№ 2548
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. М.а
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501281 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ХР. ИЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
********** със съдебен адрес: гр.Варна, *****, чрез адв.З.Й., против Решение
№1694/16.11.2021г. по гр.д.№8145/2021г. на PC Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателката, против ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.
Проданов и К.Д.К., със съдебен адрес: гр.София, ***** чрез адв.М.Г., иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на
въззивницата разликата над 6000лв. до претендираните 20000лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпило
на 13.07.2018г. ПТП по вина на водача на л.а.”Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.*****, чиято
отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото
обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на търпените
болки и страдания от ищцата, като същото не представлява еквивалент на интензитета и
значимостта на претърпяната телесни увреди, респективно нарушава принципа на
справедливостта и морала. Изложени са подробни съображения за търпените от ищцата
болки и страдания, включително и последвалото усложнение на здравословното й
състояние, в резултат от травмите получени при инцидента, както и за отражението на
същите върху бита й, в това число и върху нейната самостоятелност. С оглед горното, се моли
за отмяна на атакуваната част от решението и присъждане на обезщетение в пълният
претендиран размер от 20000лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
1
03.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, дължимо при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. В подкрепа на горното
са развити подробни съображения за вида, интензитета и продължителността на търпените
вреди, съпоставени с възрастта и здравословното състояние на пострадалата, респективно за
отражението, което е дал инцидента върху личността на ищцата. Посочена е относима
съдебна практика. Поддържа се, че при определяне на дължимото обезщетение, следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономически условия към момента на увреждането-13.07.2018г., както и че
обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване, а да репарира
действително претърпените от болки и страдания. Моли за потвърждаване на атакуваният
съдебен акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
От въззивницата е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №4572/26.04.2022г, с което е оставена без уважение
молбата на пълномощникът й, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението, в частта за разноските, като е отказано присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от
1681.87лв.
Сочи се в жалбата, че с решението си, първоинстанционния съд не се произнесъл по
цялото искане на ищцата, като е присъдил мораторна лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска-08.06.2021г., а не както е заявено в ИМ от датата на уведомяване на
застрахователя-03.09.2018г. След като е бил сезиран с искане за допълване на решението,
съдът ненужно и незаконосъобразно е дал указания за посочване на конкретен размер на
претендираната мораторна лихва за периода преди завеждане на иска. Въпреки
незаконосъобразността на указанията, същите били изпълнени с молба от 10.03.2022г. като е
посочена мораторната лихва върху главницата от 6000лв. за периода от 03.09.2018г. до
07.06.2021г. в размер на 1681.87лв. С въпросната молба е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА относно претенцията за мораторна
лихва. Сочи се, че с Допълнителното решение №808/25.03.2022г., съдът е пропуснал да се
произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, след което по реда на
л.248 от ГПК, е оставил без уважение искането за присъждането му. Мотивите за отхвърляне
на молбата за присъждане на хонорар са, че обстоятелствата по иска за мораторна лихва, са
взети под внимание от съда при определянето на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА в основното решение по делото. Оспорват се посочените мотиви, като се
сочи, че с основното решение по делото, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 639лв. при уважени два главни иска в размер съответно на 6000лв. и на 26.88лв.
Поддържа се, че изчислено по формулата на чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба №1, общото
възнаграждение би трябвало да е равно на 630лв. /580лв.+5 % за горницата над 5000лв./
+300лв., или общо 930лв. Ето защо се налага извод, че присъждайки адвокатско
2
възнаграждение в общ размер на 639лв., съдът не само, че не е взел под внимание
дължимото възнаграждение по акцесорния иск, предмет на настоящата частна жалба, но
дори е присъдил по-малко от минималното възнаграждение. Моли се за отмяна на
атакуваното определение, вместо което да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 347.73лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от 1681.87лв.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , тъй като
възнаграждението следва да се определя само върху главния иск, а не и върху акцесорният
иск за лихва. Сочи се, че правилно е прието от съда, че адвокатско възнаграждение е
обсъдено и определено, още с основното решение. Поддържат се и доводите за
неоснователност на жалбата, които са изложени в молба от 22.04.2022г. Моля се за
присъждане на разноски във връзка с частна жалба в размер на 300лв.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на ХР. ИЛ. Д.,
против Решение №1694/16.11.2021г. по гр.д.№8145/2021г. на PC Варна, в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против ЗД ”Бул
Инс” АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на въззиваемия да заплати на въззивницата разликата над 6000лв.
до претендираните 20000лв., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпило на 13.07.2018г.
ПТП по вина на водача на л.а.”Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.*****, чиято
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от уведомяването на застрахователя за инцидента-
03.09.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на ХР. ИЛ. Д.,
против Определение №4572/26.04.2022г. по гр.д.№8145/2021г. на PC Варна, с
което е оставено без уважение молбата й с правно основание чл.248, ал.1 от
3
ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, като е отказано
присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗА относно акцесорният иск за сумата от 1681.87лв.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1281/2022г. на ОС Варна в
открито съдебно заседание на 05.10.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4