№ 2165
гр. Пловдив, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Стара Загора, код по БУЛСТАТ:
*********, с административен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 107, представлявана от Ж.Т.В. – ***, чрез *** Д.В. срещу
Наказателно постановление № 48 от 18.08.2022 г., издадено от Г.Н.В. –***, с
което на основание чл. 200, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за водите (ЗВ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да не му е редовно
връчен чрез надлежния му представител, а на трето лице, което да не е
изрично упълномощено с такива правомощия. Поддържа извършеното деяние
да представлява маловажен случай на административно нарушение, като се
твърди наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да определят значително по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от *** Д.В., която поддържа
жалбата. Пледира дължимата такса за водовземането да е заплатена в срок и в
пълен размер, поради което от деянието да не са причинени вреди, а
възможността за упражняването на контрол да не е препятствана.
1
Въззиваемата страна се представлява от *** И.К., който оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Счита извършването на
административното нарушение от страна на Община Стара Загора за доказано
по делото. Взема становище наказателното постановление да е издадено при
правилно приложение на закона, а възраженията на жалбоподателя намира за
неоснователни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Община Стара Загора, спрямо която е наложена
имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.08.2022 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне,а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 30.08.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Община Стара Загора имал издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД „ИБР“) Разрешително
за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения
с № 31590763/30.07.2013 г. за цел оросяване на зелени площи и тенис кортове
на обект, находящ се на територията на имот парцел II - спортен комплекс,
кв. „Стадион“ по устройствения план на гр. Стара Загора за периода от
30.07.2013 г. до 30.07.2019 г.
С Решение № РР-3766/26.03.2020 г. на директора на Басейнова дирекция
„ИБР“ срокът на действие на Разрешителното № 31590763/30.07.2013 г. бил
продължен с 5 години до 30.07.2024 г.
До 31.01.2022 г. жалбоподателят Община Стара Загора не подал в
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ декларация по чл. 194б, ал.1
от ЗВ по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен
на интернет страниците на басейновите дирекция и на МОСВ, с който да
определи и декларира дължимата такса за водовземането. Размерът на таксата
бил 1 574,60 лева за отнет през календарната 2021 година годишен воден обем
от 5 826 кубични метра.
На 11.02.2022г. жалбоподателят изпратил декларацията по чл. 194б, ал. 1
от ЗВ, с която определил и декларирал дължимата такса. Същата била
получена с писмо с вх. № КД-04-2017/17.02.2022 г. по описа на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
На 15.02.2022 г. жалбоподателят Община Стара Загора заплатил таксата
от 1 574,60 лв. с преводно нареждане с № на операцията 963FTBP220461547.
На 14.03.2022 г. свид. М. П. Х. – ***, извършила проверка по документи,
2
при която установила, че в деловодството на Басейновата дирекция нямало
постъпила от жалбоподателя декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ за
ползваните подземни води по издаденото му разрешително, която да е
изпратена преди 31.01.2022 г. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № СЗ-077/14.03.2022 г.
На 15.03.2022 г. свид. Х. изпратила покана с изх. № ПО-02-95/15.03.2022
г. до жалбоподателя Община Стара Загора за явяване на представител за
съставяне на АУАН.
На 23.03.2022 г. свид. Х. съставила АУАН № 53 против жалбоподателя
Община Стара Загора в присъствието на упълномощено лице М.Г.Г. и на
един свидетел. Препис от акта бил връчен на пълномощника на
жалбоподателя срещу разписка.
Община Стара Загора чрез кмета на Общината подала писмено
възражение против съставения АУАН, постъпило с вх. № ПО-02-
95/4/30.03.2022 г. по описа на БД „Източнобеломорски район“. Възражението
било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. М. П. Х.. От тях се установява,
че жалбоподателят Община Стара Загора е титуляр по разрешителното за
водовземане от подземни води и адресат на задължението по чл. 194б, ал. 1 от
ЗВ за определяне и деклариране на дължимата такса за водовземането.
Установява се и че жалбоподателят е подал процесната декларация по
образец, в която е определен размерът на таксата, през месец февруари 2022
г., докато срокът за изпълнение е бил до 31.01.2022 г. От показанията на свид.
Х. се изясняват още фактите, че в декларацията от Община Стара Загора не е
имало допуснати грешки, правилно е определен размерът на таксата и
последната е внесена в срок - до 15.02.2022 г. Свидетелката изяснява, че е
извършила проверката по документи и след справка в деловодната програма
на Басейнова дирекция „ИБР“, като резултатите от нея са описани в
констативен протокол. Показанията на свид. Х. са подробни и вътрешно
непротиворечиви, ценят се като добросъвестно дадени от незаинтересовано
по делото лице. Решаващ мотив да получат изцяло доверие от съда е, че те са
и проверени по делото при съпоставката им със събраните писмени
доказателства, при която дейност достоверността на твърденията на
свидетелката е доказана.
От Разрешително № 31590763/30.07.2013 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и приложение към него
3
(лист 17-23 от делото) се установява, че в полза на Община Стара Загора е
издадено разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения за оросяване на зелени площи и тенис кортове за
обект, разположен на територията на имот парцел II - спортен комплекс, кв.
„Стадион“ по устройствения план на гр. Стара Загора. Установява се и че
срокът на действие на разрешителното е от 30.07.2013 г. до 30.07.2019 г.
От Решение № РР-3766/26.03.2020 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ (лист 24-27 от делото) се изяснява, че срокът на
действие на Разрешително № 31590763/30.07.2013 г. е продължен с 5 години,
като е определен краен срок 30.07.2024 г.
От декларация по чл. 194б от Закона за водите (лист 13-14 от делото) се
установява, че същата е подадена от жалбоподателя Община Стара Загора за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и в качеството му на титуляр по
Разрешително № 31590763/30.07.2013 г., продължено с Решение № РР-
3766/26.03.2020 г. на директора на БД „ИБР“, като е определена такса за
водовземане в размер на 1 574,60 лева.
От преводно нареждане с номер на операцията 963FTBP220461547 (лист
16 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Община Стара Загора е
заплатил на дата 15.02.2022 г. сумата от 1 574,60 лева, представляваща такса
за водовземане по Разрешително № 31590763/30.07.2013 г. и Решение № РР-
3766/26.03.2020 г. в полза на получателя на плащането Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
От пощенски плик в заверен препис (лист 58 от делото) се установява, че
същият е изпратен на 11.02.2022 г. съгласно датата на пощенското клеймо,
като с него подателят Община Стара Загора е изпратил писмо от кмета на
Общината с вх. № КД-04-2017/17.02.2022 г. по описа на Басейнова дирекция
„ИБР“ (лист 11-12 от делото), с което е представена и процесната декларация
по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ (лист 13-14 от делото).
От Заповед № РД-03-310/09.12.2021 г., част II, т. 11 на директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ се установява, че АУАН е
съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на
административнонаказващия орган произтича пряко от разпоредбата на
чл.201, ал.2 от ЗВ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление от материално и териториално компетентен
орган.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят Община Стара Загора е титуляр по разрешително за
4
водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения.
Доказано е от обективна страна и че през отчетната 2021 г., в срока на
издаденото разрешително, жалбоподателят е ползвал подземни води от
подземно водно тяло с код: BG3G00000К2030 и наименование „Пукнатинни
води - Брезовско - Ямболска зона“. Този факт се установява от дневника за
отчитаната вода през 2021 г. за обект „Тенис корт“, приложен на лист 15 от
делото. Следователно Община Стара Загора е адресат на задължението по
чл.194б, ал. 1 от ЗВ и за нея в качеството й на титуляр на разрешителното за
водовземане от подземни води е възникнало задължението да определи и
декларира дължимата такса за водовземането. Начинът на изпълнение на това
задължение е определен в разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, като
жалбоподателят е трябвало да подаде декларация по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите,
който да съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ, въз
основа на които се определят таксите. Срокът за подаването на тази
декларация е бил до 31.01.2022 г. за определянето на таксата за периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Доказва се по делото, че жалбоподателят е подал
декларацията по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ на 11.02.2022 г., която дата обективно
попада след изтичането на законовия срок. Датата на подаването на
декларацията се доказва от пощенското клеймо върху плика, с който тя е
изпратена, като препис от плика е приет за писмено доказателство и е
приложен на лист 58 от делото. По тези съображения съдът приема за
доказано, че в обективната действителност са настъпили факти, които
осъществяват състава на административното нарушение по чл. 194б, ал. 1 от
ЗВ.
Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради
връчването на препис от АУАН на лице, което да не разполага с пасивна
представителна власт за Община Стара Загора, е неоснователно.
Жалбоподателят твърди да е налице нередовно връчване, което да следва да
се приравни на изначална липса на извършено такова действие от гледна
точка на правните си последици. Действително АУАН не е съставен в
присъствието на и препис от него не е връчван лично на кмета на Общината
като представляващо я лице. Актът обаче е съставен в присъствието на М.Г.Г.
- ***. Същият, противно на твърдяното в жалбата, е упълномощен и то
изрично да се яви за конкретното действие – съставяне и връчване на АУАН
на дата 23.03.2022 г. и с правата да представлява Община Стара Загора пред
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Пълномощното в полза на
явилото се лице е приложено по преписката. Така мотивиран, съдът приема,
че не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, а актът е съставен в
присъствието на представител с надлежно учредена представителна власт.
Независимо от това съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно в частта си, с която е наложена
имуществена санкция на дееца, поради което то следва да бъде отменено,
5
доколкото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за деяние, което представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика,
формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.
Според § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН:
„маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид“. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН
постановява, че: „нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община от същия вид е това нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците
на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали
осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав“.
Правилата за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН намират
приложение към всички видове административните нарушения – формални и
резултатни, тъй като разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не прави подобно
разграничение. Следователно всеки случай подлежи на конкретна и
самостоятелна преценка - така изрично Решение № 635 от 29.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 494/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д.
№ 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
В настоящата хипотеза по делото се установяват множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които са относими както към преценката за
обществената опасност на дееца, така и на самото деяние, но и в двата случая
интензитетът на тези опасности се явява значително по-нисък спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид.
- на първо място санкцията е наложена за деяние, изразяващо се в
неподаване в срок от жалбоподателя на определен документ, с който се
декларира правно значима информация – в случая на декларация по образец
съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, с която се определя и декларира дължимата
такса за водовземането. Забавата на жалбоподателя при изпълнението на това
задължение е минимална. По делото се доказа, че цялата дължима от Община
Стара Загора информация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ е изпратена на 11.02.2022 г.,
като установено от показанията на свид. Х. информацията е била пълна,
изчерпателна и без грешки, налагащи последващи поправки. Тъй като срокът
за изпълнение на задължението е до 31.01.2022 г., то следователно забавата е
6
от само 11 дни. Съпоставено и с размера на отчетния период, за който
декларацията съдържа информация - цялата предходна календарна година, то
забава от 11 дни не повишава значително степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Предвид краткия срок, в който възникналото
противоправното състояние е отстранено, то и процесното деяние на
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид.
- на следващо място нарушението е отстранено доброволно и по
собствена инициатива на жалбоподателя, преди да бъде констатирано от
наказващата администрация и значително време преди съставянето на АУАН,
който е от дата 23.03.2022 г. /а поканата е изпратена на 15.03.2022 г./. Тези
обстоятелства са трайно възприети в съдебната практика като фактор и
критерий с определящо значение при преценката за приложимост на
правилата за маловажен случай - така Решение № 2258 от 08.12.2020 г. по
к.а.н.д. № 2665/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 660 от 02.04.2021 г. по к.а.н.д. № 194/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2350 от 29.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1886/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 635 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 494/2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. Значението на тези обстоятелства при
изследването дали дадено деяние е типично административно нарушение от
съответния вид или е хипотеза на маловажен случай се изразява в това, че те
позволяват да се направи нужната в такива случаи преценка за реалната
обществената опасност и на самия деец. В процесната хипотеза
жалбоподателят е подал декларацията по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ преди да бъде
поканен от Басейнова дирекция „ИБР“, мотивиран от целта да санира
допуснатия пропуск, което демонстрира принципните му нагласи да
изпълнява задълженията си като ползвател на подземни води. Не се доказват
и предходни нарушения, които да са установени с влязло в сила наказателно
постановление. Съобразявайки и краткия срок, в който е отстранено
нарушението, както и своевременното заплащане на таксата за водовземането
и в пълен размер, то съдът приема, че поведението на жалбоподателя следва
да се оцени като неразкриващо завишен риск, поради което обществената
опасност на конкретния деец също се цени за по-ниска спрямо типичните
хипотези на нарушители по този състав.
- макар неизпълнението на задължението по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ да е
въздигнато в самостоятелен състав, то при преценката за реалната степен на
обществена опасност на конкретното деяние следва да бъде съобразено и че
изпълнението на това задължение на практика има подготвителен характер и
е насочено към обезпечаване на постигането на правните последици по ал. 2
на чл. 194б от ЗВ – внасяне в срок на таксата за водовземането. Това следва
да бъде направено до 15 февруари на годината, следваща година, през която е
извършено ползването на водите. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че Община Стара Загора като задължено
7
лице е заплатила изцяло и в срок дължимата такса от 1 574,60 лева. Този факт
се доказва от преводното нареждане на лист 16 от делото, което е именно от
дата 15.02.2022 г. Същевременно от показанията на свид. Х. се установи и че
в подадената от жалбоподателя декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ е нямало
грешки и несъответствия относно размера на таксата, съответно директорът
на Басейновата дирекция не е упражнявал правомощието си по чл.194б, ал. 4
от ЗВ да коригира декларацията. Тези обстоятелства са значими за процесния
казус, тъй като показват, че макар нарушението да е формално, то ако
регулираните отношения се съобразяват в своята цялост и взаимовръзка, а не
изолирано – ясно проличава, че обикновените, типични случаи на такъв вид
нарушения всъщност водят до настъпването в пряка причинна връзка на
вредни последици с имуществен характер за държавата. В настоящия казус
такива вреди не са настъпили, тъй като таксата е заплатена изцяло и в срок.
Това е било възможно благодарение на отстраняването на последиците от
нарушението в бърз и разумен срок, който да не засегне сериозно
защитаваните обществени отношения. Всичко това отново е аргумент за
извода, че конкретното деяние е с по-ниска обществена опасност спрямо
обикновените случаи. Фактът на заплащането на дължимата такса в срок
затвърждава и другия формиран извод – че нагласата на жалбоподателя е да
изпълнява задълженията си като ползвател на подземни води и процесното
деяние е инцидент, а не правило. Следователно обществената опасност на
дееца е също занижена.
- липсата на настъпили вредни последици, включително и такива, които
не са предвидени в състава на нарушението, но се намират във връзка с
деянието, категорично също следва да бъде оценено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, както и фактът, че нарушението е първо по ред
за дееца. По делото не се доказва, а и не се твърди преди извършване на
деянието жалбоподателят да е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за нарушение с предмет неизпълнение на задълженията по
отчитане и деклариране на ползваните количества води, нито на другите си
задължения като титуляр на разрешително за водовземане от подземни води.
В тази връзка позоваването от наказващия орган на други наказателни
постановления, никое от които не е влязло в сила, не представлява
обстоятелство, отегчаващо отговорността на жалбоподателя. На първо място
липсва легално основание да се правят предположения във вреда на
жалбоподателя, че тези наказателни постановления ще влязат в сила в това си
съдържание – към настоящия момент фактите са за липса на доказано друго
нарушение. По-същественото обстоятелство е, че наказващият орган не
твърди никое от деянията по тези други наказателни постановления да е
извършено преди процесното. Наличието на други нарушения би могло да
отегчи отговорността на дееца, ако тези нарушения са му съобщени преди
извършване на конкретното деяние и имайки тази информация, той
продължава да не спазва установения ред на държавно управление. В такава
хипотеза поведението на дееца би било по-силно укоримо и разкриващо
8
трайно незачитане на защитаваните обществени отношения, което да изисква
от компетентния наказващ орган ответна реакция в засилен интензитет, за да
бъде тя годна да предизвика поправянето на нарушителя. Фактите по делото
сочат, че в настоящия случай е налице напълно различна хипотеза. Всички
деяния, на които се позовава административнонаказващият орган, са
извършени едновременно с едно и също бездействие. Следователно не може
да се приеме, че поведението на жалбоподателя разкрива трайна тенденция и
нагласи по нарушаване на защитаваните обществени отношения. Напротив,
касае се за инцидента и изолирана проява, чиято реална обществена опасност
е превратно оценена от наказващия орган.
При съобразяването на така изяснените обстоятелства относно
извършеното деяние и характеристиките на дееца съдът намира, че
административнонаказващият орган е проявил неоправдана строгост. При
еднотипното извършване наведнъж (а не последователно) на няколко
идентични деяния законосъобразният подход е бил да наложи санкция за
едно или няколко от тях и да предупреди дееца за останалите като маловажни
случаи, каквато впрочем е практиката на повечето наказващи администрации.
Целите по чл. 12 от ЗАНН, които намират съответно приложение и към
института на имуществената санкция, могат да бъдат пълноценно и ефикасно
постигнати и ако жалбоподателят само бъде предупреден, че при друг
подобен случай ще бъде ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Фактът на многото на брой наложени санкции за еднотипни
деяния с ниска степен на обществена опасност е достатъчен да мотивира
жалбоподателя занапред да изпълнява стриктно и срочно и задължението си
за деклариране на ползваните водни обеми, както прави със задължението за
заплащане на таксата за водовземането. Предупреждаването на дееца по реда
на ЗАНН съдържа и адекватни гаранции за оказваното предупредително
въздействие чрез предвидените неблагоприятни последици в случай на
извършване на ново нарушение. Спрямо процесния казус прилагането на
държавна принуда под формата на имуществена санкция се явява
неоправдано и надхвърлящо необходимото и достатъчно за постигане на
преследваните цели.
Така мотивиран, съдът приема, че в настоящия случай са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и те обуславят такава
количествена характеристика, която значително надхвърля обикновените,
типични хипотези на проявление на смекчаващи обстоятелства. Извършеното
от жалбоподателя деяние е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
сходни случаи на неизпълнение на задължения от съответния вид, поради
което то представлява маловажен случай. Това налага наказателното
постановление да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4
от ЗАНН жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
9
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
изготвил жалбата и се е явил в откритото съдебно заседание. Съдът намира,
че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и
правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, която е
самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за
дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 48 от 18.08.2022 г., издадено
от Г.Н.В. – ***, с което на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, код по БУЛСТАТ:
*********, с административен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 107, представлявана от Ж.Т.В. - ***, на основание чл. 200, ал. 1, т.
4, пр. 1 от ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, код по БУЛСТАТ: *********, с
административен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Ж.Т.В. – ***, че при извършване на друго
10
административно нарушение от същия вид – по чл. 200, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
194б, ал. 1 от ЗВ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ
РАЙОН“, код по БУЛСТАТ: ********* да заплати на ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, код по БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Ж.Т.В. – ***,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11