестиции мат.активи“ на Програма за развитие
на селските райони 2014-2020 за създаване на преработващо предприятие за
селскостопанска растителна продукция в имот на И. Т.К. и К.Т.К., находящ се в с.Калояновец,
общ.Стара Загора. До приключване на устните състезания между страните копие на
такъв проект не беше представен като доказателство по делото в подкрепа на твърдяните
от жалбоподателя и удостоверени с приемо-предавателния протокол от 15.09.2015 год.
обстоятелства, че такъв проект е изготвен и предаден на възложителя- „ТИТ“ ООД.
Видно е още от приложеното на л.394 от делото обяснение от жалбоподателя вх. №
6641#1/28.05.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, представено
на ревизиращите органи, че управителят на ревизираното дружество И.К., заедно с
брат си К.К. са били съсобственици на УПИ в с. Калояновец, област Стара Загора
с обща площ 2 дка. В този имот, а и в два съседни, които е било договорено да
бъдат закупени, се е планирало да бъде построен цех за преработка на плодове и
зеленчуци, като построяването е трябвало да бъде финансирано в рамките на 70%
по Програма за развитие на селските райони. След смъртта на К.К. на
15.05.2015г., наследниците му са се отказали да продължат работата по проекта,
както и да предоставят своята идеална част от УПИ в с. Калояновец. Въпреки
това, документацията е била изготвена от ЕТ „ИВИМЕКС -И.К.", съгласно
подписания договор за консултантски услуги, за което им е било и заплатено. Към
това обяснение обаче съдът констатира, че не са представени никакви писмени
доказателства, удостоверяващи твърдяните факти и обстоятелства-липсват
доказателства, че И.К. и К.К. са братя; че са били съсобственици по
нот.акт/договор/друг документ на такова дворно място в с.Калояновец; че са
имали постигната договорка за закупуване на други два съседни имота на имота, в
който се е планирало да се строи; че К.К. е починал.
На следващо място, в хода на
ревизионното производство с Протокол Кд 73 № Р-04001520000865-ППД-002
/30.06.2020 г. са приобщени доказателства, събрани при извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства на ЕТ „***“, обхващаща периода
1.01.2015г. -31.12.2016г., приключила с Протокол № П-22221317176487-073-
001/27.03.2018г. При проверката, И.К. е представил декларация, в която е
декларирал, че никога не е издавал по какъвто и да е повод фактури на други
фирми, никога не е имал кочан с фактури, а от 2013г. се злоупотребява с
неговите данни многократно. Посочил е, че фактурите се издават от касов апарат,
който бил откраднат през 2011 г., за което бил уведомил ТД на НАП София - град,
офис Надежда с Уведомление вх. №13- 34-00-262/04.07.2011г. Също при извършената в хода на ревизията насрещна проверка на ЕТ „***“, документирана с
ПИНП № П-22221320094813-141-001/17.07.2020 г., при която са изискани
доказателства във връзка с изпълнението на посочения договор и издадените въз
основа на него фактури, от страна на доставчика не са представени документи, от
които да се установява ресурсна и кадрова обезпеченост за осъществяване на
фактурираните услуги, както и счетоводни документи, въз основа на които да се
установи извършване на разходи за материали, външни услуги и др. разходи,
свързани с изпълнението на договора за консултантски услуги. Установено е още,
че в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗД ДФЛ за 2015 г. на ЕТ
„***“ е деклариран приход от дейност по КИД 4799 „Търговия на дребно извън
търговски обекти“в размер на 83,20 лв. Тези данни водят до извода, че
стойността от издадените фактури не са отразени в приходите на едноличния
търговец през 2015 г. Нещо повече-към оспорените фактури 5407/13.01.2015 г., 5412/10.08.2015
г. и 5417/15.09.2015 г. са приложени касови бонове, които са издадени от ЕКАФП
с номер на фискалното устройство DY141580 и номер
на фискалната памет ФП 00321457, като по данни на информационната система на
НАП-Фискални устройства с дистанционна връзка, за периода, през който са
издадени фактурите и съответно прикрепените към тях финансови бонове, ЕТ „***“ не е имал регистриран ЕКАФП с номер на
фискалното устройство DY141580 и номер
на фискалната памет ФП 00321457, което налага извод, че не е доказано плащане
по фактурите. При това положение и от една страна с оглед изискването на
разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗКПО за всяка продажба да се издава касов бон, а
от друга-предвид установената липса на регистрирано устройство, посредством
което да бъде издаван такъв, е налице основание за непризнаване на счетоводен разход
за данъчни цели.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са
налице годни доказателства, че
действително са осъществени фактурираните доставки на услуги. В този смисъл се
налага извод за недоказаност , че услугите - предмет на доставка, са извършени, тъй като липсват конкретните
параметри на изпълнение на представения договор, липсват изготвени
административни документи по процедури, изискуеми за кандидатстване по
гореспомените програми и т.н. В този смисъл в счетоводството на лицето са отразени фактури с
предмет услуги, без същите да са извършвани въобще. Ето защо правилен е изводът
на органите по приходите, че ревизираното дружество е отчело разходи по
посочените фактури, без фактурираните доставки на услуги да са реално
извършени, т.е. фактурите не отразяват вярно стопански операции и съответно
отчетените разходи по тях не са документално обосновани. Процесните фактури за
услуги са намерили отражение по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“
за 2015 г. при жалбоподателя. Впоследствие сметките са приключени със сметка
123 „Печалби и загуби от текущата година“, с което въпросните разходи са
оказали влияние върху финансовия резултат на ревизираното дружество за 2015г.,
поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 и
чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО същият правилно е увеличен с непризнатите,
счетоводно отчетени разходи по фактурите от ЕТ „***“ в размер на 8400,00 лв. За
целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение,
тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи
за дейността на получателя на фактурите. Издадените фактури сами по себе си не доказват наличието на
реално извършени сделки. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не
се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. На това основание правилен се явява и
изводът на ревизиращите органи, че отчетените разходи не са документално
обосновани, тъй като липсват доказателства, че фактурите по които са отчетени
тези разходи отразяват реално извършени стопански операции. Съгласно чл.4, ал.З
от ЗСч, предприятията са длъжни да осъществяват счетоводството на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти. Изискванията за
документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на отчетени от
задължените лица счетоводни разходи са регламентирани в чл. 10 от ЗКПО.
Съгласно чл. 10, ал.1 от същия закон, счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид
гореизложеното, издадените на ревизирания субект през 2015 г. фактури от
горецитирания доставчик не отразяват вярно посочените в тях стопански операции,
а разходите, свързани с тях, се явяват документално необосновани, поради което
с техния размер правилно и законосъобразно е увеличен финансовия резултат на
основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал. 1 от същия закон.
Правилен е и изводът на ревизиращите органи, че е налице и хипотезата на чл. 16
от ЗКПО, тъй като използването на документи, които не отразяват вярно стопански
операции, като основание за отчитане на разходи, има за цел намаляване на
финансовия резултат за облагане с подоходен данък. Съгласно посочената правна
норма, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са
сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане,
данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна
сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно ал.2, т.4 от същата правна норма, за отклонение от данъчно облагане се
смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са
реално осъществени. Ето защо е налице основание за увеличение на финансовия
резултат по реда на чл. 16, ал. 1 и ал.2, т.4 от ЗКПО с размера на отчетените
разходи по тези фактури с предмет на доставка - услуги.
Като резултат следва да се посочи, че
оспорването от страна на пълномощника на ответника на процесните цитирани
по-горе фактури, договор и приемо-предавателен протокол, е успешно. Същите
следва да бъдат изключени като доказателства по делото, а оспорването да се
приеме за доказано с диспозитива на съдебното решение.
Б. Относно непризнати разходи за
командировки на управителя на „ТИТ“ ООД И. Т.К. за 2014 г., 2015 г., 2016 г.,
2017г. и 2018 г.
При ревизията, въз основа на
представените от дружеството счетоводни документи е установено, че по сч. с/ка
609 „Други разходи“ /в кореспонденция със сч. сметка 501 „Каса“/ са отчетени
разходи за командировки на И. Т.К.. Във връзка с така осчетоводените разходи,
от страна на ревизираното дружество са представени заповеди за командировки и
разходни касови ордери на стойност общо в размер на 6 440.00 лв. за 2014 г.,
8106,97 лв. за 2015г., 3200,00 лв. за 2016г.. 6240,00 лв. за 2017г. и в размер
на 3160.00 лв. за 2018г„
които са описани в табличен вид в раздела за определяне на задълженията на
жалбоподателя по ЗКПО в Ревизионния доклад.
В тази част на оспорения РА два са
основните пункта, относно които има спор:
Б.1.На първо място достатъчно ли е за
данъчни цели разходите за командировка на управителя на ревизираното дружество
да бъдат направени в качеството му единствено на управител, вписан като такъв в
ТР или е необходимо с последния да има възникнало някакъв вид правоотношение,
по силата на което той да изпълнява длъжността управител. За да отговори на
този въпрос, съдът съобрази следното:
В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ изх.
№Р-04001520000865-040-003/13.05.2020г. са
изискани заверени копия на сключени договори с управителя на „ТИТ" ООД - И.К.
за ревизирания период, а именно: договори за управление, договор за наличие на
извънтрудови взаимоотношения на основания, различни от управленските, договори
за наем и анексите към тях и други. Ревизираното лице е представено писмено
обяснение с вх. № 6641/21.05.2020г., че управителят на дружеството И.К. е
вписан като такъв в ТР на Агенцията по вписванията, като с него не е сключван
договор за управление и контрол на дружеството и не получава възнаграждение
като управител. В РД и РА, органите по приходите са приели, че за да бъдат
признати за данъчни цели разходите за командировки на управителя на
дружеството, съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО е необходимо между него и
данъчно задълженото лице да е налице правоотношение, възникнало по силата на
сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от Търговския
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, отношенията между
дружеството и управителят се уреждат с договор за възлагане на управлението,
като договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице,
оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Органите
по приходите са направили извод, че при липса на писмен договор за управление и
контрол, управителят на дружеството действа единствено само по силата на
вписването му като такъв в търговския регистър, при което разходите му за
пътуване и престой, не се признават за данъчни цели. Съдът споделя тези изводи
на ревизиращите органи.
На първо място правилен е изводът, че за да бъдат
признати за данъчни цели, разходите за командировки на управителите на
дружеството, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО е необходимо между
тях и данъчно задълженото лице да е налице правоотношение, възникнало по силата
на сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, т. 7 ТЗ. Това е така, защото
според цитираната разпоредба на ЗКПО се признават разходите за пътуване и
престой на физически лица, които са в трудови или извънтрудови правоотношения с
данъчно задълженото лице, включително на неговите управители и членове на
неговите контролни органи. Граматическото и смислово тълкуване на думата "включително"
налага именно този извод, тъй като ако то липсваше в текста и управителите,
съответно членовете на контролните органи, бяха изброени след лицата с трудови
и извънтрудови правоотношения, то тогава би могло да се приеме, че по отношение
на управителите е достатъчно вписването им като такива в търговския регистър. Като
част на речта „включително“ е наречие и смислово означава, че засяга и лицата
след него. Това тълкуване на чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО е съобразено с
изискването на чл. 46, ал. 1 ЗНА то да е в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Така например това тълкуване
отговаря изцяло на следващите разпоредби на чл. 33 - ал. 1, т. 2, б.
"а" и б. "б" и ал. 2. Според чл. 33, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКПО
признават се за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физическото
лице - собственик на предприятието на едноличния търговец. Това произтича от
факта, че от правна гледна точка става въпрос за едно и също лице, т. е. за
разлика от ЕООД при ЕТ е налице един правен субект и за целите на облагането
физическото лице - собственик на ЕТ, е и данъчно задължено лице, т. е. няма как
да се изисква наличието на договорно правоотношение между тях. Дружеството с
ограничена отговорност обаче и физическите лица –съсобственици на капитала на
дружеството, обаче, са различни правни
субекти. От правна гледна точка, собствениците на дружеството имат статут на
съдружници в него, а съгласно чл. 33, ал. 2 ЗКПО не се признават за
данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или
съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на
акционери или съдружници. Това тълкуване не противоречи на § 1, т. 26, б.
"и" ДР ЗДДФЛ в приложимата редакция, според който трудови
правоотношения са и правоотношенията, независимо от основанието за възникването
им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече
от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в
дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или
акционери. Текстът има предвид правоотношения, свързани с полагане на личен
труд, независимо от основанието за възникването им, като вписването на
съдружника в търговския регистър не е основание за възникване на такова
правоотношение между него като физическо лице и дружеството като юридическо
лице /в този смисъл е напр. Решение № 1454 от 29.01.2020 г. по адм. д. №
9322/2019 г. на ВАС/.
С оглед изложеното разходите за командировка на
управителя на дружеството с ограничена отговорност правилно не са признати с РА, тъй като по
делото не са представени, а и не се твърди да има сключен договор за управление
с дружеството. В този смисъл са решения №№1454/29.01.2020 год. на ВАС по
адм.дело №9322/2019 год., №4819/15.04.2021 год. на ВАС по адм.дело №11183/2020
год.
Б.2. Вторият основен спорен момент е относно
оформлението на заповедите за командировка за процесните периоди и дали то
съответства на изискванията на Наредбата за командировките в страната /НКС/ и
на това основание-вписаните реквизити в тези заповеди носят ли достатъчно
информация, която да даде основание да се направи обоснована преценка дали
разходите за командировки на управителя на дружеството са документално
обосновани и дали са свързани с независимата икономическа дейност на
дружеството.
Следва да се отбележи, че по делото са приобщени заповеди
за командировка на л.1163 и сл. от делото, които са били представени в хода на
ревизионното производство и които са били предмет на изследване от приходните
органи, както и оригинали на същите заповеди за командировка, приобщени в папка
към делото след описа на същите на л.1948-1949.
Не се спори и се установява при сравнение между същите, че между
приобщените в хода на ревизионното производство и тези, представени в оригинал
в хода на съдебното производство заповеди за командировка има разлика в някои
от реквизитите. Тези различия са описани подробно в допълнителното заключение
на ВЛ В. на л.1980-1988, което заключение съдът кредитира като обективно и
съответно на дадените от управителя на
дружеството С.К. обяснения по реда на чл.176 от ГПК, че в някои от заповедите
за командировка са извършвани дописвания. Съдът счита, че следва да бъдат
кредитирани екземплярите на командировъчни заповеди, събрани в хода на
ревизионното производство, а не тези, представени пред съда в оригинал, и именно върху екземплярите, събрани в
ревизионното производство съдът изгражда решаващите си изводи относно
информацията, които носят тези документи. Видно е от тези приложени на л.1163 и
сл. от делото копия на командировъчни заповеди, че те не носят пълна, подробна
и изчерпателна информация относно целта
на пътуването, конкретното място на пътуване и извършената работа по такъв
начин, че не би могло да се извърши проверка на вписаните факти и да се събере
допълнително информация/доказателства за тази извършена дейност. Например в
Заповед №1/11.01.2014 год. е посочено, че управителят се командирова в гр.София, в Лукойл България ЕООД, със
задача преговори, като в доклада от извършената работа на същата заповед е
записано: „посетих офис на Лукойл България ЕООД“, където „извърших
следното: проведох преговори за имот в
Стара Загора“. От тези записи в заповедта според съда следва да може да се
установи кое конкретно място е посетено, т.е. освен населеното място следва да
може да се установи адресът на посещение, както и следва да може да се
индивидуализира имотът, за който са водени преговори. Защото например видно от
УАС на дружеството, в предмета на дейност на същото е включена и дейност : покупка или строеж на недвижими имоти с цел
продажба. За да може да се установи дали са водени преговори за покупка на
имот, на кой конкретен имот, следва в заповедта за командировка да се посочат
подробни данни. По този начин ще може да се докаже за данъчни цели и дали този
имот например в процесния период е бил предлаган за продажба. От оскъдната
информация в заповедта за командировка не може да се установи какви преговори и
по отношение на кой конкретен имот са били водени, с каква цел-дали да се
закупи, наеме или за нещо друго и какво, бил ли е обявен за продажба, наемане
или нещо друго този имот в процесния период, от кого и за какви цели, не става
ясно. По този начин е препятствана възможността обективно да се установи целта на пътуването
на управителя на дружеството, за което той е бил командирован с тази посочена
заповед, свързана ли е с дейността на
дружеството така, както тази дейност е описана в УАС. Няма доказателства , а и
не се твърди да е закупен конкретен имот, свързан с Лукойл България ЕООД
например, където е описано, че е извършено посещението по тази цитирана
заповед, за да може да се проследи документално връзката между осъществената
командировка, удостоверена с тази заповед и резултатите от същата с оглед
осъществяване предмета на дейност на дружеството по този пункт, описан в УАС.
Друг пример е приложената на л.1174 от делото Заповед №10/1.06.2014 год., в
която е посочено командироване до гр.Троян в „Сками 12“ ЕООД, със задача оглед
на имоти, като в доклада е посочено, че е извършен оглед на 7 броя имоти.
Отново липсва информация от вида на описаната вече от съда, по който начин се
препятства извършването на проверка и събирането на доказателства дали е имало
в този период и от това дружество предлагани имоти, дали те са предлагани за
продажба, замяна, отдаване под наем, управление или нещо друго, къде се намират
и т.н. Налични по делото са и други заповеди за командировка на управителя със
задача преговори относно имоти, като същественото е не само факта, че липсва
подробна информация относно обектите на тези преговори и конкретното им
местоназначение, но и факта, че липсват доказателства като резултат от водените
преговори да се е стигнало реално до осъществяване на конкретна сделка по
отношение на някой от имотите, респективно причина за неосъществяване на сделка. Още повече, че такъв вид дейност- покупка или
строеж на недвижими имоти с цел продажба, е включена в предмета на дейност на
дружеството, чрез тази дейност дружеството
участва в търговския оборот и следва да може да реализира доходи и
съответно – печалба. Голяма част от заповедите са свързани с оглед на имоти,
водене на преговори по отношение на имоти, в които липсват попълнени реквизити
по начин, недаващ възможност за събиране на доказателства за установяване дали задачата, за
изпълнението на която е извършено командироването на управителя, е свързана с
независимата икономическа дейност на дружеството. В някои от командировъчните заповеди е
описана задача „справки по дела“, без също да са посочени номерата на делата,
от които съответно би могло да се установи дали тези дела касаят дейността на
дружеството, или например са лични дела на физическото лице-управител на
жалбоподателя. Има и заповеди, в които е посочена задача-уреждане на сметки,
без да е ясно в какъв аспект и с какво са свързани тези сметки. В някои от
заповедите изобщо не са посочени задачи и т.н.Като цяло изводът, който съдът
прави от всички тези копия на
командировъчни заповеди, представени в хода на ревизионното производство е, че липсват
съществени реквизити, респективно попълнените такива са непълни, недостатъчно
ясни и конкретни и не носят достатъчно
информация по начин, че да може да се извърши конкретна проверка дали
осъщественото от управителя пътуване е свързано с дейността на дружеството.
В хода на ревизионното производство с ИПДПОЗЛ изх.
№ Р-04001520000865-040-004/11.06.2020г. са изискани писмени обяснения и
доказателства, че разходите за командировки на И.К. са свързани с независимата
икономическа дейност на дружеството, доказателства за сключени договори,
реализирани сделки, закупени стоки, материали и др. Жалбоподателят е представил
писмени обяснения, в които е посочил, че основна част от пътуванията на
управителя са свързани с оглед на недвижими имоти и преговори за тях, които при
огледа се оказват непривлекателни, поради
което не се е стигнало до сделка. Друга част от пътуванията били свързани с
участие в изложби и семинари, проучване на някакъв продукт, запознаване с
контрагента и продукта му, без да има за цел сключване на договор.
Жалбоподателят е заявил, че всички разходи за командировки, извършени от
управителя на дружеството са свързани с независимата икономическа дейност,
независимо от това, че няма реализирани сделки или закупени стоки и материали.
С възражението към Ревизионния доклад,
жалбоподателят е представил 63 броя
граждански договора и обяснява, че същите не са представени в хода на ревизията
поради объркване и различно тълкуване от негова страна. Представените към
възражението граждански договори, са сключени между „ТИТ" ООД
представлявано от С.И.К. в качеството му на съдружник - възложител и И. Т.К. в
качеството му на управител на дружеството - изпълнител. С договорите
възложителят възлага, а изпълнителят приема да бъде командирован и да извърши
посещение на определен в договора обект, с определена задача. Съгласно
сключените договори, за извършената работа не се дължи възнаграждение от страна
на възложителя, а се дължат само дневни пари и пари за нощувка, които са в
различни размери през различните периоди. Съгласно чл.8 от договорите,
приемането на резултатите от извършената работа ще се извършва с доклада на
издадената за целите на пътуването командировъчна заповед. Тези договори обаче са без достоверна дата и не се ползват с
доказателствена сила относно постигнатите между страните договорености, на още
по-голямо основание-относно изпълнението на тези договорености. Затова съдът
приема, че те не могат да служат като доказателства, допълващи информацията,
която носят заповедите за командировка, приложени по делото.
От друга страна, във всички представени
заповеди за командировки е предвидено заплащане на дневни пари, неколкратно
превишаващи размера, определен с разпоредбата на чл.19 и чл.21 от раздел IV-
Дневни пари от Наредбата за командировките в страната, а именно: 100,00 лв. на
ден за периода от 1.01.2014 г. до 31.03.2014г., 120,00 лв. за периода от
1.04.2014 г. до 31.03.2015г., 140,00 лв. за периода от 1.04.2015 г. до
31.12.2015г., 160,00 лв. за периода от 1.01.2016
г. до 31.12.2018г. и квартирни пари в размер на 100,00 лв. през целия период от
1.01.2014 г. до 31.12.2018 г. От ревизираното дружество не са представени
документи за нощувки, с които да бъде документално доказано пребиваването на
управителя в съответното населено място, вписано в заповедите за командировки.
От друга страна недопустимо, в противоречие с раздел IV
от НКС е предвиден изключително висок размер на дневните пари. Съгласно чл.19,
ал.1 от Наредбата, на командирования, когато остава да нощува в мястото на
командировката, се заплащат дневни пари в размер на 20 лева за всеки ден от
командировката . Този размер може да бъде удвоен при наличие на някое от
обстоятелствата , предвидени в чл.21 от НКС, но никое от предвидените в тази
разпоредба хипотези в случая не е доказано, да е налице.
Изслушаното по делото заключение на
назначената съдебна автотехническа експертиза установява, че средно
притеглената разходна норма за пробег на всяко едно от двете МПС „Опел“, модел
„Зафира“ с регистрационнни номера съответно ****** и ******, притежавани от дружеството, е еднакъв-на един километър извънградско
движение – 0,070 литра. Това налага изводи в две насока-от една страна, че дори
да не е вписан в ЗК рег.№ на МПС,
посредством което се е осъществил
превоза на управителя на дружеството при някой от командировките, това е без
правно значение с оглед разходите, които са направени и които следва да се
изплатят за конкретните командировки, при които е използвано едно от двете
притежавани от дружеството МПС. От друга страна обаче, и независимо от факта,
че е една и съща разходната норма на гориво при пътуване с което и да е от тези
две МПС, осъщественият превоз до местоназначението и обратно не е доказан чрез
представяне на пътни листи за отчитане начален, краен километраж и изминати
километри и документ за заредено гориво. Т.е. не е доказано реалното извършване
на такъв разход.
Ето защо съдът преценява, че
съдържанието на командировъчните заповеди е непълно, респективно в тези от тях,
в които са попълнени всички реквизити по смисъла на чл.9 от Наредба за
командировките в страната, описаната информация е бланкетна и неконкретна и не
дава възможност да се извърши проверка и да се съберат допълнително доказателства
във връзка с дейността, която е извършена по повод на командироването на
управителя и дали тази дейност е свързана с независимата икономическа дейност
на дружеството. За пълнота следва да се посочи, че за данъчни цели липсата на
достатъчно и конкретна информация би могла да бъде преодоляна, ако към всяка
заповед за командировка са били приложени доказателства във връзка със задачите
и целта на командировката-например обяви от печата или от електронни медии за
продажби на конкретни имоти през съответните периоди, или оферти, сключени
договори за продажба-предварителни или окончателни, фактури за нощувки от
хотели, договори за наем на помещения за нощувка, пътни листове, документи за
закупено гориво, билети за транспортни услуги, обяви за семинари и изложения
или програма на такива, призовки по дела, за справки по които е ходил
управителят или каквито и да било други писмени доказателства, удостоверяващи
по-конкретни параметри във връзка с пътуванията на управителя. Към заповедите
обаче не са приложени такива писмени доказателства, от които да може да се
направи обоснован извод за целите,
задачите и резултатите от пътуванията на управителя на дружеството, за които са
издадените процесните заповеди за командировка.
С подадената жалба срещу РА, относно констатацията
на ревизиращите органи за липса на реквизит в някои от командировъчните
заповеди „преценка на извършената работа“, жалбоподателят е възразил, че
законовите и подзаконовите актове не поставяли изрично условие да бъде
направена „преценка на извършената работа“ и тя да бъде задължително елемент от
самата командировъчна заповед. Поради тази причина и поради причина, че
становището по отчета за извършената работа следвало да бъде направено от
общото събрание на дружеството - органът, избрал управителя и сключил
гражданските договори за командироването му, след изтичане на всяко календарно
тримесечие било провеждано общо събрание на съдружниците в „ТИТ“ ООД, именно с
цел да бъде приета и да бъде дадена оценка на извършената работа от управителя.
Поради това, че протоколите за оценка и приемане на извършената работа от И.К.
при командироването му не са били изискани при ревизията, жалбоподателят приложил
едва към жалбата 21 броя протоколи. Настоящият състав на съда обаче намира, че
тези протоколи също не съставляват документи, които доказват и конкретизират
извършената работа. На първо място тези протоколи също съставляват документи
без достоверна дата по смисъла на чл.180 и чл.181 от ГПК и нямат материална
доказателствена сила. На второ място, няма пречка да бъдат съставени такива
протоколи за оценка и приемане на извършената работа, но съставянето на такива
и прилагането им към издадените заповеди следва да се извършва при спазване на
разпоредбите на НКС. Така разпоредбата на чл.29 от НКС изисква
командированият в тридневен срок след
завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа, за да могат
ръководителите в петдневен срок да вземат становище по отчета. Затова , дори и
работата на командирования да бъде приемана на общо събрание на съдружниците,
това следва да става в рамките на определения от чл.29 от НКС срок. Това е
така, защото съобразно чл.32, т.2 от
същата Наредба, условие за заплащане на командировъчните пари е представянето
пред съответния ръководител на препис от писмен отчет. Налага се извод, че
приемането на извършената работа, дори и това да се случва от съдружниците на
общо събрание, е условие на командирования да бъдат изплатени направените
разходи по командироването, затова приемането на извършената работа винаги
предхожда, а не е последващо на изплащането на разходите. А в конкретния случай
например извършените работи по заповедите за командировки за второ тримесечие
на 2014 год. са били приети с Протокол от 9.07.2014 год., като същевременно
дневните пари по тези ЗК, издадени през второ тримесечие, видно от приложените
по делото РКО, са изплатени на командированото лице още през април и май 2014
год.-след приключване на всяка командировка
и преди приемане на работата но общото събрание на съдружниците. Затова
и съдът счита, че представените протоколи не могат да заместят липсващите
реквизити в заповедите за командировка и не оборват констатациите на
ревизиращите органи в тази насока. На последно място, дори да се приеме, че представените
протоколи все пак удостоверяват приемане на възложената работа по смисъла на
чл.29, ал.1 от НКС, в тези протоколи/доклад, не се съдържа информация конкретно
каква е извършената работа, кои точно обекти са посетени, евентуално какви
имоти са били обект на оглед, какво е състоянието им и каква е причината да не
бъдат одобрени от управителя, с кои лица са осъществени срещи, какъв вид
преговори са водени и какъв е резултата от тях и други. Доказателства в тази
посока биха били договорите за възлагане от страна на клиенти, фактури, протоколи
за извършената работа и други документи в зависимост от спецификата на
извършваната дейност. В случая липсват представени доказателства за наличието
на търговски отношения на жалбоподателя с търговците, в чийто обекти е бил
командирован И.К. и по никакъв начин не се установява наличието на връзката,
регламентирана в чл. 33, ал. 1 ЗКПО.
В този смисъл изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза от ВЛ В., която имаше за задача да
съпостави представените от дружеството
месечни справки за пътувания за всяко МПС с приложените заповеди за командировка, не оборва
констатациите на ревизиращите органи за липса на документална обоснованост на
отчетените разходи за командировка и за липса на доказателства за свързаност на
тези командировки на управителя с дейността на дружеството. Защото ВЛ , при
изграждане на своите изводи, не е посочило от кои първични документи е
установило, че пътуванията на управителя, са свързани именно с процесните заповеди за командировки. В този смисъл
изводите на ВЛ не се явяват подкрепени с конкретни документи с доказателствена
стойност. А и от изслушаната по делото допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от ВЛ В. стана ясно, че тя е изградила изводите си в
основната експертиза въз основа на представените по делото оригинали на
командировъчни заповеди, които са се намирали в счетоводството на дружеството и
за които се установи от управителя С.К. , когато даде обяснения в с.з. по реда
на чл.176 от ГПК, че част от тях са били дописвани, били са допълвани техни
реквизити.
В този смисъл дори и да се приеме, че
допълнителните вписвания в заповедите за командировки, съответно представените
след изготвяне на РД частни писмени
документи като например протоколи от ОС на съдружниците, граждански договори, не
са създадени за целите на ревизията, същите не са достатъчни, за да се направи
извод за документална обоснованост на разходите, доколкото липсват отчети за
извършената работа и допълнителни писмени доказателства във връзка със задачите
и целта на командировката-например обяви от печата или от електронни медии за
продажби на конкретни имоти през съответните периоди, или оферти, сключени
договори за продажба-предварителни или окончателни, фактури за нощувки от
хотели, договори за наем на помещения за нощувка, пътни листове, документи за
закупено гориво-фактури, фискални бонове, билети за транспортни услуги, обави
за семинари и изложения или каквито и да
било други писмени доказателства, удостоверяващи по-конкретни параметри във
връзка с пътуванията на управителя. Затова не може да се приеме, че са
изпълнени задачите на командировките, нито че
същите са свързани с дейността на
дружеството.
Признаването на разходите за данъчни
цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи.
За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността
на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и
целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка,
билети и др. документи, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси. В своята
съвкупност тези документи от една страна следва да отговарят на изискванията за
документална обоснованост съобразно горецитираните разпоредби относно това
кога, къде и с каква цел е извършено пътуването – чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а от друга – следва
безспорно да доказват, че пътуването е именно във връзка с дейността на
дружеството – по арг. от чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Последното означава,
че свързаността на разходите с дейността на дружеството не се предполага, а
следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от
дружеството. Макар дейността на
дружеството да е свързана с дейности, които имат връзка със задачите на
повечето командировки, обсъдените документи, целящи да обосноват разходи за
тези командировки, не доказват същите да
са направени във връзка с независимата икономическа дейност на жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че органите по приходите правилно са приели, че
твърденията на ревизираното лице, че разходите за командировки на управителя в
страната са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството, са
останали недоказани - няма писмени доказателства във връзка с какви дейности и
срещи са извършени въпросните разходи от управителя, няма данни с кои конкретни
сделки са свързани пътуванията в страната. В представените заповеди за
командировки е посочено единствено общо - огледи, набавяне на документи,
преговори и др. Не е представен отчет за извършената работа, не става ясно за
кои конкретни имоти са проведени огледи и преговори, какъв е резултата от тях и
други. Представените впоследствие различни по своя характер документи-например
протоколи от общи събрания на съдружниците, граждански договори и др., са частни документи без достоверна
дата и не опровергават изводите на
ревизиращите органи за липса на документална обоснованост и връзка на
осъществените пътувания на управителя с основната дейност на дружеството. Направен
е обоснован извод, че не е доказано и надлежно документирано обстоятелството,
че отчетените разходи за командировки на управителя са предназначени за
основната дейност от ревизираното лице. Целите на командироването следва да
произтичат от основната дейност на търговското дружество. На командированото
лице се възлагат за изпълнение задачи, свързани със стопанската дейност на
възложителя. Разходите, свързани с командировки в страната, когато не са документално
обосновани по реда на НКС, Закона за счетоводството и Закона за корпоративното
подоходно облагане /чл. 10/ и не отразяват вярно стопанската операция, и когато
не е доказано, че са извършени във връзка с дейността на задълженото лице, не се
признават за данъчни цели. Какъвто е настоящият случай. Поради което правилно,
на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО, финансовият резултат на дружеството е
преобразуван в увеличение за всеки един от ревизираните периоди.
На всички тези основания съдът приема за
неоснователни наведените в жалбата и по същество оплаквания на жалбоподателя,
поради което подадената жалба против РА в оспорената част, потвърдена с
решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди
такива за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът
следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 570,81 лева.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„ТИТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Плевен, ул „Ген.Скобелев“ №20, вх.А, ап.23, представлявано от управителя И.С.К.,
чрез С.И.К.- пълномощник съгласно решение на общото събрание на дружеството от
2.01.2021 год. и пълномощно №20783/12.11.2020 год. на нотариус Д.А., против
Ревизионен акт №Р-04-0001520000865-091-001/19.08.2020 год., потвърден с Решение
№193/14.12.2020 год. в обжалваната му
част по ЗДДС, с която за данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част
по ЗКПО относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за
2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35
лева и следващите се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
ОСЪЖДА „ТИТ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Плевен, ул „Ген.Скобелев“ №20, вх.А, ап.23,
да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 570,81 лв.(петстотин и седемдесет
лева и осемдесет и една стотинки).
ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО оспорването на: верността
на съдържанието и автентичността на подписите, положени върху фактурите 5407/13.01.2015
г., 5412/10.08.2015 г. и 5417/15.09.2015 г., както и верността на съдържанието
и автентичността на подписите върху договора от 13.01.2015 год. за консултантски услуги, и автентичността на
положения подпис за „предал“ върху приемо-предавателен протокол от 15.09.2015
год. към договор от 13.01.2015 год.
ИЗКЛЮЧВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото фактури
5407/13.01.2015 г., 5412/10.08.2015 г. и 5417/15.09.2015 г., договор от
13.01.2015 год. за консултантски услуги
и приемо-предавателен протокол от
15.09.2015 год. към договор от 13.01.2015 год.
ПОСТАНОВЯВА, след влизане в сила на
съдебното решение, препис от същото с отбелязване датата на влизането му в
сила, ведно с копия на изключените като доказателства писмени документи, ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на Окръжна прокуратура –Плевен, по компетентност, на основание чл.194,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ
:
/п/