№ 83 / 15.2.2018
г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Монтана, 14.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. МОНТАНА, Първи
граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: РУМЯНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното о. съдия
Михайлова гр.д. № 2050 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата Н.Г.Д. предявява срещу ответниците П.М.И., Д.Д.И.,
И.М.И. и В.П.И. положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 о. ГПК, както и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост на недвижим имот.
Поддържа, че е наследник на Г. И. И., който е нейн
баща, а ответниците са братя и наследници на К. И. И., техен дядо, който е брат
на нейния баща. Ответницата Д.И. е съпруга на отв.П.И., а ответницата В.И. на
отв.И.И.. Ищцата заявява, че с ответниците П.И. и И.И. са съсобственици по
наследство на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Митровци, община Чипровци, област Монтана,
одобрени със Заповед № РД- 1.. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: с. Митровци, с площ по скица 1. квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), номер по предходен план: 498 /четиристотин деветдесет и осем/,
кв. 67 /шестдесет и седем/, част о. парцел ІІ /втори/,при съседи: 4. 4. 4. 4. и
4.. Поддържа, че през 2005 година, след смъртта на майка си К. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx,
починала на 23.10.2005 година, в законоустановения 6-месечен срок, с декларация
вх. № 1. о. 0. година, декларирала описания по-горе имот в Община ЧипровцИ.
Заявява, че отв.П.М.И. и И.М.И. неправомерно и незаконосъобразно са се снабдили
с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание
наследство и давностно владение за целия имот, описан по-горе, о. който наследниците
на Г. И. И. притежават ½ идеална
част, а ответниците П.М.И. И И.М.И., като наследници на К. И. И. притежават
също ½ идеална част.
Имотът се владял о. нея и майка й до нейната смърт, а
след смъртта на майка й - о. нея. Поддържа, че е ходила в имота да го
стопанисва и наглежда, владяла е имотът спокойно и необезпокоявано, като свой,
с всички права на съсобственицИ.
Моли съда да постановите решение, с което да признаете
за установено по отношение на ответниците П.М.И., съпругата му Д.Д.И., И.М.И. и
съпругата му В.П.И., че Н.Г.Д. е собственик по наследство на ¼ идеална
част о. описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ и на основание чл. 537, ал. 2 о. ГПК да
отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка № 1., том Х, рег. № 1., дело № 9. о. 1. г. на нотариус В. Т.. По
същество поддържа, че предявените искове са основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени изцяло, като доводите си развива и в писмена
защита.
Ответниците П.М.И., Д.И., И.М.И. и В.И., чрез
пълномощника си адв. З.М.,xxx, в срока по чл.131, ал.1 о. ГПК, представят писмен отговор на исковата молба,
като поддържат, че предявения иск е недопустим, по същество изцяло
неоснователен и недоказан.
Поддържат, че искът
за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение
и конкретно в случая установителен такъв за признаване на собственост може да
се води само при наличие на правен интерес о. това за ищцовата страна. Не е налице
такъв интерес, ако ищеца не е страна в правоотношението.
В случая не е налице правен интерес за ищеца о. водене
на делото при положение, че правото му на собственост по неговите твърдения е
накърнено о. четиримата ответници, които според нея владеят имота при подаване
на исковата молба.
Ако спорния имот се владее о. някой о. ответниците,
ищецът следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 о. ЗС, а не по чл. 26 ЗЗД /Определение № 4. о. 0. год. по ч.т.д. № 3. год., т.к., І г.о. на ВКС.
Ако ищецът владее имота, той може да предяви
установителен иск за собственост, а ако го владее друг - ревандикационен иск.
При това положение, недопустимост на исковете следва
да бъде прекратено настоящото производство.
Поддържат, че предявените искове са неоснователнИ.
Ответниците са станали собственици по силата на
наследство и давностно владение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 о. ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 годинИ.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 годинИ.
Имотът повече о. 10 години преди 2012 год. се е
владеел и ползвал о. наследодателите на ответниците К. И. И. и Пена Рангелова И..
Дядото и бабата на ответниците са владели и ползвали целия поземления имот
самостоятелно и необезпокоявани повече о. 10 годинИ. След смъртта на К. през
1984 год. имотът се е владеел само о. съпругата му Пена, която е починала през
1997 год. След смъртта им собственик останал сина им П., а след като и той
починал останали само синовете му П. и И.. Всички в селото знаели, че този имот
е на К. и Пена, които го владеели, ползвали и поддържалИ. Само те го
обработвали и ползвали добивите о. него.
Подробни доводи и съображения развиват в писмения си
отговор и в писмена защита.
Доказателствата са писмени и гласнИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 о. ГПК приема следното:
Между
страните е безспорно и о. приложените писмени доказателства се установява, че
ищцата Н.Г.Д. е дъщеря на Г. И. И., починал на 08.06.1992г. Ответниците П.М.И.
и И.М.И. са братя и наследници на К. И. И., техен дядо, и брат на нейния баща и
наследодател. Ответниците Д.И. и В.И. са съпруги на първите двама ответницИ.
На
1.г. ответниците П.М.И. и И.М.И. с нотариален акт №1., том Х, рег.№1., дело №9.
о. 2012г. на нотариус В. Т., са признати за собственици на основание наследство
и присъединено давностно владение върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
4. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Митровци, община
Чипровци, област Монтана, одобрени със Заповед № РД- 1.. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Митровци, с площ по скица 1. квадратни
метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: 498
/четиристотин деветдесет и осем/, кв. 67 /шестдесет и седем/, част о. парцел ІІ
/втори/, при съседи: 4. 4. 4. 4. и 4..
По
горните факти няма спор между страните.
Ищцата
поддържа, че имотът описан по-горе се е владял о. нея и майка й К. Ц. И. до
нейната смърт, а след смъртта й, починала е на 23.10.2005г., о. нея. Твърди, че
с децата си е ходила в имота да го стопанисва и наглежда, като са владяли имота
спокойно и необезпокоявано, като никой не се е противопоставял на владението
им, нито ги е отблъсквал, в т.ч. ответниците.
С оглед на
изложените по-горе обстоятелства ищцата обосновава наличие на правен интерес за предявяване на
настоящите искове.
По
допустимостта на главния иск,
с правно основание чл.124, ал.1 о. ГПК-
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот:
Въпросът за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му предполага наличие, респ. липса на самостоятелно право на ищеца и е свързан с преценката на съда за правния интерес о.
установяването му. Преценката на съда относно допустимостта на установителния
иск зависи не о. вида на спорното право, а о. степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Съгласно
разрешенията, дадени в т.2 на тълкувателно решение № 8 о. 27.11.2013 г. на ВКС
по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес о. предявяване на установителен
иск за собственост и др. вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността
да предяви осъдителен иск за същото
право. Правен интерес о. предявяване на установителен иск има и владеещия
собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост.
Предмет на делото по иска с правна квалификация чл.124, ал.1 о. ГПК-положителен
установителен иск за собственост е претендираното о. ищеца право на
собственост, а не отричаното право на собственост на ответниците. Тези права са
различни, тъй като произтичат о. различни юридически факти и имат различни
титулярИ. Ищецът в случая следва да докаже твърдените в исковата молба
юридически факти, о. които според него е
възникнало правото му на собственост.
В писмения
отговор ответниците поддържат, че не е налице правен интерес за ищцата о.
водене на делото при положение, че правото й на собственост по нейните твърдения
е накърнено о. четиримата ответници, които според нея владеят имота при
подаване на исковата молба. Ако спорния имот се владее о. някой о. ответниците,
ищецът следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 о. ЗС, а не положителен
установителен иск за собственост, поради което искът е недопустим и следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Съдът намира в случая горепосоченото
възражение на ответниците за недопустимост на главния иск за необосновано и
неоснователно по следните съображения:
О. фактическите твърдения в исковата
молба не се съдържа т. и ищцата не поддържа, че ответниците владеят имота,
напротив твърди, че имотът се е владял о. нея и майка й К., до смъртта й, а
след това о. нея и децата й, които са ходили в имота, садили са картофи,
чистили са го, владели са имота спокойно и необезпокоявано, като никога не е
имало спор за имота и ответниците не са се противопоставяли на владението й,
нито пък са я отблъсквалИ. След смъртта на майка си К., починала на
23.10.2005г., ищцата в законоустановения 6-месечен срок с декларация вх.№ 1. о.
0.г., е декларирала процесния имот в Община Чипровци, за което свидетелства приложеното
удостоверение за декларирани данни на л.11 и л.12 о. делото.
С оглед на твърденията в исковата молба, съдът намира
предявения установителен иск за собственост за допустим за разглеждане по
същество. Искът за установяване съществуването или несъществуването на едно
право или правоотношение и конкретно в случая установителен такъв за признаване
на собственост може да се води само при наличие на правен интерес о. това за
ищцовата страна. Не е налице такъв интерес, ако ищеца не е страна в
правоотношението, но в случая ищцата има правен интерес, тъй като владее имота
и в тази хипотеза може да предяви установителен иск за собственост, а в
случаите когато го владее друг - ревандикационен иск по чл.108 о. ЗС. Ищцата не
е твърдяла, че е отстранена о. владение на имота като собственик, което ще е
основание за предявяване на иск за ревандикация. Установителният иск се
предявява срещу лицата, които се ползват о. акта и в случая това са ответниците
по делото.
По основателността на главния иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК-
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот:
Процесния недвижим имот, видно о. копие на разписен
лист и скица, приложена към нотариалното дело, по което е издаден акта за
собственост на ответниците, е записан на К. И. И. и Г. И. И.. К. И. И., Г. И. И.
и И. И. И. са братя, наследници на Николета /Колка/ Стоянова Цанова. Ищцата е
наследник на Г. И. И., а ответниците са наследници на неговия брат К. И. И..
О. събраните по делото гласни доказателства,
показанията на свид.И. И., Г. И. М., З. Й. К., В. М. и И. М. Г., се установява,
че имотът е собственост на страните по делото,
като наследствен имот.
Свид. И. И. поддържа, че „тези
два имота ги имат всичко е по наследство поне тоя имот 285 е по наследство и
този 284 е по наследство”. По нататък свидетелят обяснява, че имот 285 е на
неговия дядо и на сестрата на тримата братя - баба Цена, а 284 на другите двама
братя, К. и Г. (наследодатели на страните по настоящото дело). Свидетелят сочи,
че като дете е брал ябълки в този имот, които е садил дедо Г., бащата на Н. (на
ищцата). Свидетелят заявява, че не е имало скандали за имота (т.е. ищцата не е
била отблъсната о. имота) и че И. и П. не са заключвали портата. Видно о.
обясненията на този свидетел, ищцата си е държала дървата в плевнята, а новите
собственици са изчистили част о. двора, там, където е къщата, а другата част е
била изчистена о. децата на Н..
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетеля И. И. И. като обективни, последователни,
безпристрастни и подробни, дадени о. човек, който познава историята на имота и
не е заинтересован по никакъв начин о. изхода на делото.
В същата посока са и
показанията на свидетеля Г. И. М. и на З. Й. К. - и двамата обясняват, че Н. и
децата й са владеели имота (садили картофи, лук, дръвчета, съхранявали дърва) и
че не са имали спорове с ответниците за него, не са отблъснати о. имота, не е
имало скандали между тях.
Обясненията на свидетеля В. М.
Рангелов, допуснат по молба на ответниците, поддържа, че имотът на П. и И. се
намира на територията на Н. на баба й. О. обясненията на този свидетел може да
се направи извод, че той възприема имотите като три - имотът на един о. братята
- И. И. И., дядото на свидетеля И. И., имот с построената в него къща - имотът
на ответниците И. и П. и имотът между тях, в който е плевнята. Той също
обяснява, че „... те гледаха само една градинка зад къщата”, (имайки предвид
зад къщата в имот 285, която градинка представлява реална част о. процесния
имот). Този свидетел твърди, че част о. плевнята се е ползвала о. двамата братя
Г. и Илия, (о. наследодателите съответно на ищцата Н. и на свидетеля И. И.).
Свидетелят също поддържа, че входната порта не се заключва.
Свидетелят И. М. Г. също говори
за имота на Н., т.е. той знае, че Н. има там имот. Този свидетел също твърди,
че не е чувал за скандали между страните по делото относно процесния имот.
