Р Е Ш Е Н И Е
№
град С.,
24.02.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 15652 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът Й.Л.И.,
чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 12.10.2015 год. около
14.30 часа, водачът Ф.А. Р., при управление на лек автомобил „Рено“ с ДК *******,
поради неспазване правилата за движение по пътищата, реализирал
пътно-транспортно произшествие с управлявания от баща му лек автомобил “Опел” с
ДК № *******, вследствие на което последният починал. Поддържа, че смъртта на родителя
му причинила силни болки и страдания, тъй бил най-близкия му човек и негова
опора. Поддържа, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е
застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством
застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение
за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му в размер на 200 000
лева. Претендира заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на
настъпване на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът
„Д.З.” АД, правоприемник на ЗАД “В.”, чрез процесуален представител оспорва
исковата претенция, като твърди, че застрахования при тях водач не е виновен за
настъпване на произшествието, претендираното обезщетение е несправедливо
високо, отделно от това прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Претендират се разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От Присъда № 65 от 27.09.2016
год. постановена по НОХД № 311/16 год. по описа на ОС Велико Търново, влязла в
сила на 13.10.2016 год., се установява, че съдът е признал за виновен Ф.А. Р. в
това, че на 12.10.2015 год. в землището на с.Г.С., на
кръстовище образувано от път
Не се спори от ответника, че към
момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК
*******.
Представено е удостоверение за наследници
№ 2489/23.10.2015 год. на Община Лясковец, от което е видно, че Л.И.Р. е починал
на 12.10.2015 год. и е оставила за наследници съпруга и две деца, сред които Й.Л.И..
От показанията на свидетеля Д.В.
се установява, че познава Й.И. от много години, тъй като са колеги и близки
приятели, познава също така и баща му. Дава показания, че отношенията между
бащата и синът били много добри, виждали се често, тъй като живеели в един
град, заедно през ден пиели кафе в кафенено на брат му, ходели заедно на риба.
След смъртта на баща си, през първите три месеца Й. бил психически сринат.
Свидетеля му звънял по телефона, но той не бил вдиган. Дава показания, че до
днешния ден ищеца не може да възприеме смъртта на баща си, въпреки старанието
на неговите приятели и познати.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, че на 12.10.2015 год., в землището на с.Г.С.,
на кръстовище образувано от път
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Рено“, управляван от Р. е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това
съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска
отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня
на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът счита, че на ответника „Д.З.” АД, като правоприемник на ЗАД “В.” е
възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие,
както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност
за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди
претърпените от ищцовата страна вреди. Тъй като водачът /респективно
собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност
в ЗАД “В.”, чиито правоприемник е „Д.З.” АД и ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да
заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 12.10.2015 год., бащата на ищеца е починал. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитания свидетели, че в резултат на това
същият е претърпял болки и страдания от загубата на починалия, тъй като са били
в близки отношения, често се виждали, тъй като живеели в един град и заедно
споделяли хобито си.
Съгласно константната
практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да
преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и
обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение. Следва
да бъде съобразено и обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното произшествие пострадалото лице е било на 70 години - възраст, в която хората по принцип не са особено трудоспособни и която не им
позволява да полагат максимални грижи и внимание към своите близки. Нещо повече
в тази възраст човек сам се нуждае от повишени грижи и не може в пълна степен да осигурява
подкрепа и да бъде опора за своите роднини, не може да им помага активно със своя труд и
средства. Освен това не се спори, че към датата на деликта самият
ищуц е бил в
зряла възраст,
отделил се отдавна от своя наследодател и изградили свой самостоятелен дом и семейство. Тези
обстоятелства обаче в никакъв случай не следва да омаловажават неговото страдание от загубата
на баща му,
но следва да бъдът отчетени при определяне на обезщетението.
Съдът не споделя наведените от
ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като доказателства в тази насока не бяха ангажиране.
Съдът след като се съобрази с
изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищеца от смъртта на баща му е необходима сума в
размер на 80 000 лева, за която сума искът следва да бъде уважени и
отхвърлен до пълният размер, като неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл.
84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен
направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /12.10.2015
година/ до окончателното им изплащане.
При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца разноски в размер на 240 лева, представляващи заплатена държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска. Ответника следва да бъде осъден за заплати
на адв. Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 2 930
лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът от своя страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответника на основание чл.78, ал.8,
вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 130 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ „Д.З.”
АД с ЕИК ********* и адрес: гр.С.,*** да заплати на Й.Л.И. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Н. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Л.И.Р., починал вследствие
на пътно-транспортно произшествие, станало на 12.10.2015 година, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.10.2015 год. до окончателното изплащане, както
и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля
предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „Д.З.”
АД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат С. Н.-САК адвокатско
възнаграждение в размер на 2 930
/две хиляди деветстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Й.Л.И. с
ЕГН ********** да заплати на „Д.З.” АД
с ЕИК ********* сумата от 4 130 /четири хиляди сто и тридесет/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: