№ 145
гр. П., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.П. К., ЕГН **********, с адрес с. П., ул. „В.К.“ №8,
чрез пълномощника адв. Р.К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 21-1006-
000572 от 31.03.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснато нарушение на процесуалния закон, като е нарушен принципа non bis
in idem, поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения
за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. Не е представила и писмено становище по съществото на спора. Не се
претендират разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие
1
за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 09.03.2021 г., в
00,45 часа, в община П., на път ІІ-37, км 114+000, в посока от гр. П. към с. А., е
управлявал лек автомобил „С.И.“ с рег. № ******- лична собственост, като при
подаден звуков и светлинен сигнал от два полицейски автомобила в гр. П., не спира до
цитирания по-горе пътен участък, с което създава опасност за останалите участници в
движението и предпоставки за ПТП.
За горното против жалбоподателя на 109.03.2021 г. бил съставен АУАН бл. №
326885 в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. При
предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
Въз основа на АУАН на 31.03.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 16.07.2021 г., видно от разписката към НП, а
жалбата против него била подадена до РС- П. чрез АНО, от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат, като била входирана в деловодството на ОДМВР- П. на
23.07.2021 г. С определение на РС- П. жалбата ведно с АНП е изпратена по
компетентност в РС- П.. С оглед на изложеното жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че по случая веднага
още на същия ден- 09.03.2021 г. е било образувано ДП ЗМ № 202/21 г. по описа на
479/2019 г. по описа на РУ- П.. След проведено разследване от събраните доказателства
прокурорът преценил, че извършеното от Х.К. съставлява престъпление по чл.270 ал.1
от НК за което му било повдигнато обвинение и същият бил привлечен в качеството на
обвиняем. Едновременно с това на К. било повдигнато и обвинение за държане на
високорискови наркотични вещества- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК извършено в с. А. и с. П.. За двете престъпления той бил предаден на съд,
като РП- П. внесла в РС- П. ОА. Образуваното НОХД № 124/21 г. приключило на
29.06.2021 г. с одобрено от съда споразумение, съгласно което К. се признал за
виновен в извършването на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, за това че на 09.03.2021
г. в гр. П. при управление на лек автомобил „С.И.“ с рег. № РА 0931 АН,
противозаконно е пречил на орган на власт- полицейски служители на РУ- П.-
полицейски инспектор С.М. и полицейски инспектор И.П., да изпълнят задълженията
2
си по служба, произтичащи от ЗМВР, за което се е съгласил да му бъде наложено
наказание 7 месеца лишаване от свобода. Със същото споразумение К. се е признал за
виновен и в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за
което му е наложено наказание 1 година лС и глоба в размер на 2 000 лева. На осн.
чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание 1 година лишаване от
свобода, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК изцяло е присъединено наказанието глоба.
Присъдата-споразумение е влязла в сила на 29.06.2021 г.
Въпреки образуваното наказателно производство за същия случай, АНО вместо
да прекрати образуваното административнонаказателно производство издал
процесното НП и така ангажирал и административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за същия случай, за който прокурорът вече бил преценил, че
представлява престъпление, како счел, че едновременно с деянието си К. е реализирал
и състав на адм. нарушение по чл.103 от ЗДвП.
При това положение АНП е било образувано и се е развило незаконосъобразно,
което пък съставлява абсолютно процесуално нарушение водещо до
незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателката АУАН е бил изпратен
в РП- П. за преценка евентуално извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Както
се посочи по-горе прокурорът е преценил, че е налице престъпление и образуваното
ДП е продължило, като същото е внесено в съда, като К. е бил предаден на съд и
осъден с влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. В
случая това не е било сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП
не е било прекратено от наказващия орган.
Съгласно константната съдебна практика и задължителната такава имплицирана в
Тълкувателно решение №3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, деецът не следва да носи
едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита. Настоящият случай
е именно такъв и при издаването на процесното НП, АНО е нарушил принципа
визиран в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК приложима в АНП по силата на чл.84
от ЗАНН- non bis in idem (не два пъти за едно и също нещо). Това води до
незаконосъобразност на издаденото НП и е абсолютно основание за неговата отмяна.
Освен визираното основание налице е и още едно такова, изразяващо се в това, че
видно от обстоятелствата изложени в описанието на нарушението, подкрепени и от
3
доказателствата по делото, че деянието е извършено не на км 114+000 на път ІІ-37 в
Община П., а в гр. П., където е бил подаден на водача стигнала за спиране и той не е
спрял автомобила, а е продължил своето движение до цитирания пътен участък, където
е бил спрян принудително. Казано с други думи нарушението не е извършено на
посоченото в НП и АУАН място, още повече че двете цитирани различни места в
описанието на нарушението водят и до неяснота къде точно е мястото на неговото
извършване което пък от своя страна води до нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
На последно място, дори и да се приеме хипотетично, че не са налице посочените
по-горе пороци, то има и друго основание за отмяна на НП, изразяващо се в нарушение
на материалния закон, а именно, че извършеното от К. не съставлява нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение за водачът на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От доказателствата по делото, а и в самото описание на нарушението в акта и
НП, се установи, че на жалбоподателя като водач на МПС е подаден звуков и
светлинен сигнал от два полицейски автомобила. Така посочените обстоятелства не
дават основание да се приеме, че на жалбоподателя е дадено надлежно нареждане за
спиране за извършване на проверка.
Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са
уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП и те са своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-
палка, чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и подаване на сигнал
само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от разпоредбата допуска
сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
Това означава цитираните сигнали да бъдат подадени от полицейския служител,
намиращ се в полицейския автомобил, докато последния се движи, а не да се подават
други (светлинни и звукови сигнали) чрез автомобила. Тоест подаването на светлинен
и звуков сигнал от осъществяващия преследване полицейски автомобил, не попада в
тази хипотеза. С оглед действащата към момента на извършване на деянието и към
настоящия момент правна уредба следва да се приеме, че подаването на светлинен и
звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален
режим на движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за
спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва с подаването на светлинния и звуков сигнал
точно определени последици- обозначаване на специалния режим на движение на
автомобила по арг. на чл.34 ал.1 и чл.91 ал.1 от ЗДвП, възникване на задължение за
4
останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със
специален режим на движение (чл.104 ал.1 от ЗДвП). Тези последици са различни от
последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране в смисъла на чл.103 от ЗДвП.
В този смисъл подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП. В подкрепа на този извод е и изричната разпоредба на чл.207 изр.
последно от ППЗДвП, според която сигнал за спиране от движещ се полицейски
автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“
Предвид изложеното по-горе неспирането от страна на водача на МПС при
подадения светлинен или звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил не
може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено
от орган за контрол и регулиране на движението. Поради това съдът счита, че освен
поради гореизложеното жалбоподателят не е извършил нарушение.
Поради всичко изложено до тук издаденото НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Така мотивиран и Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-000572 от 31.03.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с което на Х.П. К., ЕГН
**********, с адрес с. П., ул. „В.К.“ №8, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5