О. показанията на всички
свидетели, и допуснатите по молба на ищцата и тези допуснати по молба на
ответниците, може да се направи категоричен извод, че ищцата не е отблъсквана и
не е отблъсната о. процесния имот, което отблъскване да е направено о.
ответниците.
Ответниците П.М.И. и И.М.И. са се снабдили на 1.г. с
констативен нотариален акт /по реда на чл.587, ал.2 о. ГПК/ №1., том Х, д.№ 9./2012г.
на нотариус В. Т. за процесния имот,
ведно със застроените в имота сградИ. Съгласно задължителната практика на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за фактИ. Нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван о. всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи в акта придобивно основание, какъвто е настоящият казус.
В случая се събраха гласни
доказателства, че ищцата е ползвала частта о. имота, в която е построена
съсобствената плевня, а ответниците са ползвали частта о. имота, в която е
построена къщата.
По презумпция, той е владелец
на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите сънаследницИ.
За да стане владелец на целия имот е необходимо наследникът да обърне държанието
на идеалните части на другите наследници във владение. За целта е необходимо
наследникът да заяви на останалите сънаследници, че той държи имота, като
едноличен собственик, че отрича тяхната собственост и владее изцяло за себе сИ.Това
свое намерение наследникът трябва да демонстрира на останалите сънаследници
недвусмислено.
В случая не се установи
ответниците да са довели до знанието на ищцата, че владеят имота само за себе сИ.
Всички свидетели изрично заявиха, че не им е известно ответниците да са отблъснали
ищцата. Никой о. тях не излага твърдения за някакви действия о. страна на
ответниците, които по недвусмислен начин да демонстрират намерението им да
владеят имота изцяло за себе си, нито се представиха каквито и да било
доказателства /писмени или гласни/ такива действия да са доведени до знанието
на ищцата.
Затова съсобственикът, който
владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите
съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по
давност. Действията, доказващи т. намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието иМ. В този смисъл е и
постоянната и непротиворечива съдебна практика.
Независимо о. какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този о. съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе сИ. Доказателства в тази
насока не са представенИ.
Не се събраха доказателства
ответниците да са демонстрирали спрямо ищцата, а преди това и спрямо нейния
наследодател, промяна в намерението си о. държатели на владелцИ. Доколкото
владението не може да се упражнява тайно, а субективният елемент в случая
липсва, то о. тази скритост на владението упражняващото фактическа власт лице
не може да черпи права, докато този, на когото правата се противопоставят, не
може да се защити, поради това и промяната в намерението не може да остане
скрита, а трябва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия,
които да бъдат насочени спрямо собственика и да доказват несъмнено, че се
отричат неговите права.
Ответниците, в чиято тежест е
да докажат в процеса, че са придобили правото на собственост върху процесният
имот по давност, не са сторили това.
Владението не може да бъде
съмнително, а то е т. винаги, когато не може да се определи със сигурност дали
владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота
като свой.
Освен това владението не може
да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. Чрез
него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да
държи вещта като своя. То не може да
има действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй
като е недопустимо да се черпят права докато този, на когото се
противопоставят, не може да се защитИ. Ответникът е бил държател на реално
обособена част о. процесния имот. Държателят трябва да докаже не само, че е упражнявал
фактическа власт върху имота, но и че е променил намерението си и е започнал да
го своИ. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessions/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към
съответния собственик, както и да показват несъмнено, че ответникът, който
твърди да е упражнявал фактическата власт върху наследствените имоти /о.
свидетелските показания не се доказва категорично дали ответникът е обработвал
точно процесните имоти/ отрича неговите права върху имотите и ги владеят само
за себе сИ. Не е доказано по категоричен начин по делото това да е станало и о.
този момент да е налице владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок до
завеждане на иска.
Ответниците не посочват и не
доказват чрез какви точно действия е демонстрирана промяната в намерението им да
упражняват фактическата власт върху имота само за себе си, което е в
противоречие с практиката, според която наследникът, който се позовава на
придобивна давност, следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е владял частите на сънаследниците, като промяната в намерението
не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да доказват
несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича техните
права върху вещта.
По своята правна същност
придобивната давност съставлява упражнявано о. несобственик владение върху
определена вещ, продължило в определен о. закона срок, след изтичането на който
се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението
по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е
установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото
владение е установено фактическо господство
върху определена вещ
с намерението да се своИ. Държането о. друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като
веднъж е установено като т., колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва о. изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно
презумцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа
власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за
другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то
упражняващият се явява държател и в този случай презумцията на чл. 69 ЗС е
опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането
във владение. Разглеждано в
посочения контекст наследяването, като правен способ за
преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се
явява правното основание за упражняване на фактическата власт.
Между страните по
настоящото дело възниква
наследствена имуществена общност /съсобственост по
наследяване/. Вътрешните отношения
между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно
правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена
вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследницИ. За да
започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на
тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват
намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследницИ.
Евентуалното вътрешно
убеждение на едната о. страните по правоотношението за настъпила промяна в
неговото съдържание само по себе си не би могло да обоснове и обективното
настъпване на такава промяна, ако не достигне до другата страна.
Владението на ищцата не е
изгубено, нито застрашено до момента, в който държателят не я уведоми, че
установява самостоятелна фактическа власт за себе сИ.
В случая не е установено и
дори не се твърди ищцата да е била уведомявана за промяна на намерението, с
което ответниците са ползвали процесния имот, а се доказа, че те са ползвали
само реално обособена част о. него, нито пък е установено да са извършвали
такива действия, които да обективират подобно намерение. Ако подобно намерение
е съществувало в съзнанието на ответниците, същото е следвало да бъде
обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо собственика.
Изложеното дава основание за извода, че ищцата притежава
правото на собственост по наследство върху ¼ идеална част о. процесния
недвижим имот, предмет на предявения положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 о. ГПК, като е доказала фактите, о. които то произтича и фактите, о. които
то е застрашено. Ето защо като основателен искът следва да бъде уважен.
Предявеният иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
съдът намира за доказан предвид изхода на спора по главния иск. О. събраните
доказателства по делото е опровергано признатото право на собственост на П.М.И.
и И.М.И. с констативен нотариален акт /по реда на чл.587, ал.2 о. ГПК/ № 1.,
том Х, рег.№ 1., дело № 9./2012г. на нотариус В. Т. за процесния имот. Този иск
се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отменен посочения
нотариален акт.
При очертания изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 о. ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените по водене на делото
разноски по представения списък по чл.80 о. ГПК /л.103/ в общ размер на сумата о.
601.52 лева, включващи адвокатско възнаграждение и държавни таксИ.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П.М.И. ЕГН xxxxxxxxxx, Д.Д.И. ЕГН xxxxxxxxxx, И.М.И.
ЕГН xxxxxxxxxx и В.П.И. ЕГН xxxxxxxxxx, че ищцата Н.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx е
собственик по наследство на ¼ идеална част о. недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Митровци, община Чипровци, област Монтана, одобрени със Заповед № РД- 1.. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Митровци, с площ
по скица 1. квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер
по предходен план: 498 /четиристотин деветдесет и осем/, кв. 67 /шестдесет и
седем/, част о. парцел ІІ /втори/, при съседи: 4. 4. 4. 4. и 4., придобит по
наследство о. Г. И. И., починал на 08.06.1992г.
НА основание чл.537, ал.2 о. ГПК ОТМЕНЯВА констативен
нотариален акт № 1., том Х, рег.№ 1., дело № 9./2012г. на нотариус В. Т., издаден
по обстоятелствена проверка, с който П.М.И. и И.М.И. са признати за собственици
на основание наследство и присъединено давностно владение върху описания
по-горе поземлен имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Митровци, община Чипровци,
област Монтана, одобрени със Заповед № РД- 1.. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: с. Митровци, с площ по скица 1. квадратни метра, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: 498 /четиристотин деветдесет
и осем/, кв. 67 /шестдесет и седем/, част о. парцел ІІ /втори/, при съседи: 4. 4.
4. 4. и 4..
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН xxxxxxxxxx, Д.Д.И. ЕГН xxxxxxxxxx, И.М.И.
ЕГН xxxxxxxxxx и В.П.И. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx
разноските по делото в размер на 601.52 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: