№ 405
гр. Сливен , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В. В. М.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от енцефалопатия, епилепсия и
умствена изостаналост и е поставено под пълно запрещение през 2000 г. като
поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и
специализирани грижи е в най-добър интерес на В. М. да бъде настанен в Дом
за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три
години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява
1
становище за основателност на молбата и моли В. да бъде настанен в ДПЛПР
- Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето В. В. М. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 13.07.2021 г.
В. М. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 08.01.1996
г., със заболявания с диагнози Енцефалопатия, ДЦП, Симптомна епилепсия,
Полиморфни иктуси, Умствена изостаналост и др., за което е определена
пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето В.
М. е на 41 години, неженен, няма деца. Родителите му са разведени, а майка
му страда от умствена изостаналост. По молба на майка му, която не може да
се грижи за него, от 1987 г. В. живее в институции. От 08.06.1998 г. е
настанен в ДПЛПР - Твърдица.
В. е поставен под пълно запрещение през 2000 г. Със заповед от
17.12.2014 г. за негов настойник е назначен Ж.С. - Директор на
специализираната институция.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище В. да продължи
да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като
с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в
специализирано заведение.
Към момента В. М. обича да слуша музика, да се разхожда, да
разглежда вестници, списания и книжки, включва се в занимателната терапия.
Може да извършва сам личната си хигиена, но след напомняне от персонала.
Не е критичен към външния си вид и не може сам да избира подходящи за
сезона дрехи и обувки. Същият има потребност от непосредствен контрол
2
върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се
осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в
дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на В. В. М. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози Енцефалопатия,
ДЦП, Симптомна епилепсия, Умствена изостаналост и др., за което е
определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
3
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по
отношение на В. М. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където В. ще бъде
под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В. В. М., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4