Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 197 17.06.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, I въззивен
състав,
в публично заседание на единадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Деян Петров
разгледа докладваното от съдия Иванов ВНОХД № 1163 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв. П.Д. ***, в
качеството на служебен защитник на П.Г.Г. ЕГН ********** *** – подсъдим по НОХД
№ 3317/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, против присъда № 260029 от
08.10.2020 г., постановена по същото дело. С присъдата подс. П.Г. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, като
на основание чл.304 от НПК подсъдимият е признат за невинен и оправдан относно
посочената в обвинителния акт стойност на присвоеното имущество в размер на
1550 лева. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Г. е осъден
да заплати в полза на държавата сторените в досъдебното производство деловодни
разноски в размер на 46.92 лева – по сметка на ОДМВР-Бургас, и сторените в
съдебното производство разноски в размер на 111.50 лева, както и държавна такса
в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на
Районен съд-Бургас.
Във въззивната
жалба защитникът излага общи неконкретизирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното
на подс. Г. наказание. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на
нова въззивна присъда, с която подсъдимият да признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. В условията на алтернативност се
иска изменение на присъдата с преквалифициране на деянието като престъпление по
чл.206 ал.5 вр. ал.1 от НК и налагане на
съобразено с тази правна квалификация наказание. С жалбата не са отправени
доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимият,
редовно призован, не се явява. Цялото първоинстанционно съдебно производство е
проведено задочно по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. Предприетите действия за
призоваването му от въззивната инстанция завършиха без успех, тъй като
подсъдимият не бе открит на известния му адрес в страната, обитаван от майка
му, която отказва да приеме предназначените за него съдебни книжа и призовка.
Съобразно представената справка за задграничните пътувания на Г., той е
напуснал страната на 12.01.2019г. през ГКПП Видин Дунав мост и понастоящем
липсват данни да се е завръщал, като местонахождението му в чужбина не е
известно. При тези данни, на основание чл.269 ал.3 т.1 и ал. 4 б. „а“ от НПК
въззивното производство бе проведено в отсъствие на подсъдимия при преценка, че
това няма да възпрепятства разкриване на обективната истина, и при гарантиране
правото му на защита чрез участие на назначения му служебен защитник-адвокат.
Служебният защитник на подс. Г.
поддържа жалбата, излага твърдения, че в случая не се касае за престъпление, а
за гражданскоправни отношения между подсъдимия и пострадалата Ж., с което аргументира искането
присъдата да бъде отменена и вместо нея подсъдимият да бъде оправдан по
обвинението. Алтернативно, в случай, че въззивният съд възприеме извършеното
като престъпно, предлага деянието да бъде преквалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.206 ал.5 от НК и присъдата да бъде изменена с
намаляване на наложеното наказание.
Прокурорът оспорва жалбата като
неоснователна и предлага тя да бъде оставена без уважение. Счита, че
повдигнатата спрямо подсъдимия обвинение за обсебване на чужда движима вещ е
доказано в първоинстанционното съдебно производство по несъмнен и категоричен
начин, а районният съд не е допуснал нарушения при събиране, проверка и оценка
на събраните годни доказателствени източници, и е стигнал до правилни
фактически и правни изводи. Изразява несъгласие с искането за преквалификация
на престъплението по чл.206 ал.5 от НК, солидаризирайки се с изложените в
присъдата съображения за това. Намира отмереното от районния съд наказание по
вид и размер за законосъобразно и съответно на извършеното престъпление,
личността на дееца и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразно,
обоснована и правилна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка
на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално
допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да
обжалва субект - защитник на признатия
за виновен подсъдим, срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по
делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и
съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След
самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата
инстанция възприе за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Г. Г.
ЕГН ********** е роден на ***г***. Той е *******, ******* гражданин, със ****** образование, *******, не работи, неосъждан, с адрес в гр. Б.
ж.к. „*******“, бл.**,
вх.*, ет.*.
През 2016 година свид. К. Ж. закупила лек автомобил марка „***“ модел „****“ peг. № ******, комби, тъмносин на цвят, чието ползване веднага
след придобиването на автомобила преотстъпила на сина си С. Д. и неговата съпруга
– свид. Ж.Д.. На 06.01.2018г. С. Д.починал и
автомобилът, заедно с всички документи и ключове за него, останал във
владението на свид. Ж. Д.. Свид. Д. продължила да
ползва автомобила в развиваната от нея търговска дейност, свързана с продажба
на авточасти в магазин, находящ се в гр. Бургас, бул. „*******“ № *. В този период автомобилът
бил в сравнително добро техническо състояние, с изключение на необходимостта от
смяна на феродов диск, и наличието на деформации (огъване) по вратите.
Подсъдимият П.Г. в течение на повече от 15 години
познавал покойния С.Д. и съпругата му свид. Ж. Д.. В началото на
2018г. подс. Г. притежавал и стопанисвал автосервиз. В началото на месец май
2018 г. свид. Д. се свързала с подсъдимия и
поискала от него заем в размер на 300 лева. Подс. Г. приел да й представи в
заем исканата сума, след което двамата се срещнали на автобусната спирка до
Транспортна болница в гр.Бургас, където Г. предал на свид. Д. сума в размер на 150 евро, равняващи се на 300
лева. Уговорили се свид. Д.да му върне парите до две
седмици, но тя не успяла да стори това. Предвид неизпълнението, подс. Г. посетил
свидетелката в магазина й. При разговора свид. Д.предала на подс. Г. Свидетелство за регистрация
–част II (малкия талон) за автомобила
като своеобразна гаранция, че ще му се издължи в кратък срок. Въпреки това Д. продължавала да не е в състояние да върне заема,
като няколко пъти търсила Г. на местоработата му, за да се разберат за
отсрочка, но не го намерила. В началото на месец юни 2018 г. подс.Г., видимо
афектиран, отново посетил магазина на Д. и настоял да си
получи парите. Свид. Д. заявила, че не разполага със
сумата, поради което предложила да му предостави в залог автомобила, докато се
издължи. Подс. Г. взел ключовете и документите и напуснал магазина, като по
молба на Д. разтоварил стоката, която се
намирала в автомобила, преди да потегли с него. Именно поради постигнатата
договореност с Г., свид. Д. не сигнализира органите на
реда, нито собственичката на превозното средство.
Междувременно подс. Г. разбрал от документите, че
автомобилът не е собственост на Д., а на бившата й
свекърва – свид. К. Ж., поради което решил да отиде до дома й и да разговаря
с нея. На 13.06.2018г. подсъдимият отишъл до дома на Ж. и й казал, че свид.Д. му дължи пари, които не може да му върне и по тази причина му е предоставила като залог
лекия автомобил. В тази връзка подс.Г. поискал от свид.Ж. да му даде пълномощно, за да може да се
разпорежда с превозното средство, както намери за добре. Свид.Ж., която до този момент не била наясно с описаните
по-горе обстоятелства, много се учудила и поискала време, за да разговаря с децата си и с бившата си снаха,
преди да му отговори. Подсъдимият се съгласил, оставил й телефонния си номер – ********, и си тръгнал. Свид. Ж. се свързала и разговаряла със свид. Ж. Д. и от нея разбрала, че
действително последната дължи пари, но сумата е далеч по-малка от тази,
претендирана от Г., както и че реално тя не му е предоставяла доброволно
автомобила, а той сам го е взел като залог. След като получила тази информация,
свид. Ж. се свързала с другия си син –
свид. А. Д., на когото разказала за ситуацията и му дала
телефонния номер на подсъдимия, за да се разберат двамата. На 17.06.2018г. свид.
Д. се обадил по телефона на
подсъдимия и двамата провели разговор, в който подсъдимият поискал от Д.да убеди майка си да му прехвърли собствеността
върху процесния автомобил, защото свид. Д. му дължала пари и той искал да продаде
автомобила и да си върне парите. Свид. Д. отговорил, че е
говорил с майка си и тя не е съгласна да му прехвърли собствеността, както и че
финансовите спорове са между него и свид.Ж. Д. и не трябва да намесват
майка му в тях. Свид. А. Д. провел няколко
телефонни разговора с подсъдимия, като всеки път му казвал, че майка му не е
съгласна да прехвърли колата. Няколко дни по-късно свидетелят извършил търсене
в специализираният интернет сайт за продажба на автомобили www.cars.bg, като въвел марката и регистрационния номер на
автомобила, собственост на майка му. Така попаднал на обява, че лек автомобил от
същата марка и със същия регистрационен номер вече е обявен за продажба за
сумата от 1800 лева. Телефонният номер, оставен за връзка по тази обява,
съвпадал с телефонния номер на подсъдимия, а като лице за контакт бил посочен „П.Г.“.
Понеже свид. Д. не бил виждал лекият автомобил,
той се обадил на майка си и на сестра си и им показал обявата, при което те
потвърдили, че се касае за автомобила на свид. К.Ж..
Междувременно на 18.06.2018 г. (един ден след
като синът й говорил по телефона с подсъдимия) свид. Ж. решила да подаде жалба в полицията за случилото
се. Въз основа на жалбата била образувана преписка с рег. № 431000-2721/2018г.
по описа на I РУ на МВР-Бургас. В хода на проверката по
преписката, на 21.06.2019г. било снето сведение от подсъдимия и му бил съставен
протокол за предупреждение, в който полицейският орган му разпоредил да върне
автомобила на К. Ж. и всички спорни въпроси да решава по установения
ред. Въпреки това Г. не върнал автомобила на св. Ж.. По цитираната преписка било образувано
досъдебното производство. Вече в хода на разследването, с протокол за
доброволно предаване от 08.08.2018г. подс. Г. предал на разследващия орган заверени
копия от свидетелството за регистрация на автомобила, удостоверение и
застрахователна полица, а на 13.08.2018г. доброволно предал и оригиналите на
двете свидетелства за регистрация и двете регистрационни табели на автомобила.
Впоследствие табелите и документите били върнати на свид. К. Ж. срещу разписка, а
самият автомобил бил обявен за издирване. До приключване на досъдебното
производство, а и в цялото първоинстанционното съдебно производство липсват
данни автомобилът да е бил открит.
Съгласно заключението на извършената в
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на автомобила
към инкриминирания период е възлиза на 1550 лева. След изслушване на вещото
лице в съдебното производство, първоинстанционният съд назначил допълнителна
оценъчна експертиза, която дала заключение, че стойността на автомобила към
инкриминирания период е била 1390 лева.
Описаните фактически
установявания, идентични
с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, въззивният съд
извлече след поотделен и съвкупен анализ на събраната по делото доказателствена
съвкупност по делото - показанията на свидетелите К.
Ж. (включително и от приобщените по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), А. Д. (включително и
от приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от
досъдебното производство), частично от показанията на свид. Ж. Д. (включително и
от приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от
досъдебното производство); от заключенията на извършените първоначална и
допълнителна съдебно-оценителни, както и от разясненията на вещото лице пред
съда; от писмените доказателства: справка за съдимост на подс. Г., протокол за полицейско
предупреждение, извадки от интернет сайт, справка за собственост на процесния
автомобил, протоколи за доброволно предаване, копия от документи, писмо от
Сектор „ПП“-Бургас, разписка и телеграма.
Извършеният
от първостепенния
съд доказателствен анализ на отделните
доказателствени източници съответства на изискванията на закона –
осъществен е при спазване правилата на формалната логика, доказателствата са
обсъдени поотделно и в цялост, без да се извращава, подценява или надценява
тяхното собствено съдържание и значение. Обосновано и правилно, районният съд
кредитирал изцяло показанията на свидетелите К.
Ж. и А. Д., оценявайки ги
като добросъвестни, достоверни и незаинтересовани, включително в частите, в
които тези свидетели възпроизвеждат изявления на подс. Г. за обстоятелствата,
при които свид. Ж. Д. му е предала автомобила, документите и ключовете за
него. При извършения задълбочен анализ на гласните доказателства, съдът вярно е
приел за установено, че именно свид. Ж. Д., бидейки в невъзможност да върне получените от
подсъдимия в заем пари, само му е предложила и предала автомобила, документите
и ключовете като форма на гаранция, че подсъдимият ще си получи парите.
Логично, районният съд не се е доверил
на показанията на свид. Ж. Д. тъкмо по отношение на нейната версия за начина и
обстоятелствата, при които подсъдимият е получил автомобила, а обосновано е дал
вяра на показанията на другите свидетели, на които Г. също лично е обяснил как,
защо, от кого и при какви условия е получил превозното средство.
Заключенията на
двете оценъчни експертизи са дадени от вещо лице с необходимата компетентност,
научно обосновани са, отговарят ясно и еднозначно на поставените им задачи и не
възникват съмнения относно тяхната пълнота, яснота и правилност. Тези
заключения обосновано са били възприети от първата инстанция с коректното отчитане,
че за изготвяне на допълнителната експертиза вещото лице е разполагало с повече
конкретна информация относно недостатъци на автомобила, обусловили и дадената
по-ниска пазарна оценка.
Законосъобразно
при изграждане на фактическата обстановка са кредитирани и ползвани изброените
писмени доказателства, които са събрани по предвидения в НПК ред и не се
оспорват от страните.
Районният съд
надлежно е отчел, че дадените от подс. Г. в досъдебното производство обяснения
в качеството на обвиняем е невъзможно да бъдат приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, тъй като при даване на тези обяснения
не е присъствал защитник.
В обобщение въззивният съд счита, че
доказателствената дейност на първата инстанция и предложеният от нея анализ и
оценка на доказателствената съвкупност са осъществени при стриктно съблюдаване
правилата на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.2, 3 и 5 от НПК. В резултат от
правилно и законосъбразно проведено съдебно следствие, районният съд логично е
достигнал до фактически обосновани и съобразени със закона отговори на
въпросите, упоменати в чл.301 ал.1 от НПК.
При вярно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
законосъобразен извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението.
От обективна страна, деецът противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която
владеел на правно основание – въз основа на уговорката му със свид. Д. автомобилът да служи като гаранция (залог), че тя
ще му върне дадените в заем пари. През
цялото време, макар да владеел вещта на посоченото основание, тя била чужда за
подс.Г., и той отлично е съзнавал този факт. От предоставените му документи
разбрал, че собственик на автомобила е свид. Ж., провел разговори с нея и със свид. Д. и изрично му било казано няколко пъти, че Ж. не желае да му издаде пълномощно да се разпорежда с
вещта. Безспорно, подс. Г. осъществил присвояването на
вещта чрез активни действия – след получаване на фактическата власт върху нея я
откарал на неизвестно място, публикувал в специализиран интернет сайт за
търговия с автомобили обява за продажба на процесния автомобил, впоследствие
предал на разследващия орган документите и регистрационните табели на
автомобила, без да даде информация за местонахождението и съдбата му.
Действията му са довели до невъзможност на собственика на вещта да упражнява
спрямо нея никое от включените в правото на собственост отделни правомощия –
владение, ползване и разпореждане, от което за собственика са възникнали и
съответните имуществени вреди. Казано иначе, подсъдимият осъществил по
отношение на вещта действия, поставени изрично в дискрецията само на нейния
собственик, без да притежава такова качество.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновна, с „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 от НК като форма на умишлена вина. В интелектуален план подс.Г. съзнавал
факта, че вещта е чужда собственост, и собственикът й лично и чрез други лица е
изразил изрично несъгласие подсъдимият да се разпорежда с автомобила. Знанието
за тези факти се допълва от официално съставения му от органите на МВР
предупредителен протокол, който обаче не възпрял Г. да довърши намисленото
престъпление, т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал настъпването на престъпния резултат. Във волеви аспект,
подсъдимият желаел настъпването именно на съставомерния резултат, воден от
мотива да се облагодетелства от чуждата вещ.
Обосновано първоинстанционният съд отхвърлил възражението на защитата, че
случаят представлява граждански спор и не осъществява престъпния състав по
чл.206 ал.1 от НК. Наличието на гражданскоправни отношения не само не изключва
осъществяването на престъпление, но в много случаи, какъвто е и настоящият, е
задължителна предпоставка за реализиране на съответния престъпен състав. В
хипотезите на чл.206 от НК например, за да се реализира от обективна страна престъпно
присвояване, във всички случаи се изисква наличието на предхождащо деянието
гражданско правоотношение, свързано с получаване от дееца на фактическа власт
върху чужда движима вещ на правно основание. Ако в случая се приеме, че
автомобилът е предоставен на подсъдимия като залог за връщане на паричен заем,
то подсъдимият би имал право да държи заложената вещ, няма право да си служи с
нея, освен ако е уговорено противното, и има право на предпочтително
удовлетворение от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху
нея (чл.157 ал.1 и ал.2, чл.159 от ЗЗД), но не разполага с право да я свои или
да се разпорежда с нея по свое усмотрение. Тъкмо напротив – съгласно
разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че
ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, е
недействително.
Предвид установената от допълнителната оценъчна експертиза актуална
пазарна цена на вещта в размер на 1390 лева, и бездействието на прокурора да се
ползва от процесуалната възможност по
чл.287 ал.1 от НК, за съда не е имало друга възможност освен да признае подс. Г.
за невинен и да го оправдае по обвинението да е присвоил вещ на стойност 1550
лева. Същевременно, обосновано и с надлежни съображения районният съд отхвърлил
искането на защитата деянието да бъде преквалифицирано в маловажен случай на
обсебване – чл.206 ал.5 от НК, тъй като в случая осъщественото престъпление
действително не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на еднородни престъпления, нито е налице липса или незначителност на вредните последици.
Правилно е оценено и проявеното от подсъдимия престъпно упорство да довърши
присвояването въпреки противопоставянето на свид. Ж. и официалното му писмено предупреждение от органите
на МВР.
Наложеното от районния съд наказание на подс. Г. е в рамките на
законоустановеното за престъплението по чл.206 ал.от НК – „Лишаване от свобода“
от 1 до 6 години), отмерено е при прецизно съобразяване на обстоятелствата по
чл.54 от НК, притежава потенциал да способства за постигане целите на
генералната и персоналното превенция съгласно чл.36 от НК, и е справедливо.
Правилно е отчетена обществената опасност на конкретното деяние, която общо съответства
на обичайната за този тип посегателства. Като смекчаващи обстоятелства
законосъобразно са съобразени чистото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че свид. Д. действително му дължи пари,
което станало повод той да получи и фактическата власт над автопобила, както и
относително ниската стойност на вещта. Правилно съдът е приел, че изброените
смекчаващи обстоятелство не са нито многобройни, нито изключителни, тъй щото при
тяхното наличие и най-лекото предвидено за престъплението наказание да е
несъразмерно тежко. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчел престъпната
упоритост на подсъдимия да осъществи деянието след противопоставянето на
собственика и полицейското предупреждение, което поведение сочи на съзнателно и
арогантно неглижиране на установените от закона правила и запрети. При тези
обстоятелства съдът определил наказанието при явен превес на смекчаващите
обстоятелства и го отмерил в установения за престъплението по чл.206 ал.1 от НК
законен минимум от 1 година „Лишаване от свобода“. Правилно първата инстанция е
приела, че при липса на предходни осъждания, и предвид срока на наложеното
наказание, по отношение на подс. Г. целите на наказанието могат да се постигнат
в пълнота и с неговото отлагане за изпитателен срок от 3 години, като не е
наложително ефективното му изтърпяване. Въззивният съд счита наказанието за
правилно индивидуализирано, съответно на интензитета и обществената опасност на
посегателството, както и на личните характеристики на подс. Г..
Предвид изхода от делото, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.3 и чл.190 ал.2 от НПК, районният съд осъдил подс. Г.
да заплати сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 46.92 лева - по сметка на ОД на МВР-Бургас, и сторените в
съдебното производство деловодни разноски в размер на 111.50 лева лева и
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лис в размер на 5 лева – по
сметка на Районен съд-Бургас.
При цялостната служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира
допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на
материалният закон или на процесуалните правила, налагащи нейното изменение или
отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл. 338, във връзка с чл. 334,
т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260029 от 08.10.2020 г., постановена
по НОХД № 3317/ 2019 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: