РЕШЕНИЕ
№ 4954
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110204542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Община – Пазарджик, с
ЕИК: .............. чрез Кмета Т. Д. П. със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул.,,България“ № 2, чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № НП – 2/ 31. 01.2023г. издадено на 31.01.2023г.
от министъра на културата, с което на жалбоподателя са наложени наказания
имуществена санкция в размер на 7 000 лева за административни нарушения
по чл.228б във вр. с чл.192, ал.1, т.2 б. ,,а“ и б.,,в" и ал.2 от Закона за
културното наследство.
В жалбата наказаното лице оспорва изцяло издаденото наказателното
постановление с твърдението, че същото е било съставено при наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е било накърнено
правото на защита на общината – жалбоподателя, налице е оспорено
твърдение на административно наказващия орган относно обстоятелството, че
процесната сграда ,,Младежки дом" попада в охранителната зона на
недвижима културна ценност ,,Турска хигиенна баня“ - Пазарджик. Също
така се съдържат оплаквания за несъответствие на датата на нарушението с
1
извършената проверка, че не е налице яснота относно двете изпълнителни
деяния, както и че същите са били наложено по повод неизпълнение на едно
РППАМ. Релевират се оплаквания за изтичането на давностния срок по чл.34,
ал.1 б.,,в“ от ЗАНН и явна несправедливост на наложените наказания.В
заключение иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Община Пазарджик, редовно
призована, се представлява от упълномощен защитник, който в писмено
становище поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган министър на културата, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. С писмено
становище развива своите съждения като отправя искане за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно Кадастрално – административната информационна система
сградата на Младежкия дом попада в Поземлен имот 55155.503.407, който е
публична общинска собственост, с функционално предназначение сграда за
култура и изкуство. Съгласно справка № 536067/03.05.2022г. чрез отдалечен
достъп по данни за имот, същият е самостоятелен обект в сграда с площ по
док.263.04 кв.м. за обществено хранене в гр.Пазарджик, ул. ,,Екзарх Йосиф“
№ 6, ет.1, собственост на ,,Заводски строежи – ПС“ ЕАД – Пазарджик.
В периода 29.04.2022г. – 05.05.2022г. от ГД ИОКН била извършена
проверка по документи и на място на сграда ,,Младежки дом“ – Пазарджик с
идентификатор 55155.503.407.5., намираща се в поземлен имот (ПИ)
55155.503.407 отразена в нарочно съставен констативен протокол, заведен с
2
вх.№ 24 – 00 – 82/10.05.2022г. в МК. При проверката на главен инспектор С.
И. в РИОКН в ЦРП – Пловдив към ГД ИОКН в Министерството на културата
било констатирано, че Община Пазарджик е извършвала ремонт и боядисване
на фасадата на сградата без съгласуван проект, което било задължително по
силата на чл.83, ал.1, т.2, б.,,г“ от ЗКН, тъй като попадала в охранителна зона
на декларирана НКЦ Турска хигиенна баня. При проверката след писмено
искане на инспектора, заведено с вх.№ 04 – 08 – 9/29.04.2022г. Община
Пазарджик, не представила изисканите документи като при проверка в
архива на НИНКН не било установено да е бил подаван проект за съгласуване
на извършените дейности по фасадата на ,,Младежки дом“ – Пазарджик.
С цел преустановяване на констатираните дейности по изпълнението на
външен текущ и авариен ремонт, главен инспектор С. И. издала Разпореждане
за прилагане на принудителна административна мярка (РППАМ) с вх.№ 04 –
08 - 12/10.05.2022г. на Община Пазарджик, заведена с вх.№ 24 – 00 – 82/
16.05.2022г. по описа на МК. Било издадено и второ разпореждане за
принудителна административна мярка (РППАМ) с вх. № 04 – 08 -
12/10.05.2022г. на Община Пазарджик с вх.№ 04 – 08. – 12 – 002/ 16. 05.
2022г., с която бил предоставен тридневен срок на адресата да представи
заверени копия от посочените документи, които да бъдат изпратени до
министерството на културата. Първата мярка от 10.05.2022г. била обжалвана
от Община – Пазарджик пред Административен съд – гр. Пазарджик, който с
Решение № 185/04.04.2023г., постановено по адм.д. № 524/2022г. по описа на
съда отхвърлил жалбата като неоснователна. С Определение №
865/23.05.2022г., постановено по същото административно дело, съдът
оставил без уважение искането на Община Пазарджик за спиране на
предварителното изпълнение на въпросното РППАМ.
Във връзка с констатираните изпълнителни деяния от страна на
проверяващите бил съставен АУАН №20/04.08.2022г., който бил подписан от
извършилите проверките С. И. и при съставянето му С. С. и Р. Р. Актът бил
отказан да бъде подписан, което било установено с подпис на друг свидетел.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните,
поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на
3
разпитаните в съдебно заседание свидетели и приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на извършилата проверката Стоилка Игнатова е,
че същата е посетила Младежки дом – Пазарджик, като признава, че първият
път е била сама, а впоследствие е била придружавана от полицейски
служители и свидетеля Слави Славов и че е възприела непосредственото
извършване на ремонтни дейности в обекта. Свидетелката, която е и
актосъставител, е отразила посещенията си в нарочни констативни
протоколи, в които е посочила установените деяния, които възприела като
административни нарушения. В своите показания свидетелката посочва, че
противоправното поведение на Община Пазарджик се изразява в
неизпълнение на издаденото от самата И. РППАМ. Същевременно от разпита
на С.С. и Р. Р. се установява, че двамата са били свидетели единствено по
съставянето на АУАН, но не са били при самата проверка. В своите показания
от 11.10.2023г. Славов изрично подчертава, че е ходил в обекта по повод на
други сигнали но не си спомня да е присъствал на самата проверка, очевидно
визирайки тази на 17.05.2022г. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се
подкрепят изцяло от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност съставените констативни протоколи и РППАМ от
Стоилка Игнатова, съдебните актове по обжалването на административната
мярка и документи за собственост на имотите.
При извършена служебна проверка на наказателното постановление
съдът намира, че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
На първо място, както правилно е изложено оплакването в жалбата на
Община Пазарджик, както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва яснота
относно датата на извършване и на двете нарушения.
Видно от тяхното съдържание е, че като дата на нарушенията е
посочено 16.05.2022г. Същевременно в констативния протокол, в който
обстоятелствата по неизпълнението на РППАМ са били отразени, фигурира
като дата 16.05. - 17.05.2022г., като на последната такава е посочено че е
присъствал и свидетеля С. С.. Съдът намира, че житейски и логически няма
как изпълнителното деяние да се счита за извършено преди неговото
4
документирано констатиране, предвид изричното посочване в НП, че АУАН е
бил съставен на основание чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. След като проверката
обективно е приключила на 17.05.2022г., като тогава е било отразено от
актосъставителката, че неизпълнението на мярката продължава, няма как са
се приеме че нарушенията са извършени на 16.05.2022г., а второто по
непредставяне на изисканите документи е било установено на 20.05.2022г.
Същевременно датата на изпълнителното деяние, установено посредством
РППАМ от 16.05.2022г. обуславя несъставомерността на изпълнителното
деяние от обективна страна. Нарушението няма как да бъде извършено на
същата дата и поради друга причина. В самото разпореждане съставителят е
определил срок от три дни, считано от датата на получаването му, в които
Община Пазарджик е следвало да предостави поисканите от нея документи. В
този смисъл същото следва да се счита за осъществено след изтичането на
този срок, а не към момента на издаване на административния акт. В
наказателното постановление е посочена като дата 20.05.2022г., но като
датата на установяване, а не на извършване на деянието, което обуславя
нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1 т. 3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От
друга страна вменените на жалбоподателя задължения се считат за
извършени чрез бездействие. За тяхната съставомерност и яснота
административно наказващият орган е следвало да посочи от кой момент е
възникнало задължението на санкционираното лице да извърши предписаните
му с двете разпореждания действия. Датата на приключване на проверката и
даденото РППАМ, не могат да се отъждествяват с момента на изискуемо
поведение (в сходен смисъл е и Решение № 6378/27.10.2023г. по а.д. №
5765/2023г. по описа на АССГ).
В своите показания самата свидетелка И. признава, че на 16.05.2022г.
действително е посетила обекта, заедно с двама полицейски служители, но
същите не фигурират нито като лица, удостоверили своето присъствие, нито
като свидетели по съставения АУАН.
В случая нарушенията са били установени въз основа на проверка на
място, а не по документи, като това обстоятелство е следвало да бъде изрично
установено. Констативният протокол е бил съставен и подписан единствено
от свидетелката С. И., без да са налице данни, че е бил сведен до знанието на
жалбоподателя, нито пък е бил подписан от посетилите заедно с нея обекта.
Като липсва свидетел, който да потвърди констатациите на актосъставителя
5
по установените от него административни нарушения, издаденото
наказателно постановление се явява и необосновано. Това е така, тъй като
установяването на неизпълнението на двете РППАМ е било единствено и
само от един свидетел, без друг, който да потвърди неговите констатации.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в обжалваното НП, не е била
посочена прецизно правната норма, която е била вменена за нарушена.
Административно наказващият орган е посочил, че и двете изпълнителни
деяния покриват състава на чл.192, ал.1, т.2 б. ,,а“ от ЗКН, като същевременно
е отразено, че при индивидуализацията на размера на наказанието е взето
предвид, че нарушенията за били извършени за първи път и тъй като случаят
не е маловажен размерът на имуществените санкции следва да бъде
определен над минималния, но под средния размер съгласно чл.200, ал.1 от
ЗКН. Двете норми са санкциониращи и предвиждат еднакви по вид, но
различни по тежест наказания, като неяснотата въз основа на която от тях се
отмерва наказанието по всяко едно от двете нарушения, съставлява
самостоятелно процесуално нарушение, обуславящо отмяната на
наказателното постановление. От тук следва и неяснотата относно правната
норма, която следва да се счита за нарушена. Поради тази причина следва да
се приеме, че правната норма, която жалбоподателят е бил нарушил,
обективно липсва както в акта за установяване на административното
нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление, което е в разрез
с нормите на чл.42, ал. т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Предвид изложените
съображения съдът не би могъл да прецени дали обжалваният акт съответства
на закона.
По отношение на наведените от жалбоподателя възражения, че за
същите изпълнителни деяния е бил издаден АУАН и НП съдът констатира, че
приложените такива са с последващи номера и по същите факти, но предвид
обстоятелството, че обжалваното наказателно постановление е първо по ред и
касае друго по своя характер нарушение, свързано с едно от двете, предмет на
разглеждане в настоящото такова, не би могло да бъде приета пълна
идентичност и от там, последваща преценка за отмяна и прекратяване поради
сходство във фактите между двата акта.
Не следва да бъде споделено и оплакването да изтекъл давностен срок
по чл.34, ал.1 б. ,,в“ от ЗАНН, тъй като нарушенията, за които Община
6
Пазарджик е била подведена под административна отговорност, обктивно са
били извършени не на 29.04.2022г., а след постановяването на двете РППАМ
от 10.05.2022г. и 16.05.2022г., а АУАН, въз основа на който е било издадено
обжалваното наказателно постановление, е бил издаден на 04.08.2022г. или в
рамките на тримесечния срок от установяване на нарушението.
Предвид наведеното оплакване, че РППАМ е било обект на съдебно
обжалване съдът намира, че предвид наличието на съдебно определение, с
което е било отказано спиране на изпълнението, за Община Пазарджик е
съществувало юридическото задължение да съобрази издадения спрямо нея
съдебен акт до момента до който не бъде решено противното. Правилно
административно наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен
предвид броя на изпълнителните деяния и характера на обществените
отношения, които засягат, свързани с културното наследство на страната.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото министерството на културата следва да бъде
осъдено да заплати на Община – Пазарджик сумата от 2 000 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № НП – 2/31.01.2023г.
издадено на 31.01.2023г. от министър на културата, с което на Община –
Пазарджик, с ЕИК: ............... чрез Кмета Т. Д. П. със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, бул.,,България“ № 2, са наложени наказания
имуществена санкция в размер на по 7 000 лева за административни
нарушения по чл.228б във вр. с чл.192, ал.1, т.2 б. ,,а“ и б.,,в" и ал.2 от Закона
за културното наследство.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА Министерството
на културата на Република България да заплати на Община – Пазарджик, с
ЕИК: ********* чрез Кмета Т. Д. П. със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул.,,България“ № 2 сумата от 2 000 (две хиляди) лева,
7
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен
защитник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8