Р Е Ш Е Н И Е
№ 803/19.12.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 581 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и е образувано по жалбата
на „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 75, ет. 2, ап. 5, представлявано
от Н. В. Щ. против АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4 – 1/24.03.2023 г.,
издаден от А. И. И., на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово,
потвърден с Решение № 1/18.05.2023 г. на ръководителя на „Звено местни приходи“
при Община Белово.
В жалбата се твърди, че издаденият акт
за установяване на задължения по декларация е неправилен и незаконосъобразен.
Посочено е, че решението, с което е потвърден е издадено от некомпетентен
орган, поради което моли да бъде обявено за нищожно. Моли се да бъде отменен
оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. По делото е представено писмено становище вх. №
9937/27.11.2023 г., в което процесуалният представител адв. Х., по изложени
съображения моли съда да обяви за нищожен оспорения административен акт,
алтернативно счита същия за незаконосъобразен. Моли се да бъде отменена ТБО,
начислена на дружеството незаконосъобразно. Претендира направените по делото
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът – Ръководител на звено
„Местни приходи“ при Община Белово се представлява от адв. Х. и адв. С.. Същите
считат жалбата да недопустима, поради което молят да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено. Алтернативно, заявяват
становище за неоснователност на жалбата, като молят да бъде отхвърлена.
Претендират направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност
на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С АУЗД № 4 – 1/24.03.2023 г., издаден
от Антоанета И. Ичева, на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово,
на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, по отношение на „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД са установени следните задължения: 1.
Данък недвижими имоти (ДНИ) и лихви за просрочие към 24.03.2023 г. – 2862.96
лева; за такса битови отпадъци (ТБО) и лихви – 4294.45 лева, за периода 2022 г.
за недвижим имот партиден номер М78_110617, находящ се на територията на община
Белово, село Сестримо, местност Белмекен – извън регулацията и 2. Данък
недвижими имоти и лихви за просрочие към 24.03.2023 г. – 954.32 лева; за такса
битови отпадъци и лихви – 1431.48 лева, за периода 2022 г. за недвижим имот
партиден номер М79_110617, находящ се на територията на община Белово, село Сестримо,
местност Белмекен – извън регулацията.
Посоченият АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4 – 1/24.03.2023 г., издаден от А. И. И., на длъжност старши специалист
в МДТ при Община Белово, е обжалван в частта му досежно задължение за ТБО, като с Решение № 1/18.05.2023 г. на ръководителя на „Звено местни
приходи“ при Община Белово, същият е потвърден изцяло. Тоест предмет на
разглеждане пред настоящата инстанция е оспореният размер на ТБО в размер на
5725.93 лева, ведно с начислената лихва.
Установи се по делото, че „Спортс Енд
Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД е собственик на декларираните от него имоти с
партиден № М78_110617 и № М79_110617,
следователно същото е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ
и съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ заплаща таксата по чл. 62, т.
3 от ЗМДТ.
За горните недвижими имоти
жалбоподателят е подал и декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, за облагане с
данък върху недвижимите имоти № 79/17.06.2011 г. (лист 71-72) и № 78/17.06.2011
г. (лист 77-78).
Не е спорно по делото, че местност Белмекен не е
включена в Заповед № 458/14.10.2016 г. за определяне на границите на районите,
в които ще се извършва събирането и извозването на битови отпадъци, издадена от
кмета на общината, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, т.е. в
местност Белмекен, респективно за процесните имоти не се извършват услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза,
която като неоспорена от страните, съдът кредитира като компетентно изготвена и
съответстваща на представените по делото доказателства. В отговор на
поставените въпроси, вещото лице е посочило, че в Община Белово за 2022 г. е
прилаган механизмът за определяне на ТБО, приет с Решение № 30/29.12.2011 г.,
прието на заседание на Общински съвет – Белово, проведено на 29.12.2011 г., с
Протокол № 6 от 29.12.2011 г.. С решението са одобрени размерите на годишните
такси за битови отпадъци за 2012 г., като в раздел ІV „За имоти извън
регулация, на които не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване“ е определена
годишната ТБО в размер на 4.5 на хиляда върху балансовата стойност на
декларираните недвижими имоти“. Вещото лице е посочило, че този размер е
заложен в ползвания програмен продукт МАТЕУС за обработка на местни данъци и
такси. Програмният продукт е разработен от „Информационно обслужване“ АД по
поръчка на Министерство на финансите и се предоставя безплатно на местните
власти. Именно чрез него и на база декларираните с два броя декларации
недвижими имоти с вх. № 79 от 17.06.2011 г. и с вх. № 78 от 17.06.2011 г.,
собственост на дружеството жалбоподател, от общинската администрация са
изчислени размерите на ТБО за 2022 г.
С експертизата е установено, че с декларация по чл.
17 от ЗМДТ вх. № 78/17.06.2011 г. е деклариран имот с отчетна стойност в размер
на 900 000 лева, а с декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 79/17.06.2011 г. е
деклариран имот с отчетна стойност в размер на 300 000 лева. Изчисленият размер
на ТБО за 2022 г. е съответно в размер на 4050 лева – 4,5 на хиляда (промила)
от 900 000 лева и 1350 лева – 4,5 на хиляда (промила) от 300 000
лева.
Експертизата е
категорична, че няма прието решение на общинския съвет за определяне на
размерите на ТБО за 2022 г. и няма изготвена и приета план-сметка за определяне
на ТБО, съгласно чл. 66 от ЗМДТ за 2022 г. Размерите на ТБО за 2022 г. за
декларираните от дружеството-жалбоподател имоти са изчислени съгласно
определените в Решение № 30/29.12.2011 г. на Общински съвет Белово в размер на
ТБО – 4,5 на хиляда, за имоти извън регулация, за които не се извършва
сметосъбиране и сметоизвозване.
По делото е
представена Заповед № 257/11.07.2016 г. на Кмета на Община Белово (лист 54),
видно от която служителката А. И. на длъжност старши специалист „МДТ“, Дирекция
„ОА“, отдел „МДТ“ е определена да упражнява правомощията на орган по приходите
и да сътавя актове за установяване на вземанията на общината по ЗМДТ.
Представена е и
Заповед № 518/30.12.2022 г. на Кмета на Община Белово (лист 55), с която е
наредено Н. К. Т. на длъжност директор на дирекция „ФСД и АО“ да упражнява
правомощията на Ръководител на „Звено за местни приходи“ в Община Белово и
съответно Териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във
връзка с чл. 11 от Закона за Националната агенция за приходите, считано от
01.01.2023 г.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което същата е допустима.
Неоснователни са
направените възражения от ответната страна за недопустимост на обжалването.
Действително в първоначално подадената жалба жалбоподателят е посочил, че
обжалваният АУЗД е потвърден с Решение № 1 от 18.02.2023 г., каквото решение не
съществува в правния мир. Жалбата обаче е конкретизирана с молба с вх. №
5919/10.07.2023 г. (лист 20-22), с която е уточнено, че въпросното Решение № 1
е от дата 18.05.2023 г., която дата погрешно е посочена. С оглед на това съдът
намира възражението за неоснователно.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Жалбата е допустима като подадена срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.
Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4 – 1/24.03.2023 г.,
издаден от А. И. И., на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово, в
частта досежно задълженията за ТБО, потвърден с Решение № 1/18.05.2023 г. на
ръководителя на „Звено местни приходи“ при Община Белово.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът установи, че последният е издаден от
надлежен орган по приходите, съгласно Заповед № 257/11.07.2016 г. на Кмета на
Община Белово, и в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4
от ЗМДТ.
Задълженията за данък върху недвижимите
имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания, което е
изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166,
ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а според чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, като служителите се определят със заповед
на кмета на общината. Актът за установяване на затъжения по декларация е
издаден и в предвидената от закона писмена форма, установява задължения в
хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – неплащане на
задълженията в срок и липса на проведено производство по чл. 108 от ДОПК,
поради което е валиден акт.
Видно от констатациите в оспорения акт,
органът по приходите е посочил за всеки имот поотделно номер и дата на
подадената декларация по ЗМДТ, номер на откритата за имота партида,
административен адрес на имота, документа за собственост, вида и
предназначението на имотите. В разпоредителната част на акта за всяка отделна
партида е посочен видът и размерът на установеното задължение, ведно с лихвите
за просрочие, към датата на издаване на акта. Действително, в акта не са
посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са
начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за
отмяна на акта, тъй като ставките и сроковете за заплащане на задълженията са
нормативно установени и това е достатъчно, за да се извърши проверка за
законосъобразността на установения размер – чл. 22 и чл. 28 от ЗМДТ.
По отношение на съответствието на
оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови
отпадъци се заплаща за извършвани от общината за услугите по събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране; третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; чистота на териториите за
обществено ползване.
Според чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от същия
закон, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала
събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за
битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване, като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година.
Аналогично, в чл. 62, ал. 1 ЗМДТ и чл.
63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., е предвидено ТБО да се
заплаща за извършваните от общината услуги по: 1 събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2 третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3 поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. Такса битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по
чл. 62 на територията на общината. Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на
територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
В чл. 64 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е
предвидено таксата да се заплаща от лицата по чл. 11 – собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти и да се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на Общинския съвет.
Безспорно в настоящия случай се
установява, че дружеството жалбоподател е собственик на декларираните от него
имоти с партиден № М78_110617 и №
М79_110617, следователно същото е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ и съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ заплаща таксата
по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Не е спорен и въпросът, че имотите на дружеството се
намират извън регулация, респективно за тях не се извършват услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване. За тях обаче е приложен механизмът за
определяне на ТБО, приет с Решение № 30/29.12.2011 г., прието на заседание на
Общински съвет – Белово, проведено на 29.12.2011 г., в чиито раздел ІV е
предвидено, че „За имоти извън регулация, на които не се извършва сметосъбиране
и сметоизвозване“ е определена годишната ТБО в размер на 4.5 на хиляда върху
балансовата стойност на декларираните недвижими имоти“.
Видно е от представеното по делото Решение
№ 30/29.12.2011 г., прието на заседание на Общински съвет – Белово, проведено
на 29.12.2011 г., както и от заключението на вещото лице, че последно
одобрените годишни такси за битови отпадъци в Община Белово са за 2012 г., след
която дата не е приемана нова план-сметка, с която да са определени размерите
на годишните такси за битови отпадъци. Спорен е въпросът в настоящия случай
следва ли да се приложи Решение
№ 30/29.12.2011 г., прието на заседание на Общински съвет – Белово за
определяне на ТБО за 2022 г., както е сторил административният орган.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Белово (Наредбата), във връзка с чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Алинея 2
на посочената разпоредба предвижда, че когато до края на предходната година
общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31.12. на
предходната година. Текстът на Наредбата е в унисон с разпоредбата на чл. 68,
ал. 2 от ЗМДТ, според която, когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският
съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя,
като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се
коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се
разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8.
Предвид цитираните разпоредби съдът
намира, че тъй като за 2022 г. няма влязло в сила решение на общинския съвет за
определяне годишния размер на ТБО, то относим, по силата на чл. 15, ал. 1 от
Наредбата и чл. 68, ал. 2 от ЗМДТ, към процесния период 2022 г., е размерът на
таксата по видове услуги, определен с последното взето Решение № 30/29.12.2011
г. на Общински съвет Белово, с което е одобрена план-сметка за 2012 г. В същото
в т. ІV е посочено, че „За имоти извън регулация, на които не се извършва
сметосъбиране и сметоизвозване“ е определена годишната ТБО в размер на 4.5 на
хиляда върху балансовата стойност на декларираните недвижими имоти.“. Според
заключението на вещото лице, задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци,
за периода 2022 г., са правилно определени от административния орган на база
декларираните данни от дружеството жалбоподател, съответно в размер на 4050
лева – 4,5 на хиляда (промила) от 900 000 лева и 1350 лева – 4,5 на хиляда
(промила) от 300 000 лева.
С оглед на гореизложеното и доколкото не
са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите за недвижимите имоти ТБО,
то съдът намира, че жалбата против АУЗД № 4 – 1/24.03.2023 г., потвърден в
обжалваната му част с Решение № 1/18.05.2023 г. на ръководителя на „Звено
местни приходи“ при Община Белово, следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на спора и претенциите на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 970 лева, от
които 100 лева - вещо лице и 870 лева - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Спортс Енд
Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 75, ет. 2, ап. 5, представлявано от Н. В.
Щ. против АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4 – 1/24.03.2023 г., издаден от А. И.
Ичева, на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово, потвърден в
обжалваната му част с Решение № 1/18.05.2023 г. на ръководителя на „Звено
местни приходи“ при Община Белово.
ОСЪЖДА „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс
Белмекен“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 75, ет. 2, ап. 5, представлявано от Н. В. Щ., да заплати на Община
Белово направените по делото разноски в размер на 970 (деветстотин и
седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: