Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1081 10.10.2022 година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2648 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от ДОПК, вр. чл. 107, ал.4
от ДОПК, вр.чл.4 от ЗМДТ и е образувано по повод постъпила жалба от В.Х.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по
декларация (АУЗД) № 7292-1/16.07.2021 г., издаден от Е. Михова главен инспектор
„Принудително събиране“ към Община Созопол, мълчаливо потвърден от директора на
дирекция „ФСД“ при Община Созопол.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви. В нея се
сочи, че задължението за ДНИ и ТБО за процесния период е установено с предходен
АУЗД- № РА000573/26.09.2018 г. Наред с това се сочи, че оспореният акт е
издаден, след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Направено
е възражение за допуснато нарушение при определяне на данъчната основа, като
задължението за всички периоди е определено върху данъчната оценка на имотите
към 2021 г. Направено е също възражение за изтекла погасителна давност на
установените с оспорения акт задължения. По същество се иска неговата отмяна.
В съдебното
заседание процесуалният председател на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли да бъде обявен оспореният акт за нищожен, алт.- същият да
бъде отменен, като незаконосъобразен, като излага подробни съображения в
писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли
за отхвърляне на жалбата, като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят В.Х.К. е собственик на недвижим имот,
находящ се в с. Атия, м.с. Росен, с площ от 10 272 кв.м., ведно с построената в
него сграда- флотация, със застроена площ 586 кв.м., РЗП 1 174 кв.м., построена
през 1956 г. Имотът е придобит въз основа на постановление за възлагане на
недвижим имот № 1261/2001/069487/15.03.2005 г., издадено от ЧСИ Ивелина
Божилова (на л. 25). За него е депозирана в Община Созопол декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 5409/22.03.2005 г. (на л. 16) и е открита партида №
7504055300002. В нея К. е посочен като единствен собственик на терена и сградата.
През 2014 г. е подадена коригираща декларация (на л. 54),
в която е отразено, че В.Х.К. притежава 10 272 кв.м. ид.ч. от недвижим
имот, целият с площ от 21 210 кв.м., а Областен управител на Област Бургас-
748 ид.ч. от недвижим имот с площ от 4 218 кв.м. През същата година на
29.12.2014 г. е подадена декларация по чл. 18, ал. 6 от Наредба на ОАМТЦУТОС, с
която е заявено от К., че имот с идент. 81178.51.29 с площ от 10 272 кв.м.
няма да се ползва през 2015 г. (л.63). Декларацията е подадена по пощата и е
получена от началника на отдел „ПМДТ“ при община Созопол на 30.12.2014 г.,
видно от приложено известие за доставяне (на л. 64).
По делото е приложена справка от системата за МДТ на Община
Созопол (на л. 68), в която е отразено, че партида № 7504055300002 е закрита,
„обл. до 31.12.2015 г.“.
На 16.07.2021 г. отново е депозирана декларация от К. по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1484, за поземлен имот- 10 272 кв.м. ид.ч. от имот
с площ от 21 207 кв.м. (на л. 27). По нея е образувана партида №
5210Н7209. Приложен е констативен протокол
№ 4/18.01.2021 г. (л.30), съставен от служители в дирекция УТСК при Община
Созопол, в който е отразено, че при извършена проверка в имот 81178.51.29 е
констатирано премахване на двуетажна сграда- производствен обект с РЗП
1 174 кв.м.
За установяване задълженията на жалбоподателя за
местни данъци и такси за ПИ с идент. 81178.51.29 и построената в него двуетажна
промишлена сграда са проведени няколко административни производства. С АУЗД №
РА000573/26.09.2018 г. (на л. 102), издаден от главен инспектор „Принудително
събиране“ при Община Созопол, са установени задължения за ТБО и ДНИ по
декларация с вх. № 5409/22.03.2005 г. за поземления имот с площ от 10 272
кв.м. и производствена сграда с РЗП 1 174 кв.м. Актът е издаден по партида
№ 7504055300002. С него са определени задължения, както следва:
- за 2013 г.-
данък в размер на 69.88 лева и лихва в размер на 35.98 лева и ТБО в размер на
244.59 лева и лихва в размер на 125.92 лева;
- за 2014 г.- данък в размер на 69.88 лева и лихва в
размер на 28.89 лева и ТБО в размер на 244.59 лева и лихва в размер на 101.11
лева;
- за 2015 г.-
данък в размер на 69.88 лева и лихва в размер на 21.76 лева и ТБО в размер на
244.59 лева и лихва в размер на 76.15 лева.
С АУЗД № РА000573_4729/26.09.2018 г. (л.243) са
установени задължения за ТБО и ДНИ по декларация с вх. № 5409/22.03.2005 г. и партида
№ 7504055300002 за поземления имот с площ от 10 272 кв.м. и производствена
сграда с РЗП 1 174 кв.м. С него са определени задължения, както следва:
- за 2013 г.-
данък в размер на 139.76 лева (от които е внесена сума 69.88 лева, остатък за
плащане – 139.76 лева) и лихва в размер на 72.32 лева и ТБО в размер на 489.18
лева (от които внесена сума 244.59 лева, остатък за плащане 489.18 лева ) и лихва
в размер на 253.13 лева;
- за 2014г.- данък в размер на 139.76 лева (от които е
внесена сума 69.88 лева, остатък за плащане – 139.76 лева) и лихва в размер на
58.14 лева и ТБО в размер на 489.18 лева (от които внесена сума 244.59 лева,
остатък за плащане 489.18 лева ) и лихва в размер на 203.50 лева;
- за 2015 г.-
данък в размер на 139.76 лева (от които е внесена сума 69.88 лева, остатък за
плащане – 139.76 лева) и лихва в размер на 43.89 лева и ТБО в размер на 489.18
лева (от които внесена сума 244.59 лева, остатък за плащане 489.18 лева ) и
лихва в размер на 153.60 лева.
С Решение № 016/18.10.2018 г. (на л. 248), издадено от
началника на отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, е потвърден АУЗД №
РА000573/26.09.2018 г., с който са установени задължения за периода 2013 г. -
2017 г., както следва: ДНИ- главница в размер на 454.22 лева, ведно с лихва от
125.57 лева и ТБО- главница 1222.95 лева и лихва 381.04 лева. Решението е
връчено на представител на В.К. на 10.11.2018 г., видно от приложеното известие
за доставяне PS 8130 0032JBS (л.247).
По делото няма данни за оспорване на АУЗД № РА000573/26.09.2018 г. пред съда,
няма и такива твърдения. Независимо от това, в представена справка от системата
за МДТ на община Созопол (на л.69) е отразено, че АУЗД №
РА000573_4729/26.09.2018 г. е отменен, като не се сочи конкретен акт на
по-горестоящ орган или съдебен акт.
С АУЗД № 6121-1/02.09.2020 г. (л.31) на старши
инспектор при Община Созопол са определени задължения за ТБО и ДНИ по
декларация с вх. № 5409/22.03.2005 г. за поземления имот с площ от 10 272
кв.м. и производствена сграда с РЗП 1 174 кв.м. за периода 2018 г. - 2019
г. Във връзка с депозирана от жалбоподателя К. жалба срещу този акт е изпратено
писмо до същия от 27.10.2020 г., за представяне на допълнителни доказателства,
с цел установяване точния размер на задълженията. С отговор от 16.01.2021 г.
(л.40) е представена от К. декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 30.12.2015 г.
(л.54), декларация по чл. 18, ал. 6 от Наредба на ОАМТЦУТОС (л.63), решение №
1532/26.10.2015 г. по адм.д. № 619/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас
(л.50) и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена по адм.д. №
619/2014 г. (на л. 43), съдържащо констатации, че в имот с идент. 81178.51.29
не съществува производствена сграда с РЗП 1 174 кв.м. Според данните от
представената справка от системата за МДТ на Община Созопол (на л. 69), АУЗД №
6121-1/02.09.2020 г. е отменен.
С АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г. (на л. 70), издаден от
главен инспектор „Принудително събиране“ при Община Созопол са определени
задължения за ТБО и ДНИ за недвижим имот с идент. 81178.51.29, с площ от
10 272 кв.м., за периода 2016 г. - 2021 г. Актът е издаден по партида №
5210Н7209.
С оспорения АУЗД № 7292-1/16.07.2021 г. (л.73), издаден
от главен инспектор „Принудително събиране“ при Община Созопол, са определени
задължения за ТБО и ДНИ за недвижим имот с идент. 81178.51.29 и с площ от
10 272 кв.м., ведно с производствена сграда с РЗП 1 174 кв.м. за
периода 2013 г. - 2015 г. Задълженията са определени въз основа на данъчната
оценка в размера за 2021 г. Актът е издаден по партида № 7504055300002. С него
са определени задължения на К. за ДНИ и ТБО и лихви за просрочие, както следва:
- за 2013 г.-
данък в размер на 139.76 лева (от които внесени 69.88 лева и остатък за плащане
69.88 лева), ведно с лихва 55.86 лева; ТБО в размер на 489.18 лева (от които
внесени 244.59 лева и остатък за плащане 244.59 лева ), ведно с лихва от 195.53
лева;
- за 2014 г.- данък в размер на 139.76 лева (от които внесени
69.88 лева и остатък за плащане 69.88 лева), ведно с лихва 48.77 лева; ТБО в
размер на 489.18 лева (от които внесени 244.59 лева и остатък за плащане 244.59
лева ), ведно с лихва от 170.71 лева;
- за 2015 г.-
данък в размер на 139.76 лева (от които внесени 69.88 лева и остатък за плащане
69.88 лева), ведно с лихва от 41.65 лева; ТБО в размер на 489.18 лева (от които
внесени 244.59 лева и остатък за плащане 244.59 лева ), ведно с лихва от 145.78
лева.
Оспореният АУЗД е връчен на представител на
жалбоподателя на 21.07.2021 г., видно от ИД PS 8130 003NLRV (на л. 77). Същият е оспорен пред директора
на дирекция „ФСД“ при община Созопол с жалба вх. № 94-00-2851/06.08.2021 г. (на
л. 82), изпратена по пощата на 04.08.2021 г. Върху жалбата е отразено от
неизвестно по делото лице, че по нея е издадено решение № 22/16.08.2021 г. Според
уточненията, направени от ответника в настоящото производство, посоченият №
22/16.08.2021 г., представлява регистрационен номер в системата на администрацията,
но решение на горестоящия орган не е издадено и АУЗД е мълчаливо потвърден.
По делото са представени актове за извършена работа за
периода 2013 г. - 2015 г., с издател „РТК“ ООД. В тях са отразени дейности по
сметоизвозване, ръчно метене, машинно миене и метене, изпълнени на територията
на общ. Созопол, в т.ч. в с. Атия. Видно от заповеди № 8-Z-1302/30.10.2012 г., № 8-Z-1357/30.10.2013 г. и № 8-Z-1695/22.10.2014 г. (л.263 и сл.) на кмета на община Созопол,
издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с. Атия и с. Росен са включен в
системата за организирано поддържане на чистотата. Приложени са и
препис-извлечения от протоколи № 20/26.02.2013 г., № 30/27.01.2014 г. и №
42/16.02.2015 г. (л.269 и сл.) от проведени заседания на Общински съвет
Созопол, от които е видно, че са взети решения за одобряване на план-сметки за
приходите и разходите по сметосъбиране, сметоизвозване и транспортиране до депо
на битови отпадъци за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Към протоколите са представени
и съответните план-сметки (л.272 и сл.). Приложено е също разрешение за
ползване № СТ-12-795/0.09.2007 г., издадено от заместник началник на ДНСК, с
което е разрешено ползването на строеж „Регионално депо за твърди битови
отпадъци за общини Созопол, Приморско и Царево“ (л.275).
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспореният акт е издаден от служител на общинската
администрация, комуто са предоставени със Заповед № 8-Z-1367/31.12.2019 г. на кмета на Община Созопол (л.341)
права и задължения на орган по приходите. Издаден е в предвидената от закона
форма и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на §2
от ДР на ДОПК, преди издаване на административния акт административният орган
следва да извърши проверка относно допустимостта на производството. Абсолютна
предпоставка за допустимост на производството, въведена с нормата на чл. 27,
ал. 2, т. 1 от АПК, е липсата на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни. Доколкото административните актове се ползват със стабилитет
и с издаването им компетентността на административния орган по конкретния
въпрос се изчерпва, повторен акт, издаден извън предвидените хипотези, е
нищожен- в този смисъл Решение № 12473 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4884/2021 г., VIII отд. В случая с оспорения АУЗД са определени задължения на
жалбоподателя за ТБО и ДНИ за 2013г., 2014г., и 2015 г. за имот с идентификатор
81178.51.29 и производствена сграда с РЗП 1 174 кв.м., по декларация с вх.
№ 5409/22.03.2005 г. От данните по делото е видно, че с предходен АУЗД №
РА000573/26.09.2018 г. (на л. 102), потвърден с приложеното в преписката
Решение № 016/18.10.2018 г. (на л. 248) на началника на отдел „ПМДТУ“ при
Община Созопол, са определени на жалбоподателя задължения за ТБО и ДНИ за същия
период. Решението е връчено на жалбоподателя К. на 10.11.2018 г., видно от
известие за доставяне PS 8130 0032JBS (на л. 247) и няма данни актът да е оспорен по съдебен ред, поради
което следва да се приеме, че той е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. С
оспорения АУЗД повторно са определени на жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО,
извън предвидените в ДОПК хипотези за изменение на влезли в сила актове за установяване на задължения,
поради което съдът приема, че същият е издаден при особено съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата нищожност.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателя разноски по делото в размер на 352.12 лева, от които:
10.00 лв. заплатена държавна такса и 342.12 лева- адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно искането за присъждане на разноски за гориво, билети за
осъществени пътувания и банкови такси, доколкото не се касае за разноски по
производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, т.е. такива за извършване на
процесуални действия (в този смисъл Определение № 1468/06.02.2017 г. по адм.
дело № 378/2016 г. на ВАС, Определение № 3990/06.04.2016 г., по адм. дело №
3619/2016 г., Определение № 9976/26.09.2016 г. по адм. дело № 2746/2015 г. на
ВАС).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение
по декларация (АУЗД) № 7292-1/16.07.2021 г., издаден от Е. Михова главен
инспектор „Принудително събиране“ към Община Созопол, мълчаливо потвърден от
директора на дирекция „ФСД“ при Община Созопол.
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на В.Х.К. с ЕГН **********
сумата от 352.12 лева (триста петдесет и два лева и дванадесет стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: