№ 536
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901281 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д.З. АД, ЕИК: ******* твърди, че са налице предпоставки да се суброгира в
правата на застраховано при него лице по имуществена застраховка – К.Е. АД, с който
договор застрахователят е поел задължение да предостави на застрахования застрахователно
покритие за покриване загуби от пълно прекъсване или намаляване обема на дейността му,
поради настъпване повреда на машини, собственост на застрахования и обект на покритието
по договора. Сочи, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на
12.02.2016 година - е настъпило събитие, попадащо в обхвата на покритието – намаляване
на работната мощност поради авария на машина, причина за което е увреждане на част,
некачествено ремонтирана в предходен момент – през 2015 година - от производителя и за
което увреждане е бил уведомен на 22.02.2016 година. Поддържа, че повредите по
редуктора на машината са поправени от екип на производителя – В.Е.Д.А., но
несвоевременно и със забава от 63 дни, в който период застрахованото лице е претърпяло
вреди под формата на загуба от приходи, поради намаляване обема на дейността на
турбината и произвежданата енергия, която не е могъл да продаде. Твърди, че по
образуваната преписка по щетата и след приспадане на договореното самоучастие е
заплатил обезщетение в размер на 43 333,80 лева, както и е сторил разноски по определяне
размера на дължимото обезщетение в размер на 3931,20 лева, които също претендира.
Сочи, че причина за настъпилата вреда е допуснатото забавяне на ответника да
изпълни точно поетото договорно задължение за гаранционно отремонтиране на вещта,
съобразно условията по приетата от страните договорна оферта № NAB 150456/15.05.2015
година. Уточнява, че гаранционното обслужване е поето в резултат на извършен, но не по
правилния проект и стандарти, през 2015 година ремонт на същата част. Следователно,
1
намира ответникът за неизправна страна по договора от 15.05.2015 година, тъй като е
отремонтирал гаранционно вещта, но със забава, довела до настъпилите за застрахованото
лице имуществени вреди.
Поради изложеното, ищецът претендира да има регресно вземане за заплатеното от
него застрахователно обезщетение по договора за застраховка. Намира, че давността, която е
приложима за вземането му е общата – 5-годишна давност, тъй като то не произтича от
договора за застраховка. Претендира разноски и законната лихва.
Ответникът В.Е.Д.А., дружество регистрирано и действащо по законите на Чехия,
оспорва иска. Възразява, че вземането е погасено по давност, за което е приложимо чешкото
право. Сочи, че не е доставило стоката на застрахованото лице и не отговаря за дефектите й,
а се е съгласил по подадена оферта да отремонтира същата вещ. Тоест – оспорва да е
извършен некачествен ремонт през 2015 година или да е налице договорно неизпълнение
през 2016 година, а сочи, че се касае до вещ с дефекти. Твърди да е извършил качествено и в
срок възложените му ремонти по процесната оферта. Оспорва размера на иска. Евентуално,
прави възражение за давност по чл. 378 КЗ.
На първо място, тъй като спорът относно възникналото облигационно
правоотношение между ответника и застрахованото лице по представената оферта от
15.05.2015 година и неговото съдържание е с международен елемент, следва да се определи
приложимото материално право по отношение на него. Както е посочено в определението
на съда от 15.03.2023 година, според относимия Регламент - чл. 4, параграф 1, б. б от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и доколкото приложимото
към договора право не е било избрано в съответствие с член 3, и без да се засягат
разпоредбите на членове от 5 до 8, правото, което урежда договора, се определя при договор
за предоставяне на услуги - от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване
на доставчика на услугата. Същевременно, разпоредбата на чл. 4, § 3 дерогира предходните
два параграфа, тъй като предвижда, че ако от всички обстоятелства следва, че договорът е
явно по-тясно свързано с държава, различна от тази, чието право е определено според
правилата на § 1 и § 2, прилага се правото на тази друга държава. Конкретният случай е
именно такъв, тъй като договорът за възлагане на ремонта във връзка с поетите
гаранционните отговорности е тясно свързан с договора от 2015 година, по силата на който е
възложен и осъществен първият ремонт на процесната вещ, съобразно посоченото в точка
21, изр. второ от Преамбюла на Регламент Рим I са в тясна връзка с договора от 2015 година.
Няма спор, че макар фактически ремонтът през 2015 година да е извършен в завод на
ответника в Чехия, то същият е поел задължение и е уговорено услугата да бъде доставена в
България, като без значение съдът намира обстоятелството относно избрания начин и място
от изпълнителя за отремонтиране на вещта – чрез транспортирането й в завода на ответника.
Или, доколкото възложителят е с местопребиваване в България, вещта, чийто ремонт е
възложен е с трайно местонахождение и работи по предназначението си в негово
предприятие в България, както и услугата е доставена в България, то приложимо право при
2
прилагане принципа на най-тясната връзка е именно българското.
Следователно, българският материален закон е приложим и относно уредбата на
договора с елементи на изработка, приемане на работа с или без забележки и правните
последици, кога е налице забавено изпълнение и неговите последици, приложимият давност
срок и определяне момента, от който тече давността.
Отделно, според чл. 15, когато едно лице ("кредитор") има договорна претенция
срещу друго лице ("длъжник") и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е
удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда
задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен
третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал
срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение". В случая
застрахователят - ищец се явява "трето лице" спрямо договорната претенция за
обезщетяване на вредите под формата на нереализираните приходи поради забавения
ремонт, по която кредитор е застрахованото при него лице, а длъжник е изпълнителят-
ответник. По тази причина правото, което е приложимо към застрахователния договор, е
приложимо и към регресната и суброгационна претенция на застрахователя към длъжника.
Съобразно чл. 7, ал. 2 от Регламент № (ЕО) № 593/2008 към процесния застрахователен
договор право се прилага българското право, според обичайното местопребиваване на
застрахователя. Съответно, българското материално право урежда и суброгационното и
регресно право на застрахователя - ищец спрямо лицето, отговорно за вредата, причинена на
застрахования.
Ето защо, уредбата на регресното и суброгационно право на застрахователя се
съдържа в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и постановява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу 1) причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2) възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД, или 3) собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
С оглед уточнените факти по делото, в случая е приложима първата от изброените
три хипотези, която обхваща вредите, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. Конкретно, в случая се твърди неточно изпълнение на задължение по
гаранционна отговорност, възникнала на основание оферта от 15.05.2015 година. Именно
поради това, че облигационно отношение между застрахования и третото лице е породено от
договор, то и вземането, в което се суброгира застрахователят е договорно, не и деликтно.
За възникване на регресното вземане в този случай е необходимо ищецът да установи
следните факти: 1). Сключен валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увреденото имущество; 2). В срока на застрахователното покритие на
договора да е настъпило събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят
3
покрива; 3). Настъпили имуществени вреди за застрахования, които да са в причинна връзка
със събитието; 4). възникнали права на застрахования срещу причинителя на вредата на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задължения на
ответника за извършване срочно на качествен ремонт по договорна оферта от 15.05.2015
година и във връзка с поета гаранционна отговорност; 5). в изпълнение на договорното си
задължение, ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди в уговорения лимит и при съобразяване уговореното самоучастие
на застрахования, както и да е сторил разноски във връзка с обработване и приключване на
щетата.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. изтекъл давностен срок за предявяване на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения в производството писмен застрахователен договор №
110415001846/04.11.2015 г. се установява, че между ищеца, като съзастраховател, ЗД Е. АД -
съзастраховател и К.Е. АД, като застрахован, е сключен договор за имуществена
застраховка. Договорът е действителен, в изискуемата от закона писмена форма и носи
подписите на представители на страните по сделката, не е оспорен от ответника документ,
поради което съдът приема, че същият е валиден и обвързва страните със съдържание на
правата и задълженията по него и сключеният анекс № 1 от 09.12.2015 година и
специалните условия за застраховка „Прекъсване на дейността“, неразделна част от
застрахователния договор, с които застрахованият се е съгласил и които са станали
задължителни за него на основание чл. 348 КЗ. По силата на възникналото застрахователно
правоотношение ищецът /заедно с другия съзастраховател/ е поел задължение да обезщетява
вредите, причинени на застрахования от риска авария на машини, в т.ч. и хидротурбини,
включително и вредите под формата на пропуснати ползи, причинени от прекъсване на
дейността по причина повреда на машина в гаранционния период. Съгласно чл. 1.2.3 от
Анекса, в конкретната хипотеза е уговорено самоучастие за първите 30 дни от настъпване на
имуществената вреда, а според техническо споразумение от 05.11.2015 година на л. 25 и сл.
от делото, ищецът се е съгласил да бъде водещ застраховател при участие в риска от 60 % в
отношенията си с другия съзастраховател, страна по процесния застрахователен договор.
Съгласно посоченото техническо споразумение, именно водещият застраховател води,
образува и определя дали да се изплати застрахователно обезщетение и в какъв размер,
както и реализира регресните вземания.
От приложение 2 към застрахователната полица е видно и че Хидротурбини 1 и 2 - 2
броя са сред имуществото, застраховано за риска „Авария на машини“. Няма спор по
делото, че повредената част, чийто ремонт е наложил прекъсване на пълния капацитет на
дейност, е именно елемент от това имущество и съответно – попада в обхвата на
застраховката.
4
Видно от застрахователната полица, в периода на действие на покритието по
полицата - 06.11.2015 година – 05.11.2016 година, на 12.02.2016 година, е настъпило и
процесното събитие, за което застрахователят е уведомен на 22.02.2016 година /л. 27 от
делото/. Договорената застрахователната сума при реализиране на застрахователен риск –
вреди от прекъсване на дейността от авария на машини е в размер на 5 000 000 лева и за
период на обезщетяване от 12 месеца.
Следователно първият елемент от фактическия състав на иска е установен в
производството по делото, тъй като се доказа да е налице валиден договор за застраховка.
Установява се и че в срока на застрахователното покритие на договора да е
настъпило събитие, което, ищецът твърди, че съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива.
От представените по делото писмени доказателства и заключението по съдебно-
техническата експертиза на вещото лице К., но и от безспорните между страните факти се
установява, че на посочената дата е възникнала и констатирана повреда на лагер от
изходящия вал, част от редуктора на ХГ 1/хидрогрупа 1/, във връзка с която са дадени и
спазени указанията на производителя за намаляване мощността на хидрогенератора. За
исковия период няма спор, че е прекъсната дейността на хидроагрегата в пълна работна
мощност /като последната е намалена с 20% капацитет/, поради констатираната повреда на
машината и завишени вибрационни стойности. Безспорно е, че увреденото имущество е
обект на застрахователното покритие по договора /Приложение 2/ и е в гаранционен период.
Твърденията на ищеца са, че повредата в хидротурбината е наложила намаляване на
капацитета на агрегата с 20% до отстраняването й, за забава на което следва да се ангажира
отговорността на ответника. Това обстоятелство не е доказано в процеса. За установяване
обстоятелството, че поради възникналия дефект се налага намаляване на мощността за
периода до отстраняването му и то в размер именно на 20%, ищецът е представил
единствено частни свидетелстващи документи, които не изхождат от ответното дружество
/цитираните в изготвените от застрахователя и представени по делото документи по щетата
- инструкции на производителя за ограничаване на работната мощност не са представени,
нито са събрани доказателства такива да са дадени устно/. Тези документи не са
противопоставими на ответника и съответно - фактите, удостоверени в тях следва да се
докажат самостоятелно в производството. Доколкото и вещото лице е изготвило
заключението въз основа на тези документи, съдът не може да кредитира неговия извод, че
намаляване на капацитета на работа на турбината е било технически необходимо и
задължително до отстраняване на повредата и за ограничаване размера на вредите.
Следователно, недоказана е причинната връзка между настъпилата авария на машината в
гаранционен период и прекъсването на дейността, от което са произтекли обезщетените
вреди. Съгласно, обаче, уговореното в чл. 1.1. Анекс 1 към застрахователния договор,
покрит риск е налице само, когато двете събития следват едно от друго.
Ето защо, не може да се приеме за доказано възникнало задължение за
застрахователя за заплащане на обезщетение по договора със застрахованото лице, поради
5
реализиране на покрит застрахователен риск.
Но дори и да се приеме, че в срока на застрахователното покритие е осъществен
застрахователен риск, за който е налице покритие, искът е неоснователен и по други
причини, посочени в изложението по-долу.
Действително, съдът приема за доказани настъпили имуществени вреди за
застрахования, които са в причинна връзка с прекъсване на дейността на турбината. Няма
спор по делото, че в релевантния период от време повреденият хидроагрегат е работил при
намален с 20 % производствен капацитет, по указания на производителя – ответник, дадени
с цел ограничаване щетите от повредата.
Съдът намира и за релевантно съпоставянето на работата на идентичната хидрогрупа
2 и произведеното от нея количество енергия в периода, с това, произведено от повредената
хидрогрупа 1и, предвид обстоятелството, че двата хидроагрегата са еднакви и при
идентичен режим на мощност произвеждат идентично количество енергия, която
застрахованият реализира чрез продажба на пазара, както изрично сочи в заключението и в
съдебно заседание вещото лице К.. Поради това, съдът намира за правилно от това
сравнение да се определи действително претърпяната вреда от застрахованото лице
вследствие прекъсване на дейността на хидроагрегата в пълна мощност.
За определяне паричната стойност на вредите - нереализирания от производителя на
електроенергия доход за периода 22.02.2016 година – 24.04.2026 година, съдът кредитира
заключенията по приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Така, от
съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството непроизведена енергия от
хидрогрупа 1 в периода, в сравнение с идентичния по производствен капацитет и вид
хидротурбина 2 на електроцентралата, е 779 720 кВч. Съдът възприема посочената от
вещото лице стойност, тъй като същото е взело предвид и изрично в съдебно заседание
уточнява, че измененията в произведената енергия се дължат на непостоянния дебит на
водния приток, който освен това, при зададена различна мощност на двете хидрогрупи, не се
разпределя на номинална мощност и за двете, в случай, че не е достатъчен дебитът.
Въз основа изводите на вещото лице по техническата експертиза, вещото лице
счетоводител е определило претърпяната действителна вреда – нереализирания доход от
продажбата на непроизведената енергия. Съдът кредитира заключението на вещото лице Г.,
тъй като същата е съобразила при изчисленията и единичната цена на кВч, пряката линейна
функция на прихода от продажбата на енергията от произведеното количеството, с оглед
незабавната реализация на продукта. За остойностяване на вредата вещото лице е отчетело
освен нереализирания приход от продажбата на непроизведеното в сравнение с другия
хидрогенератор енергия, но и промените в дебита, пряко оказващи влияние върху
количеството произведена енергия, както и са отчетени и приспаднати спестените
съпътстващи дейността разходи – за балансиране, за водовземане и променливи разходи.
Именно така, вещото лице е остойностило общо вредата на 148 821, 84 лева. Към посочената
сума, разпределена съобразно уговореното от застрахователите съотношение и след
6
приспадане на дължимото самоучастие, следва да се прибавят и сторените от водещия
застраховател ликвидационни разноски, за които са налице доказателства, че са извършени и
за които вещото лице намира, че са дори под пазарните цени на съответните оценителни
услуги в периода на извършване.
Следва да се добави и че загубата на дохода съдът приема, че е доказана в процеса
като сигурна величина, предвид представените от ищеца писмени доказателства
/неоспорени от ответника/. Видно от договор от 06.06.2013 година, застрахованото лице в
качеството си на продавач се е задължило срещу уговорена цена да доставя на ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД в местата на продажба, електрическа енергия в периода от 2013
до 2028 година и количествата енергия, което реализира продавача по него е постоянна -
съобразно прогнозно, разпределено по месеци, но на годишна база, количество активна
електрическа енергия, която от своя страна купувачът се е задължил да заплаща месечно. По
договор от 23.10.2015 година К.Е. АД, в качеството си на производител, е поел задължение
да продава срещу определената цена и в количества по изготвени предварително графици на
производство, електрическа енергия на Ф. Е. ЕООД, при договорено ежемесечно заплащане
на цената на продаденото количество енергия.
Тези доказателства, както и писмените доказателства, представени от ищеца,
установяващи ежемесечно произвежданите и закупувани количества енергия, в изпълнение
на договореното, сочат на извод за сигурно реализиране на определения като сума от вещото
лице приход от продажбата на непроизведената от повредената хидрогрупа енергия в
исковия период.
Независимо от посоченото, обаче, за основателността на исковата претенция, ищецът
следваше да установи и възникнали права на застрахования срещу причинителя на вредата
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задължения на
ответника за срочно и качествено извършване на ремонта по договорна оферта от 15.05.2015
година и във връзка с поетата по нея гаранционна отговорност.
Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване по делото
неизпълнение на договорно задължение на ответника по офертата от 15.05.2015 година и
съответно – наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените
вреди.
Страните не спорят, че ответникът по причина, че е производител, е извършил
ремонт на процесната машинна част на хидрогенератор 1 на електроцентралата на К.Е. АД,
както през 2015 година, така и през 2016 година по възлагане на застрахованото лице.
Вторият по време ремонт, предвид посоченото и от двете страни по делото и в хода на
размяна на книжа, е във връзка с представената по делото оферта от 15.05.2015 година и
поетите гаранционни отговорности по нея от ответното дружество. Именно неизпълнение на
задълженията за гаранционно отремонтиране на вещта ищецът сочи като основание за
регресната си претенция срещу ответника.
От представената по делото в превод от ответника оферта № NAB150456 от
7
15.05.2015 година /л. 202 и л. 332 и сл./ се установява единствено, че ответникът по повод
извършен ремонт на лагер 23138ССW/33 SKF е поел задължение и при възникнала повреда
в период от 12 месеца от изпращане да извършва гаранционни ремонти на същия. Това
обстоятелство не е спорно между страните.
По делото е представено Писмо от 28.04.2016 година, подписано от представител на
ответното дружество и неоспорено от ответника, което съдържа изявление на този правен
субект за извънсъдебно признание на факта, че ремонтът е започнал на 18.04.2016 година,
както и че е повредена част- лагер 23138ССW/33 SKF- която попада в обхвата на поетите
договорни гаранционни отговорности и подлежи на отремонтиране от ответника и за негова
сметка, тъй като повредата е гаранционна и е настъпила в гаранционния срок. Тези
обстоятелства, което се признават от ответника с изявлението му в писмото, са неизгодни за
него, тъй като установяват, че за същия са възникнали задължения по договора за
гаранционно отремонтиране на вещта, чието неизпълнение биха му придали и качеството на
длъжник по задължението към застрахователя за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение на увреденото от негово неизпълнение лице. Ето защо и
направеното признание има доказателствено значение, което съдът следва да зачете.
Останалите признати в писмото факти нямат доказателствено значение в процеса, тъй като
не обхващат договорното неизпълнение, предмет на спора и по повод на което е било
изплатено застрахователно обезщетение. Предмет на разглеждане в производството е
неизпълнението на гаранционните отговорности, а не на задълженията, поети във връзка с
ремонта през 2015 година.
Извън представената по делото оферта от 15.05.2015 година и доказателствата за
приемането й от ответника и цитираното писмо, ищецът не ангажира други доказателства,
установяващи съдържанието на правата и задълженията на страните по поетите
гаранционни отговорности, вкл. конкретни уговорки, свързани с определени срокове за
започване и извършване на ремонт при възникване на повреда на ремонтираната машина в
гаранционния срок.
Ето защо, макар да се установи, че за ответника е възникнало задължение за
извършване на процесния ремонт, по делото не се доказа то да е останало неизпълнено или
да е изпълнено със забава, довели до обезщетените имуществени вреди. Напротив, няма спор
по делото, а и всички събрани доказателства еднозначно сочат на извод, че при настъпилата
повреда и в обхвата на поетите задължения, ответникът е извършил за своя сметка ремонт
на развалената машина. Ремонтът е завършен на 24.04.2016 година, когато хидротурбината е
заработила в пълна мощност. Тоест, ответникът доказа изпълнение на задължението за
гаранционен ремонт по офертата от 15.05.2015 година.
Ищецът, от своя страна, въпреки указаната доказателствена тежест, не посочи
доказателства, от които да е виден уговорен падеж на задължението и съответно – неточно
изпълнение във времево отношение. Предвид обстоятелствата, че гаранционната
отговорност е поета от лице, с обичайно местопребиваване в друга държава, че ремонтът
може да се извърши само от тясно профилирани специалисти, че същите са извършили
8
ремонтно – монтажните дейности на място в предприятието на застрахованото лице в
България, че за отстраняване на повредата е било необходимо производство и употреба на
специални части и елементи, не може да се заключи и че ремонтът е надхвърлил
приемливите и обичайни в сходни хипотези и при поети гаранционни отговорности срокове,
което евентуално да обоснове неположена дължима грижа от страна на изпълнителя.
Липсата на договорно неизпълнение, в резултат на което да са произтекли вредите от
прекъсване за продължителен период от време в рамките на исковия такъв на дейността на
турбината, е още една причина, която изключва възможността да бъде ангажирана
отговорността на ответника по регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на
застрахования по полицата, при условията на чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Поради всичко изложено по-горе, искът е неоснователен. С плащането на
застрахователното обезщетение и по силата на изричната норма на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
ищецът встъпва в правата, които застрахованият има срещу причинителя на вредата, който,
обаче, в случая не се доказа да е неизправна по договора за гаранционно обслужване страна
и вредите да са настъпили в резултат на виновното му поведение, а отделно от това – не се
доказа и процесното събитие да представлява покрит застрахователен риск, съгласно
условията на чл. 1.1. от Анекс 1 към застрахователната полица.
За пълнота на изложението и във връзка с твърденията и възраженията на страните
следва да се посочи и следното.
В чл. 378, ал. 5 КЗ е установена 5-годишна погасителна давност на всички регресни и
суброгационни искове и на исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки Гражданска отговорност по т. 10 - 13, раздел II, буква А от
приложение № 1, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. От доказателствата по
делото – платежни нареждания на л. 88 и 86 от делото, които документи не са оспорени от
ответника – се установява, че ищецът е направил плащания за разноските, сторени по
определяне и приключване на щетата (ликвидационни разноски) и за определеното
застрахователно обезщетение на 06.07.2016 г., поради което погасителната давност изтича
на 06.07.2021 г. Искът е предявен на 06.07.2021 г., като документите са подадени по пощата,
поради което не е изтекъл 5-годишният давностен срок.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора, са дължими разноски само на ответника, който
своевременно ги е поискал, както и са представени доказателства за заплащането им в
размер на 2542,58 лв. без ДДС- възнаграждение за защита от адвокат.
Така мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З. АД, ЕИК: ******* срещу В.Е.Д.А., дружество
регистрирано и действащо по законите на Чехия иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в общ размер на 47 265 лева, представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение от 43 333,80 лева, изплатено по договор за
имуществена застраховка № 110415001846/04.11.2015 г., сключен между Д.З. АД, Е. АД –
като съзастрахователи и К.Е. АД, като застрахован, за настъпили имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, в резултат от застрахователно събитие - настъпила повреда на
машина на 12.02.2016 година, довело до прекъсване на дейност в периода 22.02.2016 година
– 24.04.2016 година и за сторени ликвидационни разноски по щетата в размер на 3931,20
лева.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: ******* да заплати на В.Е.Д.А., дружество регистрирано и
действащо по законите на Чехия сума в размер на 2542,58 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10