№ 42
гр. Б.С. 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С. I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101128 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С. обл.В., ул.“С.“ №
35, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С.,
ж.к.“М.л.“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против “С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П., с правно
основание чл.92 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.24 ЗПК и чл.26, ал.4 от ЗЗД, с която се иска да
се обяви за нищожна клаузата на чл. 6.2. от договор за паричен заем № 633994/13.02.2022г.
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3247, 52 лв. в случай на непредставяне на
обезпечение, сключен между страните по делото.
Желае да й се присъдят направените по делото разноски.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.92 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.24 ЗПК и чл.26,
ал.4 от ЗЗД и чл.237 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника “С.К.“ ООД, гр.С., чрез
пълномощника си юрисконсулт Л. В. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената
искова молба, с който признава за основателен предявеният иск и на основание чл.237 от
ГПК желае съдът да постанови решение при признание на иска. Посочва, че в случая не е
налице нищожност на целият договор, предвид нищожността на неустоечната клауза,
изводимо от разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.2 ГПК, моли в тежест на „С.К.“ ООД да не бъдат възлагани
разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не било дало повод за завеждане
на делото. Заплащането на посочената неустойка не било претендирано от ищеца. „С.К.“
ООД не било изпращало покани, уведомления или други съобщения до ищцата, с които се
изисквало заплащането на договорената неустойка от нея. Само по себе си наличието на
1
нищожна клауза в договора не обуславяло извод за това, че по някакъв начин ответникът
бил дал повод за завеждане на делото.
Моли да бъде постановено решение при признание на иска, като по отношение на
разноските се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в писменият отговор и в
с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че на 13.02.2022г., тя в качеството си на
заемополучател сключила с ответното дружество “С.К.“ ООД, гр.С. в качеството му на
заемател договор за предоставяне на кредит № 633994/13.02.2022г. по смисъла на чл.9 от
ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното дружество е предоставило на
заемополучател кредит в размер на 1600.00 лева, а заемателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор до 14.08.2023г.
В договора били уговорени следните параметри и условия: сума на кредита – 1600.00
лева; срок на кредита –18 месеца, на 18 вноски по 305,00 лв. всяка, фиксиран годишен
лихвен процент – 40.05%; обща дължима сума – 2242,48 лева; обща дължима сума при
непредставяне на обезпечение по чл.3 /1/ - 3247,52 лева; ГПР – 48,49 %;
В чл.6.1 от договора било предвидено, че кредитът следвало да бъде обезпечен с
гаранция или поръчители с поставени множество условия подробно описани в него.
Съгласно чл.6, т.1 от договора, обезпечението се представя в три дневен срок от
сключването му, като съгласно чл.6.2 от договора при неизпълнение се дължи фиксирана
неустойка в размер на 3247,52 лв.
Въпреки формално дадената възможност да се осигури обезпечение в договорения три
дневен срок, още със сключването на договора на ищцата е начислена неустойка в размер на
3247,52 лв. и същата е включена в погасителният план. В договора е инкорпориран
погасителен план разделен на две части – единият за дължимите месечни вноски за главница
и лихва с посочена дата на падеж, в случай, че кредитополучателят представи
обезпечението, предвидено в чл.6.1 от договора, а другият – за дължимите месечни вноски
за главница, лихва и неустойка, в случай, че кредитополучателят не представи
обезпечението по чл.6.1 от договора.
Видно от погасителният план за 18 вноски с падежни дати от 14.03.2022г. до
14.08.2023г. длъжникът дължи неустойка в общ размер на 3247,52 лв.за посоченият период.
В исковата молба ищцата навежда твърдения, че уговорената в чл.6.2 от договора
неустойка противоречи на множество правни норми на ЗПК, като на първо място се цели
заобикаляне на предвидения максимален размер на ГПК-чл.19,ал.4 от ЗПК. Това се
потвърждава от самият погасителен план, съгласно който разходът за неустойка е включен в
него и цели увеличаване възнаграждението на кредитора, над максимално допустимият
размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК тази клауза е нищожна.
Възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 642,48
лв., а неустойката е 3247,52 лв., което е почти пет пъти по-голяма от нея.
На следващо място ищцата счита, че неустойката излиза извън рамките на
обезщетителната, обезпечителната и санкционната й функция, поради което на основание
2
чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави.
Освен това ищцата навежда доводи, че е налице заобикаляне на закона по см.на чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД и на чл.33, ал.1 от ЗПК, като при забава на потребител, кредиторът има
право само на лихвата върху неплатената в срок сума. В случая с процесната клауза за
неустойката в полза на кредитора се уговоря допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение-недадено обезпечение, от което не произтичат вреди.
Твърди, че клаузата на неустойката от договора е неравноправна и нищожна на
основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена по чл.146 от ЗПП.
Счита, че договора е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са
посочени компонентите, които влизат в ГПР, поради което за ищцата се породил правен
интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава за
основателен предявения иск и на основание чл.237 от ГПК, моли съда да постанови решение
при признание на иска.
На основание чл.78, ал.2 ГПК, моли в тежест на „С.К.“ ООД да не бъдат възлагани
разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не било дало повод за завеждане
на делото по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.12 от ГПК, намира за
установено следното:
Не се спори, че ищцата А. К. К. е сключила договор за потребителски кредит №
633994/13.02.2022г. с ответното дружество „С.К.“ ООД, ЕИК *********, с размер на
кредита – 1600 лв., при фиксиран годишен процент на разходите – 48,49%, фиксиран
годишен лихвен процент - 40.05 %, брой на вноските – 18, размер на погасителна вноска –
18 х 350,00 лв. Не се спори, че като обезпечение по договора било предвидено или
поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем, или банкова гаранция, като в противен случай се дължала
неустойка в размер на 3247,52 лв., платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.
Предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предложения първо и трето от ЗЗД, във
вр. чл. 11 от ЗПК и чл.92 от ЗЗД, относно нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора за
паричен заем, която урежда дължимостта на неустойка е основателен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън
3
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (В т. см. Решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.).
Клауза, като уговорената в чл. 6.2 от договора за заем, според която се дължи
неустойка в посочените по-горе размери при неосигуряване в тридневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечение чрез поръчител отговарящ на изискванията на чл.33,
ал.1 от ОУ или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат,
като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се
увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е изрично посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния
случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника
и какво е становището на кредитния консултант.
В настоящия случай, е уговорено заемополучателят да осигури обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като обезпечението следва да
отговаря на конкретни условия - чл. 6 от договора за потребителски кредит. При
неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер 411,51 лева
- чл. 6.2 от договора. Съдът намира, че така както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Същевременно, неизпълнението на договорното задължение
реално не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема. Освен това,
съдът намира, че с клаузата на чл. 6.2 от договора очевидно не се търси обезпечаване
изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява
такса, представляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения
размер на възнаградителната лихва.
В процесния договор неустойката е предвидена в размер на 3247,52 лв., при отпуснат
заем в размер на 1600 лв., което означава, че същата е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че поради тези
4
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави,
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК).
И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка, обективирана в чл. 6.2 от договор за потребителски кредит договор №
633994/13.02.2022г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При установяването на фактите, съдът съобрази и направеното от ответника „С.К.“
ООД, признание на иска.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.237,
ал. 2 ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл.290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл.237, ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, поради което не излага
мотиви по посоченото по-горе решение.
В конкретния случай процесната сделка -Договор за паричен заем не е запретена от
закона, поради което не е нищожна съгласно Закона за задълженията и договорите, Закона
за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, а наличието на
нищожността на отделни части не влече нищожност на целият договор.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
5
спора право на разноски се пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 129,90
лева, платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло/л.15 от делото/.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С. обл.В., ул.“С.“ № 35 е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА от Еднолично Адвокатско дружество „Д.М.“
ЕИК *********, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д.М. от
САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“М.л.“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за ЕАД „Д.М.“ ЕИК *********, представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и
съобщения гр.С., ж.к.“М.л.“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, в размер на 749,00 с ДДС, с оглед
представеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за
разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.
Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си нищожна
клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и не му се
следват разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл.6.2 от
договор за потребителски кредит № 633994/13.02.2022г., сключен между А. К. К. с ЕГН
********** от гр.Б.С. обл.В., ул.“С.“ № 35 и “С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П., с която е
уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока
посочен в чл.33, ал.1 от общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 3247,52 лв., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и като заобикаляща закона.
ОСЪЖДА “С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К. с ЕГН
********** от гр.Б.С. обл.В., ул.“С.“ № 35, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес
за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“М.л.“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 сумата от 129,90 лв./Сто
двадесет и девет лева и 90 стотинки/ заплатена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА и чл.78, ал.1 ГПК
вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, “С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П., ДА
6
ЗАПЛАТИ на Еднолично Адвокатско дружество „Д.М.“ ЕИК *********, фирмено дело №
2482021г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и
съобщения гр.С., ж.к.“М.л.“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, адвокатско възнаграждение в размер на
749,00 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева/ с ДДС, за безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С. обл.В., ул.“С.“
№ 35 в исковото производство по гр.д.№ 1128/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7