Р Е Ш Е Н И Е
№
2432
гр.Русе, 29.12.2011 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на втори декември през две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Ю.О., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4723 по описа за 2011 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.93, ал.2, изр.2
от ЗЗД.
Ищецът Б.А.К. твърди, че на 09.02.2010 г. сключил
с ответника Ц.А.Д. предварителен договор, по силата на който последния, като продавач,
се задължил да му прехвърли собствеността само върху първото ниво с площ 105,
37 кв.м. от недвижим имот / мезонет/, находящ се в гр.Русе, кв.”Родина 1”,
ул.”Чипровци” № 21А, срещу задължението за заплащане на цена в размер на 30000
евро. Поддържа, че в чл.6, ал.1 от договора била предвидена клауза за задатък в
размер на 5000 евро, която сума била предадена на ответника в деня на сключване
на предварителния договор. Поради неизпълнение от страна на продавача /
ответника/ на задължението за прехвърляне собствеността в уговорения срок – не
по – късно от 09.03.2010 г. и поради невъзможността за изпълнение на договора с
оглед наложената в полза на трето лице възбрана върху процесния имот, ищеца
претендира възстановяване на дадения задатък в двоен размер от 10000 евро, с
левова равностойност от 19558 лева. Претендира и направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Ц.А.Д. е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Релевира възражение,
според което невъзможността за изпълнение на задължението за прехвърляне на
процесния имот в полза на ищеца е обективна и невиновна, тъй като се дължи на
причина, за която той не отговаря. Оспорва и получаването на задатъка като моли
предявения против него иск за заплащането му в двоен размер да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
В правната теория е изяснено, че задатъкът
представлява акцесорно и реално съглашение, с което страните уговарят
предаването на вещ или парична сума, предмет на задатъка, в случай на
неизпълнение на някоя от страните. В този смисъл той има както доказателствено
значение, така и обезпечителна функция.
В разглеждания случай уговорката за задатък е
предвидена в чл.6, ал.1 от сключения между страните предварителен договор от
09.02.2010 г. като е предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на продавача
/ответника/, същия следва да възстанови в двоен размер дадения му от ищеца /
купувача/ задатък. Според чл.2 от договора предадената сума е в размер на
5 000 евро. В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил получаването
на тази сума като по този начин по същество се отрича наличието на елемент от
фактическия състав на иска, с оглед реалния характер на задатъка. Ищецът обаче
е представил подписана от ответника разписка за получената сума от 5000 евро
като в разписката изрично е отбелязано, че сумата съставлява задатък /капаро/
във връзка с процесния предварителен договор от 09.02.2010 г. В съдебно заседание
на 19.10.2011 г. процесуалния представител на ищеца е пояснил, че сумата от
19558 лева всъщност представлява левовата равностойност на 10000 евро – двойния
размер на капарото, чието заплащане претендира от ответника. Така очевидно
неоснователно е възражението на последния, че не е получавал сумата по
задатъка.
Неоснователно е и другото възражение в отговора,
според което договора е развален по право – поради обективна и невиновна
невъзможност за изпълнение от страна на ответника, с оглед на което ищецът имал
право да получи не двойния размер на даденото капаро, а само предадената сума
от 5000 евро. Ответникът не спори, че не е изпълнил задължението си за
прехвърляне на собствеността върху имота във визирания в чл.3 от договора срок
– до 09.03.2010 г. В съдебно заседание от 19.10.2011 г. процесуалния
представител на последния е пояснил, че тази невиновна невъзможност за
изпълнение се дължи на обстоятелството, че върху обещания по силата на
предварителния договор имот била наложена възбрана в полза на трето лице – негов
кредитор, поради което бил лишен от възможността да се разпорежда с него като
го прехвърли в полза на ищеца, съобразно уговореното с предварителния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.89 от ЗЗД ако задължението на едната страна по
сключения двустранен договор се погаси поради пълна невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право. Кога ще е налице
невъзможност за изпълнение, която освобождава длъжника от задълженията му и от
последствията от неизпълнението, е посочено в чл.81, ал.1 от ЗЗД – когато невъзможността се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника.
Настоящия случай обаче не е такъв. Предварителния
договор е сключен на 09.02.2010 г. като с него ищецът е обещал, че ще прехвърли
на ответника собствеността върху процесния имот – само първото ниво от мезонета
на посочения адрес. В чл.7 от договора ответника е декларирал, че върху имота
има вписана ипотека в полза на „Банка ДСК” АД за сумата от 54000 лева.
Ипотеката не е пречка за прехвърляне на собствеността върху имота, служещ за
обезпечение /арг.чл.155, чл.176 и чл.178 от ЗЗД/. При сключването на договора
обаче ответникът е премълчал обстоятелството, че върху имота освен ипотека, има
наложена и възбрана от третото лице – кредитор на продавача – „Банка ДСК” ЕАД.
Възбраната, за разлика от ипотеката, съставлява забрана за длъжника, в лицето
на ответника като продавач по предварителния договор, да се разпорежда с вещта
/ чл.451, ал.1 от ГПК/. Тази забрана
действително води до пълна невъзможност за изпълнение, доколкото изключва
възможността за длъжника да прехвърли имота съгласно уговореното с
предварителния договор. Тази невъзможност обаче не е невиновна. Напротив,
същата се дължи изцяло на действията на ответника, поради което последния
отговаря за неизпълнението. В тази връзка ищецът е представил издадено от ЧСИ
Венцислав Маринов удостоверение, от което е видно, че възбраната върху имота, представляващ
два апартамента с отделни идентификатори, е вписана на 07.07.2009 г. Ответника
не е оспорил идентичността на процесния имот / първото ниво от мезонета,
предмет на предварителния договор/ с площ от 105, 37 кв.м., чието обособяване
на две нива чрез събаряне на междинното стълбище и изграждане на нова плоча е
предвидено в договора, с описания в удостоверението на съдебния изпълнител имот
с идентификатор 63427.5.427.1.42 с площ 105, 37 кв. на 6 етаж / второто ниво на
имота е на ет.7 и съставлява самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.427.1.102/.
От представеното удостоверение става ясно, че
ответника е лично уведомен за наложената върху процесния имот възбрана с
поканата за доброволно изпълнение, която му била връчена на 10.07.2009 г.
Очевидно е, че към датата на сключване на предварителния договор – 09.02.2010
г. ответникът много добре е знаел, че върху имота има наложена възбрана и че не
може да се разпорежда с него, но въпреки това е сключил договор, по силата на
който се е задължил да прехвърли собствеността върху него на ищеца. Налице е
недобросъственост на ответника, която се изразява именно в това, че още към
датата на сключването на договора у последния е било формирано съзнание, че не
разполага с възможност да го изпълни, поради което същия следва да понесе
неблагоприятните последици от неизпълнението чрез връщане на полученото капаро
в дворен размер от 10000 евро.
По изложените съображения предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни
разноски – 782, 32 лева държавна такса и 850 лева – адвокатско възнаграждение,
в общ размер на 1632, 32 лева.
Мотивиран така, Русенския районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.А.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Б.А.К., с ЕГН **********,***, сумата от 10000
евро, с левова равностойност 19558 лева, представляваща дължимия в двоен
размер задатък по чл.6, ал.1 от сключения между страните предварителен договор
от 09.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1632, 32 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: