РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Силистра, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420100822 по описа за 2020 година
Ищецът М. Н. Я. с ЕГН **********, с. Г., обл. С., ул. Д. № , със
съдебен адрес: гр. С., ул. С. В. № , ет. , чрез процесуалния си представител
адв. А.Г. претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР- гр.Силистра
да му заплатят на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. и имуществени вреди в размер на
заплатено от него адвокатско възнаграждение, претърпени в следствие на
повдигнато обвинение по прекратено ДП № 29 / 2000 г. по описа на РУ
Полиция – Силистра и пр. № 379 / 2020 г. по описа на РП – Силистра.
Претендира и разноски за производството.
За да обоснове претенциите си, ищецът излага обстоятелствата, че на
на 10.02.2020 г. в 15.20 ч. в с. К. на ул. „Д. Д.", като водач на лек автомобил
Форд Фокус, с per. № СС2092АТ, ищеца бил спрян за проверка от
служителите на ОД на МВР-Силистра и му била извършена проверка на
документите. Проверяващите служители установили, че лицето управлявало
МПС-то без да притежавам нужното свидетелство за управление, с което е
нарушил виновно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП - управление на МПС от
неправоспособен водач, установено е , че лицето съзнателно е ползвал
неистински официален документ, а именно испанско СУМПС. Предвид това е
образувано ДП №29/2020 по описа на РУП-Силистра, пр. №379/2020г. на РП-
Силистра като въпросното СУМПС, веднага е иззето, като веществено
доказателство по делото, а лицето Я. е привлечен, в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.308, ал.2 , вр. с ал.1 от НК. В хода на
1
разследването са били извършени всички възможни процесуално следствени
и оперативни действия. Изготвена е техническа експертиза на процесното
СУМПС издадено на името на М.Я., като от същото е станало видно, че
същото не е изготвено върху бланка ценен образец. След като лицето
оспорило факта че СУМПС е неистинско, е назначена тройна техническа
експертиза в НИКК - София, като от заключението на тази експертиза е
установено, че процесното СУМПС е истинско и не са установени признаци
на подправка. Направени са и запитвания, чрез Дирекция „МОС" - МВР до
компетентните испански власти, които са потвърдили, че въпросното
СУМПС е истинско и е издадено на името на ищеца Я.. След което е издадено
Постановление за прекратяване на наказателното производство с изх. № 379 /
20 от 01.06.2020 г., с което му е отменена взетата мярка за неотклонение
„Подписка" и е разпоредено иззетото СУМПС да му се върне.
Твърди се, че вследствие на посочените действия настъпил сериозен
срив в психиката на ищеца, причинен от тежестта на обвинението и неговата
продължителност, довел освен това до ограничаване на личните му контакти,
тъй като информацията достигнала до негови близки, които му задавали
неудобни въпроси.
Ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че липсват
доказателства, че вредите, за които се търси обезщетение, са пряка последица
от конкретна дейност на прокуратурата. Счита, че липсват доказателства за
наличието на каквито и да било негативни последици за ищеца в следствие на
повдигнатото обвинение, поради което намира исковете за неоснователни и
недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени.
Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР СИЛИСТРА е подал
писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че не е
легитимиран да отговоря по претенциите на ищеца, както и няма основания за
ангажиране на солидарната му отговорност. Излага подробни доводи във
връзка със становището си. Счита, че липсват доказателства, че вредите, за
които се търси обезщетение, са пряка последица от конкретна дейност на ОД
на МВР, както и че липсват доказателства за наличието на каквито и да било
негативни последици за ищеца в следствие на действията на служителите му,
поради което намира исковете за неоснователни и недоказани и моли същите
да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се изтъква, че размерът на
претенциите е силно завишен, поради което моли да бъда намален размера на
обезщетението.
Като прецени доводите и становищата на страните и представените
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
2
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което е
поддържано от органа и впоследствие наказателното производство е
прекратено или лицето е оправдано. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство, като незаконосъобразност е налице винаги,
когато обвиняемият е оправдан.
Отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата и ОД на МВР
за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена
от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата
или администрацията – чл. 4, ал. 1, изр. Последно от ЗОДОВ. Тя може да бъде
ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен
повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност
на действията на правозащитните органи - повдигане на незаконно обвинение
в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия и
оневиняване на обвиняемите, поради което съдът приема за установено, че в
конкретния случай Държавата е повдигнала и поддържала незаконно
обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от 10.02.2020 г. до 01.06.2020 г.
срещу него е било образувано досъдебно производство за това, че на
10.02.2020 г., в с. Кайнарджа, обл. Силистра при извършване на проверка по
СПО по превенция на престъпността, от проверяващите служители от
ОДМВР-Силистра е установено съзнателно ползване на неистински
официален документ от водача на л.а. „Форд-Фокус“ с рег.№СС2092АТ, а
именно испанско СУМПС, като от него за самото съставяне на документа не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. с чл.
308 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като с постановление Постановление от
01.06.2020г. РП-Силистра, ДП е прекратено.
Неоснователни са възраженията на ОД на МВР – Силистра,
обосновани в отговора на исковата молба, че не притежава материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Пасивно легитимирани по
исковете по чл. 2 от ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като е
напълно възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо
няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата
правна норма – чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Това следва и от § 1 ПР ЗОДОВ, чиито
текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и
3
трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от
неколцина при условията на чл. 53 от ЗЗД, те отговарят солидарно за тях,
като кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от длъжниците – чл. 122, ал. 1 от ЗЗД. Той може да предяви правата си
срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане. Съдебната
практика последователно приема, че няма пречка по иска с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като ответник по делото да бъдат конституирани
разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са настъпили вреди / Решение № 253/27.10.2016 г. по гр. д. №
457/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 373/24.11.2015 г. по гр. д. № 946/2012
г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на
ВКС, IV г. о. /
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, една от основните дейности,
извършвана от органите на министерството е разследването на престъпления.
При тази си дейност разследващите органи действат под ръководството и
надзора на прокуратурата, но са независими и вземат решенията си по
вътрешно убеждение и ръководейки се от закона – чл. 10, чл. 14 от НПК. Те
извършват всички действия по разследването, необходими за разкриването на
обективната истина – чл. 226, ал. 1 от НПК, както и всички действия по
предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219, ал. 2 от НПК
разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със
съставянето на протокола по разследването срещу него.
Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни
органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка
с незаконно обвинение отговаря министерството, с което те се намират в
служебни правоотношения. В настоящия случай осъществяването на
наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство
съставлява съчетание на действия и актове както на органите на
прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези
органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята
съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, по
принцип е ясно и дори не се нуждае от доказване, че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство, още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода.
4
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението, но техният конкретен вид и
размер не са установени от ищеца, който носи доказателствената тежест за
това, като указания в тази връзка са му дадени от съда. По делото не са
ангажирани свидетелски показания, нито пък са представени доказателства
относно трудовата ангажираност на ищеца, като характера на трудовите му
задължения да изисква да е правоспособен шофьор.
Обезщетяването по справедливост, съобразно изискването на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за възмездяване на всички претърпени
неимуществени вреди задължава съдът да определи справедлив паричен
еквивалент на болките и страданията, на пораженията върху физическото и
психическото здраве на пострадалото лице, като определената сума,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в най-пълна степен да
компенсира причинените вреди.
Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, че ищецът е
изживял болки и страдания вследствие на повдигнато обвинение по
прекратено ДП за извършване на престъпление, като е получил психо-
емоционален дискомфорт. Съдът отчита и тежестта и продължителността на
наказателното производство и тежестта на обвинението. Преценени в
съвкупност тези обстоятелства неопровергани от други доказателства,
мотивират съдът да приеме, че исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 2 000
лева. За определяне на този размер съдът има предвид и тежестта на
обвинението, повдигнато спрямо ищеца - за извършено престъпление по чл.
чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
Поради това съдът намира, че необходима за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 2 000 лв.
По отношение на неимуществените вреди, съдът има предвид, че НПК
урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът
определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда
възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното
производство срещу него е прекратено да претендира за направените в хода
на наказателното преследване съдебни разноски.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното
производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното
учреждение. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати тези разходи.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата. Това са разноските,
извършени от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното
5
производство, без разноските, извършени от подсъдимия. Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или
прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за
която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото са представени доказателства, че в ДП № 29 по описа на РУ
– Силистра по описа за 2020 г., пр. № 379 / 2020 г. по описа на РП - Силистра,
ищецът е упълномощил защитник, който го е защитавал и представлявал, като
видно от договора за правна защита и съдействие, същия е заплатил сумата от
400. 00 лв. При изложените по - горе съображения съдът намира, че тази
претенция е напълно основателна и доказана, и следва да съди ответниците да
заплатят на ищеца сумата 400.00 лв. представляваща имуществени вреди -
платен адвокатски хонорар по ДП № 29 по описа на РУ – Силистра по описа
за 2020 г., пр. № 379 / 2020 г. по описа на РП - Силистра.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които са в размер
на 500.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на М. Н. Я. с ЕГН **********, с. Г., обл. С., ул. Д. №
сумата от 2 000 / две хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в следствие на повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК по
прекратено ДП № 29 / 2000 г. по описа на РУ Полиция – Силистра и пр. №
379 / 2020 г. по описа на РП – Силистра.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на М. Н. Я. с ЕГН **********, с. Г., обл. С., ул. Д. №
сумата от 400 / четиристотин / лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди – заплатено адвокатско възнаграждение във воденото
срещу него наказателно производство по повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК по
прекратено ДП № 29 / 2000 г. по описа на РУ Полиция – Силистра и пр. №
379 / 2020 г. по описа на РП – Силистра.
6
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на М. Н. Я. с ЕГН **********, с. Г., обл. С., ул. Д. №
сумата от 500.00 / петстотин / лева, - разноски по гр.д. № 822 / 2020 год. по
описа на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7