РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 313 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
Й.Р.К.-М., с ЕГН: **********,***, против „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000,
район Лозенец, представлявано от А.В.А.- изпълнителен директор и М.т.п.-
Прокурист, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.70, ал.1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи за сумата от 659.97 /шестстотин петдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/.
Ищцата М.
излага, че от 2013 г. е клиент на ответника, като има договор за разплащателна
сметка с номер IBAN: ***, с безконтактна дебитна карта VISA ELECTRON, с номер
4894 8132 0095 1967 и договор за електронно банкиране и електронни разплащания.
Във връзка с договора за електронно банкиране има открит онлайн профил за
интернет банкиране, чрез който прави онлайн плащания. Твърди, че на 03.12.2018
г. около 11:00 часа влязла в онлайн профила си за интернет банкиране на
Райфайзенбанк /България/ ЕАД, за да направи онлайн плащане и установила, че от
сметката й (BG68RZBB91551003846416) на същия ден са направени три поредни превода на
стойност от по 219.99 лв. или общо 659.97лв.. Поддържа, че не е правила тези
преводи и не е оправомощавала друго лице да го прави, а и никой друг освен нея
няма достъп до онлайн профила й, а за банковата й карта никой не знае пин кода.
Излага, че помислила, че е станала жертва на „източване на карти“ и веднага
отишла в офиса на банка Райфайзенбанк /България/ ЕАД в гр. Велинград, направила
оплакване и помолила служителката в банковия клон да изтегли остатъка от парите
й, както и да блокира тези преводи от картата й, за да не бъдат осъществени
тези банкови операции. Твърди, се че от служителката на банката е разбрала, че
тези пари са насочени към сметката на някакъв интернет магазин наречен
ITUNES.COM, в който поддържа, че не е влизала и пазарувала и не е давала
разрешение на Райфайзенбанк /България/ ЕАД да превежда тези суми от сметката й
към този сайт или на когото и другиго да било. Сочи, че след като подала жалба
в Райфайзенбанк /България/ ЕАД за тези неоторизирА.от нея три превода се
върнала на работното си място и след приключването на работния ден в 17:30 часа
на 03.12.2018г. отново проверила онлайн профила си и установила, че статуса на
тези преводи е бил блокиран. На 07.12.2018г. отново влязла в онлайн профила си,
за да провери има ли някакво развитие по случващото се с парите й устновила, че
Райфайзенбанк /България/ ЕАД е направила преводите и тя е ощетена със сумата от
659.97лв.. На 09.12.2019г. отишла отново в офиса на банката във Велинград, за
да получи информация, защо въпреки направеното от нея възражение за тези
преводи, те са извършени, но от банковия клон й казали, че не знаят и не могат
да й отговорят. На следващия ден е подала жалба в Районна прокуратура Велинград,
след което е назначена предварителна проверка по случая. Дала е обяснения, но
до момента няма информация за резултата
от тази проверка. Твърди, че към 20.03.2019г. тези суми в общ размер на
659.97лв все още не са й възстановени. Моли съда да постановите съдебно решение
с което да осъди Райфайзенбанк
/България/ ЕАД с ЕИК:********* да й заплати сумата от 659.97 /шестотин петдесет
и девет лева и деветдесет и седем ст./ лева по банкова сметка ***:UNCRBGSF и
IBAN: ***. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от Райфайзенбанк (България) ЕАД, в който признават, че с
ищцата Й.К.-М. са били в облигационни
отношения по повод подписано Искане - договор за издаване на дебитна карта и
предоставяне на банкови услуги за физически лица (Договор) от 13.08.201 Зг.,
Общите условия за издаване и обслужване на Дебитна карта Maestro/Visa
Electron/Mastercard standart/Visa classic, Общите условия за предоставяне на
плтежни услуги на физически лица подписани от клиента, представляващи
неразделна част от Договора. Излагат, че на 22.08.2017г. Дебитната карта е
преиздадена, съгласно подписано Искане - договор за издаване на дебитна карта и
предоставяне на банкови услуги за физически лица от 22.08.2017г., като
изтеклата карта е върната и на клиентката е предоставена новата дебитна карта с
ПИН-а към нея. Излагат, че на
03.12.2018г. ищцата е подала формуляр за рекламация за неразпознати/измамни
трансакции с банковата карта за три неразпознати от нея трансакции към онлайн
търговец ITunes, Заявка за услуги и/или промяна на параметри и статус по
безконтактна карта от 03.12.2018г., с което е заявено блокиране на картата.
Оспорват твърденията, че е налице неразрешена банкова операция. Направените с
дебитната карта на ищцата трансакции, три на брой към ITunes, подробно описани
в Доказателство № 4, не представляват неразрешена платежна операция по см. на
чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС. Същите са резултат на нарушаване на разпоредбите на чл.
75, т. 3 ЗПУПС и следователно не могат да бъдат вменени в тежест на Банката
съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Считат, че е налице нарушение на чл. 75 т. 3
от ЗПУПС, тъй като ищцата твърди, че картата е била при нея, а същевременно
трансакциите са извършени в интернет след въвеждане на номера на картата, трите
имена на титуляра на картата, срокът на валидност и въведен правилен CVV код,
който е изписан на гърба на картата, данни, които следва да са известни само и
единствено на ищцата. Сочат, че това са и защитните характеристики на картата,
които титулярът на картата е задължен както съгласно ЗПУПС, така и съгласно
уговореното в Общите условия на Банката, да пази в тайна и никое друго лице да
няма достъп до тях. Плащанията в интернет на т.нар. „виртуален ПОС терминал“ са
авторизирани, без грешно въведени данни на картата. Твърди се, че ако
трансакциите не са извършени от самата ищца, то тогава със самата дебитна
карата лицето, или самите данни от нея е разполагало трето лице, поради което
счита, че са налице основанията на чл. 80, ал. 3 от ЗГГУПС, по силата на която
картодържателят понася твърдените загуби в пълен размер. Поддържат, че ако
ищцата лично е извършила трансакциите и твърди, че не е, то е налице измама и
умисъл за подвеждане на Банката и съда, визирани в чл. 80 ал. 3 от ЗПУПС. Ако е
налице втората хипотеза, при която друго лице, различно от ищцата, е използвало
платежния инструмент и е въвело правилно при всяка от оспорените трансакции
данните от кредитната карта, то ищцата очевидно е нарушила задълженията си по
чл. 75 т. 3 от ЗПУПС и не е опазила персонализираните защитни характеристики на
платежния инструмент. Независимо дали умишлено е предоставила картата си на
друго лице или узнаването на данните от кредитната карта се е случило при условията
на груба небрежност, а именно лицето не е положило дължимата грижа да опази
данните от картата, законодателят постановява едни и същи правни последици, а
именно платецът да понесе всички загуби, свързани с неразрешените платежни
операции по силата на чл. 80, ал. 3. Ирелевантно за правилното подвеждане на
фактите под разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС е дали лицето е действало
умишлено или при груба небрежност - без да иска и цели настъпването на
нежеланите последици, но и без да е положило дължимата грижа да опази
персонализираните защитни характеристики на картата си. Твърди се, че в
конкретният случай, банката не носи отговорност за процесиите банкови операции,
защото картодържателят е дължен незабавно след узнаване за извършените
трансакции да сигнализира банката, а такова информиране не е осъществено от
ищцата. Това задължение произтича както от чл. 75 от ЗПУПС, така и от т. 84 от
Общи условия за издаване и обслужване на дебитна карта Maestro/Visa
Electron/Mastercard standart/Visa classic, подписан от ищцата. Видно от
приложеното Доказателство № 4 - извадка от системата на Банката, покупките от
ITunes са направени на 01.12.2018г.. Клиентката е сигнализирала в офис на
банката за неразпознатите трансакции едва два дни по-късно, което представлява
неоснователно забавяне от нейна страна и неизпълнение на задълженията й като
картодържател. Поддържа се, че това неоснователно забавяне не кореспондира с
твърдението й, че се отнася с голямо внимание и следи редовно своята сметка
чрез приложението „Райфайзен онлайн“, като още на 01.12.2018г. тези трансакции
са били видни в нейното приложение. Излага се, че ищцата не е абонирана за
СМС-известяване, услуга предлагана от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с цел да
се ограничат възможностите за извършване на измами при подобни случаи и това
нейно поведение се квалифицира като
груба небрежност по отношение на задължението си като картодържател съгласно
чл. 75 от ЗПУПС, във връзка с чл. 80 ал. 3 от ЗПУПС, поради което картодържателят
следва да понесе всички загуби, ако ги е причинил чрез неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, умишлено или поради груба
небрежност. В тези случаи платецът понася вредите, независимо от размера им.
Излагат, че при онлайн плащания
практиката на онлайн търговците е да събират сумите от покупки на предлагани от
тях продукти през определен интервал от дни, като такъв е и случаят с покупките
от ITunes на г-жа К. - М.. Молят искът да бъде отхвърлен изцяло. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед твърденията на страните с
доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: били са в облигационни отношения по силата на договор
за разплащателна сметка с номер IBAN: ***, към който е издадена безконтактна
дебитна карта VISA ELECTRON, с номер 4894 8132 0095 1967 и по договор за
електронно банкиране и електронни разплащания; на 03.12.2018 г. са направени
три поредни превода на стойност от по 219.99 лв. или общо за сумата от 659.97лв.
към онлайн търговец ITunes; на
03.12.2018 г. ищцата е подала формуляр за рекламация за неразпознати/измамни
трансакции с банковата карта за три неразпознати от нея трансакции към онлайн
търговец ITunes, Заявка за услуги и/или промяна на параметри и статус по
безконтактна карта от 03.12.2018г., с което е заявила блокиране на картата й
при ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението
на неразрешената платежна операция.
При твърдения за извършването на
неразрешени платежни операции ответникът следваше да докаже по делото, автентичността
на платежната операция, нейното точно регистриране и това, че операцията не е
засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната
услуга, за която той отговаря, както и че всички неразрешени операции, произтичат
от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент,
когато платецът поради небрежност не е успял да запази персонализираните
защитни характеристики на инструмента или е действал при измама.
По делото е прието заключение на
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, обективно и
компетентно извършено, от което се установява, че на 01.12.2018 г. към сайта
ITunes са направени четири опита за теглене от процесната дебитна карта за сума
от по 219,99 лв., от които успешни са били три, а последният не е бил успешен
поради източване на цялата сума от картата. Опитите са правени през интервал от
45-501 сек.. Осчетоводяването на преводите е станало на 04.12.2018 г.. Вещото
лице сочи, че всички данни по картата са въведени коректно, но от анализа на
цялата операция следва извод, че е налице „скициране“ на картата, което
представлява метод за копиране на данните от платежната карта, при което
копираните данни се възпроизвеждат на фалшива платежна карта и се нареждат
платежни операции от неоправомощени трети лица или превод на сайтове,
предлагащи услуги. Излага, че ответникът не е направил проверка на входа, т.е.
анализирал банковата транзакция, което е следвало да стори с оглед избягване на
възможност за злоупотреба с данните. Съгласно разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, предвид изложеното по- горе заявява, че в случай се касае за
неавтентична банкова операция, с извършено скиниране на данни от процесната
карта. Излага, че от техническа гледна точка данните са били въведени коректно,
но предвид обстоятелството, че не му е предоставен достъп до всички данни не
може да направи категоричен извод за автентичност на операциите. Твърди, че са
нарушени добрите практики, които изискват при такива ситуации, а именно няколко
на брой транзакции в рамките на 30- 40 сек., ответникът да се увери, че е
налице съгласие от клиента за извършването им, които не са спазени в конкретния
случай.
