№ 1789
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110139668 по описа за 2023 година
Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 248,70 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева по застраховка „Каско“ за вредите по л.а. „М*”, рег. № СВ*АХ,
вследствие на ПТП от 09.04.2021 г., настъпило на общински път в гр. София -
на бул. „Симеоновско шосе“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.07.2023 г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 09.04.2021 г., в гр. София, при движение по бул.
„Симеоновско шосе“, застрахованият при него по силата на договор за
имуществено застраховане „Каско“ на МПС л.а. „М*”, рег. № СВ*АХ,
собственост на и управляван от В. С. В., попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платнодупка, за което счита, че
отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа
процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от
инцидента на МПС били причинени увреждания на стойност 233,70 лева,
която сума ищецът изплатил за ремонт на автомобила с платежно нареждане
от 12.04.2021 г. Претендира да му бъде присъдена стойността на изплатеното
от него застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва иска, поддържайки, че за ищеца не е съществувало задължение да
заплаща претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не е налице
валидно към релевантния момент застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане „Каско“. Твърди, че не е установен по
1
безспорен начин механизма на процесното ПТП, както и съществуването на
твърдяната неравност /дупка/ на пътното платно към датата на ПТП. сочи се,
че било задължително съставянето на документ от компетентните служби,
които да удостоверят твърденията за настъпили обстоятелства по възникване
на застрахователното събитие. Твърди, че мястото на ПТП и на вида
препятствие не били индивидуализирани. Оспорва уведомлението за щета и
излага, че то не може да служи като доказателство за механизма на ПТП.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС, който не съобразил скоростта, с която се движи, с пътната
обстановка. Твърди, че към датата на процесното ПТП е действал Договор №
СО19- */24.06.2019г., сключен с „Трейс Груп Холд“ АД, който бил с предмет
осъществяване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения за процесния пътен участък. Въз основа на този
договор изпълнителят „Трейс Груп Холд“ АД имал задължение да извършва
превантивно и текущо поддържане на пътищата на територията на мястото на
настъпване на процесното събитие. Ответникът е поискал конституирането на
трето лице-помагач.
С определение от 03.10.2023 г. съдът е конституирал на основание чл.
219, ал. 1 ГПК „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Никола Образописов“ № 12, като трето
лице-помагач на страната на ответника Столична община.
От третото лице – помагач е депозирано становище, в което се излага,
че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че „ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД“ АД не е изпълнило задълженията си по сключения с ответника
договор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице. С
определението от 03.10.2023 г. за безспорни между страните са обявени
следните обстоятелства: изплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение за ремонт на автомобила на сервиз, извършил ремонта, както и
2
принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
От показанията на свидетеля В. С. Войов се установява, че през м.
април 2021 г. в гр. София процесният лек автомобил марка „М*“ се движи от
село Бистрица към централната част на гр. София по бул. „Симеоновско
шосе“ в района на жк „Студентски град“ след детска градина, когато попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с диаметър от около
40-50 см. и дълбочина от около 7-8 см. Свидетелят изяснява, че се движил със
скорост от 30-40 км.ч., като не видял препятствието на пътя, тъй като имало
валеж на дъжд и сняг. В резултат от ПТП се увредила предната дясна гума на
управлявания от свидетеля автомобил.
От уведомлението за щета 44012132109834 по полица 440120213095535
се установява, че процесното ПТП е настъпило на 09.04.2021 г. около 6,20 ч.
на посочения от свидетеля участък. В резултат от ПТП била увредена предна
дясна гума на лек автомобил „М*“ с рег. № СВ*АХ.
Изготвеното въз основа на уведомлението за щета /в което са
възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред
съда/заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК/ доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди
на автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с
поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият
е управлявал с превишена или несъобразена скорост.
Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът
се е движил с позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната,
тъй като не е била видима.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре.
Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено
3
поради наличието на неравности на пътя.
Видно от представената по делото застрахователна полица между
ищеца и собственика на увредения автомобил – В. С. Войов, е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „М*“,
рег. № СВ*АХ със срок на покритие 23.08.2020 г. – 22.08.2021 г.
Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията
на клауза „пълно каско”, при която покрит риск е пътнотранспортно
произшествие, каквото е налице в настоящия случай, като увреждането на
гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е покрит риск.
Противно на възраженията на ответника за ищеца не било налице нито
едно от основанията за отказване на плащане /предвид разпоредбите на чл.
106 и 408 КЗ/.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право,
като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право
включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Ето защо, съдът намира, чеищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
4
се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта на щетите на
база средни пазарни цени възлиза на 220,93 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая в размера на
действителните вреди.
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът намира, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума.
Общият размер на дълга възлиза на 235,93 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
уважен до 235,93 лв. и отхвърлен за разликата над 235,93 лв. до пълния
претендиран от ищеца размер от 248,70 лв.
По разноските:
И двете страни претендират разноски, като с оглед частичната
основателност на иска, и двете претенции за разноски се явяват частично
основателни.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на
539,6 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел и възнаграждение
за адвокат в минимален размер/.
Ответникът има право на разноски предвид изхода на спора в размер на
5 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 235,93 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „М*“, рег.
№ СВ*АХ, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 09.04.2021 г., в гр.
София, на бул. „Симеоновско шосе“, включително ликвидационни разноски,
заедно със законната лихва от 17.07.2023 г. до погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 235,93 лева до претендирания от
ищеца размер от 248,70 лева.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 539,60 лева, представляваща разноски по гр.д. №
39668/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да
5
заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 лева, представляваща разноски по гр.д.
№ 39668/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Никола Образописов“ № 12, като трето лице-помагач на страната на
ответника Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6