Присъда по дело №139/2014 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

по НОХД № 139 по описа на Карловски районен съд за 2014 година

 

Районна Прокуратура – Карлово  е повдигнала обвинение против подсъдимите:

- И.Г.Ч. за това, че на 28.08.2013г. в землището на гр. К., обл. Пловдив, в местността  „С.К.”,  в съучастие с лицето Г.Х.Ч., ЕГН ********** ***, като съизвършител, повторно – извършил престъплението, след като е осъден с присъда № 54/16.06.2009г. по НОХД № 10297/2007г. на Районен съд гр. Карлово, в сила от 03.10.2011г., за друго такова престъпление,   като случаят е немаловажен, е отнел чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно – 1 бр. женски кон, каракачанска порода, на стойност 200.00лв. /двеста лева/ от владението на П.Г.Г., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК;

- Г.Х.Ч. за това, че на 28.08.2013г. в землището на гр. К., обл. Пловдив, в местността „С.К.”,  в съучастие с лицето И.Г.  Ч., ЕГН ********** ***, като съизвършител, е отнел чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно – 1 бр. женски кон, каракачанска порода, на стойност 200.00лв. /двеста лева/ от владението на П.Г.Г., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2  във вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2  вр. ал. 1 от НК.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителя на РП – Карлово поддържа обвинението. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение, като предлага да им се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК – на подсъдимия И.Г.Ч. лишаване от свобода в размер на две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит типа, а на подсъдимия Г.Х.Ч. – една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК.

Подсъдимите И.Ч. и Г.Ч. отричат  вината си  в извършването на престъплението. Молят за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия Г.Ч. адв. Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо него. Счита, че не са налице доказателства той да е извършил престъплението, в което е обвинен. Защитникът на подсъдимия  И.Ч. адв. Шипкалиев счита, че подзащитният му следва да бъде оправдан, тъй като деянието е несъставомерно.

В наказателния процес не е  предявен граждански иск и не е конституиран частен обвинител.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимите И.Ч. и Г.Ч., депозирани пред съдебния състав, показанията на свидетелите П.Г.Г., И.М.Г., И.Д.Г., Х.Г.Ч., А.М.А., В.Г.Д., И.В.П., В.К.Л., А.Н.К., Г.Б., Х.К., депозирани пред съдебния състав, прочетената и приобщена към доказателствената съвкупност на основание 281 ал. 1 т. 2 от НПК част от показанията на свидетеля А.А., дадени в досъдебното производство пред съдия, прочетената и приобщена към доказателствената съвкупност на основание 281 ал. 1 т. 1 от НПК част от показанията на свидетеля А.К., дадени в досъдебното производство пред съдия, приетите на основание чл. 282 от НПК заключение на изготвената ветеринаромедицинска експертиза и допълнителна ветеринаромедицинска експертиза от вещото лице В.С.М., предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателство 1 бр. женско конче, каракачанска порода, черно на цвят,  прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – паспорт на женски кон, каракачанска порода на име С. ПГ, протокол за отговорно пазене от 28.08.2013г., три броя справки за лица, протокол за доброволно предаване от 28.08.2013г., два броя справки за съдимост, паспорт на мъжки кон, каракачански на име Арап II,  протокол за оглед на веществени доказателства от 30.08.2013г., ведно с фотоалбум, протокол за следствен експеримент от 30.08.2013г., ведно с фотоалбум, справка от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № ..28.10.2013г., справка от „К.Б.М. ЕАД, С. изх. № ../12.09.2013г., справка от „К.Б.М. ЕАД, С. изх. № ../24.09.2013г. с разпечатка, справка от „М.. ЕАД, гр. С. изх. № ../13.09.2013г., справка от „М.. ЕАД, гр. С. изх. № ../26.09.2013г. с разпечатка, справка от К.Б. М. ЕАД, гр. С. изх. № ../20.11.2013г. с разпечатка, справка от Д.Н.ПVЦ.Б.“, справка от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № ../13.05.2014г., удостоверение  от РП Карлово за търпяно наказание,  протокол за оглед в о.з. на 14.10.2014г., ведно с фотоалбум, характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите, ведно с бюлетини,  намери за установено следното:

Подсъдимият И.Г.Ч., ЕГН  **********  е роден на ***г***. ***. С присъда № 54/16.06.2009г. постановена по НОХД  № 10297/2007г. по описа на  Районен съд гр.Карлово, влязла в сила на 03.10.2011г., е признат за виновен за   престъпление по чл. 195 ал. 2 във вр. чл. 194 ал.1 от НК, като  му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. Осъждането обуславя квалификацията повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК по процесното обвинение. Бил е осъждан и по НОХД № 211/2000г. по описа на КРС с присъда, влязла в законна сила на 08.01.2001г. за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като наложеното му наказание задължително заселване за срок от една година е изтърпяно на 01.02.2002г. По това осъждане е реабилитиран по право на основание чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК, считано от 02.02.2005г. и последиците от същото са заличени.

Подсъдимият Г.Х.Ч., ЕГН  **********  е роден на ***г***. *** Към момента на извършване на процесното деяние не е бил осъждан, а е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК по НОХД № 456/2011г. по описа на КРС с присъда, влязла в законна сила на 29.10.2011г. за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 5 от НК и му е наложено административно наказание обществено порицание. Има и друго последващо деянието освобождаване от наказателна отговорност по този ред – по НОХД № 763/2013г. по описа на КРС с присъда, влязла в законна сила на 12.12.2013г. му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК.   Има и последващо процесното деяние осъждане. С определение № 714/08.10.2013г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 08.10.2013г. е одобрено споразумение, с което за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка  за срок от една година.

Свидетелката П.Г. ***, която е земеделски производител, отглеждала 36 коня, регистрирани като нейна собственост, от които 34 кобили и 2 жребеца. Всички животни имали паспорти, издадени от Асоциацията за развъждане на местни автохронни породи и им били имплантирани чипове с идентификационен номер, вписани в паспорта. Отделно имали отличителни белези, вписани в паспортите, една част от животните били с разцепени на върха леви уши  и изрязано копче на десните уши. Животните били и жигосани с форма на шестограм-половината на десния бут, другата половина- на левия. Конете на П.Г. се отглеждали на свободна паша в С.П. без пастир, като били разделени на две стада. Стадата пашували в местностите „Г.К. и „С.Р.”, но се местили и в местността „С.К.“ в землището на гр. К.. Във всяко стадо имало по един жребец. За конете се грижел съпругът на Г. – свидетелят И.М.Г. ***, който два пъти седмично сам или с познати ходил в планината да им дава кърма (ярма със сол). Понякога му помагал неговият братовчед свидетелят И.Д. ***, който първоначално бил собственик на някои от конете, но след това ги подарил на Г., тъй като съпругата била регистриран земеделски производител.

На 27.08.2013г. свидетелят Х.Г. ***, брат на подсъдимия И.Ч. и баща на подсъдимия Г.Ч. се срещнал със свидетеля А.М.А. *** му предложил работа срещу заплащане. Обяснил, че му трябва, за да помага на брат му И.Ч. и на сина му Г.Ч., които на следващия ден щели да свалят негови коне от Балкана. Х.Ч. уточнил, че ще свалят само кобили с малки кончета за панаира. Конете, които притежавал Х.Ч. не били чиста порода каракачански кон, а кръстоска между нея и друга порода коне - тежковоз.

На 28.08.2013г. сутринта подсъдимите И.Ч. и Г.Ч., заедно със свидетеля А.А. потеглили към С.П.. А. и И.Ч. били със свои коне, а Г.Ч. бил с катър. Тримата се отправили към С.П.. По път И.Ч. обяснил на свидетеля А., че имат коне  в различни местности, част- долу ниско в планината, а в местността „С.К.” имали една или две кобили, ще разпознават конете по поставен белег – цепка на върха на дясното ухо, както и че ще свалят малки кончета с майките им. Тримата първо стигнали до местността „Ю.К.“, където имало коне, но подсъдимите не разпознали сред тях свои. Продължили към местността „К.”, където отново заявили, че нямат коне измежду срещнатите в посочената местност. В местностите  В.И.”  и „Б.”, през които преминали изобщо нямало коне. Тогава се отправили към местността „С.К.” в землището на гр. К., където имало стадо от няколко кобили –всички кафяви, само една алеста, един черен жребец и едно малко черно конче, женско, което стояло до алестата кобила и бозаело от нея. Подсъдимите огледали конете и казали, че алестата кобила е тяхна и от ергелето ще хванат само нея  с кончето й. Тъй като всички коне били диви и бягали, тримата насочили стадото коне към място, където успели да ги заградят. И.Ч. заложил примка за алестата кобила. След като кракът й влязъл в нея, А. и Г.Ч. опънали примката и хванали кобилата. Отпред я държал подсъдимият И.Ч.. Подсъдимият Г.Ч. му казал да й цепни дясното ухо и И.Ч. го сторил. Г.Ч. казал да вземат само кончето и пуснали кобилата. Кончето било хванато от подсъдимите  чрез поставяне на примка, след което И.Ч.  го вързал за своя кон, а другият подсъдим и свидетелят му помагали, тъй като се дърпало. Тримата със своите животни и кончето, вързано за жребеца на И.Ч. тръгнали надолу по планината. В местността „А.М.” също имало коне. Подсъдимият И.Ч. заявил, че една от кобилите с малко конче са техни. Повикал кобилата по име С., тя се отзовала и вързали нея и мъжкото й конче  за коня на свидетеля А..  Оттам тримата потеглили към гр. Карлово, към  стопанския двор, където свидетелят Х.Ч. имал обор. При слизането им от планината към  гр. Карлово, свидетелят А.А. вървял на известно разстояние преди подсъдимите, като водел кобилата С. с кончето й. В началото на гр. Карлово, в местност, на която се провеждал животинския пазар А. срещнал свидетеля И. *** с негов познат. Тримата разговаряли, като А. разказал къде и с кого ходил и какви животни свалили от планината. Свидетелят П., чиято съпруга била земеделски производител и се занимавал с отглеждането на конете й, разпознал кобилата С. и кончето, водени от А., като собственост на Х.Ч., който също му бил познат. След кратко време пристигнали двамата подсъдими, а свидетелят А. тръгнал надолу към ромската махала. Свидетелят П. попитал подсъдимите за майката на кончето, тъй като се учудил, че го свалят без нея, противно на практиката при животновъдите за съвместно сваляне с родителя заради доказване на произход. Подсъдимият И.Ч. отвърнал, че няма желание след това да се разкарва да връща майката обратно в планината. Отговорът и сведенията от свидетеля А. за ергелето, от което са взели малкото конче, навели свидетеля П. на мисълта, че същото е собственост на свидетелката П.Г.. П. познавал това ергеле, тъй като се било случвало със свидетеля И.М.Г. да носят заедно кърма на конете. На стадото на жена си П. носел от 20**г. кърма почти през ден, само зимата конете им били в града, като през посочения период не бил срещал нито двамата подсъдими, нито свидетеля Х.Ч. да носят кърма на техни коне.

 След като А. и двамата подсъдими слезли в гр. Карлово, в района около битака били забелязани от свидетеля И.М.Г.. Той разпознал черното конче, водено от И.Ч., като родено от алестата кобила на име  „С.”, собственост на съпругата му. Г. съобщил за видяното на свидетеля И.Д.Г. и подали сигнал за случая в РУП- Карлово. Веднага заедно с полицейски служители, сред които свидетелят К., отишли в стопанския двор на гр. Карлово, където заварили вързани двете малки кончета и кобилата С.. В стопанския двор били само свидетелят А. и  подсъдимият И.Ч.. Свидетелят И.М.Г. попитал Ч. защо е свалил кончето му, на което последният отвърнал, че то си е негово, заплашил го и казал на полицаите, че А.К. му бил казал, че кончето е негово. Свидетелят И.Д.Г. веднага провел телефонен разговор с пуснат високоговорител на телефона с К., който отрекъл да е имал подобен разговор с Ч.. Свидетелят А.А. предал на полицейските служители 3-месечното женско конче, което било оставено на отговорно пазене у свидетеля И.М.Г..

Свидетелите А.Н.К. и В.К.Л.,*** също притежавали коне, пуснати на свободна паша в С.П., но не били отглеждали коне на Х. и И. Ч. в своите стада, нито им били казвали, че има техни коне в стадата им. А.К. не им бил казвал, че те имат алеста кобила в неговото стадо в местността „С.К.“.

На името на  свидетеля Х.Г.Ч. в Областна дирекция по безопасност на храните гр. П****, има регистриран животновъден обект в гр. К*** с 37 броя говеда, с посочени номера на ушни марки. Същият няма регистрирани коне. На името на Г.Х.Ч. няма регистриран животновъден обект и животни, а на името на И.Г.Ч. има регистриран животновъден обект в с. И., но в него не се отглеждат животни.

3-месечното женско конче, предмет на престъплението, няма отличителни белези, като предвид ниската му възраст все още не му е поставен и  чип.

При проведения следствен експеримент в хода на досъдебното производство 3–месечното женско конче, поставено на разстояние 15 метра от 5 броя коне, разположени на разстояние 3м. един от друг, директно се е насочило към кобилата, вързана към черен жребец и поставени под № 4, като засукало от нея. Тази кобила е идентифицирана при проведеното действие по разследването посредством техническо средство- четец „.”,  марка „. с инв.., при което е установено наличието на чип с № ... Този номер отговаря на идентификационния номер на чипа, вписан в паспорта на кобила на име „С. ПГ”, собственост на пострадалата П.Г. ***. При следствения експеримент е установено, че кобилата под № 4, идентифицирана като „С. ПГ” е с прясна цепка от външната страна на дясното ухо, със засъхнала по цепката кръв. Върху левия й заден  бут в горната част е установен белег от жигосване.

При огледа, извършен в съдебното производство, на кобилата с име „С. ПГ“, идентифицирана отново чрез прочитане номера на чипа с използване на техническо средство четец „.”,  марка „..” е установено наличието на индивидуализиращите белези, посочени в паспорта й, издаден от Асоциацията за развъждане на местни автохронни породи в България.

От заключението на ветеринаро- медицинската експертиза се установява, че  предвид високо развития майчински инстинкт при конете, особено от примитивни породи на свободно пасищно отглеждане, е невъзможно кончето да бъде допуснато да засуче от друга кобила, освен от тази, която го е родила и кърмила в продължение на 3 месеца.

Стойността на отнетия 3-месечен женски кон, каракачанска порода, е 200.00лв., съгласно заключението на ветеринаро-медицинската експертиза.  

  От заключението на допълнителната ветеринаро- медицинската експертиза се установява, че храненето (бозаенето)  при новородените и майчинството (кърменето) при животните и в частност при конете, се осъществява благодарение на вродени реакции на поведение, гарантиращи оцеляването на вида (индивида) или т.н. безусловни рефлекси. Оттам произлиза и много близката връзка между майката и новороденото (приплода, потомството) и много голямата степен на вероятност кончето да разпознае майка си и обратно.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена  на базата на събраните по делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимите, както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите.

Същата се установява частично от обясненията на подсъдимите, дадени пред съда и от показанията на свидетелите П.Г., И.М.Г., И.Д.Г., Х.Ч., А.А., В.Д., И.В.П., В.К.Л., А.Н.К., Г.Б., Х.К.. Изложените факти се потвърждават категорично и от обективните находки, събрани при извършените следствен експеримент и огледи, от заключението на изготвената ВМЕ-за и допълнителна такава от вещото лице В.М.,  веществените доказателства 1 бр. женско конче, каракачанска порода, черно на цвят,  както и от писмените доказателства – паспорт на женски кон, каракачанска порода на име С. ПГ, протокол за отговорно пазене от 28.08.2013г., три броя справки за лица, протокол за доброволно предаване от 28.08.2013г., два броя справки за съдимост, паспорт на мъжки кон, каракачански на име Арап II,  протокол за оглед на веществени доказателства от 30.08.2013г., ведно с фотоалбум, протокол за следствен експеримент от 30.08.2013г., ведно с фотоалбум, справка от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № ..28.10.2013г., справка от „К.Б.М. ЕАД, С. изх. № ../12.09.2013г., справка от „К.Б.М. ЕАД, С. изх. № ../24.09.2013г. с разпечатка, справка от „М.. ЕАД, гр. С. изх. № ../13.09.2013г., справка от „М.. ЕАД, гр. С. изх. № ../26.09.2013г. с разпечатка, справка от К.Б. М. ЕАД, гр. С. изх. № ../20.11.2013г. с разпечатка, справка от Д.Н.ПVЦ.Б.“, справка от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № ../13.05.2014г., удостоверение  от РП Карлово за търпяно наказание,  протокол за оглед в о.з. на 14.10.2014г., ведно с фотоалбум, характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите, ведно с бюлетини.

При така установената фактическа страна обстановка, съдът прие, че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, както следва:

 И.Г.Ч. - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20  ал. 2  вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, тъй като на 28.08.2013г. в землището на гр. К., обл. Пловдив, в местността „С.К.”,  в съучастие с Г.Х.Ч., ЕГН ********** ***, като съизвършител, повторно – извършил е престъплението, след като е осъден с присъда № 54/16.06.2009г. по НОХД № 10297/2007г.  на Районен съд гр.Карлово, влязла в сила от 03.10.2011г., за друго такова престъпление,   като случаят е немаловажен, е отнел чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно – един брой женски кон, каракачанска порода, на стойност 200.00лв. /двеста лева/ от владението на П.Г.Г., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;

Г.Х.Ч. - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2  във вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2  вр. ал. 1 от НК, тъй като  на 28.08.2013г. в землището на гр. К., обл. Пловдив, в местността „С.К.”,  в съучастие с И.Г.  Ч., ЕГН ********** ***, като съизвършител, е отнел чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно – един брой женски кон, каракачанска порода, на стойност 200.00лв. /двеста лева/ от владението на П.Г.Г., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Фактът на извършване на престъплението от подсъдимите се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля А., в които същият подробно описва механизма на извършване на престъплението, участието на всеки от двамата подсъдими, предшестващото и последващото го тяхно поведение. Съдът намира показанията му за обективни и достоверни, не са основани на заинтересованост от изхода на делото, същите се подкрепят от останалите доказателства по делото и съдът ги кредитира.

Обстоятелството, че кончето, предмет на престъплението и майка му кобилата С. са собственост на свидетелката П.Г. се установява от показанията на свидетелите П.Г., И.М.Г., И.Д.Г.. В показанията на тези свидетели не са налице съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК, а същите са  пълни, детайлни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се и затова съдът ги кредитира. От същите се установява, че кобилата С. води произхода си от техни коне, каракачанска порода, родена е в тяхното ергеле и от момента на раждането си не се е губила, нито е напускала стадото по друга причина. Показанията им се подкрепят и от обективните находки при следствения експеримент и огледа, при които е прочетен чипа на кобилата, съвпадащ с удостоверяването в приложения по делото паспорт на същата, установени са и отличителните белези от сцепване на лявото ухо и жигосване на левия бут, също описани в паспорта, който е издаден на 11.02.2011г. от Асоциацията за развъждане на местни автохронни породи в България. Че кончето, предмет на престъплението, е родено от кобилата С. се установява от проведения следствен експеримент, при който същото се е насочило и е забозало от нея, въпреки участието и на друга млечна кобила в него, както и от заключението на съдебно ветеринаромедицинската експертиза и допълнителна такава, според които при примитивните породи коне, каквото е процесната, връзката между майката и потомството е много силна и се дължи на т.н. безусловни рефлекси- вродени реакции на поведение, гарантиращи оцеляването на вида (индивида), благодарение на които се осъществява храненето, при което вероятността за взаимно разпознаване родител- дете е много голяма. Че кончето води произхода си от кобилата С. не оспорват нито подсъдимите, нито свидетеля Х.Ч.. Кореспондира и на описанието на конете от ергелето, от което е взето същото и факта на поставянето по същото време на белег на дясното ухо на кобилата от подсъдимия И.Ч., прясна следа от което е констатирана при следствения експеримент.

Участието на подсъдимите в извършването на престъплението се установява и от показанията на свидетелите Х.Ч. и И.П.. Заявеното от първия свидетел пряко кореспондира на соченото от свидетеля А. и подсъдимия И.Ч. за предприетата от него организация за сваляне на животните му  от балкана с цел продажба на панаира и извършените действия от подсъдимите и А. по изпълнението й, финализирано с проверката на стопанския двор от полицейските служители и откриване на предмета на престъплението, поради което в тази част съдът ползва показанията му. В частта относно собствеността на кобилата С. и кончето, предмет на престъплението, а именно, че са негови, съдът не кредитира показанията му. Същите са отречени от гласните доказателства, съдържими в показанията на свидетелите П.Г., И.М.Г. и И.Д.Г., от удостовереното като номер на чип и отличителни белези в паспорта на кобилата и обективно открити по животното при следствения експеримент и огледа в съдебно заседание, от обстоятелството, че животното според вещото лице В.М. няма белези на тежковоз и е от порода каракачански кон, противно заявеното от Х. и И. Ч., според които в родословието на всичките им животни фигурира породата тежковоз. В тази им част показанията на свидетеля Ч. са опит за оневиняване на подсъдимите Ч., разбираемо предвид родствената му връзка с тях – брат е на подсъдимия И. и баща на подсъдимия Г., затова и показанията му не се възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят П. дава обективни показания по делото, които съдът няма основание да не ползва, доколкото съответстват на останалите кредитирани доказателства, а и предвид липсата на данни за каквато и да било предубеденост на свидетеля от изхода на делото поради наличието на някакви близки или други отношения било с подсъдимите, било с пострадалата Г..  

Свидетелите А.К., В.Д. и В.Л. излагат правдиви показания за обстоятелствата, за които са дадени,  вътрешнонепротиворечиви са и съдът ги приема за добросъвестно депозирани. Същите не излагат сведения, основани на техни преки възприятия или производни относно извършването на престъплението и авторството му, а установяват обстоятелството, че  не са осведомявали нито подсъдимите, нито свидетеля Х.Ч., че в тяхно ергеле  има коне на Ч..

Съдът ползва показанията на свидетеля К., който дава обективни показания за проверката в обора на Х.Ч., извършена по повод съобщението на Г. за извършената кражба на кончето.

Свидетелят Б. съобщава свои наблюдения по отношение на кобила, стопанисвана от свидетеля И.М.Г., която две поредни години – 2012г. и 2013г. връзвал на поляна, близо до дома му и за която твърди да е ослепяла още през 2012г. Съдът не ползва показанията на свидетеля в тази им част, тъй като от една страна са отречени от показанията на свидетелите П.Г., И.М.Г. и И.Д.Г., които сочат, че окото е било наранено през зимата на 2013г. От друга към инкриминирания  период животното не е имало наранявания, което е установено и при извършения следствен експеримент, при който е прочетен чипа на животното, отразен в паспорта му и поставен години по-рано, индивидуализиращ го именно като кон С. ПГ.  На следващо място свидетелят уточнява, че е обърнал внимание на животното, едва след като е наранило окото си, при което е разбираемо да бърка периода, за който говори или пък животното с друго.

Подсъдимите И.Ч. и Г.Ч. не се признават пред съда за виновни. Дават обяснения по обвинението, в които отричат да са извършили вмененото им престъпление. Потвърждават, че действително са хванали кончето и майка му, като са белязали последната по дясното ухо и са я пуснали, а кончето са свалили в града, както им е заръчал Х.Ч.. Твърдят обаче, че животните са собственост на последния. Съдът ползва обясненията им в частта относно механизма на извършване на деянието, доколкото са в съответствие с кредитираните от съда доказателства. В частта относно обстоятелството, че кончето, предмет на престъплението и неговата майка кобилата С. са собственост на свидетеля Х.Ч., съдът счита тази им позиция за проявление правото им на защита, доколкото не съответства на събрания по делото доказателствен материал. В подкрепа тезата на подсъдимите са само показанията на свидетеля Х.Ч., които в тази им част, както се каза по-горе съдът не кредитира.

Съдът ползва изготвените и приети по делото  ветеринарно-медицинска експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице В.М., които кредитира като обосновани, изготвени с необходимите професионални знания и опит.

Съдът ползва и писмените доказателства по делото.

Престъплението подсъдимите са осъществили, като са извършили отнемане на вещ, върху която са установили своя трайна фактическа власт, като са отнели  възможността на владелеца да се ползва от нея, отдалечавайки я от местопрестъплението. Предмет на престъплението кражба са чужди движими вещи. В процесния случай, съдът намира, че безспорно установено е отнемането на един брой конче, женско, каракачанска порода. Че същото е чуждо за подсъдимите и принадлежи на  земеделския производител П. Г., чията собственост е майката на животното, се установява от безпротиворечивите показания  на свидетелите Г., от удостоверяванията в паспорта на животното, съответстващи на обективната находа при следствения експеримент и огледа, както и от заключенията на вещото лице М., изготвило ВМЕ и допълнителната такава.

Горното деяние подсъдимите са осъществили без съгласието на собственика на предмета на престъплението свидетелката Г..

Двамата подсъдими са действали като съизвършители по чл. 20 ал. 2 от НК – и двамата са участвали в отнемането на вещта, предмет на престъплението, като са хванали с примка кончето, подсъдимият И.Ч. го е вързал за коня си и така заедно са го повели към града, където да бъде продадено на панаира.

Престъплението, извършено от подсъдимия И.Ч. е квалифицирано и по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, тъй като го е извършил, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - кражба по  НОХД № 10297/2007г. на КРС, влязла в законна сила на 03.10.2011г., като не е изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК. Предвид наличието на няколко квалифициращи обстоятелства, стойността на предмета на престъплението, която не е ниска, съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Налице е и квалификацията на деянието по т.2 на ал.1 на чл.195 от НК с оглед обстоятелството, че кончето, предмет на престъплението, представлява вещ, оставена без постоянен надзор, тъй като поради естеството си- див кон каракачанска порода, се отглежда в планината при естествени условия на свобода, поради това се явява оставено на обществено доверие.

Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали, че движимата вещ, които отнемат – женско диво конче порода каракачански кон е чужда, оставена на обществено доверие без постоянен надзор, че действат съвместно, предвиждали са, че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, което  я упражнява и че ще осъществят своя такава и са целели този резултат, подсъдимият И.Ч. - и че е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

Макар и от подсъдимите да се оспорва, че кобилата, майка на отнетото конче е собственост на пострадалата, събраните доказателства безспорно установиха, че деянието е обективно съставомерно. Съставомерно е и от субективна страна с изискуемия за престъплението пряк умисъл- съзнание у дейците, че отнеманата вещ е чужда. Макар и да изключват в обясненията си съзнание в тази насока, то съгласно трайната съдебна практика и теорията, за умисъла на подсъдимия не следва да се съди само от неговите обяснения, а от обективните данни по делото, съотв. от конкретно извършените от него действия.   В случая са налице няколко факта, сочещи на извод за ясно съзнание за отнемане на чужда движима вещ с намерение за противозаконното й присвояване. На първо място на свидетеля А. е бил разяснен от подсъдимите белегът, по който ще разпознават конете на Х.Ч., които следва да бъдат свалени за панаира- срязване на дясното ухо. Да имат небелязани коне или ще разпознават такива по някакви други външни особености, не са му казали нито подсъдимите, нито свидетеля Х.Ч.. Напълно естествено би било при положение, че имат и небелязана кобила с малко конче, която ще се сваля за панаира, да споделят този факт на свидетеля. Нелогично е и подсъдимите да възприемат кобилата като собствена на Х.Ч. при положение, че същата носи белезите на друг собственик, в случая П. Г., чийто съпруг е И.М.Г. по прякор „П.“. Абсурдно е обяснението на подсъдимите, че по кобилата не е имало никакви белези, нито такива има понастоящем, факт обективно установен по делото. И двамата са били в непосредствена близост до нея и сочат, че са я огледали. Не от такова разстояние И.Ч. е наблюдавал останалите кобили от ергелето, по които обаче е успял да забележи, че има жигосване, какво според него са правели само трима от животновъдите, отглеждащи коне- свидетелите И.Д.Г. и И.М.Г., както и лицето С.С.. Явно е, че свидетелят А.К. не е сред тях, че да бъде объркано стадото с това на неговите коне, а кобилата С., видно от показанията на тримата свидетели Г. никога не е напускала това ергеле, нито се е губила, същевременно К. не е виждал до инкриминирания момент при своите коне кобила, алеста на цвят. Самото ергеле като състав също е било добре познато на И.Ч., тъй като същата пролет три месеца е пасял овце в близост до него. Обвиняемият Г.Ч. също сочи, че чичо му е бил наясно, че ергелето е на „П.“. В този период в местността го е виждал с овцете свидетелят И.М.Г., който два пъти седмично е кърмил конете от ергелето, било сам, било с познати. Нито веднъж за периода не е виждал Ч. да кърми животните, както твърди в обясненията си. Не го е виждал при конете и свидетелят П.,  който през ден последните две години с изключение на зимния сезон  е излизал в планината със същата цел. П. не е виждал в този период нагоре в планината и свидетеля Х.Ч., и сина му Г., които ако имаха коне в тази местност, би следвало подобно на другите животновъди, занимаващи се с отглеждането на коне, периодично да ги наблюдават, както и да им носят сол и ярма. Нелогично е и от раждането до този момент да не предприемат действия по белязването на кобилата с техния отличителен белег или ако имат претенции за собствеността на животното, да ги манифестират по някакъв начин пред лицата, които я упражняват. Показателен за умисъла на подсъдимите е и факта на освобождаване на кобилата. Както безспорно се установи от показанията на свидетелите Ч. и А., Х.Ч. ги е натоварил да свалят всичките му кобили с кончета, които успеят да открият, за да ги продаде на животинския панаир. При това положение, ако животното е на Ч., лишени от логика са обясненията на подсъдимите, че са го пуснали, защото той им е наредил така при позвъняването от страна на Г.. Той самият пък отрича, а заявява, че причината кобилата да остане в планината е, че подсъдимите са я изпуснали. Различна версия е заявил И.Ч. пред свидетеля П. непосредствено след престъплението- че не искал да се разкарва и да я качва обратно в балкана, въпреки, че това затруднение не му е попречило да свали кобилата С., пред полицаите пък е обяснил, че А.К. му е казал, че кончето и кобилата са негови.  Тези противоречия в заявеното от тримата Ч. и казаното пред П. и полицейските служители налагат извода, че причината кобилата да бъде оставена в планината е била, че е чужда и че лесно би могла да бъде разпозната по индивидуализиращите я белези за разлика от кончето, което поради възрастта си все още е без поставени такива. На следващо място справките за проведените разговори на подсъдимите и свидетеля Х.Ч. опровергават заявеното от двамата подсъдими за позвъняване от страна на Г. към баща му. Разговорите проведени между двамата са едва след слизането в града - в 20.09ч. и в 20.33ч. По-рано е имало позвъняване към номера на Х.Ч. – но от номера на брат му в 10.19ч. Самият И.Ч. в обясненията си дава сведения за разговор с брат си по телефона, но относно сива кобила в местността Чадъра преди пристигането в местността С.К., за която получил указания да не сваля в града, тъй като няма конче. Следващо позвъняване има в 15.11ч., но същото е инициирано не от двамата подсъдими, а от свидетеля Х.Ч. към телефона на брат му. Горното налага извода, че обясненията на подсъдимите за иницииран от тяхна страна разговор към свидетеля Ч., при който след първоначалния оглед да е дадено описание на външни особености на кобилата С. и по тях свидетелят да е потвърдил убеждението им, че животното е негова собственост, е само израз на правото им на защита. Затова съдът прие, че  деянието е съставомерно и от субективна страна. Фактът на свалянето на кончето през деня според съда също не го лишава от субективна съставомерност, тъй като в конкретната обстановка – високо в планината, при силно пресечена местност, липса на осветление, мобилност на стадата коне, които са диви и за залавянето им са необходими специални умения дори и през деня, конкретния механизъм по залавяне на двете животни, маркиране на кобилата и сваляне на кончето до града, би бил изключително затруднен в тъмната част на денонощието. А и превеждането на конче безспорно би изглеждало много по-съмнително през нощта. Соченото от защитата на подсъдимия Г.Ч. обстоятелството, че не са свалили коне от други стада, а от това на Г., също не е показател за липса на умисъл, тъй като доказателства в тях да е имало небелязани малки кончета, каквито са търсили подсъдимите, липсват. Неоснователни са възраженията на защитата  на подсъдимите и срещу проведения следствен експеримент. Оспорва се както самия характер на проведеното следствено действие, така и начина на провеждането му. Съобразно чл. 166 от НПК следственият експеримент се провежда с цел проверка и уточняване на данни, получени от разпита на обвиняемите или свидетелите. Съдът намира, че с проведено следствено действие са проверени твърденията на свидетелите П.Г. и И.Д.Г. за произхода на кончето, предмет на престъплението. Обстоятелството, че кобилата С. е майка на отнетото конче твърдят и самите подсъдими. Оспорваното следствено действие е проведено по определения ред и форма в присъствието на поемни лица, които съответно са го подписали. Разследването към момента на провеждането му е било едва в началната си фаза и подсъдимите не са имали качеството на обвиняем, за да се счете, че са лишени от участие и това е накърнило по някакъв начин правата им в производството. Участието на немлечна кобила в експеримента, както и мъжки кон, за който е била вързана кобилата С., също не опорочава действието, тъй като за да бъде изпълнена целта на следствения експеримент би било достатъчно дори само участието на малкото конче и неговата майка, предвид близката родствена връзка при животните от примитивните породи на свободно пасищно отглеждане, сочена от вещото лице.

Налице е и особения субективен елемент на деянието – намерението за своене предмета на престъплението чрез последващата му продажба.

Предвид изложените съображения съдът призна всеки от подсъдимите за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение с обвинителния акт.

При индивидуализация наказанието на подсъдимите съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, като престъплението  е „тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени невисоката стойност на отнетата вещ за двамата подсъдими, за подсъдимия Г.Ч. – младата възраст, а за И.Ч., че е семейно и трудовоангажиран. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. С оглед  установените данни за личността на подсъдимите съдът намери, че същите не са дейци с висока степен на обществена опасност, макар и да отчете осъждането на подсъдимия И.Ч., за което е реабилитиран и освобождаването към инкриминирания момент от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за подсъдимия Г.Ч., като недобри характеристични данни. Осъждането на подсъдимия И.Ч. по НОХД № 10297/2007г. на Районен съд гр. Карлово обуславя квалификацията повторност. По отношение на престъплението, въпреки невисоката стойност на отнетата вещ, съдът намери, че то е с висока степен на обществена опасност, с оглед негативните обществени настроения против този вид престъпни посегателства в региона.

Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, Съдът  наложи на всеки от подсъдимите наказание при условията на чл. 54 от НК под средния размер на предвидения в закона диапазон и  насочено към минимума, а на подсъдимия Г.Ч. – в минималния размер,  а именно в размер на една година и шест месеца  лишаване от свобода на подсъдимия И.Ч. и в размер на една година лишаване от свобода на подсъдимия Г.Ч.. Подсъдимият Г.Ч. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, поради това отложи изпълнението му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

По отношение изтърпяването на  определеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И.Ч. съдебният състав е на становище, че следва да постанови реално изтърпяване. Спрямо него не са налице формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението същият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо наложеното му наказание се определи да бъде търпяно реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание разпоредбата на чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС.

Така определеното наказание на всеки от подсъдимите като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Тъй като съдебният състав констатира, че процесното деяние, което е умишлено, е извършено в изпитателния срок на осъждането на подсъдимия И. Ч. с присъда № 54/16.06.2009г. по НОХД № 10297/2007г. на Районен съд гр. Карлово, влязла в законна сила на 03.10.2011г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението, на което е отложено с петгодишен изпитателен срок, постанови на основание чл. 68 ал. 1 от НК да изтърпи последното изцяло и отделно от настоящото. Същото на основание на чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи от И.Ч. при  първоначален строг режим за изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, доколкото не се касае за първо осъждане на лишаване от свобода, имайки предвид процесното.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Вещественото доказателство - 1 бр. женско  конче, каракачанска порода, черно на цвят, оставено на отговорно пазене у И.М.Г., след влизането на присъдата в законна сила следва да бъде върнато на собственика му П.Г.Г., ЕГН ********** ***.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите  Съдът  възложи направените по делото разноски в размер на от по 35.00 лв. за всеки от тях.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.