При тези факти и при невъзможност вещото
лице да извърши пълна техническа проверка относно начина, който се е
идентифицирал наредителя, по който е изготвено и потвърдено всяко платежно
нареждане, както и относно изправността на системата, към момента на извършване
на платежните операции, както и при съобразяване на разпоредбата на чл. 79, ал.
4 ЗПУПС, съгласно която регистрирането
от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е
достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца
или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75
ЗПУПС, а следва да представи доказателства в тази насока, съдът приема, че
ответникът не е провел пълно и главно доказване на фактите освобождаващи го от
отговорност. Дори и да се приеме, че процесните операции са били автентични, точно
регистриране и осчетоводени, то по делото от една страна не се доказа, че
операциите не са засегната от технически повреда или друг недостатък в услугата,
а от друга, че ищцата е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75
ЗПУПС. В тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника,
поради което и съдът счита възраженията му за недоказани. Самото регистриране
на операциите от платежната система на ответника не презумира нито автентичност
на операциите, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните
услуги в хипотезата на умисъл или при груба небрежност. Още повече, че по
делото безспорно се установява, че на 03.12.2018 г. ищцата е подала формуляр за
рекламация за неразпознати/измамни трансакции с банковата й карта за процесните
трансакции, както и Заявка за услуги и/или промяна на параметри и статус по безконтактна
карта от 03.12.2018г., с което е заявила блокиране на картата й при ответника,
а той на свой ред въпреки това ги е осчетоводил и извършил плащане по тях на
04.12.2018 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 5
ЗПУПС след уведомяването по реда на чл. 75, т. 2 ЗПУПС
платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използването на
изгубен, откраднат, присвоен платежния инструмент или при негова неразрешена
употреба, с изключение на
случаите, когато е действал чрез измама. А съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни
услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията,
освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения
за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
В
случая от събраните по делото доказателства не се установява извършването на процесните
транзакции при измама от страна на ищцата (не е налице влязла в сила присъда за
това), а още по- малко, че след уведомяването по 75, т. 2 ЗПУПС ответникът е
сигнализирал компетентните органи за съмненията му за наличие на такава. От
друга страна безспорно се установява, че ищцата е уведомила ответника преди
заверяването на сметката й за неразрешено употреба на платежния й инструмент,
като въпреки това той е наредил плащане. Съгласно чл. 85 ЗПУПС ползвателят на
платежни услуги може да отмени платежното нареждане най-късно до края на
работния ден, предхождащ уговорения ден. В случая 01.12.2018 г. е неработен
ден, а ищцата е уведомила на 03.12.2018 г.-първия работен ден ответника, но
въпреки това на 04.12.2018 г. сметката й е била заверена с процесните суми. Ето
защо, съдът намира че на още едно основание ответникът следва да възстанови в
пълен размер сумите по процесните неразрешени операции.
За пълнота следва да се посочи, че по
делото не се установява по несъмнен начин умишленото предоставяне от страна на
ищеца на картата и/ или пин кода на трето лице или достъпа на трето лице до
тях, поради проявена от нея груба небрежност. А доколкото вината като груба
небрежност или умисъл не се предполагат, то те подлежат на доказване, като в
случая не са ангажирани доказателства в тази насока по делото, поради което
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът приема,
че процесните транзакции са неразрешени и доколкото не се установиха
предпоставките за освобождаване или ограничаване отговорността на ответника, то
той е правно задължен да възстанови състоянието на банковата сметка на ищцата отпреди
изпълнението на неразрешените платежни операции. С оглед на исковете й следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 650 лв., съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000,
район Лозенец, представлявано от А.В.А.- изпълнителен директор и М.т.п.- Прокурист,
ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.К.-М., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.70, ал.1 ЗПУПС сумата от 659.97,
представляваща три броя неразрешени банкови операции всяка на стойност от по
219.99 лв. към онлайн търговец ITunes, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 650 лв., представляваща сторените от ищцата разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА