№ 7022
гр. С., 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110164330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Е. И. П. (за
аб. № ******), с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 4429,95
лева – цена за доставена за периода май 2018 г. – април 2021 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. ****************, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2022 г., до окончателното плащане;
720 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
16.07.2019 г. – 03.05.2022 г.; 56,68 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода април 2019 г. – април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2022 г.,
до окончателното плащане, и 11,00 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода 31.05.2019 г. – 03.05.2022 г.– вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 25509/2022
г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
Подаден е отговор от ответника – Е. И. П. (за аб. № ******), чрез
особения представител адв. Б., с който предявеният иск се оспорва по
основание. Поддържа се, че не е установено ответникът да е станал
собственик на процесния имот, до който била доставяна енергия. Оспорва се и
цената, защото не било ясно как са изчислени количествата, а и не било
доказано с първичния документ – отчета на топломера. Договорът за дялово
разпределение бил изтекъл, а лихва не се дължала, защото не били пратени
съобщения до ответника. Прави се и възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебното заседание страните поддържат доводите от исковата молба
и отговора. И двете страни претендират разноски, ответникът прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца, като посочва, че не
оспорва приемане на наследството.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 13 – 14 от делото Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение по ЗТСУ №
************* г., том ΙΙ, нот. дело № ********* г. на П.П – първи нотариус
при Софийския районен съд, Е.Ц.Б е признат за собственик на недвижим имот
– апартамент с адрес: С., комплекс „В. И.“, бл. **************** с площ от
59,69 кв.м. и прилежащи общи части, мазе и идеални части от правото на
строеж върху поземления имот. Съгласно представено на лист 15 – 17 от
делото извлечение от данъчната партида на имота при данъчната служба на
район „В“, Столична община, собственикът Е.Ц.Б е декларирал имота (този
път с адрес в ж.к. „С.Т“ след преименуването му) за данъчни цели като свой на
12.02.1998 г.
Съгласно представено на лист 21 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № ***************** г. на район „В.“ на С.О, Е.Ц.Б е
починал вдовец на 29.09.2006 г., като е оставил за наследници дъщеря си Р.Е.Р
и своя внук – ответника Е. И. П.. Съгласно представено на лист 19 от делото
Удостоверение на деловодител на Софийския районен съд с Решение №
94324/15.04.2019 г. по гражданско дело № 53162/2017 г. на Софийския
районен съд, 84. състав, наследницата Р.Е.Р е загубила правото да приеме
наследството на Е.Ц.Б на 15.04.2019 г.
Оттук следва, че единствен собственик на процесния апартамент с оглед
на изричното му изявление за приемане на наследството е ответникът.
2
Съгласно представен на лист 33 – 34 от делото протокол от общо
събрание на етажните собственици на сграда с адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. 340,
вх. А, на 15.07.2002 г. етажните собственици са избрали третото лице –
помагач по делото – „Т.С“ ЕООД, да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата им. Протоколът е подписан от наследодателя
Е.Ц.Б. Съгласно представен на лист 31 – 32 от делото договор между етажните
собственици и третото лице – помагач по делото, т. 5.2. цената на отчитане на
уред е 4,20 лева, а при неосигурен достъп се заплащат допълнително още 2,10
лева за второто посещение, и по 5 лева – за всяко следващо.
Съгласно представени на лист 102 – 104 от делото протоколи за
посещения на служители на третото лице – помагач на процесния апартамент,
до същия не е осигурен достъп на 14.05.2019 г., 23.05.2019 г., 08.06.2020 г.,
18.06.2020 г., 18.05.2021 г. и 29.05.2021 г.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 20.11.2024 г. (на лист 137 от делото), а в
писмен вид – на лист 122 – 135 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, в имота не е
осигурен достъп, доставените количества топлинна енергия са изчислявани по
методиките на действалите наредби за топлоснабдяването за една щранг-лира
и пломбирано отоплително тяло, като са начислени съответно 1463,25 лева за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. (1368,43 лева по фактури
и 94,82 лева за доплащане след изравняване); 1277,68 лева за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2020 г. (1479,59 лева по фактури без 66,04 лева за
връщане след изравняване и 135,87 лева корекция на цените на
топлоенергията по решение на КЕВР за периода), и 1492,20 лева за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2020 г. (1500,30 лева по фактури без 8,10
лева за връщане след изравняване), или 4233,13 лева за целия процесен
период. За периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г.
прогнозните сметки са за общо за 367,11 лева. Вещото лице посочва, че
дяловото разпределение е съобразно нормативно установените формули по
действалите в процесния период наредби за топлоснабдяването, като няма
възражения на страните срещу този извод.
Съгласно представените на лист 42 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във
връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната
фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
3
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за погасяване на вземанията по давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Искът за цена на топлинна енергия се уважава, ако съдът установи, че
ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в
режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията. Искът за
лихва за забава се уважава, ако се установи настъпване на падеж на
вземанията. Искът за цена за доставяне на услугата „дялово разпределение“ се
уважава, ако се установи реалното предоставяне; договорна клауза, въз
основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца, както и
уговорената цена, а искът за лихва върху цената на дялово разпределение –
при установяване и на настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Въпреки това всеки от исковете ще се отхвърли за вземанията с падеж повече
от 3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, поради изтекла давност.
По иска за цена на топлинна енергия – в случая се установява, че
процесният апартамент е бил собственост на бащата на ответника, а също така
и последният е признал, че е приел наследството. Установи се по отчетите на
третото лице – помагач, че ищецът е доставял топлинна енергия до сградата,
където се намира процесния апартамент, като не е осигурен достъп, поради
което разходите се определят съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването и действалата преди това наредба
с идентично съдържание на същата разпоредба, както и на т. 8.3. и 6.4.4. от
методиките към тези наредби – по максимална мощност на отоплителните
тела в отделните имоти. Поради неоспорване на изчисленията на вещите лица
и данните от третото лице – помагач съдът следва да приеме, че задължението
за имота на ответника за процесния период възлиза на 4233,13 лева.
При това положение следва да се разгледа възражението на ответника за
давност. Искане за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца в
съда на 16.05.2022 г., с което на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е прекъсната, т.е.
давностният срок следва да се брои преди тази дата. Съгласно чл. 3 ЗМДВИП
(посл. изм. ДВ, бр. 44/2020 г.) давностните срокове са спрени за 68 дена в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Тъй като съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД давностният срок за периодични вземания, каквито са и тези за
цена на комунални услуги, е 3-годишен, т.е. са погасени по давност всички
вземания с падеж 3 години и 68 дена преди 16.05.2022 г., или преди 9 март
2019 г. Към тази дата съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца не е
бил настъпил падежа на сметката за януари 2019 г. (настъпва на 15.03.2019 г.),
поради което са погасени задълженията по изравнителните сметки до
декември 2018 г. Съгласно справката на вещото лице същите са в размер на
4
367,11 лева, поради което искът за цена на топлинна енергия следва да се
уважи за разликата между последната посочена сума и установените общи
задължения за 4233,13 лева, или за 3866,02 лева, като се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 4429,95 лева.
По иска за лихва за забава – съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия на
ищеца лихви за забава се дължат само за вземанията след падежа на
изравнителните сметки, който е на 15 септември всяка година. За изчисляване
на лихвата съдът използва по реда на чл. 162 ГПК лихвения калкулатор на
НАП – единствен такъв на държавна институция.
За задълженията за отоплителния сезон от месец май 2018 г. до месец
април 2019 г., чиято непогасена по давност част възлиза на разликата между
1463,25 лева и 367,11 лева, или 1096,14 лева, лихва се дължи за два периода –
от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. включително, и от 10.04.2020 г. до посочената
в исковата молба дата – 03.05.2022 г. включително, тъй като по време на
извънредното положение през 2020 г. лихви не се дължат съгласно § 13
ЗИДЗМДВИП, обн. ДВ, бр. 44/2020 г. Лихвите за тези два периода върху
сумата от 1096,14 лева възлизат съответно на 54,81 лева и 229,60 лева.
За задълженията за отоплителния сезон от месец май 2019 г. до месец
април 2020 г., които са в размер 1277,68 лева, лихва се дължи за периода от
15.09.2020 г. до посочената в исковата молба дата – 03.05.2022 г.
включително, като същата възлиза на 211,54 лева.
За задълженията за отоплителния сезон от месец май 2020 г. до месец
април 2021 г., които са в размер 1492,20 лева, лихва се дължи за периода от
15.09.2021 г. до посочената в исковата молба дата – 03.05.2022 г.
включително, като същата възлиза на 95,76 лева.
Така общото лихвено задължение възлиза на сбора от четирите
посочени суми на лихви, или 591,71 лева, за която сума искът за лихва следва
да се уважи, тъй като не е погасен по давност, като се отхвърли за разликата
между последната посочена сума и претендираните общо 720 лева.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“:
Ищецът е установил, че според чл. 22 от общите му условия, които
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват ответника като собственик на топлоснабден
имот, задълженията за заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
заплащат на него, макар че е извършвана от третото лице – помагач. По делото
се установи извършване на услугата, като има данни за три уреда на
радиатори в имота на ответника и един водомер, или за четири уреда, които по
цените от договора дават по 16,80 лева на уред, а тъй като и за трите
отоплителни сезона има втори посещения на отчетник, следва да се добавят и
по 2,10 лева за тях, или годишното задължение е по 18,90 лева, като за три
години възлиза на 56,70 лева. Доколкото претенцията на ищеца е за 56,58 лева,
същата следва да се уважи изцяло, а съдът не може да се произнася за повече
съгласно правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК.
Искът за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“ за период преди образуване на делото следва да се отхвърли,
5
тъй като не са установени хипотези на изпадане на ответника в забава – няма
уговорен срок за плащане, нито пък доказателства ищецът да е поканил
редовно ответникът да плати.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (4514,31 лева от общо
предявен размер от 5217,63 лева, или 86,52 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК, а ответникът не е направил претенция за разноски и не следва да му се
присъждат.
Ищецът е доказал в исковото производство разноски в размер на 250
лева – депозит за вещо лице; 104,35 лева – държавна такса (платеното в повече
поради грешно изчисление не може да се вменява в тежест на ответника); 350
лева – депозит за особен представител, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, поискано от ответника, което съдът по чл. 78, ал. 8 ГПК
намира за оправдано и съответно на сложността на делото и проведените по
него заседания, поради което следва да му се присъдят от признатите общо
804,35 лева разноски пропорционално на уважената част от иска 695,92 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за 154,35 лева,
от които пропорционално му се присъждат 133,54 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Е. И. П., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. ****************, че дължи на „Т.С“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от
3866,02 лева (три хиляди осеместотин шестдесет и шест лева и 2 стотинки) –
цена за доставена за периода януари 2019 г. – април 2021 г. до топлоснабден
имот с адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. ****************, топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 16.05.2022 г., до окончателното плащане; 591,71 лева
(петстотин деветдесет и един лева и 71 стотинки) – лихва за забава за плащане
на посочената по-горе сума за периода 16.07.2019 г. – 03.05.2022 г.; 56,68 лева
(петдесет и шест лева и 68 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода април 2019 г. – април 2021 г., ведно със законната лихва от
16.05.2022 г., до окончателното плащане – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 25509/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за цена на топлинна
енергия за сума в размер на разликата между присъдените 3866,02 лева и
пълния предявен размер от 4429,95 лева (четири хиляди четиристотин
двадесет и девет лева и 95 стотинки), както и за периода от 01.04.2018 г. до
31.12.2018 г. включително; претенцията за законна лихва за забава върху
последната сума за разликата между присъдените 591,71 лева и пълния
6
предявен размер от 720 лева (седемстотин и двадесет лева), и претенцията за
11,00 лева (единадесет лева) – законна лихва за забава за плащане на цената за
дялово разпределение в периода 31.05.2019 г. – 03.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. П., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. ****************, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 695,92 лева
(шестстотин деветдесет и пет лева и 92 стотинки) – разноски в исковото
производство, и 133,54 лева (сто тридесет и три лева и 54 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7