Мотиви на Присъда № 23 от 25.06.2018 г. по н.о.х.д. № 457/2018
год. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила
обвинение срещу подсъдимата Л.Ж. ***
за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във връзка с чл.130, ал.1 от НК, за това,
че на 13.09.2017 г., около 15:00 часа в гр.Угърчин, област Ловеч, на ул.***причинила на С.Т.Р. *** разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващи се в множество малки контузии рани на лява ръка, като деянието е извършено на длъжностно
лице - служител в куриерска фирма „***"
ЕООД – Ловеч, при изпълнение на службата му.
Предявен е и приет за съвместно
разглеждане ведно с наказателното производство граждански иск от С.Т.Р. ***
против подсъдимата Л.Ж.В. за сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная
от 13.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 300 лева,
представляваща направени по делото разноски. На основание чл.84 и сл. от НПК, Р.
е конституиран, като граждански ищец по делото, а на основание чл.76 и сл. от НПК и като частен обвинител.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимата по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и че вмененото на подсъдимата В. престъпление е извършено от нея, по
начина описан в обвинителния акт. Изтъква подробни аргументи в тази връзка
обсъждайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което
й е повдигнато обвинение, като й се наложи наказание лишаване от свобода в
размер на осем месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК се
отложи за изпитателен срок от три години. Счита предявения граждански иск за
основателен и че следва да бъде уважен.
В съдебно заседание гражданският
ищец и частен обвинител С.Р. се явява лично. Представлява се от повереника си адвокат
А.М. от ЛАК, която поддържа иска, така както е предявен. Подробно развива
съображения относно размера на претендираното
обезщетение, анализирайки ангажираните в тази връзка доказателства. Поддържа и предявеното
от прокурора обвинение срещу подсъдимата В., като развива доводи в подкрепа на
обвинителната теза. Изтъква и качеството на „длъжностно лице”, което е имал
пострадалият С.Р. и дадената правна квалификация на деянието във връзка с това
му качество. Счита исканото от прокурора наказание за справедливо.
Подсъдимата
Л.В., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че
разбира в какво е обвинена, но се възползва от правото си да не дава обяснения.
При дадената й последна дума подсъдимата заявява, че няма какво да каже.
Служебно назначения защитник на
подсъдимата – адвокат И.И. от ЛАК, пледира за оправдателана
присъда, като изтъква, че не се е доказало по категоричен и несъменен
начин, че подсъдимита е причинила телесни увреждания
на пострадалия Р.. Изтъква, че между тях се е породил конфликт във връзка с
доставената пратка. Счита предявеният граждански иск за неоснователен и
недоказан.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства,
от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената и
изслушана съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимита Л.Ж. ***. Била
осъждана за престъпление от общ характер.
Пострадалият С.Т.Р. ***.
От месец февруари на 2017 год. той работел като шофьор-куриер към фирма „***"
ЕООД - гр.Ловеч, която била подизпълнител на фирма „Спиди". Съгласно
длъжностната си характеристика Р. отговарял за опазване собствеността и
средствата на фирмата, като едно от задълженията му било да отчита ежедневно на
каси на фирма „Спиди" АД или да внася в банка всички събрани суми,
съгласно установения ред. За изпълнение на служебните си задължение Р.
разполагал и със служебен автомобил „Дачия Докер", с peг.№ СВ 08-23 КР. С него обслужвал
районите си в гр.Угърчин, с.Кирчево, с.Лесидрен. В гр.Ловеч районът му обхващал
кв.Младост, кв.Дикисана, кв.Гозница, кв.Продимчец, кв.Червен бряг, както и
района на гарата до бул."България". Всеки понеделник, сряда и петък
ходел по маршрут гр.Угърчин, с.Кирчево и с.Лесидрен, област Ловеч.
На 13.09.2017 год.,
около 15:00 часа С.Р. ***, където трябвало да достави пратка на свидетелката М.
Ж., за сумата от 80,50 лева. Пратката, която трябвало да достави била дреха,
като същата била без опция за отваряне и проба.
Стигайки на посоченият
адрес Р. бил посрещнат от две жени, едната по-възрастна, с много златни ланци по
нея – подсъдимита Л.Ж.В. и една по-млада - дъщеря й свидетелката М. Ж.. Свидетелят
Р. попитал коя от двете е М. Ж., като подсъдимата Л.В. се представила за дъщеря
си и се подписала за получател на пратката. След това и двете поискали да видят
пратката, но свидетеля Р. им отказал, тъй като преди това следвало да заплатят
същата. Свидетелката М. Ж. отишла да вземе пари, а подсъдимита Л.В. останала
при Р., който седял в лекият автомобил. Докато чакали парите подсъдимата
направила опит да вземе пратката, която се намирала на предна дясна седалка, но
Р. й попречил, като си сложил ръката на волана. След като свидетелката М. Ж. се
върнала с парите, тя ги предала на свидетеля Р.. В момента, в който свидетелят Р.
получил парите и предал едновременно с това пратката подсъдимата Л.В. се
опитала да издърпа парите от ръката му като я хванала. Свидетелят Р. се опитал
със свободната си дясна ръка да набере тел.112. Докато се опитвал да се свърже
с тел.112 подсъдимата Л.В. започнала да го хапе по ръката. След като чула, че
свидетелят Р. се обадил на тел.112 и подал адреса за помощ подсъдимата го
пуснала. След като се освободил свидетелят Р. запалил автомобила и потеглил с
него към РУ на МВР Угърчин, където подал жалба за случилото се.
По-късно С.Р. бил
прегледан и от съдебен лекар, като за причинените му телесни увреждания му било
издадено и медицинско свидетелство.
От назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и след изслушването на
вещото лице в хода на съдебното следствие става ясно, че на С.Т.Р. са били причинени
множество малки разкъсно-контузии рани в областта на лявата длан, които са му
причинили временно и неопасно разстройство на здравето.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата Л.Ж.В. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.131,
ал.1, т.1, във връзка с чл.130, ал.1 от НК, като на 13.09.2017 г., около 15:00 часа в гр.Угърчин,
област Ловеч, на ул.***причинила на С.Т.Р. *** разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващи се в множество малки контузии рани на лява ръка, като деянието е извършено на длъжностно
лице - служител в куриерска фирма „***"
ЕООД – Ловеч, при изпълнение на службата му.
Съдът намира, че подсъдимата Л.Ж.В.
е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, като многократно е
ухапала със зъби лявата ръка на свидетеля С.Р., с което му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се множество малки разкъсно-контузни
рани и които са обусловили разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
Безспорно се установи по делото
причинената на частния обвинител Р. телесна повреда и нейния характер. Вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза подробно е анализирало
представената по делото медицинска документация и е достигнало до извода, че
причинените множество малки разкъсно-контузни рани се
дължат на ухапвания от зъби и отговаря да са получени по начин и по време
съобщено от пострадалия Р.. Съдът изцяло кредитира заключението по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза по посмени данни
/л.64-65 от дос.п-во/, още повече, че се подкрепя от
писмените доказателства и показанията на свидетелите.
От субективна страна, при
причиняването на телесната повреда на С.Р., подсъдимата Л.В. е действала виновно,
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване.
Налице е квалифициращият елемент
от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во
от НК, тъй като пострадалият Р. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Видно от трудовия договор на пострадалия Р. със „***”
ЕООД – гр.Ловеч /л.35 от дос.п-во/, към момента на
деянието той е изпълнявал длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил - куриер”.
Част от вменените му с длъжностната характеристика задължения /л.33-34/ са били
да изпълнява организационни и изпълнителски дейности по обслужването на
клиентите, като опазва имуществото на фирмата и пратките на клиентите, както и
ежедневно да отчита получените от доставените пратки парични суми. Пострадалият
Р. по време на осъществяване на престъплението е извършвал работа, свързана със
събиране и пазене на обществено имущество, поради което посегателството срещу
личността му е в качеството на длъжностно лице и по време на изпълнение на
служебните му задължения.
Предвид на така установената
фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства от правна
страна, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за виновна и я осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимата Л.Ж.В. съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието същата
е била осъждана с присъда на РС Левски, като наказанието е глоба, за която няма
данни да е била платена. Ето защо, съдът прие, че липсват основания да се
приеме реабилитация по право, а осъждането е пречка за освобождаването й от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Глава осма, Раздел ІV от НК. На практика по делото липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, но съдът съобрази характера и вида на причинената
телесна повреда, както и цялостната обществена опасност на подсъдимата В..
Водим от
тези съображения, настоящият състав призна подсъдимата СЛюдмила
Ж.В. за виновна в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във връзка
с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК й наложи наказание лишаване от
свобода в размер на осем месеца.
Тъй като към
момента на извършване на престъплението подсъдимата В. не е била осъждана за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода (наложеното й наказание с
присъдата на РС Левски е глоба) и с оглед данните по делото, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдената не е наложително същата
да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимата за справедливо и, че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи
отчасти предявения от С.Т.Р. граждански иск против подсъдимата Л.Ж.В. за сумата
1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 13.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния размер на
претенцията от 3 000 лева съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Безспорно се доказа, че подсъдимата с виновното си и противоправно
поведение е осъществила фактическият състав на непозволеното увреждане, като неколкократно е ухапала със зъби лявата ръка на ищеца Р..
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни,
вследствие на това, на ищеца Р. са били причинени множество малки разкъсно-контузни рани, които са обусловили разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Събраните на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие писменни и гласни
доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на подсъдимата и
ответник по иска от една страна и от друга – претърпените болки и страдания от ищеца
Р.. Други увреждания и страдания, които да са пряка и непосредствена последица
от причиненета телесна повреда не бяха установени по
делото.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението
настоящият състав съобрази освен болките и страданията, претърпени при самото
осъществяване на побоя, така и продължилите в последствие във времето страдания
и неудобства на ищеца и унижението на което е бил подложен при ухапванията.
Тези съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи практика, дадоха основания
на съда да приеме, че сумата от 1000 лева е справедливо обезщетение за
претърпените от С.Р. неимуществени вреди.
Съдът
осъди подсъдимата Л.В. да заплати на частния обвинител и граждански ищец С.Р. сумата
от 300 лева, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представеният договор за правна защита и съдействие.
При този
изход на процеса съдът осъди подсъдимата Л.Ж.В. да заплати на Ловешки районен
съд сумата 20,00 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата 50,00
лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, а
на ОД на МВР Ловеч разноски по делото в размер на 63,48 лева.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :