№ 562
гр. Ботевград, 18.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
Сложи за разглеждане докладваното от **** Частно наказателно дело №
20231810200540 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА МЛАДШИ ПРОКУРОР ****.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К. - ред.пр., се явява лично, приведен от
Следствения арест-гр.София, чрез Началника и с упълномощен защитник
адвокат Б., с пълномощно по досъдебното производство.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
И. А. К. - роден на 15.09.1998г. в град Ботевград, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с.Новачене, община Ботевград,
обл.Софийска, ул. „*****“ №2, с основно образование, безработен, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Данните снети по лична карта на обвиняемия, след което връща същата
на лицето.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото
им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ.Б.: Няма да правя отводи.
1
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Няма да правя отводи.
На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на
обвиняемия по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от
НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на мярка
за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия И. А.
К. по досъдебно производство № 246/2023 г. по описа на РУ-Ботевград, пр.пр.
вх.№ 1349/2023 г. по описа на РП-Ботевград от младши прокурор Йоанна
**** при РП-Ботевград.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.
АДВ.Б.: Оспорвам искането за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Разбирам искането. Поддържам казаното от
адвоката ми.
Съдът приканва обвиняемия да даде обяснения.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Ние се агресирахме от предния ден.
Предният ден се случи така, че той хвана брат ми Борис за гушата и го удари
по главата. Този човек, който ние го нападнахме с брата ми хвана брат ми за
гушата и започна да го души и го удара с лакът по главата. Също така
неговата съпруга започна да удря моята съпруга по главата с юмруци и докато
го правиха това казваха, че ще ги убият и учистят и да не стъпват повече в
парка. Конфликтът стана от най-малкия ми брат Даниел и на пострадалия
детето. Той вместо като по-голям да се скара на детето, той искаше да убие
моя малък брат и брат ми Борис застана пред малкия ми брат и той хвана брат
ми Борис за гушата и го удара с лакът. Жена ми дръпна детето, малкия ми
брат и неговата съпруга започна да бие моята да пусне малкия ми брат, за да
могат да си го набият те. На този ден всичко приключи. На следващия ден ние
с брат излязохме, видяхме го. Ние като тръгвахме натам и го попитах как не
го е срам да заплашва малко дете, той знае ли, че малкият ми брат не иска да
излиза от вкъщи след тази случка. Брат ми е на 10 години. Той се казва
Даниел. Аз бях с брат ми Борис на следващия ден. Пак го видяхме в парка и
аз го попитах, а той нищо не каза. Той стана и започна да ръкомаха с ръце и
ние от паниката, че започва да ни напада започнахме да го нападаме и ние.
Той стана, стисна си юмруците и започна да ръкомаха и ние се защитихме и
малко го понабихме. Това, че той е казал, че съм го заплашвал с убийство,
нищо подобно не съм казал, нищо такова няма. Откакто мина разправията ние
се обърнахме и си тръгнахме с брат ми, без да казваме нито една дума. Ние
такива думи, че ще го убием не сме казвали. Просто се обърнахме и си
тръгнахме с брат ми. Той ни каза, че съжаляваме много за това, протегна се
2
до някаква раница да извади нещо, но някаква жена, която седеше до него
изпищя: „не“. Не знам какво би трябвало да извади от чантичката, но явно е
искал да извади нещо да ни нарани нас, аз така го разбирам. Първият
конфликт между децата възникна мисля, че на 13.08.2023 година, а ние на
14.08.2023 година отидохме да говорим. По малко от 24 часа има между двете
случки. Искам да кажа, че много искрено съжалявам за това нещо, че никога
повече това няма да се повтори, че имаме огромно желание да се впишем в
живота на нормалните хора, да си намерим работа, да си живеем нормално.
Никога не сме били осъждани. Това за нас е много страшно, за което още от
първата минута си взехме поука, че това повече никога не трябва да го
правим. То, по принцип аз бях на път предходния ден и на мен ми го обясниха
моите близки, защото то е станала разправията с двете деца и той е хванал
малкия ми брат за дрехите й е казал на неговото дете: „сега тати ти го набий,
щом той те е ударил теб“ и затова брат ми отиде да застана пред него и му
казал: „можеш да му се скараш това е малко дете“. За този случай на
13.08.2023 година е информирана полицията от жена ми Николина, но понеже
е станало много късно, а нас ни нямаше вкъщи и ни беше страх да не й се
случи нещо на нея и на малките деца тя не излезе да довърши сигнала за това.
Не знам дали социалните са информирани за случая.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към обвиняемия.
АДВ.Б.: Нямам повече въпроси към обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
АДВ.Б.: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Няма да соча други доказателства. Нямам
други доказателствени искания.
На основание чл.283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно
производство № 246/2023 г. по описа на РУ-Ботевград.
Предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други
доказателства и нямат други искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, за да се определи най-
тежката мярка за процесуална принуда на основание чл.63, ал.1 НПК трябва
да съществуват три кумулативни предпоставки, а именно престъплението да е
3
наказуемо с лишаване от свобода, да са събрани по делото материали, които
да създават обосновано предположение за авторството на деянието и данните
да сочат, че съществува реална опасност деецът да се укрие или да извърши
престъпление, като двете последни в условията на алтернативност. На
обвиняемият е повдигнато и предявено обвинение по чл.144, ал.3, т.1 във
вр.ал.1 във вр. чл.20 от НК и по чл.325, ал.2 във вр. ал.1 във вр.чл.20 от НК.
Посочените престъпления са наказуеми с лишаване от свобода, респективно
от шест и пет години лишаване от свобода, като престъплението по чл.144,
ал.3, т.1 във вр ал.1 е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От събраните до
момента доказателствени материали по делото-протоколи за разпити на
свидетели, видео-техническа експертиза, протоколи за извършени
разпознавания може да се направи обосновано предположение, че същият е
автор на деянията, за които е ангажирана и наказателната му отговорност.
Налице е реална опасност лицето да извърши друго престъпление, въпреки
чистото му съдебно минало. Характеристичната справка показва, че
обвиняемият е конфликтна личност, агресивна, със склонност да нарушава
обществения ред. Това се доказва и от дързостта на извършване на деянието,
през деня, на публично място, сред хора, в присъствие на деца, което показва
явно незачитане на обществения ред. Налице е и другата алтернативно
посочена предпоставка за реална опасност, а именно лицето да се укрие.
Видно от справките за пътувания е, че брат му Борис, който е съучастник и
съизвършител е пътувал за дълги, продължителни периоди от време през 2022
година извън страна, като е влизал и излизал, което предпоставя уседналост
на територия извън Република България. С оглед изложеното от обвиняемия,
че се е намирал в агресивно състояние, така да се каже афект от случилото се
предния ден, то следва да се има предвид, че е минал период от около 24 часа,
като за засилен афект не би следвало да се говори. С оглед всичко посочено
моля да вземете предвид, че са налице предвидените в чл.63, ал.1 НПК
предпоставки и ви моля да вземете спрямо обвиняемия И. А. К. мярка за
неотклонение задържане под стража.
АДВ.Б.: Уважаема госпожо председател, от името на моя подзащитен
ще ви моля в днешното съдебно заседание да се произнесете с определение, с
което да оставите без уважение искането на прокуратурата за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение или алтернативно да вземете спрямо него по-
лека такава. На първо място от данните по делото и от обясненията, които
дава моят подзащитен в днешното съдебно заседание става ясно в
действителност, че между него и неговия брат Борис, от една страна и лицето
Дилян ***** на процесната дата 14.08.2023 година е имало съприкосновение,
в рамките на което на господин ***** са причинени телесни увреждания,
които са квалифицирани от приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение, като такива, водещи до разстройство на здравето, неопасно за
живота или причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
НК. Това, което обаче прави впечатление на защитата на първо място е, че
спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение, че за това, че същият се е
4
бил заканил с убийство на въпросната дата спрямо пострадалото лице, като
това обстоятелство към този момент се извлича единствено и само от
показанията на пострадалия свидетел *****. Това, което е важно да се
подчертае в настоящото производство на първо място, е че дори и да се
приеме, че на този ранен етап, че такива думи са били изречени спрямо *****
същите тези думи са били свързани с емоционалното състояние, което има
обвиняемото лице, без на този етап защитата да твърди непременно, че е било
налице афектно състоянието по смисъла на закона. Но при всички психо
емоционалното състояние на лицето е било свързано и със случката
предишния ден. Тази случка има важен генезис за събитията, които са се
случили и когато говорим за думи, изречени именно под такова въздействие
тук не става въпрос за отправяне на закани по смисъла на чл.144, ал.3 във вр
ал.1 НК. Такава е и константната практика на ВКС, като например решение №
419 от 2015 година по наказателно дело № 1314/2015 година на ІІІ-то НО,
където е прието, че думи и изрази, които са били използвани в рамките на
една свада или скарване, изразяват емоционален заряд, а не целят и на са
изпълнени със съдържанието и не целят да предизвикат основателен страх в
друго лице, че на същото ще бъде противозаконно отнет неговия живот. В
настоящото производство аз лично смятам, че прокуратурата е избързала
много с повдигането на обвинение по чл.144 НК, за което в действителност
формално от показанията на свидетеля ***** са налице данни, но погледнато
юридически не са налице съставомерните признаци, за да се приеме, че е
налице обосновано предположение, че е извършено престъпление по този
състав от НК. На следващо място спрямо моя подзащитен е повдигнато
обвинение за това, че същият с изключителна дързост и цинизъм е извършил
непристойни прояви, които са изразявали на процесната дата, чрез нанасяне
на побой на въпросното лице *****. Няма да навлизам в подробности, за да
не обременявам протокола по отношение на практиката на ВКС за
изключителна дързост и цинизъм, но по-важното е, че мотивите и подбудите
за осъществяване на посегателство спрямо ***** нямат нищо общ с цел да се
покаже на обществото явно неуважение и пренебрежение към обществените
ценности и нрави. Поведението, видно от материалите от делото е било
свързано със случката от предходния ден, която е била очевидно скарване
между две деца, за което говори и свидетелят ***** и свидетелят ****. В
своите показания същите не заявяват много съществена информация. Прави
впечатление, че записите от камерите са изискани само за процесната дата
14.08., като липсват такива за случилото се на 13.08. и затова сме сезирали
представител на прокуратурата, за да се види какво се е случило на
предишния ден. Сезирали сме и БРП и полицията за случката, а с
пострадалото дете, брат на моя подзащитен работят и социални, тъй като
същото е уплашено от това, което е преживяло на 13.08. Като всичката тази
информация е предоставена на компетентните органи още преди случая на
14.08., но за съжаление обаче не са взети същите мерки, каквито тук в
настоящото производство се вземат спрямо моя подзащитен и неговия брат,
5
като се прокарват обвинения, за които видимо не съществуват данни в
доказателствата по делото. Мога да се съглася, че в случая става на въпрос за
причиняване на телесна повреда, каквото обвинение няма, но тук няма налице
хулигански мотив, още по-малко, квалифицирани обстоятелства особена
дързост и цинизъм и няма как да бъдат извеждани от критерия публичност
при положение, че в практиката си ВКС отрича въобще като задължителен
критерии на хулиганството факторът публичност, дали е станало достояние на
други хора, дали не е ставало, дали е в светлата или в тъмната част на деня.
Водещи са вътрешните мотиви и подбудите на дееца, за това дали с неговото
поведение цели да демонстрира пренебрежение към обществото или с
неговите мотиви цели личен интерес, който безспорно е налице в настоящото
производство. По тези съображения аз считам, че не е налице обосновано
предположение, както за обвинението по чл.144 НК, така и за обвинението по
чл.325, ал.2 НК. По отношение на другите две предпоставки опасност от
укриване или извършаване на друго престъпление в настоящото производство
следва първо да обърнете внимание, че става на въпрос за едно младо момче,
брат му е още по-млад, което е реагирало на случката, която се е разиграла
предишния ден, когато е пострадал неговия по-малък брат, който е на 10
години. Това момче дава обяснения, като не скрива, че действително са
нанасяни удари на пострадалото лице и обяснява какви са причините, тоест
какво е катализирало това негово поведение. Ето защо когато се обсъжда
съществуването на опасност да се укрие НК изисква тя да бъде реална, тоест
от доказателствата по делото да може да се направи единствено възможния
извод, че при всяка друга мярка, различна от най-тежката това лице ще
избяга, ще се укрие от наказателното производство или ще извърши други
престъпление. Такива данни от кориците по делото не се съдържат. На първо
място чистото съдебно минало, не може поради това, че брат му миналата
година е пътувал в чужбина да се извлича като детайл свързващ това
обвиняемото лице да пътува и има склонност да пребивава в чужбина. Видно
е, че центърът на жизнените интереси, с какъвто израз борави ЕСПЧ е именно
свързан с нашата страна. Тук е жената, с която живее във фактическо
съжителство, тук е неговото дете и цялото му семейство. Няма такива данни,
че същият има склонност да се придвижва и да пребивава в друга държава. В
същото време характеристичната справка, с голяма извинение към
инспектора, който ги е изготвил с технологията „copy-paste“ от единия на
другия брат, че двамата били склонни към агресия, като няма данни до сега
някой от тях да има криминална регистрация, спрямо нито един от тях, нито
още по-малко да има образувано досъдебно производство и да се твърди, че
същите са с лоши характеристични данни. Тези характеристични данни на
този етап не са достатъчни да обосноват вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, която е тежко посегателство в правната сфера на обвиняемото
лице. Очевидно е, че в случая има данни за извършено престъпление, но не и
за тези престъпления, за които е привлечен към наказателна отговорност. За
пълнота ще посоча, че има значение това обстоятелство, че моят подзащитен
6
е задържан в същия ден на 14.08. със заповед за задържане за 24 часа, като на
15.08. в 15:30 часа е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е
вземата мярка задържане под стража за срок от 72 часа с прокурорско
постановление. От 14.08., когато е първоначалното му задържане до днешната
дата, когато се разглеждане делото в съдебно заседание е налице неразумен
срок и оттам незаконосъобразност като мярка, която е взета спрямо
обвиняемото лице. В българската държава вече са налице няколко случая на
осъждания от ЕСПЧ именно заради порочната практика да се да кумулират
72 часа и 24 часа и чак тогава да се изправи пред съда за разглеждане
обвиняемото лице. Такова нещо 72 часа плюс такова за 24 часа не трябва да
съществува в нашите правни действия. Не го казвам случайно, а го казвам,
ако моят подзащитен беше освободен и същият беше призован да се яви в
днешното съдебно заседание щеше да стане ясно, че няма намерение да се
укрива, а желае да участва в досъдебното производство и да защити права си,
да обясни какви са били мотивите и подбудите за неговото поведение и по
тази начин да спомогне за разкриване на обективната истина. По тези
съображения, ако приемете, че са налице обосновано предположение за
извършване на друго престъпление и е налице опасност да се укрие или
извърши друго престъпление ще помоля да приемете, че същите не са с такъв
интензитет, който да обоснове само най-тежката мярка, като дори и домашен
арест на известния по делото адрес, съчетан с модерната технология с гривна,
както и евентуална забрана за напускане на пределите на РБългария в
достатъчна степен в пълнота ще гарантира бързото и навременно
приключване на наказателното производство. Моля за определение в тази
посока.
ПРОКУРОРЪТ: Първо константната практика на ВКС определя, че
личните мотиви не изключват състава на хулиганството по чл.325 НК. Да,
има тълкуване на дързостта и цинизма, като отиване на публично място. Да
публичното място не е задължително, но хулиганството на деянието се случва
на публично място, на много по-късен етап от свада, в която обвиняемият не
участва лично, а му е пресъздадена около ден по-късно и отивайки в парка, за
да се търси отговорност за нещо, за което явно органите на МВР са сезирани
своевременно не определя участието на обвиняемият в свада, в която той да
изрече нещо, с което да се закани с убийство, което да не може да се
квалифицира като престъпление по чл.144, ал.3 НК. Говорим за 24 часа по –
късно да се търси отговорност за нещо, за което вече органите на МВР са
били своевременно уведомени. Личните мотиви не изключват хулиганството.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Моля за по-лека мярка. Бих желал, ако може
да бъдем освободени с брат ми. Да започна нормалния си живот, да си ходим
7
на работа. Няма да бия никой, няма да се укриваме. Никога това не сме
мислили да го направим. От деня, в който ни задържаха всяка вечер плача и
се моля да бъда освободен. Повече няма да се занимавам с такива неща, за
които могат да ме накажат. Ние никога не сме го правили, ние сме скромни и
тихи момчета, общо взето цялото ни семейство сме такива.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови определението
си.
Съдът, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по искане на РП Ботевград, с което се иска спрямо
обвиняемия по ДП № 246/2023 г. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. №
1349/2023 г. по описа на РП Ботевград, И. А. К., с ЕГН: **********, роден на
15.09.1998 г. в гр. Ботевград, с постоянен адрес в с. Новачене, общ. Ботевград,
обл. Софийска, ул. „*****“ № 2, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, с основно образование, да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В с.з. представителят на държавното обвинение, поддържа искането,
като не сочи нови доказателства.
Обвиняемият, чрез упълномощения си защитник – адв. Е. Б. от БлАК,
оспорва искането, настоява за по-лека мярка за неотклонение.
Фактите по делото са следните:
Досъдебно производство № 246/2023 г. по описа на РУ Ботегвград,
пр.пр. № 1349/2023 г. по описа на РП Ботевград, е образувано на 14.08.2023 г.
на основание чл. 212, ал. 2 НПК – с първото действие по разследването –
разпит на свидетел, за това, че на 14.08.2023 г., около 18,00 часа, в градски
парк в гр. Ботевград, е причинена средна телесна повреда на ***** ***** с
ЕГН: ********** от гр. Ботевград, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С Постановление на наблюдаващия прокурор от 15.08.2023 г. в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 246/2023 г. по описа на
РУ Ботегвград, пр.пр. № 1349/2023 г. по описа на РП Ботевград, е привлечен
И. А. К., с ЕГН: **********, роден на 15.09.1998 г. в гр. Ботевград, с
постоянен адрес в с. Новачене, общ. Ботевград, обл. Софийска, ул. „*****“ №
2, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно
образование, в извършването на престъпления от общ характер, а именно за
това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 часа в гр. Ботевград, обл. Софийска, в
градския парк, действайки в съучастие с Борис А. К. от с. Новачене като
съизвършител, се заканил с убийство на ***** ***** от гр. Ботевград,
изричайки думите: „Ще те убием, ще те бием, където те срещнем“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
8
и затова, че на 14.08.2023 г., около 17:00 часа, в гр. Ботевград, обл.
Софийска, в градския парк, действайки в съучастие с Борис А. К. от с.
Новачене, като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като нанесъл побой на ***** ***** от гр. Ботевград и крещял:
„Ще те убием, ще те бием, където те срещнем“, като деянието е съпроводено с
изключителен цинизъм и дързост, а именно извършено на публично място, в
светлата част на деня, пред множество граждани, сред които и малолетни
лица - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Разпитан в качеството на обвиняем И. А. К., се възползвал от правото си
да не дава обяснения по обвинението.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ са посочени кумулативно в чл. 63, ал.1 НПК, и те са:
наличие на обосновано предположение, че обвиняемия е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.
Въпреки, че наказателното производство е в своя начален етап и
предстои прецизиране на обвинението, при съвкупната преценка и
интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал
съобразно критериите заложени в чл. 5, & 4 от ЕКЗПЧ, този съдебен състав
прави извод за липсата на обосновано предположение, че обвиняемия И. А. К.
е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, а именно,
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
От дадените в хода на производството по чл. 64, ал. 1 НПК, обяснения
от обв. И. К., се установява, че действително той и брат му – обв. Борис К., на
14.08.2023 г. са нанесли побой над пострадалия Дилян ***** от гр. Ботевград,
но това деяние е било предшествано от конфликт, възникнал на 13.08.2023 г.
между пострадалия ***** и обв. Борис К.. Конфликтът е възникнал по повод
спречкване между детето на пострадалия ***** и по-малкия брат на
обвиняемите – Даниел, при който пострадалия ***** е хванал обв. Борис К. за
гушата и го е ударил, след което са се намесили и жената на пострадалия и
жената на обв. И. К.. В резултат на нанесения от двамата обвиняеми побой
над пострадалия *****, видно от приложеното по делето съдебномедицинско
удостоверение № 694/2023 г., на същия е била причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК – закана с
убийство, осъществена от обв. И. К., в съучастие с обв. Борис К., по
отношение на пострадалия Дилян *****, на този етап от разследването, по
досъдебното производство не са налице достатъчно доказателства и
обвинението се основава само и единствено на показанията на пострадалото
9
лице. Дори и такива думи „Ще те убием, ще те бие, където те срещнем“ да са
били изречени от обвиняемия, или от двамата обвиняеми едновременно,
според константната практика на ВКС, не може да се приеме, че в случая
става въпрос за действителна закана по смисъла на чл.144, ал.3 във вр. ал.1
НК. В решение № 419 от 2015 година по наказателно дело № 1314/2015
година на ІІІ-то НО, където е прието, че „При заканата думите и действията
със застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се използват
съзнателно и със съдържанието, което имат; при скарването същите изрази и
действия се използват импулсивно, механично и имат единствено
емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез
реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното
протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като
предизвика страх от осъществяването на заканата.“ Т.е., в настоящия случай,
според настоящия състав, от субективна страна, престъплението по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, не е доказано.
По отношение на второто повдигнато обвинение – по чл. 325, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, на този етап от разследването, по досъдебното
производство не са събрани достатъчно доказателства. Съдът намира, че в
случая не е налице хулигански мотив за извършване на деянието, за липсата
на който се прави извод от дадените и от двамата обвиняеми обяснения, в
които те подробно обясняват своите мотиви да нанесат побой над
пострадалия. Става ясно, че обв. И. К. не е имал за цел да скандализира
обществото с деянието си, а именно с това, че нанася побой над пострадалия
на публично място, в светлата част на денонощието и на място, на което
присъстват много хора, също така и деца. Поведението му е било
продиктувано от случилото се предходния ден, както и от това, че малкия му
брат Даниел е бил много изплашен от случилото се и не искал да излиза от
дома си.
Не са налице и квалифициращите обстоятелства „особена дързост“ и
„цинизъм“, които според практиката на ВКС, не могат да бъдат извеждани от
критерия „публичност“, още повече че в практиката си ВКС отрича въобще
като задължителен критерий за хулиганството, публичността, дали деянието
е станало достояние на други хора, дали е станало в светлата или в тъмната
част на деня. За наличието на тези квалифициращи обстоятелства, водещи са
единствено вътрешните мотиви и подбудите на дееца, за това дали с
поведението си той е целял да демонстрира пренебрежение към обществото,
или мотивите му са били продиктувани от личен интерес, който безспорно е
налице в настоящия случай. По тези съображения съдът намира, че деянието
по чл.325, ал.2,у вр. ал. 1 НК, в случая се явява несъставомерно.
Не е налице и втората предпоставка за взимане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража, а именно, не е налице опасност,
обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. И това е така,
тъй като същият има постоянен и настоящ адрес на територията на РБългария,
в с. Новачене, общ. Ботевград, обл. Софийска. Съществуването на опасност
10
обвиняемия да се укрие, според чл. 63, ал. 1 НПК следва да бъде реална, тоест
от доказателствата по делото да може да се направи единствено възможния
извод, че при всяка друга мярка, различна от най-тежката, обвиняемият ще
избяга, ще се укрие от наказателното производство или ще извърши други
престъпления. Такива данни по делото не се съдържат. На първо място това е
така, защото обвиняемият е с чисто съдебно минало – не е осъждан, и на
второ място, видно е, че „центърът на жизнените интереси“ на обвиняемия, с
какъвто израз борави ЕСПЧ е свързан именно с нашата страна. Тук е жената,
с която обвиняемия живее във фактическо съжителство, тук е неговото дете и
цялото му семейство.
По тези съображения, съдът намира, че не са налице кумулативните
предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК за взимане спрямо обвиняемия И. К. А., на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което
искането на РП Ботевград по чл. 64, ал. 1 НПК, не следва да бъде уважавано.
Тъй като по делото са налице доказателства за извършено
престъпление, макар и не тези, за които на обвиняемия, са повдигнати
обвинения, разследването по досъдебното производство е в начален етап, и
предстои извършване на още процесуално-следствени действия и
прецизиране на обвинението, съдът намира, че подходящо би било по
отношение на обвиняемия И. К. А., да бъде взета най-леката мярка за
неотклонение, предвидена в чл. 58, т. 1 НПК, а именно „Подписка“. Тя се
състои в поемане на задължение от страна на обвиняемия, да не напуска
местоживеенето си без разрешение на съда, и се контролира от органите на
МВР. Съдът е мотивиран да вземе тази най-лека мярка, освен от липсата на
кумулативните предпоставки по чл. 63, ал.1 НПК, но и от изразеното искрено
съжаление от обвиняемия за извършеното от него деяние, и от изразената му
готовност да съдейства на разследването.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 5 и чл. 60, ал. 1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането на РП Ботевград по чл. 64, ал. 1 НПК, за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия И. А. К., с ЕГН: **********, роден на 15.09.1998 г. в гр.
Ботевград, с постоянен адрес в с. Новачене, общ. Ботевград, обл. Софийска,
ул. „*****“ № 2, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
основно образование.
ВЗЕМА по отношение на овиняемия И. А. К., с ЕГН: **********, роден
на 15.09.1998 г. в гр. Ботевград, с постоянен адрес в с. Новачене, общ.
Ботевград, обл. Софийска, ул. „*****“ № 2, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, с основно образование, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ
„ПОДПИСКА“, която се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не
11
напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган..
УКАЗВА на обвиняемия, че на основание чл. 60, ал. 1 НПК има
задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съда.
За взетата мярка за неотклонение "Подписка" да се уведоми РУ
Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в 3-дневен срок от днес, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
НАСРОЧВА делото в случай на жалба или протест пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД на 28.08.2023 година от 11,00 ч., за която дата БРП,
обвиняемият И. А. К. и защитникът му адв. Б., уведомени в съдебно
заседание.
Указва на обвиняемия, че делото ще се разгледа в негово отсъствие, ако
заяви, че не желае да присъства при разглеждането му.
Да се съобщи на Началника на Областно звено “Следствени арести”
гр.София, ул.”Г.М.Димитров” за привеждане на обвиняемия И. А. К., пред
Софийски окръжен съд при постъпване на жалба или протест срещу
постановеното определение.
При влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се
изпрати на РП Ботевград, ведно със ДП № 246/2023 г. по описа на РУ
Ботевград, пр.пр. № 1349/2023 г. по описа на РП Ботевград.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
12