Р Е Ш Е Н И Е
№ /08.02.2021г. гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН
СЪД-ТЪРГОВИЩЕ първи
състав
На единадесети януари 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от председателя на
състава в.гр.д.№295 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”- Париж, Франция, действащ чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-клон
България, КЧТ, ЕИК:*********, с адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 14, против решение №260017 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. №292/2019г.
на Районен съд- Омуртаг, с което са отхвърлени изцяло обективно
кумулативно съединените искове срещу С.В.М.. С доводи за нарушения на
материалния закон и за необоснованост, въззивникът моли да бъде отменено изцяло
решението на първоинстан-ционния съд и да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени изцяло исковите претенции
по чл.422 от ГПК срещу С. В. М..
Направено е доказателствено
искане на основание чл.628 ГПК във връзка с чл.267, б.„б“ от Договора за
функционирането на Европейския съюз да бъде отправено запитване до Съда на
Европейския съюз относно тълкуването на член 10, параграф 2 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., като счита, че същото е от значение за
правилното решаване на делото.
В
срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата- ответница,
действаща чрез назначения особен представител-адв. Р.М. от ТАК. Счита първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради
което моли съда да остави въззивната жалба без уважение, тъй като същата е
неоснователна, и да потвърди Решение № 260017 от 28.09.2020г. на Районен съд-
Омуртаг, постановено по гр.д. № 292/2019г., като правилно и законосъобразно.
Касателно направеното с въззивната жалба доказателствено
искане, въззивният съд счита за неоснователно и се е произнесъл с Определение.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9
от ЗПК за установяване съществуването на вземания за
сумата 2 484.11 /две хиляди четиристотин осемдесет и четири и 0.11/лв.,
представляваща главница, претендирана по договор за потребителски кредит № CREX-**********.12.2017г.; за сумата 422.29 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.01.2018г. до 20.12. 2018г., сумата от 225.16лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от 20.02.2018г. до 11.01.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №111/31.01.2019г. по ч.гр.д. №37/2019г. по
описа на РС- Омуртаг, като исковете са обосновани
с неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата.
Особеният представител на ответницата- адв. Р.М. оспорва исковете с
възражения за недействителност на договора за кредит, поради противоречието на
клаузите му с добрите нрави и принципа за добросъ-вестност при договарянето.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Видно от приложените писмени доказателства, между страните е
сключен договор за потребителски кредит № CREX-**********.12.2017г. за сумата 2 484.11 лв, подлежаща на
възстановяване на 12
месечни вноски /всяка по 242.20 лева/, съставляващи главницата по заема, ведно
с оскъпяването й съгласно ГПР/31.59%/ и договорения ГЛП от 27.76%. Ответницата
преустановила плащането на вноските още на първата падежна дата- 20.01.2018г. и
не била платила каквито и да е вноски.
За
да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че същите са
постановени в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗКП в частта за размера на шрифта, на
който трябва да е отпечатан текста на договора. Настоящата инстанция не споделя
този извод по следните съобажения:
Съгласно регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не
могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по
договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област (вж.
по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volks bank România, C‑602/10,
EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването относно шрифт 12 по чл.10,
ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, нито е необходимо
договорът за кредит да съдържа извлечение под формата на погасителен план,
съгласно съдебната практика по приложение на Директивата. Нещо повече- кредитодателят
е длъжен да предостави при поискване извлечение под формата на погасителен
план, а и в конкретния случай се касае за равни месечни вноски на определена
дата и за фиксиран лихвен процент. С оглед на тези обстоятелства, следва да се
приеме, че в тази насока правата на заемателя не са ограничени и договорът не е
недействителен, поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Налице е обаче, нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посочването
на абсолютната стойност на ГПР не е достатъчно, а е необходимо да се отразят
допусканията, използвани при изчислението му по определения в приложение №1
начин, в която насока са и изискванията на чл.19, ал.1-2 от ЗПК, което в случая
не е сторено. Неспазването им препятства проверката дали ГПР не надхвърля
петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и
дали посочената клауза относно ГПР не е нищожна- чл.19, ал.5 от ЗПК, поради
което е съществено и води до недействителност на договора- чл.22 от ЗПК и на
основание чл.23 от ЗПК, ответницата е освободена от задължения за лихва и други
разходи по кредита. Задължена е да върне само получената главница от 2 484.11
/две хиляди четиристотин осемдесет и четири и 0.11/ лв.
Ето защо следва да се отмени решението, в частта му, в която е бил
отхвърлен като неоснователен предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.9 ЗПК за сумата от 2
484.11(две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и единадесет стотинки)
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с №
CREX-15551867/05.12.2017г., ведно със законната лихва от 28.01.2019г.- датата
на подаване на заявлението в Районен съд- Омуртаг, до окончателното изплащане
на задължението, като се постанови, че ответницата дължи сумата от 2 484.11(две хиляди четиристотин
осемдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева, по Заповед №111 от
31.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ЧГД №37/2019г.на ОмРС, представляваща главница по договор за потребителски
кредит с № CREX-15551867/05.12.2017г., ведно със законната лихва от
28.01.2019г.- датата на подаване на заявлението в Районен съд- Омуртаг.
В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските: въззивникът е направил разноски пред Окръжен съд- Търговище
в размер на 899.68 /осемстотин деветдесет и девет и 0.68/лв. Пред първата
инстанция и заповедното производство е направил разноски в размер на
1 049.36 /хиляда четиридесет и девет и 0.36/лв. или общо в размер
1 949.04 /хиляда деветстотин четиридесет и девет и 0.04/лв. Следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 1 546.07 лв., съобразно уважената
част от исковете на основание на чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260017 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. №292/2019г. на
Районен съд- Омуртаг в частта му, в която е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 14, със законен представител Димитър Димитров,
действащ чрез юрисконсулт Николета Матева, против С.В.М. с ЕГН: **********,***,
установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.9 ЗПК за сумата от 2 484.11(две
хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит с №
CREX-15551867/05.12.2017г., ведно със законната лихва от 28.01.2019г.- датата
на подаване на заявлението в Районен съд- Омуртаг, до окончателното изплащане
на задължението на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ С.В.М. с ЕГН:
**********,*** ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес
на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 14, със законен представител
Димитър Димитров, действащ чрез юрисконсулт Николета Матева сумата от 2 484.11(две хиляди четиристотин
осемдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева, по Заповед №111 от
31.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ЧГД №37/2019г.на ОмРС, представляваща главница по договор за потребителски
кредит с № CREX-15551867/05.12.2017г., ведно със законната лихва от
28.01.2019г.- датата на подаване на заявлението в Районен съд- Омуртаг.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260017 от 28.09.2020г., постановено по гр.д.№292/2019г. на Районен
съд- Омуртаг, в останалите му части.
ОСЪЖДА С.В.М.
с ЕГН: **********,*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България КЧТ с ЕИК
*********, с адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 14, със законен
представител Димитър Димитров, действащ чрез юрисконсулт Николета Матева сумата
в размер на 1 546.07 /хиляди петстотин четиридесет и шест и 07/лв.,
сторени в заповедното и исковото производство и пред двете инстанции разноски,
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.