Решение по дело №363/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 283
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20194500500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

 

гр. Русе, 18.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

     ЗОРНИЦА Т. – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Т. в.гр.д. № 363 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на Г.Н.Е., ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнително дело № 20188320402214 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № *** на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Русе, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.04.2019 г. по същото изпълнително дело, на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. Русе, ул. „***, в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ по документ 82.88 кв.м., с прилежаща част Изба 10 и 3.66 кв.м. ид.части от сградата.

В жалбата се излагат съображения, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не е спазил реда на изпълнение на публичната продан и направените наддавателни предложения не са зачетени. Сочи се, че съдебният изпълнител е нарушил процедурата при изпълнение на изискванията на чл. 485 ГПК, като по повод подадената молба за оспорване на заключението на вещото лице от страна на длъжника, същият е следвало да предприеме действия по спиране на публичната продан и да назначи посоченото от длъжника вещо лице и да се съобрази с новата оценка, която да отговаря на изискванията на чл. 484, ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърди се, че при провеждането на публичната продан, съдебният изпълнител не е изпълнил разпоредбата на чл. 487, ал. 2 от ГПК да изготви обявление за проданта на имота и да го постави на продавания имот, както и описаното в обявлението на имота не отговаря на действителното описание по нотариален акт за продажба на движимия имот. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното постановление за възлагане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „***, чрез адв. Я. Д., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

ЧСИ И.Х. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че при провеждането на публичната продан на процесния имот са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 492 от ГПК. Относно възражението за нарушаване разпоредбата на чл. 485 от ГПК се твърди, че при направеното оспорване на оценката от страна на длъжника, последният не е внесъл дължимия депозит за вещо лице, поради което не е извършена нова оценка. Сочи се, че разминаването в етажа, на който се намира процесният апартамент се дължи на разминаването между документа за собственост и  издадената от АГКК скица на имота.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20188320402214 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжниците „КНС 2012“ ЕООД и Г.Н.Е., за сумите, както следва: 70200 лева – главница, 2625.70 лева – договорна лихва за периода 28.10.2017 г. до 25.04.2018 г., 2124.49 лева – лихва върху просрочена главница за периода 28.10.2017 г. до 30.08.2018 г., 2973.75 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 28.10.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1558.48 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 2038.63 лева – адвокатско възнаграждение.

Върху процесния имот е вписана възбрана в Служба по вписванията – гр. Русе с вх. рег. № 14231/31.10.2018 г., акт № 19, том 7, дв.вх. № 13887. Същият е описан на 30.01.2019 г. в присъствието на представител на длъжника, видно от намиращия се в кориците на изпълнителното дело протокол за опис на недвижим имот. Изготвена е оценка, съгласно която пазарната стойност на имота е 121230 лева, която е връчена на длъжника чрез неговия процесуален представител на 06.02.2019 г. В срока по чл. 485, ал. 2 от ГПК длъжникът Г.Н.Е. е оспорил изготвената оценка, като е поискал изготвянето на нова от вещо лице инж. С. М. Съдебният изпълнител е определил депозит за новото заключение в размер на 180 лева, което е следвало да бъде внесено от длъжника в срок до 20.02.2019 г. Така определеният срок е бил продължаван въз основа на молба на длъжника, като и в допълнително дадения срок последният не е внесъл депозита за изготвянето на поисканата от него нова оценка на имота. Поради това съдебният изпълнител е изготвил постановление от 25.02.2019 г. за определяне на оценка и начална цена, от която да започне наддаването при публичната продан на процесния имот, съгласно което оценката на имота е 121200 лева и начална цена – 96960 лв. Изготвено е и обявление за насрочване на публична продан на процесния недвижим имот за периода от 11.03.2019 г. до 11.04.2019 г. В кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства за разгласяване на публичната продан, съобразно разпоредбата на чл. 487, ал. 2 от ГПК, включително е поставено обявление върху продавания имот, видно от Акт за разгласяване от 25.02.2019 г.

За периода на проданта са постъпили 5 наддавателни предложения, като всеки един от участниците е внесъл задатък, съобразно чл. 489, ал. 1 от ГПК. На деня на обявяване на постъпилите наддавателни предложения са се явил трима от първоначалните участници в публичната продан. Участниците не са правили устни наддавания по реда на чл. 492, ал. 2 от ГПК, поради което за купувач е обявен Д.Г.С., предложил писмено най-високата цена – 126048 лева. Същият в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК е внесъл предложената цена, след приспадане на внесения задатък, а именно 116352 лв.

На 17.04.2019 г., съдебният изпълнител е изготвил и постановление за възлагане на недвижимия имот върху купувача Д.Г.С., което е и предмет на настоящата жалба.

При така установените факти, настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна, като съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК е предвидена възможност длъжникът по изпълнителното дело да обжалва постановлението за възлагане, като са посочени и основанията, на които същото може да бъде обжалвано – поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Именно до тези два порока е ограничен окръжният съд при проверка законосъобразността на публичната продан. Видно от приложеното изпълнително дело, наддаването при обжалваната публична продан е извършено надлежно, като са спазени процесуалните норми на чл. 487 – чл.492 от ГПК и за купувач е обявено лицето, предложило най-висока цена при писмено наддаване. Спазена е и разпоредбата на чл. 492, ал. 3 от ГПК, като купувачът е внесъл предложената цена в законоустановения срок.

Релевираното с жалбата възражение относно нарушаване на процедурата по чл. 485 от ГПК при изготвяне на оценката на продавания имот, настоящата инстанция намира същото, от една страна за неотносимо за извършваната проверка на законосъобразността на обжалваното постановление за възлагане, и от друга страна за неоснователно, предвид обстоятелството, че длъжникът не е внесъл депозит за вещо лице, съгласно изискванията на чл. 485, ал. 2 от ГПК.

Разминаването в описанието на имота по отношение на етажа, на който се намира се дължи на констатирано такова в акта за собственост и издадената от АГКК скица. Видно от протокола за опис на имота, същият е описан според положението, в което се е намирал към момента на извършване на описа, като е посочено, че апартаментът се намира на 4-ти етаж. Посоченото разминаване е възможно да се дължи на различното третиране на партерния етаж. Според съда, имотът е индивидуализиран достатъчно и в съответствие с действителното му положение, като не възниква съмнение за идентичността му с този, описан в акта за собственост и ипотечния акт.  

Въз основа на това, настоящата въззивна инстанция намира, че проведената публична продан е законосъобразно извършена, съобразно нормите на ГПК.

 

Предвид изложеното по-горе, жалбата на Г.Н.Е. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Н.Е., ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнително дело № 20188320402214 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Русе, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.04.2019 г. по същото изпълнително дело, на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. Русе, ул. „***, в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ по документ 82.88 кв.м., с прилежаща част Изба 10 и 3.66 кв.м. ид.части от сградата.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             

   2.