РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2832 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д.Х.К. чрез пълномощника си
адвокат Ч. е предявил иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
3 005,60 лв., представляваща обезщетение за прекратяване без предизвестие
на съществувалото между страните трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „началник ортопедично-травматологично
отделение“, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1864/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответникът
„МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника адвокат Б.
намира иска за допустим, но неоснователен.
Признава,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, но оспорва размера на
предявената претенция с твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци
и осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се
следва единствено чистата сума, оставаща след приспадането им.
Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
Не
представя доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Страните не спорят по
обстоятелството, че помежду им е съществувало трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността
„началник ортопедично-травматологично отделение“ в ответното болнично заведение.
Не е спорно също така, че трудовото
правоотношение е прекратено без предизвестие от ищеца на 14.02.2019 г. поради
забавяне на изплащането на трудовото му възнаграждение. Това обстоятелство се
установява и от представеното по делото заявление с вх. № 13/14.02.2019 г.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за длъжността
„началник ортопедично-травматологично отделение“ е за месец декември 2018 г. и е
в размер на 3 005,60 лв. Ответникът не е начислил, нито изплатил на ищеца
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие, тъй като според данните в счетоводството на
ответника трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ. Дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на
физическите лица за месец декември 2018 г. са внесени в ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен
е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ
за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът-работодател дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца, поради прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване едностранното прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие и размера на брутното си трудово възнаграждение.
В
тежест на ответника е да установи твърденията си за заплащане в полза на
бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху дължимото обезщетение.
Относно
съществуването на трудово правоотношение между страните и едностранното му
прекратяване от ищеца без предизвестие страните не спорят, поради което тези
обстоятелства съдът е обявил за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
с доклада по делото.
Прекратяването
на трудовото правоотношение без предизвестие от ищеца се установява и от
приетото по делото заявление с вх. № 13/14.02.2019 г., с което ищецът е уведомил
работодателя, че считано от 14.02.2019 г. прекратява едностранно сключения
между тях трудов договор поради забавяне на изплащането на трудовото му
възнаграждение.
Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства трудовото правоотношение с ищеца да е
прекратено на друго правно основание, а и заявлението на ищеца, съдържащо
валидно волеизявление, насочено към прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, е
породило действие незабавно след достигането му до ответника-работодател на
14.02.2019 г. без да е необходимо съгласие на работодателя или издаване на
последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение е породило
съгласно чл. 221, ал. 1 КТ насрещното задължение на работодателя да заплати на
работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Размерът
на дължимото обезщетение, определено по правилата на чл. 228, ал. 1 КТ, се установява посредством пълно и главно доказване от
приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът
възприема като обосновано, обективно и компетентно изготвено. От експертното
заключение се установява също така, че обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца. Причините, поради които
не е сторил това, са без значение за изхода на делото. Без значение за
дължимостта на обезщетението е и обстоятелството, че работодателят е внесъл в
полза на бюджета дължимите осигурителни вноски и данъка върху доходите на
физическите лица, тъй като по този начин той е изпълнил свое публичноправно
задължение като осигурител, но не се е освободил от задължението да заплати
обезщетение на работника или служителя.
Доколкото
по делото се установи посредством пълно и главно доказване, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено от него без предизвестие поради забавяне
изплащането на трудовите му възнаграждения, а работодателят не му е заплатил
обезщетение, искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
основателно, тъй като размерът му от 450 лв. надхвърля незначително минималния
размер от 440,39 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса, включително за заповедното производство и заплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
На основание чл. 242, ал.
1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, доколкото
се присъжда обезщетение за работа.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А,
представлявано от управителя Кузман Николов Николов, дължи на Д.Х.К., ЕГН **********
*** обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в размер на 3 005,60 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, по отношение на
която в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1864/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да
заплати на Д.Х.К., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 450 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса, включително за
заповедното производство в размер на 120,22 лв., и възнаграждение за вещо лице
в размер на 100 лв.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: