Решение по дело №124/2019 на Административен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 185/23.7.2019г.

 

гр. Ямбол, 23.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 124 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на ***ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление на дейността с.Голям Дервент, ул.*, представлявано от управителя С.Х.Г., чрез адв.Д.Д. от ***, съдебен адрес ***, чрез адв.М.Р. *** против Ревизионен акт № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г., издаден от Г.Д.П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че атакувания акт е неправилен, процесуално и материално незаконосъобразен и необоснован, като се прави искане да се отмени Ревизионен акт № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г. на ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП” за установените задължения по видове и периоди и се присъдят на дружеството направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Д., който претендира да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и отмени обжалвания ревизионен акт по подробните съображения изложени в жалбата и депозираните писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт М. прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна, т.к. относно определените на дружеството задължения по ЗДДС и ЗКПО в решението на директора на дирекция ОДОП Бургас да изложени подробни доводи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия Р-02002818004456-020-001/31.07.2018 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-02002818004456-020-002/05.11.2018 г., издадени от Г.Д.П.а-началник на сектор при ТД на НАП-Бургас и връчени съответно на 11.09.2018 г. и на 06.11.2018 г., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на ***ООД с ЕИК по ЗТР/БУЛСТАТ *********, адрес за кореспонденция с.Голям Дервент, ул.***, адрес по чл. 8 от ДОПК с.Голям Дервент, ул.“ ***, представлявано от С.Х.Г., от екип от ревизори: 1. Е.Р.К.- старши инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. С.Д.Д.- старши инспектор по приходите, като ревизията обхване следните видове задължения по периоди: 1.Корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и 2.Данък върху добавената стойност от 29.11.2016 г. до 31.01.2017 г.

С Уведомление № Р-02002818004456-113-001/26.10.2018 г. ревизиращият орган е уведомил ***ООД-с.Голям Дервент, представлявано от С.Х.Г. че в хода на ПУФО, приключила с Протокол № П-02002017131127-073-001/25.06.18 г. е установено, че след съпоствка на информация от "*** ***" ООД относно получени и изпратени куриерски и пощенски пратки с декларираните от ЗЛ такива са установени неотчетени приходи и към 30.10.2016 г. е достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. От 29.11.2016 г. лицето се счита за регистрирано по ЗДДС, поради което основата за облагане с Корпоративен данък за период 01.01.2016 г.-31.12.2017 г. и с данък върху добавената стойност за период 29.11.2016 г.-31.01.2017 г. ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК, като му е дал 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионният доклад № Р-02002818004456-092-001/07.12.2018 г., против който е подадено възражение вх.№ ИТ-00-12965/26.12.2018 г.

Последното е прието за неоснователно и производството е приключило с Ревизионен акт № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г. издаден от органа възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията, като акта е връчен електронно на 02.01.2019 г.

Ревизионният акт базиран на Ревизионен доклад № Р-02002818004456-092-001/07.12.2018 г., с който в резултат на извършеното ревизионно производство е направено предложение за установяване на задължения в размер на общо 5164.82 лв., по видове, както следва: Корпоративен данък – главница 1644.48 лв., лихви 280.49 лв и ДДС - главница 2719.59 лв., лихви 520.26 лв.

В Ревизионния акт по отношение на Закона за корпоративното подоходно облагане е посочено, че през ревизираният период основния предмет на дружеството е продажба на работно облекло чрез онлайн магазин и стоките се предлагат директно на клиента. Отбелязано е, че в хода на ревизията, в резултат на събраните документи и доказателства за ревизираното дружество са установени обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане във връзка с което, основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и за данък върху добавената стойност за периода 29.11.2016 г. - 31.01.2016 г. са определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.

За  2016 г. е записано, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 204351700360403 от 27.03.2017 г. е деклариран положителен счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 5608.00 лв. и данъчен финансов резултат печалба в размер на 5608.00 лв., за което дължимия корпоративен данък от 560,80 лв. е внесен на 26.05.2018 г. с лихва за просрочие в размер на 0,01 лв.

Направен е извода, че при ревизията са се установили основания за корекция на финансовия резултат, т.к. в резултат на събраните документи и доказателства представени от „*** ***" ООД за получени куриерски и пощенски пратки от ревизираното лице през ревизирания период се установи неотчетени приходи в размер на 42968,73 лв. и на основание чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК се формира нов положителен счетоводен и данъчен финансов резултат – печалба в размер на 22052.82 лв, в резултат на което дължимия корпоративен данък е 2205.28 лв., а внесения данък е 560.80 лв. и има разлика за внасяне от 1644.48 лв., върху която на основание чл.9 от ЗКПО за допълнително дължим корпоративен данък в размер на 1644.48 лв. се дължи лихва в размер на 292.38 лв.

За 2017 г. е отразено, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 2800И0051049 от 26.03.2018 г. е деклариран отрицателен счетоводен и данъчен финансов резултат – загуба в размер на 847.98 лв., заради което не се дължи корпоративен данък.

При ревизията са се установили основания за корекция на финансовия резултат, защото в резултат на събраните документи и доказателства представени от „*** ***" ООД за получени куриерски и пощенски пратки от ревизираното лице през ревизирания период са се установили неотчетени приходи в размер на 768,61 лв. и на основание чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е формиран нов отрицателен счетоводен и данъчен финансов резултат - загуба в размер на 553.88лв.

В Ревизионния акт по отношение на Закона за данъка върху добавената стойност е прието, че след анализ на представената от „*** ***" ООД информация с доказателства за получени куриерски и пощенски пратки от ревизираното дружество за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. се установяват реализирани продажби от електронна търговия с работно облекло, за които са издадени фактури, но не са декларирани и не са заведени в счетоводството на ЗЛ и са налице данни за укрити приходи или доходи, с което е изпълнен фактическия състав на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за облагане с ДДС.

Сочи се, че по данни от справките за получени и изпратени куриерски и пощенски пратки, предоставени от „*** ***" ООД размерът на неотчетените приходи от електронна търговия с работно облекло за периода от м.08.2016 г. до м.01.2017 г. е 87622.16 лв. и към 31.10.2016 г. е реализиран оборот от 61971,57 лв., т.е. достигнат е оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, но задълженото лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок, а същото е следвало да бъде подадено в периода от 01.11.2014 г. до 14.11.2016 г., поради което на 29.11.2016 г. проверяваното лице се счита за регистрирано по ЗДДС.

В резултат на това за периода от 29.11.16 г. до 31.01.2017 г. се дължи ДДС, като по данни от ГДД по чл.92 от ЗКПО вх. № 2800И0051049/26.03.2018 г. за 2017 г. не са декларирани приходи от осъществяваната дейност и през м.11.2017 г. отпада задължението за регистрация по ЗДДС.

Прието е, че съгласно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне данъчните задължения на лицето, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС до датата на която е регистрирано от органа по приходите и съгласно чл.67, ал.3 от ЗДДС данъка се смята включен в обявената цена когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно в търговската мрежа.

За периода от 29.11.2016 г. до 30.11.2016 г. при анализ на продажбите за м. ноември 2016 г. е установино, че има отчетен оборот до 27.11.2016 г.

За периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. са констатирани декларирани приходи от задълженото лице в размер на 15548,89 лв., за които дължимият ДДС, определен по реда на чл.66, ал.1 от ЗДДС, чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС е в размер на 2591,48 лв. и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за допълнително определен ДДС в размер на 2591.48 лв. е начислена лихва в размер на 515.46 лв.

За периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г.  са установени приходи  в размер на 768,61 лв., за които дължимият ДДС, определен по реда на чл.66, ал.1 от ЗДДС, чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС е в размер на 128.11 лв. и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за допълнително определен ДДС в размер на 128.11 лв. се начислена лихва в размер на 24.38 лв.

При така изложените мотиви с ревизионния акт е установен размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.12.2018 на ***ЕООД както следва: Корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. дължими  главница 1644,48 лв. и лихва 292,38 лв.; Данък върху добавената стойност периода 01.12.2016 г.-31.12.2016 г. дължими  главница 2591,48 лв. и лихва 515,46 лв. и Данък върху добавената стойност периода 01.01.2017 г.-31.01.2017 г. дължими  главница 128,11 лв. и лихва 24,38 лв.

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл.152 от ДОПК с жалба с вх. № ИТ-00250/14.01.2019 г. и е постановено Решение № 41/18.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден равизионния акт.

В Решението е посочено, че в хода на ревизията са събрани доказателства относно извършваната от лицето дейност и конкретно в случая - документи от куриерската фирма, като във връзка с отправено искане за представяне на документи, изготвено е ИИНП № П- 02002017131127-141-001/07.09.2017 г. до „*** ***“ ООД за представяне на информация за получени куриерски и пощенски пратки за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. от ***ЕООД /приобщено с Протокол № 1159830/15.10.18 г./ са представени множество документи и писмени обяснения. Поради големия им обем, същите са представени на ZIP файл. съдържащ: снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж; договорености между ***ЕООД и „*** ***“ ООД; справки за получени и изпратени куриерски и пощенски пратки от ***ЕООД за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. Справките съдържат информация за всички пощенски и куриерски пратки, и суми събрани в полза иа лицето, от наложени платежи и пощенски парични преводи, както е посочен и телефон **********.  Записано е, че от дружеството прилагат описание на таблиците за куриерски услуги - подател и получател, както и описание на таблиците за пощенски поръчки – ППП и файловете са подписани с електронен подпис от представляващия и са записани на финализиран оптичен носител, а органите по приходите са извършили обработка на данните, съдържащи се в тях.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК и при наличиета на визираните в него предпоставки - ревизионент акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК.

Рразгледана по същество жалбата  е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Ревизионен акт № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г., издаден от Г.Д.П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, ТД на НАП-гр.Бургас, с който са определени задължения Корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. дължими  главница 1644,48 лв. и лихва 292,38 лв.; Данък върху добавената стойност периода 01.12.2016 г.-31.12.2016 г. дължими  главница 2591,48 лв. и лихва 515,46 лв. и Данък върху добавената стойност периода 01.01.2017 г.-31.01.2017 г. дължими  главница 128,11 лв. и лихва 24,38 лв.,  потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.

          При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, управомощен със Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП и е приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл.120 ДОПК.

Ревизионния доклад е съставен в срока по 117, ал.1 ДОПК и на основание чл.117, ал.4 ДОПК е връчен на ревизираното лице по електронен път, съгласно Разписка за извършвано връчване по електронен път. В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК- Г.Д.П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт и същия формално отговаря изцяло на изискванията на 120, ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл.120, ал.2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част.

В хода на ревизионното производство, органите по приходи са приели, че са осъществени обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК по т.2-наличие на данни за укрити приходи или доходи и по т.4-липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

В изпълнение на задължението по чл.124, ал.1 ДОПК на проверяващото дружество е връчено Уведомление № Р-02002818004456-113-001/26.10.2018 г., че данъчната му основа ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и му е дал 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, поради което твърдението в жалбата в обратната насока е неоснователно.

Съгласно чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а именно да са налице са данни за укрити приходи или доходи или да липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство да не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

В настоящият случай не се констатира да се осъществени дадените предпоставки, поради което не може да се ползва презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, че в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, защото наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК не е подкрепено със събраните доказателства.

Същевременно според разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 ЗДДС, като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, като чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се формира облагаемия оборот.

По силата на чл.102, ал.1 ЗДДС когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, но при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта по чл.102, ал.1 от ЗДДС в тежест на приходната администрация е доказване на предпоставките по чл.96, ал.1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице извършва независима икономическа дейност, доставките в резултат на упражняването на тази дейност са облагаеми с ДДС и достигането на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лева и повече през последните 12 месеца преди текущия.

Според съда от събраните в хода на издаване на процесния акт и в производството по съдебното му обжалване не се ангажираха доказателства за наличието на посочените по-горе предпоставки.

С определението за насрочване на делото са дадени указания на ответната страна за носената от нея доказателствена тежест и по-конкретно, че следва да установи наличието на основание за облагане по реда на чл.122 ДОПК, като възможности за това са предоставяни и в хода на съдебното производство.

Въпреки това доказателства в горния смисъл не бяха ангажирани, като административният орган се позовава единствено и само на представените на оптичен носител в табличен вид данни. Последните сами по себе си не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените снимки на товарителници и други, и такова качество не им придава обстоятелството, че файла на който са съхранени е подписан с електронен подпис.

В тази връзка и в изпълнение на вмененото му на основание чл.192 ГПК задължение „*** ***“ ООД посочва, че исканите документи са унищожени и не са открити.

Различен извод не може да се направи на база информацията, представена от ответната страна на електронен носител, т.к. не се касае за електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно нормата на чл.183 от ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен от страната препис, в какъвто смисъл са и исканията на насрещната страна.

На свой ред непредставянето на оригиналните писмени документи възпрепятства оспорващия да проведе доказването си чрез оспорване истинността на документите, на които се позовава органа, и да защити правата си в пълен обем.

Независимо, че са представени само като снимка, находящите се на диск РКО и парични преводи не установяват съществените елементи на твърдените доставки, като предмет, стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, което да формира облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС.

Доколкото са необходими годни и относими доказателства за получаване на стоката, а в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извършат съответната съпоставка и преценка, т.к. по делото не са представени оригиналите на товарителници, РКО и парични преводи, то не могат да бъдат споделени изводите на органите по приходите за укрити доходи от дружеството, след като се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от "*** ***"ООД.

Поради това с наличните по делото доказателства не се потвърдиха изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от жалбоподателя продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи, след като се основават само на едностранно изготвени справки и документи от куриерското дружество, които не са годни да установят предаване на стоки и основанието на извършените плащания

На тази база съдът приема, че твърдяното да са налице  данни за укрити приходи или доходи или да липсва или да не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство да не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, не е доказано за целите на данъчното облагане.

Ето защо в случая не следва да се прилага правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт и доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване на претендираните публични задължения се носи от приходната администрация, но такова пълно главно доказване не бе проведено от ответника в настоящото производство.

С оглед на всичко посочено дотук съдът счита, че неправилно с ревизията са определени задълженията за ДДС и ЗКПО за всички посочени в ревизионния акт данъчни периоди, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и направеното искане ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, от които 50 лева държавна такса и 900 лева хонорар за един адвокат.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002818004456-091-001/31.12.2018 г., издаден от Г.Д.П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с Решение № 41/18.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на ***ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление на дейността с.Голям Дервент, ул.*, представлявано от управителя С.Х.Г., чрез адв.Д.Д. от ***, съдебен адрес ***, чрез адв.М.Р. *** направените по делото разноски в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                    СЪДИЯ:/п/ не се чете