О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е №260081
гр.Кюстендил, 19.05.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Окръжен Съдия:Веселина Джонева,
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№77/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.692 ал.3 и чл.4 от Търговския закон ТЗ).
Постъпило
е възражение с вх.№260197/09.02.2023г. от „**************“ ЕООД, с ЕИК *********,
подадено чрез пълномощника му адв.Ив.Цветков, против списък №6 на служебно
вписаните от синдика в списъка на предявените вземания на кредиторите на „******“
ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ****** по чл.687 ал.2 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 31.01.2023г.
Възражението
е изпратено по пощата на 06.02.2023г., т.е. същото следва да се счита
депозирано в рамките на срока по чл.690 ал.1 от ТЗ.
Във
възражението и в подаденото уточнение към него (л.1283) се сочи, че неправилно синдикът е приел и е
включил в списъка на приетите вземания в полза на държавата, изцяло сумите, за
които са подадени декларации обр.6 за периода от м.11.2019г. до месец
12.2022г., включително, общо в размер на 24 661.96 лева, тъй като
задължението за заплащане на задължителни осигурителни вноски върху дължимото
се на синдика възнаграждение за процесния период, не е в тежест изцяло на
несъстоятелния длъжник, а се разпределя между него и осигуреното лице –
синдика, в чиято тежест също така е възложено и заплащането на данък върху
доходите на физическите лица. При това положение се счита, че размерът на
приетото в оспорения списък вземане по подадените декларации обр.6 за периода –
24 661.96 лева, следва да бъде намалено със сумата от 16 577.48 лева,
формирана като сбор от дължимите се плащания към държавата, които са за сметка
на синдика и са в размери от по 448.04 лева за всеки от 37-те месеца, като
остатъкът представлява размер на вземането, което Държавата, в лицето на НАП,
има към „******“ ООД – в несъстоятелност, до който се иска да бъде намалено
включеното в оспорения списък вземане. В случай, че това разбиране не бъде
споделено, възразилият кредитор поддържа, че вземането на държавата следва да
бъде намалено от 24 661.96 лева до реално дължимата се от осигурителя сума
в размер на 14 000.80 лева, формирана като сбор от сумите от по 378.40
лева за всеки от процесните месеци. Счита се, че следва а бъде редуциран и
размерът на дължимата се законна лихва върху така приетото вземане, включена в
списъка
Длъжникът
„******“ ООД, с ЕИК ****** не изразява становище по съществото на искането.
НАП,
като представител на Държавата, чието вземане е оспорено, не е изразила
становище.
В
подаденото в срока по чл.690 ал.2 от ТЗ становище (л.1266 от делото) синдикът
Ал.Т. излага доводи за неоснователност на възражението, като предлага списъкът
да бъде одобрен във вида, в който е изготвен. Синдикът поддържа, че в
качеството си на такъв и на основание чл.4 ал.1 т.7 от КСО е задължително
осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, но
намира, че заплащането на осигурителни вноски за ДОО, по аргумент от чл.7 от КСО, следва да бъде в тежест изцяло на осигурителите, какъвто в случая по
отношение на синдика се явява несъстоятелния длъжник, като плащането следва да
се извършва в посочения в чл.7 ал.1 от КСО срок. Сочи се, че според чл.6 ал.3
от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4
ал.1 т.7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените,
брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, като
същевременно се прави възражение, че след 17.05.2020г. възнаграждения на
синдика не са били изплащани.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
С
решение №78/29.11.2018г. по настоящото т.д.№77/2018г. КнОС е обявил
свръхзадължеността на „******“ ООД, с ЕИК ******, определил е началната й дата
и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано
в ТР на 30.11.2018г.
С
молба с вх.№260114/26.01.2023г. синдикът на дружеството Ал.Т. е представил в
съда служебно изготвен от него списък с №6, с който е вписал в списъка на
предявените вземания такива по чл.687 ал.2 от ТЗ, установени с влязъл в сила
акт публични вземания и задълженията, поети със съгласието на синдика.
Видно
от така изготвения списък с №6, в същия са включени вземания с кредитор
Държавата чрез НАП от различно естество, в това число и вземания за задължения,
поети със съгласието на синдика, за сума в общ размер на 24 661.96 лева,
представляваща главница, формирана като общ сбор от суми, явяващи се задължения
за заплащане на задължителни осигурителни вноски по подадени от синдика
декларации обр.6 за периода от месец 11.2019г. до и включително месец
12.2022г., както и сумата от 3 839.42 лева, представляваща законна лихва
върху главницата.
Списъкът,
както се посочи, е обявен в Търговския регистър на 31.01.2023г.
При
разглеждане на подаденото възражение се събраха доказателства, установяващи
следното:
По
делото е била изготвена от синдика частична сметка за разпределение, обявена в
ТР под №20221116154646 по партидата на длъжника.
Срещу
изготвената частична сметка за разпределение е постъпило в срок възражение,
подадено от Национална агенция за приходите (НАП), гр.София, ул.„Княз Дондуков“
№52, в което подалият възражението кредитор е поддържал, че с приложени към
него документи са установени публични вземания в полза на Държавата на обща
стойност 48 980.21 лева, които е
следвало да се включат в сметката за разпределение, тъй като част от тях (за
държавни такси в размер на 24 339.78 лева) са били установени с влязло в
сила съдебно решение, имащо установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността и на основание чл.687 ал.2 от ТЗ синдикът е бил длъжен да ги включи служебно в списък на приетите вземания, а
тези за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 26 048.27 лева и
за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и лихви върху тях в
общ размер на 2 617.98 лева също са възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и са признати от синдика извънсъдебно
с подаването на съответните декларации, поради което на основание чл.721 ал.3
от ТЗ следвало да се включат в разпределението.
От
приложените към посоченото възражение декларации образец №6 – данни за дължими
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ за периодите от месец 11.2019г. до и
включително м.09.2022г. е видно, че в същите са включени само задължения за
задължителни осигурителни вноски, в това число дължими вноски за ДОО; дължими
вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и дължими вноски за здравно осигуряване.
С
определение с №260002/12.01.2023г. съдът е отменил изготвената от постоянния
синдик на „******“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление в гр.***************************************** частична сметка за
разпределение след проведена продажба по реда на чл.718 от ТЗ на активи на
несъстоятелното дружество за сумата от 675 000 лева, обявена в ТР под
№20221116154646 по партидата на длъжника. Съдът е приел, че посочените във
възражението публични вземания следва да бъдат включени от синдика в служебно
изготвен от него списък, считайки, че синдикът следва да предприеме
необходимите действия по чл.687 ал.2 от ТЗ.
В рамките на настоящото производство синдикът е
представил документи, имащи отношение към осигурителния му статус, а именно –
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г., удостоверение за
декларирани данни, ведно с приложена справка, издадени от НАП за периода от
01.11.2019г. до 31.12.2022г.
Прието
е заключение на вещото лице М.В. по назначена съдебно-счетоводна експертиза –
заключение с вх.№260356/17.03.2021г. Според вещото лице, за периода от месец
11.2019г. до и включително месец 12.2022г. – общо 38 месеца, при начисления
осигурителен доход върху възнагражденията на Ал.Т. като синдик на дружеството в
размер на 2000 лева месечно, дължими са вноски, както от осигурител, така и от
осигурено лице. В табличен вид вещото лице е посочило помесечно размерите на
дължимите вноски за ДОО, за ДЗПО, за ЗОВ – от осигурител и от осигурен, както и
е посочило размер на данъка върху доходите, който се дължи от синдика. Така,
според експерта, за целия период от 38 месеца, включващи времето от месец
ноември 2019г. до и включително месец декември 2022г., дължимите от осигуреното
лице вноски са, както следва: за ДОО – 8.38%, в размер общо на 6 233.92
лева; за ДЗПО – 2.2%, в размер общо на 1 636.59 лева и за ЗОВ – 3.2%, в
размер общо на 2 380.49 лева. Общият размер на задължителните осигурителни
вноски, които са за сметка на осигуреното лице за 38-те месеца възлизат на
10 251 лева, както е обобщило вещото лице в съдебното заседание.
Останалите вноски до пълния дължим размер, са за сметка на осигурителя. Вещото
лице е посочило, че за процесния период, синдикът дължи данък върху полученото
възнаграждение в размер на 10 %, или общо – 6 553 лева. Общият размер на
дължимите от осигурителя задължителни осигурителни вноски за процесния
38-месечен период, според експерта, възлиза на 14 595.40 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разглежданото
възражение е допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл.690 ал.1 от ТЗ
от субект, който има правен интерес от това – кредитор с прието вземане.
По
същество възражението е частично основателно.
С
оспорената част на съставения от синдика списък, служебно е прието вземане на
Държавата, представлявана от НАП, за дължими задължителни осигурителни вноски
от „******“ ООД-в несъстоятелност върху начисленото на синдика на дружеството
за периода от месец 11.2019г. до месец 12.2022г., включително, възнаграждение
по т.д.№77/2018г. по описа на КнОС.
Потребно
е да се прецени дали задължението за заплащане на задължителни осигурителни
вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), за допълнително задължително
пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за здравно осигурителни вноски (ЗОВ), начислени
върху възнаграждението, определено на синдика в производството по
несъстоятелност, тежи изцяло върху осигурителя – дружеството в несъстоятелност,
или дължимите осигурителни вноски се разпределят между осигурителя и
осигуреното лице, в случая – синдика.
Съдът
намира, че неправилно в частта на оспорения списък всички задължителни
осигурителни вноски са приети като вземане на Държавата към „******“ ООД-в
несъстоятелност, при положение, че действащите правила, разписани в КСО,
налагат извод, че част от осигурителните вноски следва да бъдат възложени в
тежест на осигуреното лице, с което размерът на задължението на несъстоятелния
длъжник към Държавата на посоченото основание, следва да бъде намален.
Това,
че синдикът в производството по търговска несъстоятелност има качеството на
осигурено лице, произтича от разпоредбата на чл.4 ал.1 т.7 от КСО, според която
синдиците, наред с други изброени в нормата лица, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица.
Осигурителните
вноски за тези лица (по чл.4 ал.1 т.7 от КСО) се дължат върху получените,
включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния
осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи
професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния
доход.
Лицата,
родени след 31 декември 1959г., задължително се осигуряват и за допълнителна
пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“,
съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, на държавното обществено
осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Доходът,
върху който се внасят осигурителни вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се
дължат осигурителни вноски за ДОО (чл.127 ал.1 и чл.157 ал.6 от КСО).
Задължителното
здравно осигуряване се извършва по реда на чл.40 ал.1 т.1 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) - върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО,
определен съгласно КСО.
Дължимите
осигурителни вноски се разпределят
между осигурителя (търговското дружество) и осигуреното лице (синдика) по реда,
определен в чл.6 ал.3 от КСО (за ДОО), чл.157 ал.3 от КСО (за ДЗПО и в
зависимост от това дали лицето е родено преди 1 януари 1960г. или след 31
декември 1959г.) и чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО (за ЗОВ).
От
изложеното е видно, че и за трите компонента, представляващи задължения за
заплащане на осигурителни вноски, законодателят изрично е предвидил
осигурителната тежест да бъде разпределена между осигурителя и осигуреното лице
и това правило намира приложение и в случаите, в които осигурено лице е
синдикът относно възнагражденията в производството по несъстоятелност.
Разбирането
на синдика, че нормата на чл.7 от КСО изключва всичко обсъдено по-горе и
въвежда в задължение единствено на осигурителя заплащането на задължителните
осигурителни вноски, не може да бъде споделено, тъй като това тълкуване не
съответства на предписанието на закона. Според чл.7 ал.1 от КСО, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4 ал.1 се внасят от
осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът. Правилото урежда срока, в който осигурителите са длъжни да внасят
осигурителните вноски, а няма за цел да определи кое е задълженото лице, нито
дерогира правилата на чл.6 ал.3, чл.157 ал.3 от КСО и чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО.
В
депозираното становище синдикът изтъква довод в посока, че за по-голямата част
от периода, а именно за времето след 17.05.2020г., дължимото възнаграждение не
е получавано от него реално. Без да е ясно каква правна последица се свързва с
този факт, трябва да се има предвид, че задължението за заплащане на
задължителни осигурителни вноски възниква не само по отношение на платените
възнаграждения, а както се посочи по-горе, на основание чл.6 ал.3 от КСО -
върху получените, но и върху начислените и неизплатените брутни месечни
възнаграждения или дори върху неначислените месечни възнаграждения, поради
което фактът на плащане на възнагражденията не е определящ за възникване на
задължението, но може да има значение за момента на възникване на задължението
за заплащане на осигурителните вноски от осигуреното лице.
Изложеното
очертава извод, че задължението за заплащане на задължителни осигурители вноски
за ДОО, ДЗПО и ЗОВ се разпределя между осигурителя „******“ ООД-в
несъстоятелност и осигуреното лице – синдика.
Посоченото
налага извод, че приетото от синдика вземане на Държавата за ДОО, ДЗПО (или
УПФ, както е обозначено в списъка) и ЗОВ (или ЗО, както е обозначено в списъка)
в общ размер на 24 661.96 лева за периода от месец 11.2019г. до месец
12.2022г., включително, следва да бъде редуцирано, намалено със сумата, която
дължи самото осигурено лице. Размерът на последната е определен от вещото лице
в приетото заключение и възлиза общо на сумата от 10 251 лева. Съдът не
счита, че сумата по дължимия от синдика ДДФЛ следва да бъде приспадана от
размера на задължението на дружеството за заплащане на осигурителни вноски, тъй
като се касае за съвсем друго плащане, което, макар и за сметка на получаващото
дохода лице, не рефлектира върху размера на вноските за ДОО, ДЗПО и ЗОВ, нито
върху начина на разпределянето им между осигурител и осигурен.
Така,
вземането за главница следва да бъде намалено от 24 661.96 лева, на сума в
размер на 14 595.40 лева, която представлява сбор на дължимите от „******“
ООД – в несъстоятелност вноски за ДОО,
ДЗПО, фонд „ТЗПБ“ и ЗОВ за периода от месец 11.2019г. до месец 12.2022г.,
включително, така, както е изчислило и посочило в заключението си вещото лице.
Изложеното
налага да бъде намален и размерът на законната лихва, която се дължи върху
всяка закъсняла вноска. Периодът на забавата е от деня, следващ датата на
падежа - 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът
(освен ако не е почивен ден, когато падежът е на първия следващ работен ден) до
25.01.2023г. (вж.справка №1, приложена към оспорения списък). В хода на
настоящото производството не са използвани специални знания за изчисляване на
законната лихва при редуциране на главницата, но съдът счита, че не се нуждае
от такива, предвид възможността да използва съответен програмен продукт за
изчисляване на законна лихва. При така направените изчисления върху всяка от
сумите помесечно, дължими от дружеството, считано от деня, следващ датата на
падежа до датата 25.01.2023г, се явява сбор на дължимите законни лихви за всеки
период, възлизащ на сумата от 2 278.47 лева. Именно в този смисъл следва
да бъде изменен размерът на законната лихва, която да се намали от
3 839.42 лева на 2 278.47 лева.
Воден
от горното и на основание чл.692 ал.4 от ТЗ,
съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ОДОБРЯВА списък №6 на служебно вписаните от
синдика в списъка на предявените вземания на кредиторите на „******“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ****** по чл.687 ал.2 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър по партидата на дружеството на 31.01.2023г., СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ:
НАМАЛЯВА размера на приетото вземане на
Държавата чрез НАП за главница, представляваща сбор от дължими задължителни
осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода от месец 11.2019г. до месец
12.2022г. включително, от общ размер 24 661.96 лева на сума в размер общо на 14 595.40
лева, както и НАМАЛЯВА размера
на приетото вземане на Държавата чрез НАП за законна лихва върху тази главница
от обща сума в размер на 3 839.42 лева на сума в общ размер на 2 278.47 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „**************“
ЕООД, с ЕИК *********, в частта относно искането за намаляване на размера на
същите вземания над горепосочените суми.
Определението,
на основание чл.692 ал.6 от ТЗ,
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията– Търговски регистър
за обявяване по партидата на длъжника.
Определението
да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Препис
от определението да се връчи на синдика.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: