№ 6922
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2606/14.02.2024 г., постановено по гр.д. № 50309/2023 г. на СРС,
ГО, 26 състав, е отхвърлен предявеният от П. Г. Н., ЕГН: **********, срещу "И.А.М."
АД, ЕИК: ****, осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 410.80 лева, представляваща дадено без основание, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (11.09.2023 г. ) да
окончателното й изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство П. Г. Н.. Поддържа се, че на 02.10.2020 г. между страните бил сключен
Договор за паричен заем за главница от 1250 лв., като длъжникът следвало да върне и
лихва в размер от 184,2 лв. при 35 % лихвен процент и възнаграждение за
поръчителство в размер на 885,8 лв. Поддържа се, че към договора за заем бил
сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2020 г. между П. Г. Н.
и „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който потребителят е възложил да издаде гаранция за
плащане в полза на "И.А.М." АД при уговорено възнаграждение в размер от 885,8 лв.
Въззивницата поддържа, че погасила предсрочно задълженията си по процесния
договор като заплатила общо 1660,86 лв. Сочи, че реалният процент на ГПР е 105,84
%, за установяването на което обстоятелство не били необходими специални знания,
поради което и договорът е нищожен и се дължи връщане само чистата стойност на
кредита, а платената в повече сума е недължимо платена и подлежи на връщане. По
тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият "И.А.М." АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
1
излага доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че
сключеният договор за потребителски кредит е в съответствие с чл.11,ал., т.10 ЗПК,
поради което и същият е действителен. Счита, че платените суми по договора не са
недължимо платени, поради което и предявеният иск е неоснователен. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. По доводите за неправилност въззивният съд намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от П.
Г. Н., ЕГН: **********, срещу "И.А.М." АД, ЕИК: ****, осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 410,80 лева,
представляваща дадено без основание.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника –
че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за
паричен заем № 3943443/02.10.2020 г. е видно, че между ищцата, в качеството на
заемател, и „И.А.М.“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който „И.А.М.“ АД е предоставило на потребителя
сумата в размер на 1250 лева, която ищецът се е задължил да върне на равни вноски в
размер от по 71,71 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер 35 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в
размер на 40,70 %.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да
отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история една година назад да е със статус не по-лош от „просрочие от 0 до 30 дни“; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, за сумата от 877,37 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, безспорно е по делото, че на същата дата между ищцата, в
2
качеството на потребител, и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на гарант, е бил сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да
издаде гаранция за плащане в полза на "И.А.М." АД, с наредител-потребителят, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както
следва: задължение за връщане на заемната сума; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари. В чл. 2 от процесния договор за предоставяне на гаранция е
предвидено, че договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да
предостави обезпечение – поръчителство по две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните
задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 885,8 лв.,
платимо на разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 44,29 лв., като съгласно
чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в
договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“
АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по договора.
Не е спорно между страните обстоятелството, че във вр. със сключения договор
за кредит ищцата е заплатила 4 вноски по 116 лв. и сумата от 1196,86 лв. на 08.12.2020
г., или общо сумата от 1660,86 лв. /това е видно и от отбелязванията върху
погасителния план/.. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че потребителят се е
задължил по договора за кредит да заплати възнаграждение на кредитора в размер на
184,2 лева, като е посочен размер на годишния лихвен процент 35 %, а ГПР възлиза на
40,70 %, то и ако към същия се включи и дължимото възнаграждение към гаранта, в
този случай размерът на ГПР ще нарасне до 213,74 %.
Процесните правоотношения попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които
разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и служебно.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по
партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик
на капитала на ответника е "И.А.М." АД. Следователно страната по договора за
гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което
и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и
свързаност по см. на ТЗ. В допълнение на горното съдът намира, че от съществено
значение за правилното разрешаване на спора между страните са и обстоятелствата, че
двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени
в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че
дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план,
имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да
се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този
договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за
положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по
3
двата договора. Установено е в производството, че между ищеца и "И.А.М." АД е
сключен договор за потребителски кредит по отношение на който е приложима
правната регламентация на ЗПК. Макар от страна на ответника да се поддържа, че
сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим
на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които
следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-горе съображения.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е
свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно
поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от
кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит.
Посоченият в договора за кредит ГПР не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Ф.Б.“ ЕООД, което
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което
формално и юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
възнаграждението на гаранта, което е задължително условие за получаване на кредита.
В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи
още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице
- гарант.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно
установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е
посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина.
Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява
недействителен поради противоречие с изискванията, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Посоченото води до извода, че процесният договор за кредит е недействителен в
неговата цялост. Посоченото основание за нищожност на договора обоснова
наличието на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при
недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност
4
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо и за П. Г. е
възникнало задължение за връщане само на платената сума от 1250 лв., като доколкото
същата е платила на ответника сума в размер от 1660,86 лв., то платена без основание
се явява сумата от 410,86 лв. По изложените съображения и доколкото по делото не са
събрани доказателства за основание за задържане на процесната сума от ответника,
предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
С оглед несъвпадането на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер от 60 лв. за първоинстанционното производство и
в размер от 30лв. за въззивното производство. На процесуалния представител на
въззиваемия адв. А. З. Д., САК, личен номер ****, следва да се присъди на основание
чл.38,ал.2 ЗА вр. чл.78,ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение в размер от по 100 лв. за
всяка съдебна инстанция при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, както и цената на предявените искове. Следва да се посочи, че съобразно
решение C-438/22 на СЕС, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът не е обвързан от установените минимални размери, определени от Висшия
адвокатски съвет.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2606/14.02.2024 г., постановено по гр.д. № 50309/2023
г. на СРС, ГО, 26 състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА "И.А.М." АД, ЕИК: ****, да заплати на основание чл.55,ал.1 ЗЗД
на П. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 410,80 лева, представляваща дадено без
основание, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
(11.09.2023 г. ) да окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "И.А.М." АД, ЕИК: ****, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК
на П. Г. Н., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство в
размер от 30 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 60 лв.
ОСЪЖДА "И.А.М." АД, ЕИК: ****, да заплати на основание чл.38 ЗА на адв.
А. З. Д., САК, личен номер ****, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер от 100 лв., както и адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6