Р Е Ш Е Н И Е №291/30.4.2019г.
30.04.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На 11.04. 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Георгиев
при секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 165 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Г.С., чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ул.“*** чрез адв.К.-ЯАК, против „МИННА КОМПАНИЯ-ПЕТРОВ“АД искове, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 13301,40 лв. ,представляващи дневни командировачни за 150 дни по 20,00 лв.,в общ размер на 3000,00 лв. за 2016 г. и за 240 дни по 20,00 лв.,в общ размер на 4800,00 лв. за 2017 г.,неизплатени трудови възнаграждения в общ нетен размер 5253,88 лв.,за периода м.март 2016 г.-м.февруари 2017 г.
Съгласно постигнато на 16.04.2018 год. между страните споразумение посочената по горе сума в общ нетен размер 5253,88 лв. за неизплатени трудови възнаграждения следвало да бъде изплатена от ответното дружество на ищеца по банков път на пет равни вноски,всяка от по 1050,77 лв. до 30-то число на месеца,до 30.09.2018 г.
Ответното дружество не изпълнило задължението си по постигнатото споразумение,с оглед на което ищеца претендира обезщетение за забава,върху всяка от неизплатените вноски,както следва : 67,43 лв. върху сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.05.2018 г. до 15.01.2019 г.,58,38 лв. върху сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 15.01.2019 г.,49,62 лв. върху сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 15.01.2019 г.,40,58 лв. върху сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.08.2018 г. до 15.01.2019 г. и 31,52 лв. върху сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.09.2018 г. до 15.01.2019 г.
С оглед на гореизложеното се иска от съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7800,00 лв. дневни командировачни пари,сумата от 5253,88 лв. неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер и сумата от 247,52 лв. законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения,както и законно лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства-заверени ксерокс копие за вярност-трудов договор № *** г.,допълнително споразумение № *** г. към трудов договор № *** г.,допълнително споразумение № ***г. към трудов договор №*** г.,заповед за прекратяване № *** г. на основание чл.325,т.1 КТ,споразумение от 16.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите и протокол от 30.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите.
Ищецът посочва, че бил в трудово правоотношение с ответника „Минна Компания-Петров“ АД ,като в периода от 01.03.2016 год. до 16.04.2018 год. работил като „***“. Трудовия му договор е прекратен на основание чл.325,т.1 от КТ. Посочва се,че 150 дни през 2016 г. и 240 дни през 2017 г. изпълнявал трудовите си задължения на различни обекти на дружеството с нощуване извън границите на населеното място,където било работното му място в гр.Я. и местоживеенето му в гр.Д. За посочените дни работодателя му дължал дневни пари в размер на по 20,00 лв.,съгласно чл.215 КТ,вр.чл. 19 Наредба за командировките в страната. Отделно от това,не са му заплатени трудови възнаграждение в общ нетен размер-сумата от 5253,88 лв. за периода от м.март 2016 г.-м.февруари 2017 г. Също така се иска обезщетение за забава,върху всяка от неплатените вноски съгласно постигнатото споразумение от 16.04.2018 г. за общо сумата от 274,52 лв.Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7800,00 лв. дневни командировачни пари,сумата от 5253,88 лв. неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер и сумата от 247,52 лв. законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения,както и законно лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В заноустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. ищеца се представлява от пълномощник адвокат,който пледира за уважаване на предявените искове,присъждане на съдебно деловодни разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.
В с.з. ответното дружество не се явява,нито са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 КТ,чл.215 КТ.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между страните е съществувало трудово правоотношение,като ищеца е работил при ответника „Минна Компания-Петров“ АД ,като в периода от 01.03.2016 год. до 16.04.2018 год. изпълнявал трудовите си задължения като „***“. Трудовия му договор е прекратен на основание чл.325,т.1 от КТ. Също така от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява,че размерът на командировачните пари-дневни на база „Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа“ и пътни листи ,за периода 2016-2017 г. бил общо 3000,00 лв.,от които с нощувка 111 дни по 20,00 лв. дневно,на обща стойност 2020,00 лв. и без нощувка 98 дни по 10,00 лв. дневно на обща стойност 980,00 лв. Посочва се,че 150 дни през 2016 г. и 240 дни през 2017 г. изпълнявал трудовите си задължения на различни обекти на дружеството с нощуване извън границите на населеното място,където било работното му място в гр.Ямбол и местоживеенето му вгр.Д. За посочените дни работодателя му дължал дневни пари в размер на по 20,00 лв.,съгласно чл.215 КТ,вр.чл. 19 Наредба за командировките в страната. Отделно от това,не са му заплатени трудови възнаграждение в общ нетен размер-сумата от 5253,88 лв. за периода от м.март 2016 г.-м.февруари 2017 г.,съгласно постигнато между страните споразумение от 16.04.2018 г.Размера на законната лихва за забава,изчислена върху всяка вноска от 1050,77 лв.,за посочените в исковата молба периоди била в общ размер на 247,53 лв.
На основание чл.233 ГПК производството по отношение за заплащане на командировачни дневни пари за сумата над 3000,00 лв. до общия предявен размер от 7800,00 лв.,като същия следвало да се счита за предявен за сумата от 2020,00 лв. командировачни дневни с нощувка и 980,00 лв. командировачни дневни без нощувка,установени от вещото лице е прекратено поради отказ от иска. Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства за извършено плащане. С оглед на горното иска е основателен в размер на 5253, 88 лв.- незаплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м.03.2016 г.,м.04.2016 г.,м.05.2016 г.,м.06.2016 г.,м.07.2016 г.,м.08.2016 г.,м.12.2016 г.,м.01.2017 г. и м.02.2017 г.,за което е постигнато между страните споразумение от 16.04.2018 г. С оглед основателността на обуславящия иск, работодателят дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение за всеки от месеците, включени в исковия период до датата на завеждане на иска на основание чл.245, ал.2 КТ, която норма е специална и изключва приложението на чл.86 от ЗЗД.
От представените доказателства се установява,че страните са постигнали съгласие обективирано в споразумение от 16.04.2018 г. относно времето и начина на изплащане на възнаграждението,като е уговорено,че сумата от 5253,88 лв.,следва да бъде изплатена от работодателя на 5/пет/ равни месечни вноски,всяка в размер на 1050,77 лв.,платима до 30-то число на месеца. то е приложима разпоредбата на чл. 270, ал.2 КТ, съгласно която същото е дължимо ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. Касае се за парично задължение, за което е установен срок за изпълнение и следователно работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните вноски, считано от 30-то число на месеца.
В тази насока съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза по отношение размера на обезщетението,което е в общ размер на 247,53 лв.
Също така не е спорен между страните,че размера на трудовото възнаграждение, като претенцията на ищеца касае сумата , представляваща нетен размер. На волята на ищеца е оставена преценката дали да претендира присъждане на брутно или нетно възнаграждение/обезщетение, като от решението на съда следва да става ясно каква сума се присъжда. В горния смисъл Решение №166/25.02.2010 г. по гр. дело №220/2009 год. на 3 г.о. на ВКС и др
По иска с правно основание чл. 215 от КТ:
Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа; в контекста и на разпоредбата на чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за командировките се считат командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя; в този смисъл е и дадената уредба на понятието място на работа в чл.66 ал.3 КТ като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата. С оглед задължението на работника да изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна, за работодателя възниква визираното в разпоредбата на чл.215 КТ задължение да му заплати пътни, дневни и квартирни пари - като неспазването на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането /при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. /Р.№.123/14.03.2011г. по г.д. №.1167/2010, ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Т.е. независимо дали има издадена командировачна заповед и/или др. писмени доказателства за командироване, работодателят дължи обезщетение по чл 215 КТ-пътни, дневни и квартирни пари, при условията и в размери определени от МС, ако по делото се установи, полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника, при наличие на доказателства за това, вкл. и гласни.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че безспорно се установи, че за процесния период ищецът е изпълнявал задълженията си извън границите на населеното място, където е било мястото му на работа и местоживеенето му. Съгласно чл.66 ал.3 КТ мястото на работа е мястото, съвпадащо със седалището на работодателя, освен ако не е уговорено друго или не следва от естеството на работата. В случая не са налице и двете изключения, предвидени в горната разпоредба. За процесния период в трудовият договор е предвидено: „обекти из страната, съгласно сключен договор и ЗБУТ”, което не съставлява надлежно уговорено друго, предвид липса на предварително конкретно знание и съгласие за точно определено място на работа, посочено в договора при сключването му. Не може да се приеме и, че в случая място на работа извън седалището на работодателя следва от естеството/характера на работата. Съгласно чл.6 т.1 и т.2 от Наредбата за командировките не се считат командировани лицата, които: извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. В процесния случай ищецът, в качеството си на „***“ не попада в нито една от примерно изброените категории лица /предвид присъщите за работата им характеристики/ – за да може да се приеме, че мястото му на работа следва от естеството на задълженията.
Предназначението на командировъчните пари е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Налице ли е такова изпълнение на място, което не е отнапред известно и изрично прието в договора, и не следва от естеството на работа, работодателят дължи компенсиране на работника за търпените неудобства. То следва да стане или под формата на изплащане на командировъчни /пътни, дневни и квартирни- при наличие на предвидените в Наредбата за командировките страната (Н.) условия/ - или под формата на „допълнителни възнаграждения - включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго” /чл.6 ал.2 от Н./. Именно защото целта на командировъчните е да компенсират в известна степен търпените неудобства при изпълнение на работата на място извън мястото на работа /което в най-честата хипотеза съвпада с това на местоживеенето/ и местоживеенето, такива под формата на дневни не се дължат, когато се ползва служебно целодневна безплатна храна в мястото на командироване или когато командировката се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство, както и при постъпването му в болнично заведение /чл.23, чл.24 ал.2 Н./; не се плащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, или когато командировката е в населеното място, където живее командированият или семейството му, или постъпи в болнично заведение /чл.27 Н./; не се дължат пътни, когато се ползва безплатен превоз и др. подобни /чл.15 Н./. В случая работодателят е осигурявал средства за транспорт до обектите и нощувка, когато такава се е налагала ,което по съществото си покрива частично два от трите компонента на командировъчните пари, посочени по-горе, но не е изплащал дневни пари като командировъчни. Не се твърди и не са представени доказателства, работодателя да е компенсирал по друг начин – чрез допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.6 ал.2 от Наредбата, работника за така положения извън седалището на дружеството и местоживеенето му труд.
Поради това и предявената претенция за заплащане на командировъчни в размер на полагащите се дневни е основателна до размера посочен в заключението на ССЕ- 3000,00 лв. и след направения отказ от иска в тази насока /в т.см. Решение №.114/09.05.2016г. по г.д. №.6100/2015, III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК , Решение от 12.07.2017 год. по в.гр.д. №161/2017 год. на ЯОС и други/.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 383,48 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса съобразно ТДТССГПК върху уважения размер от исковете – 340,06 лв., както и разноски за вещо лице, сторени от бюджета на съда в размер на 130,00 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ “МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,***,кантора ***,чрез адв.К. -ЯАК,следните суми: неизплатено нетно трудово възнаграждение в общ размер на 5253,88 лв , както и 247,52 лв. – обезщетение за забавеното им плащане,ведно със законна лихва върху неплатените трудови възнаграждения, считано от 15.01.2019г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 215 от КТ “МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,***,кантора ***,чрез адв.К.-ЯАК сумата от общо 3000,00 лв., представляващи дневни командировъчни пари за 2016 г. и 2017 год., в едно със законната лихва,считано от 15.01.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК “МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,***,кантора ***,чрез адв.К. ЯАК,сумата от 383,48 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата от общо 470, 06 лв. - ДТ върху уважения размер на исковете и сторени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от Граждански процесуален кодекс предварително изпълнение на решението.
На основание чл.127,ал.4 ГПК, указва на ответника„Минна компания- Петров» АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Ямболен» № 13,ет.5, представлявано от П. Я. П.-изп.директор ,че следва да заплати сумите по осъдителния иск за парично вземане по банкова сметка : ***.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: