Определение по дело №550/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20227260700550
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№515

 гр.Хасково, 01.07.2022 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на първи юли две хиляди и двадесет и втора  година,  в състав:

 

                                                           

                                                                            Съдия:  Цветомира Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 550 по описа на АдмС-Хасково за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                                                                                                                                                    

Съдебното производство е образувано по жалба на  Ж.И.Ж. ***, депозирана чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. на Директора на РД“АА“, гр.С.  към ИА“АА“.

Поради неяснота на правния интерес от обжалване на процесния индивидуален административен акт, в частта на наложената със същия ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, с Разпореждане на съда от 16.06.2022г. на оспорващия е указано в  7 – дневен срок от получаване съобщението на съда и за преценяване допустимостта на жалбата,  да  представи в съда допълнително писмено уточнение, с препис за насрещната страна,  в което да изложи съображения, за обосноваване правният си интерес от оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1695 от 08.04.2022г., издадена от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр.С. , в частта на наложената принудителна административна мярка чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, а именно “Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на И. П. Ж. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“.

Съобщението за указанията на съда е надлежно  връчено на жалбоподателя,  чрез посочения в жалбата съдебен адресат, на 20.06.2022г.

В указания от съда срок, по делото е постъпила молба с вх. №  4386 от  28.06.2022г., депозирана по поща на 27.06.2022г.,  в която  процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че последния няма правен интерес от оспорване на процесната заповед, в частта на посочената принудителна административна мярка и производството по делото, в тази му част, следва да бъде прекратено.

Междувременно, на  22.06.2022г. под вх.№ 4229 по делото е постъпило писмо на административният орган,  приложено към което е представена изисканата от съда с разпореждане от 16.06.2022г.административна преписка.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на оспорването на основанията по чл. 159 от АПК, Административен съд – Хасково констатира следното:

Според изложеното в жалбата, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1695 от 08.04.2022г.  издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, се обжалва в нейната цялост.

С Процесната заповед са приложени две принудителни административни мерки: 1.Принудителната административна мярка по  чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на м.п.с. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил и  2. Принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП  и  ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача за срок от 12 месеца.

Адресат на първата принудителна административна мярка може да бъде само собственика на автомобила, а не и водача на същия. Това е така, тъй като ПАМ от процесния вид рефлектира пряко и непосредствено само в правната сфера на собственика на автомобила, който се лишава,  в рамките на срока за който същата е приложена, от правото на свободно ползване на собствеността си. Предвид това, правния интерес  от оспорване на тази мярка принадлежи именно на собственика на автомобила.

Адресат на втората принудителна административна мярка  може да бъде само водача на автомобила, тъй като временното отнемане на СУМПС засяга само и единствено правната сфера на лицето, спрямо което то е издадено,  засягайки правото му надлежно да се легитимира като правоспособен водач на м.п.с.

В случая в АУАН и ЗППАМ изрично е посочено, че водач на л.а. чийто СУМПС временно се отнема е И. П. Ж., а собственик на МПС, което временно се спира от движение е жалбоподателя Ж.И.Ж.. Последният, в указания от съда срок не е  изложил съображения обосновавайки правния си интерес да оспорва процесната заповед, в частта на приложената с нея ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП  и  ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, напротив изрично е посочил, чрез процесуалния си представител, че за него такъв не съществува.  

Предвид това, съдът намира, че приложената с  оспорената заповед  ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП  и  ал. 2, т. 3 от ЗАвтП  не произвежда пряко и непосредствено действие в правната сфера на оспорващия и за последния не съществува защитен от закона правен интерес да я оспорва.  Предвид това жалбата, в тази й част като недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

 В частта на приложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП съдът намира, че жалбоподателят разполага с правен интерес за оспорване, предвид обстоятелството, че в оспореният акт същия изрично е визиран като собственик на посоченото моторно превозно средство. Въпреки това съдебното производство в тази му част следва частично да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

С жалбата заповедта се оспорва, както като незаконосъобразна, така и като нищожна. 

Както вече се посочи, жалбата в частта в която за оспорващия съществува правен интерес да оспори ИАА е насочена срещу ПАМ издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. Съгласно чл. 107, ал.1 от ЗАвПр принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а  от с.з., се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица, а според ал.2 на същата разпоредба,  обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящият случай, оспорената заповед безспорно представлява индивидуален административен акт. Срокът за обжалване на посочената категория актове е предвиден в чл. 149, ал.1 от АПК и той е 14 - дневен, считано от съобщаването им. Този законоустановен срок и компетентният съд, пред който заповед на посоченото основание  може да бъде оспорена  изрично е визиран в  обжалвания акт. Съответно в чл.149, ал.5 от АПК е предвидено административните актове да могат да се оспорят с искане за прогласяването им, като нищожни, без ограничение във времето.  

Видно от  саморъчно удостовереното от жалбоподателя в разписка съдържаща се в оспорения акт, процесната заповед му е съобщена на 03.05.2022г. Съгласно правилата за броене на срокове, уредени в чл. 60, ал.5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, срокът за депозиране на жалба срещу заповедта изтича на 17.05.2022г.(вторник-присъствен ден). Оспорването е   депозирано в съда по поща, на 09.06.2022г.,  т.е. след изтичане на законоустановения в АПК 14 - дневен срок за оспорване на административният акт.  

   Предвид изложеното жалбата, в частта й, с която се оспорва незаконосъобразността на  Заповед  за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. на Директора на РД“АА“, гр.С.  към ИА“АА“, в частта на  приложената с нея  принудителната административна мярка по  чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на м.п.с. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил  се явява просрочена и на основание чл.159, т.5 от АПК е недопустима. Оспорването в посочената му част, следва  да бъде оставено без разглеждане,  производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, а делото ще следва да се насрочи за разглеждане на жалбата в частта й, с която се претендира прогласяване на нищожността на заповедта, в частта на приложената с нея ПАМ по чл. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП.

            Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.И.Ж. ***,  насочена  против Заповед  за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, в частта  й с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП  и  ал. 2, т. 3 от ЗАвтП и в частта й,  с която се претендира отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, в частта й, с която е приложена принудителна административна мярка по  чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, като незаконосъобразна и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №  550/2022г.  по описа на АдмС-Хасково,  в тази му част.

               КОНСТИТУИРА като страни по адм. дело № 550/2022г. по описа на АдмС-Хасково, образувано по жалба на Ж.И.Ж. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“,  в частта й с която се претендира прогласяване нищожността на същата заповед, в частта на приложената с нея принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“  и  ал. 2, т. 1 от ЗАвтП:   

              Жалбоподател – Ж.И.Ж. ***

              Ответник – Директор на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“

              УКАЗВА на  ответника възможността в 14- дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.

            Препис от молба вх. №  4386 от 28.06.2022г.  при АдмС-Хасково да се изпрати на ответника.   

              УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на  законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест от установяване на фактите изложени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

УКАЗВА на жалбоподателя, че за пълното изясняване на делото от фактическа страна следва  в 14 – дневен срок от получаване съобщението на съда да представи по делото документи удостоверяващи , че е собственик на моторно превозно средство  лек автомобил“***“, модел“***“ с рег. № ***(Свидетелство за регистрация или договор за продажба с нотариална заверка на подписите).

           УКАЗВА на ответника, в 14 – дневен срок от получаване съобщението на съда писмено да уточни дали към датата на издаване на заповедта е назначен на длъжността Директор на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С.  към Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“, или е временно преназначен на същата длъжност, като в случай на последното обстоятелство, в посочения срок да допълни административната преписка, като представи актуална заповед за преназначаването му, тъй като по делото е представена само заповед № 1308/30.07.2020г., на ИД на ИА“АА“, с която е  временно преназначен на същата длъжност, но  последната е с ограничен срок на действие, който е изтекъл към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство акт.

               НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание  на   04.10.2022г. от 09.55ч., за която дата и час  да се призоват страните.

             В прекратителната му част определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

              В останалата му част определението на съда не подлежи на обжалване.  

              Препис от определението да се изпрати на страните. 

 

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: