Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 786/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от Г.К.А. ЕГН ********** и Д.А.А. ЕГН **********, срещу решение №859/21.02.2020г., постановено по
гр.д. № 86/2019 г. на ВРС, в частта, с която предявените от тях срещу „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 4100 лева до
претендираните 10600 лева по иска на Г.А. и за разликата над 4100 лева до претендираните 9800 лева по иска на Д.А.,
както и в частта, с която исковете
за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди са
отхвърлени за периода от
11.08.2018 г. до 29.10.2018 г. (от датата на увреждането до деня, предхождащ изтичането
на срока по чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ).
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на
решението с твърдения, че определяният от съда размер на обезщетението не
съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Изложен е анализ на
фактите, обуславящи по-висок размер на обезщетението за неимуществените вреди –
силни физически болки в продължение на няколко месеца и понастоящем при смяна
на времето, неотшумяла психическа травма, временна неработоспособност и
неудобства в социален план. Поради недоказаност на възражението на ответника за
съпричиняване липсват основания за намаляване на обезщетението. Началният
момент на законната лихва е определен в нарушение на принципа за тъждественост
в обема на деликтната отговорност и гаранционната отговорност на
застрахователя.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Поддържа се, че определеният от съда размер на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост и съответства на
установените по делото факти – кратък възстановителен период (3 седмици), липса
на необходимост от оперативно лечение, липса на настъпили усложнения. В
условията на евентуалност се поддържа заявеното в срока по чл.131 от ГПК
възражение за съпричиняване. Началният момент на дължимост на законната лихва е
определен от съда правилно съобразно приложимата в случая разпоредба на чл.497
от КЗ, като е цитирана и актуална съдебна практика.
За да се
произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Пред ВРС са
предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД ЕИК ********* да заплати на ищците обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, причинени по повод претърпяно
ПТП на 11.08.2018 г., реализирано от водача на лек автомобил
„Тойота Ярис" с peг. № А ****ММ, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № BG/03/118002150240,
със срок на действие от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., в размери както следва:
- за
ищцата Г.К.А. – сумата от 10600
лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 11.08.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 46.28 лева
за имуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 11.06.2018 г., до окончателното
изплащане;
- за ищеца Д.А.А. – сумата от 9800 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.08.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 448.02 лева за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
11.06.2018 г., до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 11.08.2018
г. около 17:50 часа на ГП 1-6 km. 451 + 100 м. е настъпило ПТП между лек
автомобил „Тойота Ярис" с peг. № А ****ММ,
управляван от А.А.Г. и лек автомобил „Хонда Джаз" с peг. № В 3379
ВТ, управляван от Д.А.А.. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол с
изх. № 21/11.08.2018 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР - Варна, в който А.А.Г.,
управляваща МПС - лек автомобил „Тойота Ярис" с рег. № А ****ММ, е
посочена като виновния водач за същото. На виновния водач за установените
нарушения е издаден АУАН № 908128/11.08.2018 г. Ищецът Д.А.А. е получил
контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, а ищцата Г.К.А., седяща на предна дясна седалка, е получила
контузия на гръден кош, контузия в кръстната област, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания. Управляваният от виновния водач автомобил е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №BG/03/
118002150240 от ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД, със срок на действие от 31.07.2018 г. до
30.07.2019 г. Ищецът Д.А. поради силните болки в гръдния кош, първите вечери се
е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи. Това му състояние
продължило повече от месец, след което постепенно започнал да се възстановява.
Във връзка с получените травми се е наложило да му се издадат болнични листове
за временна нетрудоспособност за 14 дни. Въпреки че описаните травми не
изискват особено сериозно лечение, при всяка по - рязка смяна на времето усеща
болки в гръдния кош. По време на лечението до него е трябвало да има постоянно
някой от близките му, за да могат да го обгрижват и обслужват, тъй като не е
можел да се справя сам с физиологичните си нужди, обличане и събличане на
дрехите. Ищцата Г.А. вследствие на получените контузии усещала силни болки в
гръдния кош. В продължение на месец се налагало да приема успокояващи. Във
връзка с получените травми се наложило да й се издадат болнични листове за
временна нетрудоспособност първо за 14 дни, после за още 30 дни. Вследствие на
претърпяното ПТП и двамата пострадали изпадат в стрес и паника всеки път,
когато им се наложи да се качват в автомобил. По заведената щета № 471018181804572
ответникът е установил, че е налице тотална щета и на 28.09.2018 г. е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2801.29 лв., откъдето следва, че
ответното дружество е приел, че вината за настъпилото ПТП е на Адриана
Александрова Танчева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната
страна е депозирала отговор, в който излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на
отговорността - настъпването на застрахователно събитие, наличието на валидно
застрахователно правоотношение, вида и характера на уврежданията във връзка с
ПТП и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените имуществени и неимуществени
вреди от страна на двамата ищци. Оспорва се доказателствената стойност на представения
с исковата молба Констативен протокол за ПТП, от който не се установява нито
механизмът на настъпване на произшествието, нито виновно и противоправно
поведение на застрахован в дружеството водач. Оспорват се също така представените
с исковата молба съдебно-медицински удостоверения, като се счита, че същите са
съставени тенденциозно за целите на настоящото производство. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с критерия за
„справедливост“, предвид обстоятелството, че ищците не са били хоспитализирани.
Прави се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалите поради липса
на поставен обезопасителен колан.
С
първоинстанционното решение исковете са отхвърлени разликата над 4100 лева до претендираните 10600 лева по иска на Г.А. и за
разликата над 4100 лева до претендираните 9800 лева по иска на Д.А., както и в
частта, с която исковете за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди са отхвърлени за периода от 11.08.2018 г. до 29.10.2018 г. (от датата на
увреждането до деня, предхождащ изтичането на срока по чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ). В останалата им част исковете са уважени, като решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск
срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство, е да установи при условията главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
По
отношение на обезщетението за имуществени вреди и частично на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила и
е формирало сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на вземането.
Установителното действие на решението се разпростира относно факта на настъпило
ПТП по вина на застрахован при ответното дружество водач, наличието на валидно
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, валидността й към
датата на произшествието, вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП и
причинно-следствената им връзка с деликта. По изложените съображения посочените
факти не подлежат на преразглеждане.
Спорът пред настоящата инстанция е пренесен единствено по отношение на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От
съвкупния анализ на събраните пред първата инстанция доказателства се
установява, че ищците са съответно на 39 и 36 години, в трудоспособна възраст. Причинени са им
единствено леки телесни повреди, изразяващи се за ищеца Д.А. в контузия на гръден кош,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, а за ищцата
Г.А. - в контузия на гръден кош, контузия в кръстната област, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания. Нито една от травмите не е наложила
оперативни интервенции или болничен престой. Медицински документи за
проследяване на здравословното им състояние са представени за периода
11.08.2018г. - 28.08.2018г., което е индиция, че активната фаза на
възстановяване на физическите травми е продължила в рамките на три седмици. В
този смисъл е и заключението на СМЕ, според което травматичните увреждания от
този тип отзвучават в рамките на около 3 седмици. Няма данни за възникнали
усложнения във връзка с получените травми. Представените болнични листи
удостоверяват състояние на временна неработоспособност за период от 13 дни за
ищцата и 42 дни за ищеца. При освидетелстването им от вещото лице ищецът
съобщава за болки в гръдната кост, а ищцата – в областта на кръста, които
според експерта представляват остатъчно явление във връзка с увреждането. За наличието
на болков синдром при промяна в сезоните и физическа активност и при двамата
ищци повече от година след инцидента свидетелства и разпитаният пред първата
инстанция свидетел.
По отношение на
психичния статус на ищците пред първата инстанция е допусната СПЕ, от заключението на която се установява, че
непосредствено след инцидента ищцата Г.А. е била в състояние на остра стресова реакция, което
е преминало в Разстройство на адаптацията: Тревожно – депресивно разстройство. В продължение на 6 месеца
тези психогенни реакции не са преминали и понастоящем е налице посттравматично
стресово разстройство, което причинява значителен дистрес и нарушаване на
социалните, професионални и други важни области на функциониране. При ищеца Д.А. се констатира специфична
изолирана фобия – страх от управление на МПС и съответно участие в движението
му, което не е психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза, а
психично разстройство от голямата група Невротични, свързани със стрес и
соматоформни разстройства. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
по-благоприятната прогноза за възстановяване е на ищеца, тъй като
посттравматичното стресово разстройство се характеризира с много по-голяма
продължителност.
Налага се изводът, че претърпените от ищците
физически увреждания не са с висок интензитет, но техните остатъчни последици и
преживяната психотравма са с голяма продължителност. Получените телесни
увреждания при ищеца са по-силно изразени, което е довело до ползване на
продължителен отпуск за временна неработоспособност, докато при ищцата е
засегнат в по-голяма степен психичният интегритет. С оглед изложеното и отчитайки
посочените критерии, съдът намира, че претърпените от ищците неимуществени
вреди следва да се компенсират със сумата от по 7000 лева за всеки от тях. С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, макар и поддържано във въззивното производство се явява
недоказано. Изготвените по делото експертизи са приети без възражения от
ответника независимо, че не съдържат отговор на допуснатия от съда въпрос относно
ползването на обезопасителен колан. Независимо, че възражението има отношение
към размера на претенцията, въззивният съд е възпрепятстван да упражни
правомощието си по чл. 162 от ГПК поради забраната за влошаване положението на
обжалващия, при липсата на подадена жалба срещу решението в осъдителната част
от ответника. По изложените съображения не са налице основания за редуциране на
така определения от съда размер на обезщетението.
Неимуществените
вреди, кумулирани от различни видове психически и физически травми, подлежат на
глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен и не следва да разграничава
какво обезщетение претендира за всяка от тях. Такова разграничаване на практика
е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяка от травмите сама по себе си може
да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният
ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа
сфера на пострадалото лице. Дори ищецът да е направил такова разграничение,
съдът дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания
ефект от отделните травми. По тези съображения при произнасянето си въззивната
инстанция обобщава претенцията, коригирайки възприетото в обжалваното решение
неправилно процедиране да се формулират отделни диспозитиви по видове
неимуществени вреди.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът съобразява общата
разпоредба на чл.86 от ЗЗД и специалните норми на чл.429, ал.2, т. 2 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ. Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата
на деликт застрахованият изпада в забава от момента на увреждането съгласно
общото правило на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано
увреждането е уредена в чл.429, ал.2, т. 2 от КЗ като част от застрахователното
обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ същата подлежи на изплащане от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорността). За периода от датата на
уведомяването на застрахователя до изтичане на сроковете за произнасянето му
дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от застрахователя на
основание чл.429, ал. 3, изр. второ от КЗ. Пряката отговорност на
застрахователя за собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. Пряката отговорност на застрахователя за забава
възниква от допълнителен фактически състав, свързан с предприетите от него
действия и бездействия в производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича
от неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от
отговорността на прекия причинител на непозволеното увреждане. Проведеното от
законодателя разграничение между пряката и гаранционната отговорност за забава
е извършено единствено за целите на вътрешните отношения между застрахователя и
деликвента и обема на регресните права и не е свързано с отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите. Налага се изводът, че на увреденото
лице се следва лихва за забава, считано от увреждането, като дължимата от
деликвента лихва до датата на уведомяването на застрахователя се покрива до
размера на застрахователната сума и попада в обхвата на регреса, а за периода
след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без
съобразяване на лимита на отговорността. В разглеждания случай по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди забавата е налице от деня на деликта – 11.08.2018г. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен за пълния претендиран период.
С оглед изложеното
и поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявените
искове за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над
4100 лева до 7000 лева, както и в частта, с която исковете за присъждане на
законна лихва върху уважения размер от 4100 лева са отхвърлени за периода от 11.08.2018 г. до 29.10.2018 г., като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което исковете в тази част бъдат уважени. За разликата над
7000 лева до пълните предявени размери от 10600 лева по иска на Г.А. и 9800
лева по иска на Д.А., решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Формираният извод по съществото на спора налага
да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в
тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника Г.К.А. следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 1146.33 лева за първа инстанция и
325.69 лева за въззивна инстанция, а в полза на въззивника Д.А.А. – 1209.36
лева за първа инстанция и 363.26 лева за въззивна инстанция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
въззивниците следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като бъдат осъдени да заплатят
сумите както следва: Г.К.А. – 33.81 лева за първа инстанция и 55.38 лева за
въззивна инстанция и Д.А.А. – 27.32 лева за първа инстанция и 49.12 лева за
въззивна инстанция, от общо по 200 лева за всяка инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №859/21.02.2020г., постановено по гр.д.
№ 86/2019 г. на ВРС, В ЧАСТТА,
с която предявените от Г.К.А. ЕГН ********** и Д.А.А. ЕГН **********, срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди са отхвърлени за разликата над 4100
лева до 7000 лева по иска на Г.А. и за
разликата над 4100 лева до 7000 лева по иска на Д.А., както и В ЧАСТТА, с която исковете с правно
основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху уважения размер на обезщетенията
за неимуществени вреди от по 4100 лева са отхвърлени за периода от 11.08.2018 г. до 29.10.2018 г., както и в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н
Триадица, пл. „Позитано“ No 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, разликата над 4100 лева до
7000 лева, представляващи
глобално застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
физически и психически травми, причинени по повод ПТП
на 11.08.2018 г., реализирано от водача на л.а. „Тойота Ярис" с
peг. № А ****ММ, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № BG/03/118002150240,
със срок на действие от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 11.08.2018 г., до
окончателното изплащане, както и законната лихва върху присъдената с
първоинстанционното решение част от главницата в размер на 4100 лева за периода от 11.08.2018 г. до 29.10.2018 г.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н
Триадица, пл. „Позитано“ No 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, разликата над 4100 лева до
7000 лева, представляващи
глобално застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
физически и психически травми, причинени по повод ПТП
на 11.08.2018 г., реализирано от водача на л.а. „Тойота Ярис" с
peг. № А ****ММ, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № BG/03/118002150240,
със срок на действие от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 11.08.2018 г., до
окончателното изплащане, както и законната лихва върху присъдената с
първоинстанционното решение част от главницата в размер на 4100 лева за периода от 11.08.2018 г. до 29.10.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №859/21.02.2020г., постановено по гр.д.
№ 86/2019 г. на ВРС, в частта, с
която предявеният от Г.К.А. ЕГН **********,
срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 432 от КЗ е отхвърлен за разликата
над 7000 лева до 10600 лева, претендирани
като глобален размер на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и
психически травми, причинени по повод ПТП на
11.08.2018 г., реализирано от водача на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № А ****ММ, застрахован по договор за Гражданска отговорност в
ответното дружество, със застрахователна полица № BG/03/118002150240,
със срок на действие от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №859/21.02.2020г., постановено по гр.д.
№ 86/2019 г. на ВРС, в частта, с
която предявеният от Д.А.А. с ЕГН **********,
срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 432 от КЗ е отхвърлен за разликата
над 7000 лева до 9800 лева, претендирани
като глобален размер на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически и психически травми, причинени по повод ПТП
на 11.08.2018 г., реализирано от водача на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № А
****ММ, застрахован по договор за Гражданска отговорност
в ответното дружество, със застрахователна полица № BG/03/118002150240,
със срок на действие от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ No 5, да
заплати на Г.К.А. с ЕГН ********** , с
адрес: ***, сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 1146.33 лева за първа инстанция и 325.69 лева за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ No 5, да
заплати на Д.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 1209.36 лева за първа инстанция и 363.26 лева за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.А. с ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати на
„Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район р-н Триадица,
пл. „Позитано“ No 5, сторените
в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 33.81 лева за първа инстанция и 55.38 лева за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ No 5, сторените
в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 27.32 лева за първа инстанция и 49.12 лева за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.