Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.12.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесети ноември
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4700 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. с
ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Производството е образувано по
искова молба на Д. Р.Е., роден на ***г. в гр. Казабланка, Мароко, с адрес: ул. „********,
Нютън, МА 02459, САЩ, паспорт №********, издаден от САЩ чрез процесуалния си
представител адв. М. А., с която са предявени обективно съединени искове за
осъждане на ответното „Г.В.2.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Витоша, ул. „********, да заплати на ищеца сумата от 75 000
евро - падежирала главница, по договор за заем сключен на 25.08.2008г., сумата
1895,83 евро – договорна лихва по чл.4 от договора за периода от 25.08.2008г.
до 01.01.2009г., лихва за забава в размер на 1523 евро за периода от
31.12.2016г. до 13.03.2017г., както и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на задължението. Претендират се още
сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че
между страните е сключен договор за заем от дата 25.08.2008г., по силата на
който ищецът предоставил процесната парична сума на ответното дружество в
размер на 75 000 евро на посочена от него банкова сметка ***, съгласно
условията и сроковете, посочени в договора, при договорена годишна лихва върху
главницата в размер на 7% . С анекс от 05.01.2009г. страните се съгласили да
удължат срока по чл.5 от договора за заем до 31.12.2016г., като приели считано
от 01.01.2009г. да отпадне и дължимостта за напред на договорната лихва. Сочи
се, че падежът на задължението е настъпил, но към настоящия момент връщане на
заемната сума не е последвало, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът
претендира и законната лихва.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор. Ответната страна признава
иска за допустим, но неоснователен. Сочи се, че на 13.11.2007г. е регистрирано
търговско дружество „Г.В.2.” АД с цел инвестиции в земеделски земи, промяна на
тяхното предназначение и изграждането на жилищни и вилни сгради, за което
ищецът и останалите инвеститори са запознати, като с решение на СД са закупени
голям брой земеделски земи, подробно описани в Протокол от 06.03.2006г. Твърди
се, че в ответнто АД ищецът е придобил 2188бр. поименни акции въз основа на
Договор за покупко-продажба на акции от дата 18.06.2008г. Твръди се, че след
решение на съвета на дирикторите за набиране на допълнителни финансови средства
за покриване на разходи направени във връзка с придобитите имоти, всеки
акционер следвало да извърши допълнителни плащания съобразно процента
притежавани акции, като на ищеца се припадало да плати сумата от 75 000 евро,
която сума била оформена под формата на договор за заем, който обаче по своята
същност се явявал допълнително набирани от акционерите в „Г.В.2.” АД средства
за закупуване и разходи по закупени вече земеделски земи. Твърди се също, че с
оглед нуждите на АД от акционерите са събирани още допълнителни средства през
2015г., отново оформени като договор за заем, за което ищецът платил
допълнително още 6022,26 евро, видно от договора за заем от 01.10.2015г. Сочи
се, че подобни договори за заем са сключени с всеки акционер, осчетоводени са и
са регистрирани в БНБ. Твърди се, че с така набраните средства ответното
дружество в периода м.03.2008г. до м.09.2008г. е закупило 26 имота или около 84 000 кв.м. земя, като с паричните
средства на акционерите се е променял статута на земите. Твърди се, че всички
преведени от ищеца суми са преведени в качеството му на акционер в изпълнение
на решение на СД.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си адв.А., поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез адв. Х.
оспорва предявения иск.
Съдът,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения и приет Договор
за заем от 25.08.2008г., ищецът Д.Е., като заемодател се задължил да предостави на
ответното дружество „Г.В.2.” АД, ЕИК ********, като заемополучател заемна сума в размер на 75 000 евро. В чл.1 от процесния договор
страните уговорили сумата да бъде преведена по посочена в договора банкова
сметка ***, а в чл.4 страните уговорили лихва в размер на 7% годишно върху неизплатената част от главницата. По процесния
договор заемополучателят се задължил да върне на заемодателя получената в заем
сума в срок то 18 месеца, заедно с дължимата лихва за периода – чл. 5 от
договора. /л.11-12
от делото/
С Анекс към договор за заем от 25.08.2008г. страните постигнали
съгласие да удължат срока по чл.5 от договора до 31.12.2016г., като в чл.2 от
анекса страните се съгласили считано от 01.01.2009г. заемът да бъде безлихвен. /л.13 от делото/
По делото е прието като писмено доказателство писмо
изх. № 106100-18 от 12.03.2018г. на ОББ,
съгласно което на 25.08.2008г. по сметка № *******, с титуляр „Г.В.2.“ АД, ЕИК ********
е постъпила сума в размер на 74 950 евро с наредител D. R Е..
/л.
66 от делото/
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. А.Б.,
се установява, че ответното дружество „Г.В.2.” АД е получило
заемната сума от 75 000 евро от ищеца Д. Р.Е. през 2008г. Вещото лице заявява, че на 25.08.2008г. по банкова сметка ***, референция
FT/08238/********* при „ОББ” АД с титуляр „Г.В.2.” АД е постъпила сумата 75
000.00 евро. Експертът е посочил още, че дължимата законна лихва върху главница
75 000 евро за периода от 31.12.2016г. до 13.03.2017г. е в размер на 1 523.88
евро. Сочи, че има отразявания в счетоводството на постъпили заемни средства от
други акционери на дружеството.
В
о.с.з. проведено на 20.11.2018г., вещото лице допълва, че размерът на дължимата
договорна лихва за периода от 25.08.2008г. до 01.01.2009г. е 1895.83 евро.
Съдът възприема заключението на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице А.Б., като обективно, компетентно дадено и
кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
Събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.Й.Б., 62г., без дела и родство.
Свидетелят заявява, че е член на СД на „Г.в.2.“ АД. Посочва, че се събрали с приятели
с цел да инвестират в България, да купят земя и да сменят предназначението. Заявява,
че този договор е един с 22-ма съдружници, като твърди, че Д.Р. е акционер. Акционерното
дружество го създали преди да бъде подписан процесния договор за заем. В
началото събрали пари в едно дружество, което било ООД. Когато трябвало да купят
земята, установили, че е по-изгодно да е акционерно дружество и преместили
всичките заеми върху АД-то и тогава купили земята. Заявява, че ищецът е дал
заема на дружеството, като целта на тези пари била да се купи конкретна земя в
Равно поле, която била показана на всичките съдружници и дружеството купило
тази земя. Свидетелят заявява, че Д. знаел за какво дава тези пари. Тогава той
посетил България няколко пъти, дори видял земята преди да я купят. Трябвало да
развият земята, да сменят предназначението, да продават или да строят. Отказали
се да строят и решили да продават земята. Сочи още, че и досега не са успели да
продадат земята. Свидетелят заявява, че отложили сроковете на тези заеми на
всичките, както на г-н Е. до определен момент, в който той е решил, че си иска
парите. Свидетелят в показанията си сочи, че всичките инвеститори, са чужденци. Твърди, че според закона в Израел
няма друг начин да изправят пари и да инвестират, освен заемите и всички разбрали,
че ще бъде като заем, защото капиталът на дружеството не бил такъв да се инвестира
като капитал, всичко било като заем. Заемът бил с разсрочен срок на погасяване,
защото не могло да се изпратят пари за чужбина от Израел без договора да е със
срок.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна страна :
Главния иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид
поддържаните в исковата молба твърдения се явява процесуално допустим, предявен
при наличие на правен интерес и редовно упражняване правото на иск.
По същество на доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищецът поддържа
наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
договор за заем.
Договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
Съгласно утвърдената
съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува
според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от
двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява
от заемателя с поемането на задължението "да върне" нещо. Затова в
тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния
факт на неполучаването. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между
страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ
връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията
си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу
иска. Приетия писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и
подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има
силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател/чл. 180 ГПК/.
Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя не доказва
договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за
обвързаност от неговите съществени елементи. / В този см. Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5372/2016 г., III г. о., ГК/
В случая съвкупния анализ на събраните приетите по делото неоспорени
писмени доказателства и заключението на съдебно –счетоводна експертиза, сочи за
възникването между страните на облигационно правоотношение и по – точно сключен
договор за заем. Безспорно бе установено, преведената по сметка на ответното
дружество сума в размер на 74 950 евро и 50 евро заплатени банкови такси,
така и обстоятелството,
че е предадена въз основа на договор за заем,
т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника. При така
обективираното съдържание на договора за заем "заемодателят предоставя на заемополучателя
в заем сумата от 75 000 евро." задължението на заемодателя се явява
изпълнено. В случая, от представеното от
ОББ АД на 13.03.2018 г. писмо и констатациите на експерта по ССчЕ се установи
реално предаване на сумата 75 000 евро от ищеца Д.Р.Е. на ответното дружество
– „Г.В.2.“ АД.
Предвид валидността на заемната
облигационна връзка между страните ищеца твърди неизпълнение на насрещното
задължение на заемополучателя да върне на падеж предадената парична сума.
Вземането по заема е станало изискуемо, доколкото по делото е представен анекс
към договор за заем, съгласно който срокът за връщане на сумата е удължен до – 31.12.2016г.
Твърдението
от ищеца за неплащане, което е твърдение за отрицателен факт, който не подлежи
на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в
производството. Ето защо, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на
облигационно задължение от ответника по безспорен начин се установи, че между ищецът и
ответникът е налице договорно правоотношение
по договор за заем. Съгласно практиката на Върховния касационен
съд постановена по чл. 290 ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011 г. по
гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о., в производството по иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок
на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на
въведените възражения срещу иска.
При оспорване на иска ответникът
релевира възражение, че ищеца като акционер в ответното дружество следвало да
извърши допълнителни плащания съобразно процента притежавани акции, като на
последния се припадало да плати сумата от 75 000 евро, която сума била оформена
под формата на договор за заем, който по своята същност се явявал допълнително
набирани от акционерите в „Г.В.2.” АД средства за закупуване и разходи по
закупени вече земеделски земи. От представените с отговора на исковата молба
писмени документи се установява, че ответното дружество има за предмет
инвестиции в земеделски земи и промяна на тяхното предназначение. Не е спорно,
а и от приетите по делото писмени документи се установява, че ищецът притежава
поименни акции в ответното дружество. С определение от 01.12.2017г.,
постановено по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест на
страните, като в тежест на ответника е указал, че следва да докаже по пътя на
насрещното доказване твърденията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. Настоящата съдебна инстанция счита, че ответника не доказа по
безспорен начин наведеното в отговора на исковата молба възражение, а именно,
че с оглед нуждите на дружеството е сключен процесния договор оформен като
договор за заем, за закупуване на земеделски земи и свързаните с тях разходи.
Не се твърди и не се доказа по процесния договор от страна на ответното
дружество, като заемател да са връщани суми.
Предвид
изложеното, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 75 000 евро, по договор за заем от 25.08.2008г. и
анекс към договора от 05.01.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.04.2017г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Искът
за договорна лихва, макар и акцесорен има
самостоятелен характер. Като самостоятелен иск страната, която черпи
благоприятни правни последици и прави изявления са осъществяването на
положителни факти, следва да установи с процесуалната си доказателствена
активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. По делото безспорно се установи наличие на
валиден договор за заем от 25.08.2008г.,
като в чл. 4 от същия страните са уговорили лихва в размер на 7% годишно върху
неизплатената част от главницата, считано от датата на ефективно получаване на
заемната сума. От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата законна лихва върху
главницата 75 000 евро за периода от 31.12.2016г. до 13.03.2017г. е в
размер на 1 523.88 евро. В проведеното о.с.з. на 20.11.2018г. вещото лице
посочи, че размерът на дължимата договорна лихва за периода от 25.08.2008г. до
01.01.2009г. е в размер на 1895.83 евро.
По изложените съображения предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е доказан по основание и следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход от спора,
право на разноски има ищецът.
Ищецът е направил разноски по производството в
размер на 6 135 лв. - държавна такса, 250 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 5 498.40 лв. платено адвокатско възнаграждение, видно от
представената по делото фактура, като ответникът е навел възражение за
прекомерност по чл.78, ал5 ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на
разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение по см. на чл.78,
ал.5 ГПК, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, проведените
две открити съдебни заседания, както и материалния интерес по делото, решаващия
състав намира за неоснователно.
Съгласно разясненията
дадени в т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012 на ОСГТК направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. С оглед
изложеното в тежест на ответното дружество следва да бъда присъдени и
сторените разноски в обезпечителното
производство в размер на 3 600 лева адвокатско възнаграждение и 40 лева
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г.В.2.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д. Р.Е., роден на ***г. в гр.
Казабланка, Мароко, с адрес: ул. „********, Нютън, МА 02459, САЩ, паспорт №********,
издаден от САЩ, следните
суми:
-
на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 75 000 евро, неизплатена сума
по договор за заем от 25.08.2008г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.04.2017г. до окончателното изплащане;
-
на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 895.83
евро – договорна
лихва начислена върху главницата за периода от 25.08.2008г. до 01.01.2009г.
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1 523.88 евро – лихва за забава начислена върху главницата за
периода от 31.12.2016г. до 13.04.2017г.
ОСЪЖДА „Г.В.2.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д. Р.Е., роден на ***г. в гр. Казабланка, Мароко, с
адрес: ул. „********, Нютън, МА 02459, САЩ, паспорт №********, издаден от САЩ, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 15 523.40
лв. - разноски
по делото пред СГС и направените от ищеца разноски по обезпечителното
производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: