Р Е Ш Е Н
И Е № 95
гр. Сливен, 31.07.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на петнадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 76 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 151
от 28.03.2020 г., постановено по АНД №
189/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш серия К № 2274820 на ОД на МВР – Сливен, с който
на Б.В.И. е наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно
наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на 600 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Горното
решение е обжалвано в законния срок от Б.В.И.. В касационната жалба се твърди,
че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Заявява,
че не е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Твърди, че на процесното
място нямало въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Заявява, че не е
управлява с посочената скорост и нарушението не е заснето с годно техническо средство.
Твърди, че не са спазени разпоредбите действащи към момента на нарушението по
ЗДвП. Не е посочен вида на измерващия уред дали е стационарен или мобилен,
както и дали електронният фиш е съставен в отсъствието или присъствието на
органи от КАТ. Моли да бъде обсъдена възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като счита, че са налице всички предпоставки за прилагането му. Моли съда
да отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и електронния фиш.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касацията ОД на МВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от
пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението
на Районен съд – Сливен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
че решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2018г. в 09,40 часа по главен път I-6 в с. Трапоклово, общ.
Сливен жалбоподателката се движела, управлявайки моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Тойота Авенсис" с peг. № ******. Движела се в селото и до бистро „Женика" е извършила нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №11743сс. Техническото средство
е било разположено към гр. Бургас на самия път, на тринога. С техническото средство
била отчетена скоростта, с която се движело моторното превозно средство, управлявано
от нея, а именно с 99 км/час при разрешена до 50 км/час за населено място. Издаден
бил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, с който
било прието, че автомобилът на жалбоподателката се е движел със скорост 96 км/час,
т. е. с превишение от 46 км/час.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения при издаването на електронния фиш и не е нарушено правото на защита
на наказаното лице; правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 182, ал.1 т.5 от ЗДвП.
По изложените
съображения касационния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички поискани от касатора доказателства. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на електронен
фиш за констатирано административно нарушение. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Съгласно чл.
189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата (в редакцията към момента на
издаване на ЕФ) „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.“ Законодателят не е поставил изискване към вида на
техническото средство или системата, нито към местата, на които такова може да
бъде стационирано с цел експлоатация. Още повече, че
присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо
средство или система по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на
административното деяние, нито да постави под съмнение неговото извършване. В
този смисъл, отсъствието на контролен орган се отнася само до издаването на
електронния фиш.
Доводите на СлРС относно спазване процедурата по установяване на
нарушението и издаването на електронния фиш са подробни, обосновани и
изчерпателни, поради което касационната инстанция ги възприема изцяло и не
следва да ги приповтаря на основание чл.221 ал.2 от АПК.
Неоснователно
е възражението на касатора за приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед значителното
превишаване на разрешената максимална скорост, следва да се направи извод за липса
на основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай. Липсват
смекчаващи вината обстоятелства, от които да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
С оглед изхода
на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията
за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде
осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл.
63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за плащането на правната помощ.
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 151 от 28.03.2020 г., постановено по АНД № 189/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
Осъжда Б.В.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.