Р
Е Ш Е
Н И Е №
404
гр.Видин, 15.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в
публично заседание на трети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гр.дело № 1149 по
описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 25, ал. 1 и т. 2 от ЗЗакр.Д във вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗак.Д.
Делото е
образувано по молба на Директор на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Видин, с
която се иска по отношение на детето А.Г.Р. с ЕГН ********** да бъде постановена
мярка за закрила – настаняване на детето в семейството на Е.М.Л. с ЕГН ********** с местоживеене:***.
Излагат се доводи, че детето А. е родена от
съвместното съжителство на Г.Р.К. и Стефан Иванов Л.. Двамата нямат сключен
граждански брак, но имат родени още три деца, като нито едно дете не е
припознато от биологичния баща. На 21.02.2019г. в ОЗД – Пазарджик е постъпил
сигнал за деца, оставени без родителска грижа. Установено е, че преди около
година семейството се е преместило в гр. Пазарджик. Майката на детето е
напуснала семейството и е оставила четирите деца на грижите на биологичния
баща, който е психически нестабилен и агресивен. На 25.02.2019г. Е.Л. – чичо по
бащина линия, е посетил ОЗД – Пазарджик и е разказал, че биологичния баща на
децата е бил агресивен, след което е бил задържан и настанен в ДПБ – Пазарджик.
В сутрешните часове на същия ден детето А. се е нагълтало с неопределен
вид и количество медикаменти, поради
което е било хоспитализирано в МБАЛ – Пазарджик. На 06.03.2019г. Е.Л. *** и е заявил желание да
полага грижи за детето А. в семейна среда.
Със Заповед № ЗД/Д-РА-027/21.03.2019г. на директора на ДСП- Пазарджик
детето А. е настанено временно по административен ред в семейството на Е.М.Л..
Заинтересованата
страна Е.М.Л. - се е явил в с.з. и е заявил желание да полага грижи за детето.
Заинтересованата страна Г.Р.К. –
майка на детето, уведомена по реда на чл. 47 от ГПК, не се е явила в с.з.
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Детето А.Г.Р. с ЕГН **********
е родена на ***г., видно от представения препис на удостоверение за раждане от
Община Пазарджик, като негова майка е Г.Р.К., а бащата е неизвестен.
От представения социален доклад
се установява, че момичето има още двама братя и една сестра. Майката е
изоставила децата си, като ги е оставила на грижите на лицето Стефан Л..
Последният е психически нестабилен, често става агресивен. Неговият брат Е.М.Л.
е заявил желание да полага грижи за децата. От социалното проучване е
установено, че същият работи и реализира доходи. Има възможност да полага грижи
за детето в семейна среда, подпомаган от съжителката си и сестра си
Христина.
Със Заповед № ЗД/Д-РА-027/21.03.2019г.
на директора на ДСП- Пазарджик детето А. е настанено временно по
административен ред в семейството на Е.М.Л..
Изслушано в с.з., детето А. заявява,
че желае да бъде отглеждана от Е.М.Л., който се грижи и за братята и сестра й.
Социалният работник в с.з.
установява, че от м.април 2019г. детето А. се отглежда от Е.М. ***, който
полага грижи за още четири деца, от които едно негово, а другите братя и сестра
на А.. Социалният работник посочва, че за децата се полагат добри грижи, същите
ходят на училище.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде настанено
извън семейство си, ако същото е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
При преценка каква мярка за закрила да се предприеме
по отношение на дете в риск, съдът преди всичко трябва да следва висшия интерес на детето и неговите потребности. Тези принципи са залегнали както в Закона за закрила на детето, така и в Конвенция за правата на
детето, приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение
на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
Основният приоритет на всяко дете е да
живее в семейна среда, а когато това не е възможно при близки и роднини или в
приемно семейство.
В случая, съдът намира, че в интерес на детето е да се
отглежда в семейството на Е.М.Л. ***, където ще бъде обгрижвано и това ще е в най-добрият интерес за детето.
Съдът намира, че подходящият срок за настаняване на детето в семейството на Любомир Младенов
и Илияна Маринова е до навършване на пълнолетие на детето или до завършване
на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст на детето.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА непълнолетното дете А.Г.Р. с ЕГН ********** в семейството на Е.М.Л. с ЕГН ********** с местоживеене:*** до навършване на пълнолетие
на детето или до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна
възраст на детето.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВОС в седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: