Р Е Ш Е Н И Е
24.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
18.06. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 93 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Д.К., ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление № 16-0348-001116 от 23.06.2016 г., изд. от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл.181, т. 1 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К. излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна. Твърди, че подписът положен в разписката за получил наказателното постановление, не е положен от жалбоподателя. Претендира присъждане в полза на доверителя му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.06.2016 г. около 10.50 ч. на ПП-1 Е-79 при км. 336+400 в посока София жалбоподателят управлявал лек автомобил ,,Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег. № Е6012КВ.
Водачът бил спрян за проверка от служители на РУ Дупница – С.С. и А.С., които установили, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед в срок, видно от знак за технически преглед № 7769343. Водачът управлявал автомобила с изтекъл срок на акт № 137297/10.10.2015 г. За така констатираните нарушения на водача бил съставен АУАН № 1116/17.06.2016 г., в който било посочено, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.181, т. 1 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложил на К. административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП - административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 лв.
Разпитан е актосъставителя С., който заявява пред съда, че поддържа констатациите отразени в акта. Показанията на свидетеля следва да се кредитират, тъй като са последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото. По делото е прието като доказателство писмо рег. № 348000-861/07.02.2020 г. от РУ – Дупница от което се установява, че лек автомобил ,,Мерцедес Ц 200“ с рег. № Е 6012 КВ е собственост на С.Д.К..
От изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза на вещото лице В.С. се установява, че подписът положен срещу “подпис“ за получен препис от наказателно постановление № 16-0348-001116/23.06.2016 г., изд. от ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница от името на С.Д.К. не е изписан от С.Д.К., а от някой друг.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че жалбата е допустима като подадена в срок. Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-графологична експертиза, от която се установява, че подписът в графа „Подпис“ в разписка за получено на 28.03.2017 г. наказателно постановление № 16-0348-001116/23.06.2016 г. не е положен от жалбоподателя С.К., поради което се налага безспорния извод, че постановлението не е връчено лично на жалбоподателя, каквото е изискването на закона и е нарушена процедурата на връчване по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП регламентира, че се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Следователно адресат на задължението да представи ПС за технически преглед е собственика му или длъжностно лице.
В настоящия случай между страните не се спори относно собствеността на автомобила, а че той е собственост на К. се установява от представеното по делото писмо рег. №348000-861/07.02.2020г. от РУ-Дупница. Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наказанието, което отговаря на степента и тежестта на извършеното нарушение.
Поради
изложените съображения съдът ще потвърди наказателното постановление в частта
по п. 1, като правилно и законосъобразно.
Относно
нарушението на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП:
Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на същия наказателно постановление, нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е описано по следния начин: ,,водачът управлява с изтекъл срок на акт № 137297 от 10.10.2015 г.“
Нито в акта, нито в издаденото наказателно постановление има пълно описание на нарушението с посочване на релевантните към него факти и обстоятелства. В АУАН не е посочено има или не издадено наказателно постановление въз снова на съставения Акт № 137297 от 10.10.2015 г., за да може съдът да провери има или не извършено нарушение от жалбоподателя, съответно да провери правилно ли е приложен материалния закон, както от актосъставителя, така и от АНО. Съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП - при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В чл. 157, ал. 7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба, контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лева. В случая следва да се има предвид и това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП посочва, че актът за нарушението замества контролния талон за период от един месец от издаването му, но тази норма, както и нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП нямат самостоятелен характер и с тях не е въведено императивно задължение на водач при отнет талон към СУМПС, да носят издадения им АУАН, респ. НП извън регламентираните от правната норма срокове. Когато водачът на МПС управлява МПС без контролен талон със заместващия го АУАН, извън горния срок, той практически нарушава чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съответно административното нарушение по чл. 157, ал. 6 вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ще е налице, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при който е бил отнет и контролния му талон, без същия да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача съществува задължение да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е пряко следствие от вменено с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН задължение на АНО да се произнесе по преписката в месечния срок от получаването й. В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на нарушението, а от друга страна непълното описание на нарушението водят до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 185 от ЗДвП, респ. ограничават неговото право на защита.
По гореизложените съображения обжалваното наказателно постановление в частта му по п. 2, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Относно разноските:
В нормата на чл.143 от АПК липсва хипотеза на
дължимост и размер на разноски при частична основателност на жалбата. По силата
на препращащата норма на чл.144 от АПК е приложим ГПК. Доколкото съдът прие, че
наказателното постановление е законосъобразно по п. 1 и незаконосъобразно по п.
2, следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя в половин размер от
сторените и дължими такива. Жалбоподателят С.К. е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 350 лв., съгласно представено в производството пълномощно и договор
за правна помощ, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му
заплати съдебни разноски в размер на 175 лв., както и по сметка на Районен съд
– Дупница сторените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16-0348-001116 от 23.06.2016 г., изд. от
Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, в частта в която на С.Д.К., ЕГН **********
с адрес: *** на основание чл.181, т. 1 от ЗДвП за административно нарушение по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
50 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0348-001116 от 23.06.2016 г., изд. от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница в частта, в която на С.Д.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Районно управление гр. Дупница да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** с адрес: *** съдебни разноски в размер на 175 лв., а по сметка на Районен съд – Дупница, възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок
от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :