Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.,Тетевен,14.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд първи
наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря В.М. , като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 825 по описа за
2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.75 от ЗС .
Ищецът
Р.И. Кемалскис с ЕГН ********** *** ,е подал искова молба , чрез пълномощника К.Ц.
–адвокат от ЛАК , против А.С.М. ЕГН **********
, А.С.М. ЕГН ********** , А.С.М. ЕГН ********** , Д.С. М. ЕГН **********, Н.С.М. ЕГН ********** , Ж.С.М.
ЕГН ********** , Н.Ф. ИлиевЕГН ********** , Р.Н.Ф. ЕГН ********** и А.Н.Ф. ЕГН **********
, с която се иска да се обяви договор за покупко продажба на земеделска земя
сключен на 30.06.1999г между ПК-Вит
–Тетевен и С М. А бивш жител *** , във формата на нотариален акт №18, том ІІ,
рег № 2743,дело № 1529/1999 на нотариус И.И. в частта в която е извършена
продажбата на ЛИВАДА –МЕРА , девета категория с площ от ****** дка , съставляваща
парцел №39 , масив №6 по картата на
землището в м. „Б-С ” за нищожен поради
липса на съгласие и невъзможен предмет, да бъде признат за добросъвестен
владелец спрямо ответниците на имот представляващ пасище мера с площ от 7,897дка при граници и съседи
посочени в иска . Видно от петитума на
иска същият е с правно основание ,чл.26 ал.2 пр. първо и второ от ЗЗД и чл.1214
ал.1 от ГПК , обективно съединен с иск по
чл.75 от ЗС ,във връзка с чл. 356 и 435
от ГПК .С определение №728/21.12.2015г съдът е постановил разделяне на
производството по гр.д. № 489/15 по описа на РС-Т , като производството по чл.26 ал.2 и 124 ал.1 от ГПК е останало да
се разглежда под №489/2015 на РС-Т , а по исковата претенция с правно основание
чл.75 от ЗС е образувано настоящото дело под номер 825 /2015 на РС-Т .
В съдебно
заседание от дата 30.03.2016г на ищеца по делото са дадени допълнителни
указания ,а именно : да конституира като ответник в настоящото дело ПК «БВ», да
обоснове петитумът си по отношение на ответниците и посочот идеална част от
имота тъй като е посочена реална такава , тъй като делба на процесният имот
няма. С молба от 06.04.2016г ищецът е поискал да се конституира като ответник
ПК «БВ» ЕИК ****** ,седалище гр. Т , ул. «С М»№.. , уточнил петитума на
иска и ответниците в смисъл : да се приеме за установено по отношение на
ответниците А.С.М. , А.С.М., А.С.М. , Д.С. М., Н.С.М., Ж.С.М. , Н.Ф.И.,
Р.Н.Ф. и А.Н.Ф. , както и срещу
конституирания с определение 295/07.04.2016г ответник ПК «БВ » с ЕИК ******, седалище гр. Т ,ул. «С
М»№.. ,че ищецът Р.И.К. е добросъвестен владелец на имот представляващ **** /****
ид.части от пасище мера в м. «Садините» ,землището на с. Б община Тетевен при граници:ДГС от трите
страни СА ,от четири страни КИ и
др. ,че това му владение е продължило
непрекъснато по-вече от 6 месеца преди нарушението и ,че с активни действия
ползвайки действията на ДСИ по изп.д.№******** по описа на СИС при РС-Т , на
01.072015г ,чрез извършени от държавният съдебен изпълнител въвод във владение
,в полза на ответника последните са нарушили владението на ищеца Р.И.К. ,като
ги осъдите да преустановят тези си действия със законните последици от това.
По делото е приложен и приет
препис от изп.д.№ ******** на СИС при РС-Т .
Депозиран е отговор от адв. П.
Кунинчанка от ЛАК като пълномощник на А.С.М. , А.С.М. , Д.С.
М. , Н.С.М. , Ж.С.М. , Н.Ф.И. , Р.Н.Ф. и А.Н. Филиппов и от адв. Р.Г. от Лак като пълномощник на А.С.М./поправка
на исковата молба относно името на тази ответница на лист №183 от делото/ ,
същите оспорват иска ,по делото е конституиран като ответник ПК „БВ”-Тетевен с ЕИК ******
, седалище гр. Тетевен ,ул.”Сава Младенов”№3/.На първоначалните
ответници е даден допълнителен срок за отговор по чл.131 ГПК , на ново
конституирания ответник е даден срок за отговор по чл.131 ГПК .
В исковата молба се твърди ,че описаният имот
ищецът е ползвал още от времето на бившето ТКЗС
изграждайки редица подобрения включително кошара и битовка.След приемане
на ЗСПЗЗ,част от описаният земеделски имот с площ от 7,000 дка ,а по техническа скица /представена е
скица проект /имот с №00**** от
24.06.2011г площта на имота бил 7,897дка . В последствие по делото е
представена скица на целият имот /лист 169 от делото /, по който имота е с №
006039 и е уточнена процесната идеална част от имота , който се претендира ,която била от **** /**** ид.части .Процесният имот
бил възстановен с решение на бившата ПК-Тетевен от 17.05.1993г на М.И. И ,б.ж.
на гр. София и след възстановяване на собствеността ищецът продължил да ползва
и да владее имота със съгласието на преживялата съпруга на М И –Мария Иа ,
вече покойница, като след нейната смърт
, единствената наследница и дъщеря А М. Иа е упълномощила ищеца да я представлява
пред ОСЗГ-Тетевен , а след устна уговорка му отстъпила изцяло наследственият си
имот, като жест на благодарност за
неговото запазване и облагородяване изразявайки съгласие да извършва всякакви
действия -правни и фактически с имота като негова собственост .Съдебно известно
било ,че междувременно общият наследодател на ответниците С М. А бивш жител ***
,закупил с нот. Акт №18 , т.II , нот дело №1529/1999г, от ПК «БВ»-Тетевен , няколко
земеделски имота и гора в местността «Садините», включващи имота вече
възстановен на наследниците на М И.С решение по гр.д.№239/2000г, наследодателят
на ответниците успешно е защитил претенцията си , получавайки позитивно съдебно
решение , с което Р.К. бил осъден да му предаде владението върху ползваният от
него земеделски имот.Възоснова на това съдебно решение бил издаден изпълнителен
лист и образувано изпълнително дело .По изпълнителното дело бил ангажиран съдия
от РС-Луковит ,който да извършел въвод и да отстранял от имота ищеца.Ищецът не
бил обжалбав действията на ДСИ поради което е имал интерес да защити правата си
на добросъвестен владелец.Тази му възможност произтичала от това ,че
ответниците не можели да черпят права от една нищожна от правна гледна точка
сделка , а съдебното решение по гр.д.№239/2000г на РС-Т също се явявало
недействително тъй като било постановено възоснова на нищожна сделка.При тази
сделка ищеца Р.К. не бил участвал като страна .Всичко това налагало да бъдело
прогласена нищожността на договора за покупко –продажба ,с който ПК-«БВ»-Тетевен неправомерно е продал на наследодателя на
ответниците процесния имот.
От представените по делото
гласни и писмени доказателства се установява ,че :С решение по гр.д. №239/2000г
на РС-Т , е признато за установено ,че по отношение на Р.И.К. ***,че С М. ***
собственник възоснова на договор за покупко продажба на недвижим имот , сключен
във формата на нотариален акт №18, том II,
рег.№2734, дело №1529 /1999г на нотариус И.И. с рег.№ 305 на нотариална камара
на Република България, на следният недвижим имот ,а именно :ливада-мера с площ
от ******дка , девета категория , находяща се в местността „Б-С” в землището на
с. Б , съставляваща парцел №39 от масив №6 по картата на землището .С решение
№430 /13.11.2001г по в.гр.д. №174/2001г
на ОС-Ловеч е оставено в сила като правилно и законосъобразно решението по гр.д. №239/2000г на РС-Т, с решение по
гр.д.№590/2002г на ВКС,IV г.о е потвърдено
решението на окръжният съд.
С
решение по гр.д. № 476/2006г на РС-Т е прогласена нищожността на договор за
покупко продажба на недвижим имот земеделска земя сключен на 30.06.1999г в гр.
Тетевен между П.К.”БВ „ и С М. *** в нотариален акт №18, том II,
рег.№2734, дело №1529 /1999г на нотариус И.И. с рег.№ 305 на нотариална камара
на Република България. Решение по гр.д. № 476/2006г на РС-Т е обезсилено със
решение по в. гр.д. №331/2006г от дата 16.01.2007г на ЛОС , като решението на
окръжният съд е потвърдено от ВКС , като със решение №394/07.05.2008г по
касационно дело № 2546/07 , ІІ г.о е
оставена без разглеждане касационната жалба , а с определение 126/09 от
27.03.2015 по ч.гр.д.№130/09 на ВКС е оставено в сила касационно решение по
кас. дело 2546/07 на ІІ г.о срещу решението по гр.д. №331/06 на ЛОС с която е
осъден ищеца да заплати сумата от 5220 лв
обезщетение за периода 01.07.2000 до 01.12.05г.
Видно от представеното удостоверение
за наследници на стр. 172 от делото ответниците А.С.М. ,А.С.М. , Н.С.М. , Ж.С.М.
, А.С.М. , Д.С.М. са наследници по
закон на покойният С М. А , починал на 16.12.2003г в гр. Тетевен.
Тъй като в исковата молба се твърди
,че процесният имот
бил възстановен с решение от 17.05.1993г на М.И. И ,б.ж. на гр. София и след
възстановяване на собствеността ищецът продължил да ползва и да владее имота
със съгласието на преживялата съпруга на М И –Мария Иа , вече покойница, като след нейната смърт ,
единствената наследница и дъщеря А М. Иа е упълномощила ищеца да я представлява
пред ОСЗГ-Тетевен, по делото е представено на лист 219 удостоверение за
наследници на М.И. И , починал на 07.05.1982г , от което е видно ,че покойната
му съпруга Мария Иа е починала на 19.12.2008г ,както и ,че А М. Иа-дъщеря и наследница на същия.
По делото е представено пълномощно
от МВ Иа ,с който упълномощава ищеца Р.К. да ползва и стопанисва имота и находящ
се в с. Б Тетевенско , местността «С» възстановен с решение №1459 от
17.05.1993г на ПК-Тетевен /л.13/и пълномощно от А М. Иа /л.12/,с което е
упълномощила ищеца да я представлява пред ОСЗГ-Тетевен , и пред всички други
органи във връзка със заснемането на следният недвижим имот ,възстановен на
наследници на М.И. И , а именно :Ливада 7,000дка ,девета категория находяща се
в землището на с. Б ,в местността «С»,като за целта да подава , подписва
изисква и получава , всякакви молби декларации , удостоверения ,както и
всякакви други документи ,свързани с упражняване на правата по
пълномощното.Представен е и нотариален акт №18,том II
/1999г на нотариус И.И. /л.14/ , решение №1459/17.05.1993г /л.24/ и протокол за въвод
във владение от 01.07.2015г по и.д.№49/13 на СИС при РС-Т, По делото е
представено и нотариално оттегляне на пълномощното от А Иа /л.179 от делото
/ ,нотариален акт №82том първи ,дело
№129 от 1947г,с който ПФВ по баща Иа продава на скотовъдна кооперация
«Балкан»-Тетевен, следния свой недвижим имот в района на гр. Тетевен гора в
местността Б от 30 дка. ,както и молба от А М. Иа до ОС»Земеделие»-Тетевен с вх.№ ВС-37-363/20.06.2016г /същото е
нововъзникнало обстоятелство след завеждане на делото/, в която същата твърди
,че моли да бъде заличена скица –проект № Ф00558/24.06.2011г за имот №00**** от
24.06.2011г, в землището на с. Б , м. С , собственост на наследници на М.И. И ,
причината за това била оттегленото от нея пълномощно на Р.И.К. , който бил
посочил неверни граници на имота.Моли да се извърши ново заснемане и изготвяне
на скица на имота възоснова на решение №1459/17.05.1993 г. На ПК-Тетевен., към
заявлението са представени заявление за заличаване на скица проект , скица
проект № Ф00558/24.06.2011г за имот №00****
от 24.06.2011г, оттеглянето на пълномощното , обратна разписка , удостоверение
за наследници, протокол №1 от 27.03.2009г на ПК»БВ» , в т.7 на същия е
потвърдено с 49 гласа «за», против «0», въздържали се «0» решението на ОС на
кооперацията от 24.04.1997г относно
продажбата на недвижими имоти кооперативна собственост в м. Б на лицето С М. А .
Разпитани са свидетели както от
страна на ищеца така и от страна на ответника – Сергей В. в , ВИ Иа,Г.Р.Г. ,П.М.П.
.Свидетелят в твърди ,че миналага година ищецът го помолил да се обаде на една
жена , която се казвала А за пълномощно , но същата заявила ,че въобще не я
интересува дала си имота и по-вече нямало да стъпи в Тетевен, казала на Р.К. ***
го е дала.Знаел ,че К. владел този имот от по-вече от 10г доколкото знае.Знае
,че процесният имот е в Б ,но не може да каже точно къде.Свидетелката Венета Иа
разказва ,че е внучка на Стоян И и техните имоти били възстановени ,които били
по наследство от прадядото Иван И и бащата на А Иа е брат на нейния дядо.Преди
време А и споделила ,че имала проблем със възстановяването на имотите в м. С.Като
обяснява в залата , каква е историята на имотите на фамилия Ии и пояснява ,че посочените от Р.К. граница е
имота на Пена Иа , който тяп рез 1947г продала на кооперацията, като обяснила
на А ,че посочените от К. граници нямат нищо общо , тоест имота на баща и се
намирал в съседство.Сега текло производство по заличаване на проекто скицата
,която е с грешни граници и до няколко седмице щяло да бъде довършено
възстановяването на имотите на М И.Свидетелката потвърждава ,че посоченият имот
в иска е на Пена Иа , нейния дял от съдебната делба през 1906г и е продаден
през 1947г на кооперацията.Свидетелят Г.Р.Г. разказва ,че като служител в
системана на МВР /вече е пенсионер /е ходил за съдействие на съдия
изпълнителя и по указания на
прокурора в смисъл предупреждения , това
са му били указанията.Много пъти бил ходил последния път било преди две години
и нещо .Свидетелят П.М.П. разказва ,че познава страните от миналата година бил
изпратен на въвод във владение.Тоест доказа се ,че във връзка с процесният имот
е имало редица действия на държавните органи по отношение на ищеца.
По делото е изготвена и
съдебно техническа експертиза с предмет : Къде точно е местоположението на
претендираните от ищеца ****/**** ид. Части от пасище мера находящо се в
землището на с. «Б»,общ. ТМестността «Садините » при граници : ДГС , от три страни наследници на С М. А ,от четири
страни КИ и др. С отговора си вещото лице е уточнило ,че местоположението на
претендираните от ищеца като владение ****/****
ид. Части е било върху имот 6039 с площ от ****** дка изразено чрез скица
проект №0**** на стр 11 от делото ,в която скица границите са изписани по 3-4
пътъ тъй като имота е проектен.Към днешна дата /експертизата е заведена в съда
от дата 29.11.2016г/, имот с № ****,с площ от 7,897 дка не съществува в
цифровия модел на КВС ,на землището на с. Б тъй като същият е заличен като
неверен по молба на А м. Иа/ на стр. 216 от делото /.
На въпроса :Съвпада ли тази част с възстановеният на наследниците на М И
земеделски имот в същата местност с площ от 7,897 дка и попада ли тази част в
имот придобит чрез покупко –продажба от 30.06.1999г. по силата на която
наследодателят на ответниците С М. А е закупил от ПК-«БВ» ливада –мера в
землището на с. Б ,м. «Б – С» с площ от ******дка съставляваща парцелл 6039 при
граници : горскостопанска территория , и наследници на Бана Иа или възстановения на наследници на М И
земеделски имот е разположен в друга
част на местността .Да се изготви съответната техническа скица с посочване на
площ и граници.Вещото лице е дало следното заключение :проектен имот №**** е
бил записан ,но не е бил вазстановен на наследници на М И ,като същият попада в
имот 6039, който е придобит ,чрез покупко продажба на 30.06.1999г от
наследодателя на ответниците С М. А от ПК «БВ», ливада –мера в землището на с. Б
, м. Ботунец –Садините .След заличаване на проектен имот №**** от КВС на с. Б имотът на наслениците на М.И. И вече е
разположен в северният край до имот 6039, с нов проектен номер 110012 и е с
площ от 7 дка в същата местност.Експертизата е приета от страните по делото и
не е оспорена .Тоест оказва се , че наследниците на М.И. И притежават имот ,
който е съседен на имота на ответниците
и същият не е част от имот 6039, така както е заявено в исковата молба ,
който имот е целият от ****** дка и от него първоначално се претенздираха 7,
897дка е като сле поправка на исковата молба ищеца уточни каква идеална част
претендира ,че владее , а именно ****/**** ид. Части .
Съдът, след като
прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Основанието на всеки иск се определя от
ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а
именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и
носителите на правоотношението. Още повече, че
ГПК съдържа и изрична разпоредба, очертаваща предмета на доказване при предявен
по реда на чл.
75 ЗС иск - чл.
357, ал. 1 ГПК. Принадлежността на правото на
собственост върху имота в това производство няма решаващо значение за изхода на
спора.Ищеца по иска по чл.75 от ЗС е
необходимо да установи следните две предпоставки: факта на установеното
от ищеца владение и факта на неправомерното му отнемане от ответника. Други
отношения между страните извън посочените са ирелевантни за предмета на
гражданско-правния спор. Следва да се докаже ,че владението следва да е
продължило спокойно и непрекъснато по-вече от 6м преди нарушението.
По
отношение на доказателствената тежест същата принадлежи изцяло на ищеца , който
следва да докаже,че искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен срок, който започва да тече от деня на нарушението, т. е. от
отнемане на владението-тъй като до този момент владелецът на имота не би могъл
да реализира защитата си, при положение, че не е препятствано упражняването на
правото. Следва да се отбележи ,че вида на притежаваните вещни права върху
имота е ирелевантен-по реда на чл.
75 ЗС се търси защита на владението като
фактическо състояние, а не на притежаваното от предявилото иска лице вещно
право, предвид константната понастоящем
практика на ВКС, -разрешението, дадено в решение
№ 45/3.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г.
на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК, в което е прието, че лишаването на
владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява
нарушение по смисъла на чл.
75 ЗС и в случаите, когато лишаването е
извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение,
когато този въвод е незаконосъобразен, като разпоредбата на чл.
358 ГПК посочва какви са правомощията на
гражданския съд в производството по предявени искове по чл.
75 ЗС, когато се твърди, че владението върху имота е отнето по
нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен
орган.Тоест съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 от ГПК, по дела, образувани
по искове за защита и за възстановяване на нарушено владение – по чл.75 от ЗС,
се извършва проверка само относно факта на владението и на нарушението му, като
документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид единствено
доколкото установяват факта на владението (чл.357, ал.2 от ГПК).
Според легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ/имот, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражнявана фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие
от основните два признака: -упражняване на фактическа власт; -намерение за
своене на вещта (Решение №649/1993г. по гр.дело №477/1992 - І
г.о. ВКС, Решение №304/04.05.1995г. по
гр.дело №75/95г. - І г.о. ВКС;) Без да
се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт
върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява
съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да
си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е
явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят
вещта/имота. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да
се осъществява във всеки момент във времето(Решение№6/2010г. по гр.дело
№2760/2008г. - І г.о. ВКС), т.е. не е
необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване и т.н. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и
чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта/имота, ако за тях собственикът не може да узнае, ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владението
трябва да е и необезпокоявано.
В случая за установяване факта
на владение ищецът се позовава на това ,че ползвал още от времето на бившето ТКЗС имота изграждайки редица подобрения
включително кошара и битовка, като след възстановяване на собствеността ищецът
продължил да ползва и да владее имота със съгласието на преживялата съпруга на М
И –Мария Иа , вече покойница, като след
нейната смърт , единствената наследница и дъщеря А М. Иа е упълномощила ищеца
да я представлява пред ОСЗГ-Тетевен , а след устна уговорка му отстъпила изцяло
наследственият си имот, като жест на
благодарност за неговото запазване и облагородяване изразявайки съгласие да
извършва всякакви действия -правни и фактически с имота като негова
собственост. От
представената съдебно техническа експеритиза е видно ,че процесният имот за
който се спори не е на наследници на М Ибришивов , този имот на М.И е съседен и няма нищо общо със спорния.
Спорният имот по делото е на наследниците на С М. А ответници по делото, тоест
имот от ****** дка и
от него първоначално се претенздираха 7, 897дка е като сле поправка на исковата
молба ищеца уточни каква идеална част претендира , а именно ****/**** ид. части .На основание
чл.358 от ГПК когато
владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или
друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането,
съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали
са обжалвани.Образувано е изпълнително дело 49/2013г на СИС –Тетевен , и като
видно от доказателствата по същото на
01.07.2015г е извършен въвод във владение. Изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен
лист дубликат издаден по гр.д.
№239 /2000г на РС-Т ,с който е призната за установено по отношение на Р.И.К.
,че С М. А /наследодателя на настоящите ответници/ е собственник на възоснова на
договор за покупко продажба с НА №18, том втори ,дело №1529/1999 на нотариус
Иваило Иванов –рег.№305 на НК на имот представляващ ливада мера с площ ******
дка ,9 категория, нах. се в м. Б-С в землището на с. Б съставляващ парцелл 39 от
массив 6 по картата на землището при граници : от три страни държавна
горскостопанска территория и имоти на насл. на Бана Иа , заедно с построената в
имота кошара с битовка , като осъжда Р.К.
да отстъпи собствеността и да предаде владението .Въводът във владение от 01.07.2015г не е обжалван
влязъл е в законна сила , същият е правилен и законосъобразен в исковата молба
не се навеждат доводи , кой действия на ДСИ са незаконосъобразни и неправилни .
Съдът намира, че
изпълнителната сила на влязлото в сила решение по по гр.д.№239/2000г на РС-Т важи и между
страните в настоящото производство. Видно от диспозитива на същото решение К.
следва да отстъпи собствеността и да предаде владението .По делото не се
установиха и извършени нарушения от страна на ДСИ при предаване на владението.
В случая ДСИ не е излязъл извън пределите на издадения изпълнителен лист. Не е
действал и извън рамките на компетентността си. Действията на ДСИ по извършване
на въвод са законосъобразни, а искът с правно основание чл. 75 от ЗС е
неоснователен. За яснота на
изложението следва да се отбележи ,че въвода във владение е за целия имот ливада мера с площ ****** дка ,9 категория,
нах. се в м. Б-С, а с исковата молба се претендира ,част от него . Исковата молба е подадена на 10.08.2015г
,предевяването на иска по чл.75 ЗС за защита на нарушено
владение е обвързано с преклузивен шестмесечен срок, който започва да тече от деня на
нарушението, респ. отнемането на владението.Видно
от изпълнителното дело , същото е от 2013г и
до датата на въвода са извършвани изпълнителни действия , тоест
владението е бивало прекъснато . При това положение, съдът приема, че ищецът въобще не е владял , а с действията си
е пречел на законните собственици да се ползват от собствеността си . В случая К. не владее имота на това основание
,тъй като са водени са множество дела през годините . По
отношение на твърдението ,че владеел имота още от времето на ТКЗС , то по този
въпрос се е произнесъл ВКС с решение № 691/13.06.03г по гр.д.№590/2002г на четвърто г.о ,с което е
оставено в сила решението по гр.д.№174/2001г на ЛОС с което е потвърдено
решението по гр.д.№239/2000г на РС-Т „Свидетелите са пояснили ,че касаторът
ответник ,като гледач на овце в ТКЗС е бил в имота от преди раздържавяването ,но тогава
владението не е било за него . Било е за ТКЗС.А след влизане в сила на ЗСПЗЗ
,ДВ бр.17/1991г този имот не е бил възстановен на него .Бил е възстановен на
ПК”БВ ”, която го продала на ищеца ответник по касационната жалба./лист втори
от решението/”. Обект на защита на иска по чл.75 е владението на недвижим имот. Този иск не защитава всяко владение, а само
продължителното. Като condicio sine qua non /условие без което не може/ е
посочен срокът от 6 месеца, който трябва да е продължило владението. Това, само
по себе си налага като доказателство в процеса да се представят достоверните
данни за продължителността на владението. И в този случай ЗС е създал чл. 83,
една оборима презумпция, улесняваща доказването. Според закона, който докаже,
че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже друго. Следователно владелецът, обосновавайки иска си, трябва
да установи началният срок на владението и факта на нарушението като срокът
между тях трябва да бъде повече от 6 месеца.
В настоящият процес ищеца по никакъв начин не доказа , кога е била началната
дата на това владение и ,че е владял необобезпокоявано , не доказа ,че е владял
и в различни времена –тоест презумцията по чл.83 от ЗС , не се доказа и факта
на нарушението като срока между дата на нарушението и началната дата следваше
да се докаже по безспорен начин. Тоест необходимо ищеца да наведе твърдение за факта на упражнявано
от него фактическо господство върху недвижим имот, продължило непрекъснато
повече от шест месеца, а както е видно от
изпълнителното дело по същото са предприемани множество действие от 2013г
насам. Още по-вече с определение
№728/21.12.2015г съдът е постановил разделяне на производството по гр.д. №
489/15 по описа на РС-Т , като производството
по чл.26 ал.2 и 124 ал.1 от ГПК е останало да се разглежда под №489/2015
на РС-Т , а по исковата претенция с правно основание чл.75 от ЗС е образувано
настоящото дело дело под номер 825 /2015 на РС-Т. Съгласно чл.
359. ГПК лицето, което е предявило иск за собственост върху
недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия
имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето
след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. Тоест предевен е
положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК по
гр.д.№489/2015 на ТРС , по който ищеца иска да бъде признат за добросъвестен
владелец, като по настоящото дело не се установи и не се доказа владението да е отнето от
ищеца Р.К. по насилствен или скрит начин.Предвид изложеното и в съответствие с правомощията си,
съдът следва да отхвърли изцяло предевеният иск по чл.75 от ЗС .
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78,ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.С.М. направените по делото разноски/л.54 от
делото/ – за възнаграждение за един адвокат в производството в размер на 250
лв. , съобразно представеното пълномощно на адв. П.К., за други разноски
доказателства по делото няма.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предевеният
иск от Р.И.К. ЕГН ********** *** , с правно
основание чл.75 от ЗС , с който се иска да се приеме за установено по
отношение на ответниците А.С.М. ЕГН ********** *** , А.С.М. ЕГН ********** *** , А.С.М.
ЕГН ********** *** , Д.С. М.
ЕГН ********** *** , мах. „Гечовото” №35 , Н.С.М. ЕГН ********** *** , Ж.С.М. ЕГН ********** *** , Н.Ф.И.
ЕГН ********** *** , Р.Н.Ф. ЕГН ********** *** и А.Н.Ф. ЕГН ********** *** , ПК «БВ » с ЕИК ******, седалище
гр. Т ,ул. «С М»№.. ,че ищецът Р.И.К. е
добросъвестен владелец на имот представляващ **** /**** ид.части от пасище мера
в м. «Садините» ,землището на с. Б
община Тетевен при граници:ДГС от трите страни СА ,от четири страни КИ и др. ,че това му владение е продължило
непрекъснато по-вече от 6 месеца преди нарушението и ,че с активни действия
ползвайки действията на ДСИ по изп.д.№******** по описа на СИС при РС-Т , на
01.072015г ,чрез извършени от държавният съдебен изпълнител въвод във владение
,в полза на ответниците последните са
нарушили владението на ищеца Р.И.К. .
ОСЪЖДА Р.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на Н.С.М.
ЕГН ********** *** направените по делото разноски – за
възнаграждение за един адвокат в производството в размер на 250 лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: