Р Е Ш
Е Н И Е № 101
гр.Кюстендил, 29.03.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 483 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27, ал. 3 -
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл. 166 от ДОПК.
ЕТ
„П.Д.– П.“ с ЕИК *****, седалище и адрес
на управление ***, чрез пълномощника си
адв. П.В. от САК, оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане № 10/311/00654/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8491-2 от 21.08.2020г., издаден от и.д.н.Д. фонд „З.“***. Релевирани са основания за незаконосъобразност
на оспорения акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се
на неясни мотиви относно изводите за характера на
бизнес плана към договора и предвидените в него приходи. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдения
за неприложимост на процедурата по
чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Поддържат се доводи, че
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019,
в сила от 28.06.2019 г., публичните вземания по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова
корекция, а не с акт за установяване на публично държавно вземане. Нарушението на материалния закон се свързва
с неверни констатации от проверката, промяна в икономическата обстановка в
страната след подписване на договора, липса на нормативно изискване за
реализация на икономическите показатели в бизнес плана, като се счита, че приходите не са самостоятелен критерии за допустимост на
подпомагането.
Допълнително се сочи, че е налице добросъвестно изпълнение на сключения договор
чрез изграждане и експлоатация на къщата за гости, в която се поддържа
заложената в бизнес плана заетост. Наведени
са твърдения, че дължимата проверка на реализираните приходи с одобрения бизнес
план следва да обхване период от десет години, а в случая същата е ограничена
до тригодишен период. Оспорва се правната сила на
Правилата за определяне на размера на помощта, които не са нормативен акт и се приемат за
неприложими за
заварените случаи, като нямат ретроактивно действие. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт.
Претендират се деловодни разноски по приложен списък.
В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Ответникът – изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител адв.
А.П. от САК, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Видно от представените писмени бележки, оспореният
акт се счита за законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежна
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила на ЗПЗП във вр. с § 12, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗПЗП, в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба №
30/11.08.2008г. и при безспорна установеност на неизпълнението на договорното задължение от страна на
бенефициента, а размерът на вземането е определен при усл. на т.30 от действащите Правила, обн. в ДВ
бр.69/30.08.2019г. Евентуалното
ако се приеме, че процедурата е по ЗУСЕСИФ вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП, се
поддържа тезата, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като процесното
вземане се основава на материалноправните изисквания на Регламент на Съвета (ЕС)
№ 1698/2005 от 20 септември 2005г. и Наредба № 30/11.08.2008г. и има характер на публично държавно вземане по чл.162, ал.1,
т.8 от ДОПК. Прави се
искане за отхвърляне на жалбата. Претендират се деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице по приложен списък.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващият ЕТ „П.Д.- П.“ е регистриран с УРН
602454 и е подал заявление по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР за периода
2007-2013г. за финансиране на разходи,
свързани с осъществяването на проект № 10/311/00654 от 13.05.2013г.
за пристрояване и преустройство на
съществуваща жилищна сграда в къща за гости. Въз основа
на проекта и на основание чл.31, ал.2 от Наредба № 30 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредбата/,
между Държавен фонд „Земеделие“,
представляван от изпълнителния директор, и
ЕТ „П.Д.- П.“ в качеството на
ползвател, е сключен договор № 10/311/00654 от 06.10.2014г.
за отпускане на финансова помощ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Съгласно
т.1.1 и 1.2 от договора, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи,
свързани с осъществяването на проекта, като изплащането на помощта става при
условие, че се извърши инвестицията съгласно одобрения проект, условията и
сроковете в договора и действащите нормативни актове. Предвидено е в т.
2.1, че първоначално одобрената помощ е в размер на 378 464,33лв. съгласно
таблицата за одобрените инвестиционни разходи,
а ползвателят има право на
междинно и авансово плащане.
Съобразно разпоредбите на раздел
ІV от договора, Фондът има право да
упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото изпълнение на
инвестицията, вкл. като извършва проверки на
място и на документацията, както и задължения за изплащане на
окончателния размер на помощта в срок до четири месеца от постъпване на
заявката за плащане, придружена с необходимите документи, доказващи направената
инвестиция съгласно Наредба № 30/2008г. /т.4.7 от договора/. Ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер, като същият се задължава да извърши изцяло одобрената
инвестиция до 15.09.2015г. /т.3.1/, в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи
/т.4.12/, а в срок от 5 години от
сключването на договора - да спазва
одобрения проект /т.4.18/; да използва
по предназначение придобитите активи, да не преустановява подпомаганата
дейност, да спазва условията на чл.50 от Наредбата / т.4.17/. Съгласно т.4.4 от
договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата
или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и Наредбата / т.4.4, б. „б“/.
Следват изменения на сключения договор с анекси от 23.01.2015г., 06.03.2015г. и 14.09.2015г.,
видно от които е предвидено междинно плащане по договора и е създадена нова Таблица на одобрените инвестиционни
разходи / л.36 и сл./. Съобразно последната, размерът на разходите е
547 397,15лв.; одобрените за финансиране разходи са в размер на
540 663,32лв., а одобрената субсидия е в размер на 378 464,31лв.
В съответствие с изискванията на
чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба №
30/2008г., приложение към одобрения
проект на жалбоподателят е бизнес
план – Приложение № 3 към чл.16, ал.1
от Наредба № 30/2008г. От съдържанието
на представения бизнес план, се установяват
следните относими за спора обстоятелства: сумата на инвестицията е 532 708,560лв., с която се финансира дейността по пристрояване
и преустройство на съществуваща жилищна
сграда в къща за гости в ПИ 51336.209.10 в с. Н. Г, община Н. с 14 места за настаняване; приходите по проекта съобразно таблиците
- приложения към бизнес плана, включват приходите от нощувки в стая със самостоятелен санитарен
възел и приходите от нощувки в стая с общ санитарен възел и са предвидени в
размер на 62 000,00лв. за всяка
година в рамките на 10-годишен период, вкл. за процесните 2016г., 2017г. и 2018г. С оглед
заложените финансови показатели в
бизнес плана, фондът е приел проекта
като допустим и го е одобрил.
След реализиране
на проектираното строителство, е издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 1/14.09.2015г. от главния архитект на Община Невестино, а строежът
е категоризиран като туристически обект
– къща за гости „Б к“ , категория „три
звезди“, видно ото удостоверение № 00009/02.10.2015г. на кмета на Община
Невестино.
Във връзка с подадени от ползвателя
ЕТ, заявки за плащане и
положителни констатации от извършена проверка, отразени в Контролен лист от 27.10.2015г.,
ДФЗ издава писма
за оторизация на
плащанията и на ЕТ са изплатени
суми за финансово подпомагане, както следва: междинно плащане в размер на
166 149,73лв. на 09.04.2015г. и окончателно плащане в размер на
212 243, 51лв. на 07.11.2015г. или изплатената безвъзмездна финансова помощ е в
размер на 378 393,24лв.
С
искане с вх. № 02-6500/2737 от 29.05.2019г., депозирано до ДФЗ, ЕТ заявява желание за промяна на
показателите в бизнес-плана за първите пет прогнозни години, а именно в
производствената и търговска програма, средногодишната натовареност и
производствения капацитет. Следва отговор в писмо изх. № 02-6500/2737 от
18.11.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено предявеното
искане за промяна в бизнес плана към сключения договор.
В съответствие с правомощието на ДФЗ
за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, е издадена
заповед № 373843/24.06.2019г. за
извършване на проверка на място на ползвателя ЕТ. Констатациите на проверяващия
екип от Дирекция „Технически
инспекторат“ при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от 27.06.2019г. на л.316
и сл. от делото. Констатациите са следните:
реализирани приходи от дейността
/нощувки в двата вида стаи/ в размер на 3108,25лв. за 2016г., при заложени
в бизнес плана приходи в размер на 62 000,00лв.; реализирани приходи от дейността /нощувки / в размер на 18 819,68лв.
за 2017г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000,00лв.; реализирани
приходи от дейността /нощувки/ в
размер на 15 822,66лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана приходи в
размер на 62 000,00лв., т.е. общо за 3-годишния период са реализирани
приходи в размер на 37 750,59лв. при заложени 186 000,00лв.; реализирани приходи от дейността /нощувки/ в размер на 6710,94лв.
за 2019г. – до 27.06.2019г., при
заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000,00лв. /вж. л.330 - таблица
№1 към Приложение „Работен лист за проверка за реализиране на заложени
параметри/показатели в бизнес плана“/.
Изготвеният контролен лист е предявен на Р. Е. С., посочена като
пълномощник на ЕТ, която е депозирала обяснение
на 27.06.2019г. /л.336/. В последното се
сочи, че на част от мебелите е извършено претапициране и смяна на дамаска
поради амортизация.
С писмо № 01-6500/8491 от 25.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл.26, ал.1 от АПК е
уведомен ЕТ „П.Д.- П.“ за открито производство за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите от
направена проверка за неизпълнение на задълженията по т.4.12 и т.4.18 от
договора, сключен с ДФЗ относно заложените приходи за три пълни финансови
години – 2016г., 2017г. и 2018г. по одобрения бизнес план / л. 369 и сл./.
Във връзка с уведомлението,
ползвателят подава възражение вх. №
01-6500/8491 от 11.11.2019г., в което оспорва
като неверни констатациите от проверката, като сочи, че липсва нормативно изискване за
реализация на икономическите показатели в бизнес плана. Твърди, че е налице
добросъвестно изпълнение на сключения договор чрез изграждане и експлоатация на
къщата за гости. Оспорва се правната сила на
Правилата за определяне на размера на помощта, които не са нормативен акт и се считат за
неприложими за
заварените случаи.
Следва издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 10/311/00654/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8491-2 от 21.08.2020г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с който
на основание чл.27, ал.3, ал.5 и
ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК,
на ЕТ „П.Д.- П.“ с ЕИК ****, е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на
56 758,99лв. за неизпълнение на нивата на приходите от
подпомаганата дейност, предвидени в
бизнес плана към договор № 10/311/00654 от 06.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ по ПРСР за периода 2007-2013г., сключен с ДФЗ.
Органът е
приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.12 и по т.4.18 от договора за спазване на одобрения проект за срок от 5
години от сключване на договора, както и
на разпоредбата на чл.16, ал.2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи -
за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.
2
от Наредбата. Сочи се, че
в представения и одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели, на
базата на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за
подпомагане, по който е изплатена субсидия в размер на 378 393,24лв., но след
извършени административни проверки и проверка на място, е установено, че за три
пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., ползвателят
е реализирал приходи в
размери по - ниски от заложените в
бизнес плана, а именно: за 2016г. – от
заложените 62 000,00лв. приходи, са
реализирани 3108,25лв. или 5,01% ; за 2017г. – от заложените 62 000,00лв. приходи, са реализирани 18 819,68лв. или 30,35%;
за 2018г. – от заложените 62 000,00лв. приходи, са реализирани 15 822,66лв. или 25,52%, като средно за трите
години реализираните приходи от
ползвателя възлизат на 37 750,59лв. при
заложени приходи от 186 000,00лв. или 20,3 % . С оглед на горните констатации
относно продължителността и процента неизпълнение на заложените в бизнес плана
приходи и на основание т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г., одобрени от изпълнителния
директор на ДФЗ на осн. чл.27, ал.9 от ЗПЗП, обн. ДВ бр.69/2019г., е
определена подлежаща на възстановяване финансова
помощ в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора,
равняваща се на 56 758,99лв.,
тъй като реализираните приходи през всички проверявани финансови години са под
50% и над 20% от предвидените по бизнес плана, изчислени средноаритметично за
същия период и това е продължило над две финансови години.
Органът
е посочил, че съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба № 30/2008г. бизнес плана е
част от проекта по договора за подпомагане, като аналогична е дефиницията по
т.9.1, б.“г“ от раздел IX
„Други условия на договора“. Визирани
са задълженията за ползвателя по т.4.12
и т.4.18 от договора и правилото по чл.16, ал.2 от Наредбата. Посочено е, че
жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на
финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван
посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от
проекта; че целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от
ползвателя резултати при осъществяване на дейността във връзка с
жизнеспособното функциониране на инвестицията по см. на §1, т.6 от ДР на Наредбата, нейната конкурентноспособност и
пазарния потенциал; че това задължение произтича и от необходимостта при
разходването на средствата от бюджета на ЕС да се спазва принципа за добро
финансово управление по чл.30 от
Регламент № 966/2012 на ЕП и Съвета от 25 октомври 2012г. и по-специално принципа
за ефикасност, който изисква да се постигне най-добро съотношение между
използваните ресурси и постигнатите резултати и принципа за ефективност, който
изисква осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на
планираните резултати от подпомаганата дейност. Посочено е, че в тази връзка
ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички
необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията,
т.е. да придобие активите – обект на финансово подпомагане и да постигне
набелязаните резултати във връзка със заложените финансови показатели в бизнес
плана.
В акта са формирани изводи
за неоснователност на възраженията на ЕТ. Прието е, че са неприложими
правилата на ЗУСЕСИФ; че въпреки прогнозния характер на показателите в бизнес
плана същите подлежат на оценка и контрол във връзка със задълженията на
ползвателя по договора и Наредба № 30/2008г.; че приетите Правила от 2019г.
предвиждат изключително голям толеранс в неизпълнението и че с тях не се
въвеждат нови задължения към бенефициентите, а еднотипен подход при определяне
размера на налаганите санкции във вр. с изискванията на чл.35 от Регламент № 640/2014 на Комисията.
Издаденият
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на
27.08.2020г., а жалбата е подадена на 08.09.2020г.
Към
административната преписка е приложен Доклад за нередност №
10/311/00654/3/01/17/01 от 27.08.2020г.
на отдел „Методология и
мониторинг“ , дирекция ОППМРСР, в който е отразено откриване на нередност
/нарушение/ по т.4.12 и т.4.18 от
договора с ЕТ „П.Д.- П.“, както и на
чл.16, ал.2 вр. с чл.2 от Наредба № 30/2008г., изразяващо се в неизпълнение на
заложените приходи от дейността по проекта, в резултат на което е дължима за
възстановяване сума в размер на 56 758,99лв., за която е издаден
АУПДВ.
Органът е
приложил заверено копие от бизнес плана
към сключения между страните договор, както и документи във връзка с
осъществяване на дейностите по проекта по мярка 311, вкл. сключени договори с
изпълнители на дейностите, счетоводни данни и статистически отчети.
В съдебното производство е прието заключение с вх. №
926/22.02.2021г. на вещото лице Е.Т., изготвено по назначена
съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от страните, а съдът го счита за обективно и достоверно,
съответстващо на писмените доказателства по делото. От експертното заключение,
изготвено въз основа на проверка на административната преписка, на счетоводните
и данъчни документи по делото, се установяват следните обстоятелства: за
2016г. - ЕТ е реализирал приходи в
размер на 3108,25лв., които съпоставени със заложените приходи по одобрения
бизнес план в размер на 62 000,00лв., формират 5,01% изпълнение на приходите; за 2017г. - ЕТ е
реализирал приходи в размер на 18 819,68лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на 62 000,00лв., формират 30,35% изпълнение на приходите; за 2018г. - ЕТ е реализирал приходи в размер
на 15 822,66лв., които съпоставени със заложените приходи по одобрения
бизнес план в размер на 62 000,00лв.,
формират 25,52% изпълнение на
приходите; общо за трите години - ЕТ е
реализирал приходи в размер на 37 750,59лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на
186 000,00лв., формират
20,296% изпълнение на приходите
средноаритметично. По отношение размера на процесното вземане, констатациите в
експертизата са за определяне на същия по правилото на т.30 от Приложение към
раздел І на Правилата, обн. ДВ бр.69/2019г. – при
неизпълнение на одобрения проект, изразяващо се в непостигане нивото на
заложените приходи в бизнес плана между 20% и 50% за период повече от две финансови години.
Същият установява, че съобразно документите по преписката, на ЕТ е изплатена
финансова помощ в размер на 378 393,84лв., т.е. констатира разлика от 0,60лв. от
посочената в оспорения акт. Горното
не променя размера на подлежащата на възстановяване сума, определена
от органа, която възлиза на 56 758,99лв. или 15
% от
378 393,84лв.
Ответникът, чрез пълномощника си, е представил по делото Правилник
за работа на Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за
развитие на селските райони“ и Инструкция
за работа на Дирекция „Технически инспекторат и реда за извършване на
проверките на място след плащане по проектите по ПРСР 2007-2013г.“, приети и
прилагани в ДФЗ, регламентиращи правилата за работа и оперативните документи,
свързани с дейността на дирекциите, вкл. процедурата за извършване на проверки
на място на ползвателите по мерките от ПРСР. Приложено е копие от ДВ
бр.69/30.08.2019г., в който са
публикувани Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7
от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.
Преценката на
събраните доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по
чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. с чл. 166,
ал.2 вр. с чл.162, ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК, от надлежен правен субект с право
на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането
й съд, в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Проверен
изцяло на основание чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по
чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт при
наличие на основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Съображенията са
следните:
АУПДВ е постановен от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност.
ДФ „Земеделие“
е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.51/2019г. е в сила от 28.06.2019г., т.е. същото е действащо
правило към момента на издаване на АУПДВ. Следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен по степен и материя орган. Страните
не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание
по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите,
на
които
кореспондират посочените правни норми и разпоредените правни последици.
Спазена е процедурата по чл.26, ал.1
от АПК във вр. с препращането от чл.166 от ДОПК. Преди издаване на акта органът
е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по установените
нарушения. Писмото на органа с изх. №
01-6500/8491 от 25.10.2019г. е поставило начало на административното
производство за издаване на оспорения АУПДВ и в него се съдържат всички
обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката. В изпълнение на
общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК актът е издаден от органа след изясняване
на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства.
Независимо
от горните констатации за спазване на
процесуалните правила на АПК и на писмената форма на оспорения акт, съдът
счита, че административният орган е допуснал
съществени нарушения относими към вида на акта и реда за неговото
издаване, както и нарушения на материалния закон във връзка с
материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради следното:
Страните не спорят и от доказателствата по делото се установи
наличието на сключен договор за подпомагане между ЕТ и ДФ „Земеделие“ от
06.10.2014г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. Съгласно
т.1.1.1 и 1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта, като
изплащането на помощта става при условие, че се извърши инвестицията съгласно
одобрения проект, условията и сроковете в договора и действащите нормативни
актове. Съответно, ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция и в
срок от 5 години от сключването на договора да спазва одобрения проект, т.е.
договорения период на мониторинг
е 5 години - до 06.10.2019г. /вж.
т.4.18 /. В раздел VІІІ от договора са
предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.8.1 е предвидено в случай,
че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения
след изплащане на помощта, Фондът може да поиска връщане на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл.46 и чл.47
от Наредба № 30/2008г.
Тук е мястото да се анализира
характерът на бизнес плана към сключения договор и правните последици от неизпълнението му,
респ. правилността на твърденията в жалбата за
липсата на нормативно изискване за реализация на икономическите
показатели в бизнес плана, доколкото оспорващият счита, че приходите не са самостоятелен
критерии за допустимост на подпомагането. Така поддържаните доводи са
неоснователни и са в противоречие с относимите разпоредби на процесния договор и
на Наредба № 30/2008г. В раздела ІХ „Други условия“ на договора се
съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“,
който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и
одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно
Наредба № 30/2008г. документи /включително и представения и одобрен бизнес
план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с
тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 311. Дефиниция на понятието „проект“ има и в §1, т.19 от ДР на Наредба № 30 от
11.08.2008г., съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на
кандидатите за подпомагане според чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е
представянето на бизнес план по
образец съгласно приложение № 3, за разнообразяване на дейността за
период не по-малък от 5 години, който
следва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
В §1, т.6 от ДР на Наредбата е
дадена дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието
за периода на бизнес плана. От горното следва, че бизнес планът е част от заявлението за подпомагане, като същият
и предвидените в него стойности са относими за постигане на целите на мярката,
тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост на проекта за съответния период. Изготвянето на бизнес плана и
заложените в него приходи са извършва от кандидата за подпомагане и именно чрез
тях същият доказва жизнеспособността на инвестицията, което пък е основание за
одобряване на проекта. В този смисъл,
основателна е преценката на органа във
връзка с изпълнението на договорните задължения
от страна на ползвателя, въз основа на предвидените в бизнес плана
показатели за приходите от дейността в рамките на договорния период. Същите са индикатори за изпълнението на
проекта и непостигането им води до задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ.
Не е спорно по
делото и от съдържанието на представения
бизнес план, се установява, че приходите
по проекта съобразно таблиците - приложения към бизнес плана са предвидени в размер на 62 000,00лв.
за всяка година в рамките на 10-годишен
период, вкл. за процесните 2016г.,
2017г. и 2018г., както и че същите са изпълнени частично, а именно: в размер на
5,01% за 2016г.; в размер на 30,35% за 2017г. и
в размер на 25,52% за 2018г. или средно
за трите години реализираните приходи от
ползвателя възлизат на 20,3 % от заложените приходи.
При горните безспорни фактически обстоятелства, спорът по
делото е относно вида на акта за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, процесуалния
ред и материалноправните основания за
неговото издаване. Съдът счита за приложима хипотезата на чл.27,
ал.6 от ЗПЗП, респ. органът, като е приложил
реда по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, е издал незаконосъобразен административен акт. Визираните
норми са нови, създадени са със ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ,
бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г., т.е. същите са действащо право към датата на образуване на настоящото административно производство и към датата на постановяване
на оспорения АУПДВ на 21.08.2020г. Съгласно
чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 – 9
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение
за налагане на финансова корекция по реда на чл.
73 от същия закон. Съгласно чл.
27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.
6,
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на ДОПК.
Последният в чл.
166, ал. 2, препраща към реда по АПК.
Както се посочи по-горе, съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, компетентността за издаване на
административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие".
От цитираните
разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от
28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. Вложената
от законодателя воля при новата регламентация на правоотношенията по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗСП е за разграничаване на различни нарушения на ползвателите
на помощта, които водят до възстановяване на БФП и въведен различен ред за
установяване на тяхната дължимост. Така, по ал.6 се установява дължимостта на
възстановяването на помощта при нарушения, представляващи основания за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а по ал.7 – се установява
дължимостта на възстановяването на помощта, при неизпълнение на други нарушения
по условията за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от
секторното законодателство. По начин на законодателна редакция, ал.7 е приложима
само ако нарушенията не се квалифицират по ал.6, т.е. по силата на чл. 27, ал. 7
ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1,
т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция.
В случая, видно от мотивите в акта, фактическото основание за издаване на същия е неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ приходи за периода 2016 г. – 2018 г. В административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение представлява неизпълнение на предвидените в одобрения бизнес план индикатори в приходната им част, което поражда задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ. Константно в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори / в този смисъл са: решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2020 г., I о.; решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., ІV о.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г. на ВАС, ІVо. и цитираните в него съдебни решения; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2019г., ІVо. и др. /. Причина за това е цитираното по-горе нормативно изискване по см. на §1, т.19 от ДР и чл.16, ал.1 на Наредба № 30/2008г. за това, бизнес планът да бъде част от изискуемите се документи към проекта за подпомагане, чиято цел е да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по т.4.12 и т.4.18 от договора е да извърши одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект и да спази същия.
От горното
следва, че е налице хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция по реда на чл.
73 ЗУСЕСИФ, т.е. органът
е следвало да приложи правилото на чл.27, ал.6 от ЗПЗП като издаде решение на налагане на финансова корекция, а не
АУПДВ, както е процедирал
в случая. След цитираното изменение
на ЗПЗП,
в
сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП изрично
препраща към ЗУСЕСИФ:
по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция -
по чл.
70, ал. 1, т. 1-9
от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт –
решение и реда за неговото издаване - по чл.
73 от същия закон. С оглед на изложеното и по аргумент от чл.27,
ал.7 ЗПЗП,
при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на
финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на АПК
съгласно чл.
166, ал. 2 ДОПК, не се издава.
Обратно
на поддържаната от ответника теза, неправилната преценка на органа относно
приложимия вид на акта и процедурата по
неговото издаване, представлява съществено нарушение на изискванията за форма
на акта и административнопроизводствените правила, тъй като засяга
материалноправните основания за дължимост на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл.
27, ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП /вж. решение № 15687/17.12.2020г. по адм.д.
№ 8586/2020г. и решение
№1457/03.02.2021г. по адм.д. №10650/2020г., двете на I о. на ВАС/. За коректност на мотивите е нужно да се посочи, че има и обратна практика на ВАС, според
която смешението на вида и процедурите по двата закона (ЗУСЕСИФ
и АПК)
е несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на
административнопроизводствените правила,
по-новата от която е обективирана в решение
№
1581/08.02.2021г. на ВАС по адм.д.№
8437/2020г., VIII о., и е формирана при действието на измененията на
чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019г. Съдът не споделя становището на
ответника, че се касае за преобладаваща
такава практика, тъй като цитираните в писмените бележки решения
на ВАС, са за издадени
АУПДВ преди изменението на ЗПЗП, при действие на правилата на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.2/03.01.2018г. Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019г. е нов закон, поради което се прилага спрямо
новите правоотношения, каквото е настоящето. Безспорно ЗПЗП и Наредба № 30/2008г. са изключенията, които
правят неприложим ЗУСЕСИФ по см. на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, но правила на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП въвеждат нова правна уредба без да засягат
старата по §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като нямат ретроактивно действие. Правилото пък на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗПЗП е неприложимо, макар Наредба № 30/2008г. да е издадена до датата на влизане му в сила, доколкото
периодът на мониторинг на договора е изтекъл преди издаване на процесния АУПДВ
/на 06.10.2019г. във вр. с т.4.18 от договора/.
По изложените правни съображения съдът намира оспорения
АУПДВ за незаконосъобразен на основанията
по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК
и постановява решение за неговата отмяна.
Вън от изложеното и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
счита за необходимо да посочи, че нарушенията, водещи до възстановяване на част
от изплатената на ЕТ финансова помощ, са
доказани от документите от извършената проверка от техническия
инспекторат на фонда и от заключението на вещо лице. Ползвателят на помощта е нарушил задължението
по чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2008г., тъй като нереализирайки приходите, заложени в бизнес
плана, не е установил жизнеспособност на
инвестицията за период от 5 години и осъществяването целите
на мярката по чл.2, т.1 от Наредбата. Видно
е, че заложените в бизнес плана финансови приходи са изпълнени
средноаритметично за финансовите 2016г. – 2018г. на 20,3 %, с което ЕТ е нарушил и изискванията
на т.4.12 и т.4.18 от договора. Налице е
основанието за връщане на изплатените средства по чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008г.
поради неизпълнение от ползвателя на
нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е
приел органа. Размерът на средствата,
които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл.46, ал.2 от Наредба № 30/2008г.
и в съответствие с т.30 от Приложението
към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в
сила от същата дата/. Органът е отчел вида, степента и продължителността на
неизпълнението по проекта. Неоснователно жалбоподателят оспорва правната сила
на Правилата. Същите са нормативен акт и са
приложими за процесния случай, тъй като АУПДВ е издаден при тяхното действие.
Проверката за законосъобразност на Правилата е приключила с решение № 3618/10.03.2020г.
на ВАС по адм.д. № 14154/2019г., I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020г.
на ВАС по адм.д. № 8071/2020г., 5-членен състав.
Констатираното по-горе нарушение на изискването на чл.27, ал.6 от ЗПЗП обаче води
до отмяна на оспорения акт.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ „Земеделие“
дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на 2300,00лв.,
от които 50,00лв. – държавна такса и
2250,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Поради изхода от спора, ответникът няма право на деловодни
разноски.
Водим от изложеното и на осн. чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане №
10/311/00654/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8491-2 от 21.08.2020г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с който
на основание чл.27, ал.3, ал.5 и
ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК,
на ЕТ „П.Д.- П.“ с ЕИК****, седалище и адрес на управление:***, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 758,99лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на ЕТ „П.Д.- П.“ с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:***, деловодни разноски в
размер на 2300,00лв., от които 50,00лв. – държавна такса и 2250,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: