№ 72
гр. Берковица, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200314 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. ВЛ. В. с ЕГН ********** от гр. М**********,
ул. ************ против Наказателно постановление № 21-0243-001138/
18.11.2021 г. на Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което
му е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на административно- производствените правила и неправилно
приложение на материалния закон .
В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв.
ЛЮБЛ. АВР. – АК Монтана.
Ответната страна – РУ Берковица не изпраща представител. В
писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди с решение
издаденото наказателното постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 334861/ 11.11.2021 г., съставен на
1
жалбоподателя за това, че на 11.11.2021 г. в 20:40 часа в град Берковица, ж.к.
Изгрев, като водач на лек автомобил – „Шкода“ с peг. № М 65 79В Н, при
обстоятелства: град Берковица, ж.к. „Изгрев“ до блок номер 26, с посока на
движение от междублоковото пространство до блок номер 26 към ул. „Хаджи
Петър Илиев“ управлява лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. номер М 65
79 ВН, собственост на Петя Димитрова Видова, с ЕГН ********** като при
излизане от междублоковото пространство на заден ход водачът не
наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, в резултат на което
блъска със своята задна дясна част паркирания лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. номер *******, реализирайки ПТП с материални щети. Водачът
не спира да установи последиците от произшествието, а продължава своето
движение към град Монтана, където е установен около 22.00 часа на
11.11.2021 г. от служители на РУ Монтана на домашният си адрес. Водачът
не е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – не наблюдава непрекъснато
пътя зад ППС при движение на заден ход и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП- не спира и не установява последиците от ПТП.
По делото са представени като доказателства НП- 2 броя, АУАН,
Възражение, Придружително писмо, Протокол, Решение, Протокол за ПТП,
Декларация, Сведение, Удостоверение, Заповед, Справка картон на водача.
В хода на производството са разпитани свидетели на АНО, на
жалбоподателя, както и очевидци на местопроизшествието, които с
показанията си установяват различни факти и обстоятелства, освен описаните
в акта и наказателното постановление. Основният спор в производството се
развива на плоскостта дали по безсъмнен начин е доказано авторството на
двете деяния. Акцентира се, от страна на жалбоподателя върху довода,
че актосъставителят и свидетелите по акта не са очевидци на деянията и
констатациите им се градят на предположения. Служителите на РУ не са
присъствали при извършване на нарушенията, но фактите, съдържащи се в
техните показания представляват косвени доказателства за авторството на
нарушенията. Както свидетелят А., така и свидетелят К. последователно
и безпротиворечиво обясняват по какъв начин са установили самоличността
на дееца, че МПС, с което се е движел същия е било посочено като процесно
от лица, които са очевидци на случилото се и по част от номера на соченото
като процесно МПС са установили водача и неговия адрес. Ирелевантно в
случая съдът намира обстоятелството, че не жалбоподателя, а друго лице е
собственик на процесното МПС. Административно-наказателната
отговорност е лична и при положение, че е установено на кого е било
предоставено МПС-то, неправилно би било да се търси отговорност от
собственика.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
2
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност.
Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно
на няколко основания.
На първо място, не е спазено изискването на чл.43 ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания. Видно от съдържанието на
АУАН, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният
адрес на който се отбелязват в акта. За спазване на разпоредбата достатъчно е
наличие на отказ от страна на нарушителя и подпис на свидетел, с посочване
на името и адреса му, като с подписа си свидетелят удостоверява направения
отказ. В проведеното производство за налагане на административно
наказание императивно изискуемото действие по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
формално не е изпълнено, от което следва, че извършването му не е
осъществено. Това, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и отказа
на нарушителя да получи препис от акта е удостоверен чрез подписа на един
свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да предяви за подпис
АУАН . Факта на отказ да се подпише акта, следва да се удостовери също
чрез подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес,
което да се отбележи (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на
чл. 43 от ЗАНН).
На второ място,видно от АУАН отказа на нарушителя да получи
препис от съставения му АУАН също не е удостоверен с подписа на свидетел.
,с което не е спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН ,съгласно която
разпоредба и отказа на нарушителя да получи препис от акта се удостоверява
чрез подписа на един свидетел. Приема се /„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И.,
Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН да е
лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не
възникват съмнения в обективността и безпристрастността на
актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената
част на акта.
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва
да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата -
3
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен
биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв Веселин
Георгиев. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно
това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната
възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели,
удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения
в обективността и безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на
извършването или установяването на нарушението, както и в истинността на
отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и
обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 и ал.5 от ЗАНН следва да е
лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в
АУАН липсва посочен свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да
подпише акта и отказа му да получи препис от акта ,то е
налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат доводите по
същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателя
възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият
автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и
4
когато самото производство е водено и завършено порочно.
На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
По разноските :
В случая жалбоподателят е направил разходи за защитник в размер на
300лв.. С оглед изхода от делото, направеното искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски по чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Тъй като санкцията, наложена на жалбоподателя се отменя,
следва изцяло да се уважи искането за разноски за защитник в пълния размер
от 300лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0243-001138/
18.11.2021 г. на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което е
наложено на В. ВЛ. В., с ЕГН ********** от гр. М******* ул.*********
административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на В. ВЛ. В., с ЕГН
********** от гр. М******* ул.********* направените по делото разноски в
размер на 300лв./триста лева/ адвокатско възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок
5
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6