Определение по дело №131/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 210
Дата: 5 февруари 2019 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100500131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV-210                         Година 2019, 05 февруари                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                     четвърти въззивен граждански състав

на пети февруари                                       година две хиляди и осемнадесета,

в закритото заседание, в състав:                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.ТАНЯ ЕВТИМОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 131 описа за 2019 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив с ЕИК *********, против решение № 2513 от 05.12.2018 г. по гр.д.2851/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.К.Б. ***, сумата от 536,26 лв, представляваща неоснователно заплатена от него стойност за недоставена и неползвана електроенергия в размер на 3700 kWh за периода 29.01.2017 г. до 29.04.2017 г. – общо 90 дни, представляваща корекция на сметка, начислена служебно по партида с клиентски номер **********, ИТ номер 2752395, по фактура № **********/12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 23.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 лв, представляваща направени по делото разноски.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че независимо, че е налице валидно правно основание за извършеното преизчисление, не са налице останалите предпоставки, определени в задължителната практика на ВКС. Твърди се, че съгласно чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, за дружеството е налице правно основание за корекция на сметките. На второ място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че действащите ОУ на дружеството не съдържат необходимата регламентация на реда за уведомяване на клиента. Сочи се, че чл.28, ал.2 от действащите ОУ на дружеството представлява именно такава регламентация на уведомяването на клиента за дължимите от него суми при извършване на корекция на сметката му. В конкретния случай се твърди, че ищецът като клиент е разполагал с всички документи, касаещи проверката, които са му били връчени предварително. На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил, че с ПИКЕЕ от 13.11.2013 г., одобрени от КЕВР, са посочени документите, които , касаещи проверките, както и изричният ред , по който те да се връчват на клиента. Сочи се, че в процесния случай не се твърди виновно неизпълнение от клиента на задълженията му по договора, а се касае за обективна отговорност /по ЗЕ и ПИКЕЕ/ на потребителя при неправилно отчитане от СТЕ на консумираната електроенергия. Твърди се, че в случая енергийното предприятие не твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да е необходимо да доказва това виновно неизпълнение. Не е необходимо да доказва и авторството на манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите, когато СТИ измерва неправилно ел.енергия, което по делото е установено с представените констативни протоколи № 362576/29.04.2017 г. на ЕВН ЕР и № 1019/03.10.2017 г. от метрологична експертиза на СТИ на БИМ. Твърди се още, че от доказателствата по делото е доказано извършването на нерегламентирана външна намеса върху СТИ, което е довело до по-малко отчетена ел.енелгия за периода, поради което исковата сума е заплатена от ищеца основателно. Претендира се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

 

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

 

Въззиваемият С.К.Б. представя писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва се твърдението на въззивника, за съществуването на законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката. На второ място се твърди, че проверката на СТИ не е извършена при спазване на реда и процедурата по чл.47 от ПИКЕЕ. Твърди се, че Общите условия на въззивното дружество не съдържат уреждане на начина на уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметката му, в какъвто смисъл за и изводите на първоинстанционния съд. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

 

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив с ЕИК *********, против решение № 2513 от 05.12.2018 г. по гр.д.2851/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.