РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Г. Ж. Ж. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 20-1030-011959 от 06.11.2020 г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
104а от ЗДВП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил отнети 6 точки от
контролния талон.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта поради
некомпетентност на наказващия орган, нечетливост на акта, липса на описание на
нарушението. Моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя моли наказателното постановление да се отмени
поради недоказаност на фактите, тъй като в показанията на свидетелите имало
непреодолими противоречия, а в автомобила била вградена Bluetooth система за
разговори от мобилен телефон.
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което представителят на
Отдел ПП при ОД на МВР Пловдив взима отношение за законосъобразност на
издаденото постановление и развива контрааргументи на доводите изложени в
жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 07.10.2020 г. около 13:55 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ до № 58
жалбоподателят И.С.Л. управлявал собствения на Джи Ти Ай Билд ЕООД лек
автомобил марка„Фолксваген“ модел „Туарег “ с рег. № **, като същевременно и
използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, докато се движил.
Същият идвал от бул. България и направил ляв завой по ул. Васил Левски, на която
улица на светофара в посока Казино Риц били спрели с патрулния автомобил свид. С.
и свид. Т. –служители на отдел ПП При ОД на МВР Пловдив. Те забелязали
жалбоподателя, който при извършване на маневрата минал покрай патрулния
автомобил, потеглили с колата и направили обратен завой като догонили водача на ул.
Васил Левски до № 58, и спрели водача чрез подадения светлинен и звуков сигнал.
Превозното средство било фабрично оборудвано с Bluetooth система за водене на
телефонни разговори през мобилни устройства.
За установеното свид. С. съставил АУАН № 510470/07.10.2020 г. в присъствието
на нарушителя, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя,
който е посочил в самия акт несъгласието с отразените констатации.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП 20-1030-011959 от 06.11.2020 г. С последното на
жалбоподателя Ж. е била наложена на основание чл. 183, ал. 4 т.6 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Х. Й. С. и Г. Н. Т.. Съдът кредитира техните показания като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че показанията на свидетелите се разминавали и не следвало да се
кредиират. Напротив и двамата свидетели описват идентична ситуация, с подробности,
което е още един признак за наличието на ясен спомен у тях за възприетото. Съдът
намира, че разстоянието от 7-8 метра, продължителността на визуалния контакт с
говорещото по телефона лице и факта че двамата свидетели посочват, че нарушителят
е държал телефона с лявата си ръка за признаци за достоверност на показанията им и
отразеното в АУАН.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН № 510470/07.10.2020 г., справка за нарушител/водач,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. писмо от
ХААС -60 ЕООД и химизиран препис на АУАН с бланков № 510470 от 07.10.2020 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 2.8) и актосъставителя (т.1.3.) следва от така
представените заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
2
е имал възможност да направи своите възражения по отношение на химизирания
препис. Напротив същият е направил изявление, че не е съгласен с направените
констатации, което имплицитно съдържа изявлението, че ги е разбрал, но не се
съгласява с тях. В тази връзка съдът не приема възражението на жалбоподателя, че
нечетливостта на съставения АУАН е нарушение на правото на защита водещо до
отмяна на постановлението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
движение свързани с използване на мобилен телефон, освен по начин, който не
ангажира ръцете му.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 104а от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Наличието на Bluetooth система за водене на мобилни разговори не освобождава
водачите от задължението да не използват телефона за разговори. Наличието на такава
система по никакъв начин не обвързва водача да я използва.
Безспорно се установява, че Г. Ж. Ж. като водач на МПС на 07.10.2020 г. около
13:55 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ до № 58 е управлявал собствения на
Джи Ти Ай Билд ЕООД лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туарег“ с рег. №
**, като е използвал мобилен телефон без да ползва устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, или така нареченото устройство
„свободни ръце“ /хендсфрий/. Нарушението било възприето от полицейските
служители, като актосъставителя описал установеното в АУАН. Следователно не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от
страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП си, като по
време на движение е говорил по мобилния си телефон, т.е. използвал го е по неговото
предназначение, без да е осигурил свободата на ръцете си чрез специално средство или
системата вградена уавтомобила. Същата норма има за цел да бъдат предотвратени
ПТП и да се съхранят всички участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици за движението, докато не използва едната си ръка в
3
управлението на автомобила. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която предвижда при нарушение
на правилото по чл. 140а от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, видно и от справката за нарушител/водач
нарушаването на ЗДвП не е инцидентен случай за жалбоподателя. Размерът на
наложените глоби е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от
съда, затова и се приема за правилно определен. Правилно е приложена и Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т. 9, е предвидено че за
използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен
при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете му се отнемат 6 контролни точки, от първоначално предвидените 39.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Във връзка с изхода на спора, право на разноски възниква за въззиваемата
страна, но тъй като същата нито е отправила такова искане към съда, нито доказва
направени такива, разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-011959 от 06.11.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДВП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил отнети 6 точки от
контролния талон.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4