Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 345 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 260007/17.08.2020 г.,
постановено по АНД № 1139/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 20-1085-001859/09.06.2020 г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе в частта, с която на ответника
по касация А.Г. ***, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически изводи и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление в посочената част.
Ответникът по касационната жалба – А.Г.Г.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение по нея, в което
изразява становище за нейната основателност. Твърди, че от съвкупния анализ на
събраните доказателства районният съд обосновано е приел, че не се установява
извършването на описаната в наказателното постановление маневра „дрифт“,
придружена с поднасяне на задната част на автомобила последователно вляво и
вдясно, превъртане на двете задни гуми по асфалтовото покритие и породения от
същото шум от свистене вследствие на триенето помежду им, а изпушването от
ауспуха на автомобила се дължи на технически проблем с дебитомера на същия, а
не на рязко ускоряване, както неправилно счита административнонаказващият
орган. Подддържа, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е приел, че от
приобщените видеозаписи от видеокамери в района на кръстовището на
бул.“Съединение“ и бул.“Цар Освободител“ в гр.Русе не се налага извод, че
наказаното лице е имало поведение, идентично с това, описано в наказателното
постановление. Напротив, единственото, което се установява от прегледа на
посочените записи, е изпушване от ауспуха на управлявания от Г. автомобил „БМВ
320 Д“ с рег. № Р **** КА, при
извършвания ляв завой в кръстовището и навлизане по бул.“Цар Освободител“.
Противно на поддържаното от касатора, освобождаването на черен дим от ауспуха при
автомобили с дизелов двигател, какъвто е и посочения, не винаги се дължи на
рязко подаване на газ с цел ускорение на скоростта. Същото принципно е
индикация за непълното изгаряне на горивото в цилиндрите, което явление може да
е следствие от различни причини, включително и на технически проблем с дебитомера,
от какъвто е страдал автомобилът на ответника по касация, видно от показанията
на св.А.. Както е посочил и районният съд, описаното
в наказателното постановление рязко увеличаване на скоростта на движение на
автомобила, поднасяне на задната му част вляво и вдясно, което било съпроводено
с превъртане на двете задни гуми по асфалтовото покритие, породило силен шум от
свистене, не се установява от показанията и на самия актосъставител – св.П.П.. Разпитан в
качеството на свидетел, същият заявява:“Видяхме
как автомобила навлиза от бул.“Съединение“, прави ляв завой по бул.“Цар
Освободител“ посока ОДМВР и правейки левия завой поднесе автомобила и това
беше… Сещам се, че поднесе и след това си продължи движението към пазара“.
На следващо
място, въззивната инстанция правилно е приела, че не всяко поднасяне на
автомобила съставлява нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а само това, което е
умишлено извършено. Разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината –
чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.
Дори и да се приеме, че поднасяне на автомобила все
пак е имало, за което данни, както беше посочено, се съдържат единствено в
показанията на актосъставителя, то доказателства за наличието на умисъл при
извършването на нарушението в случая липсват. С оглед неговото естество, такива
доказателства за умишленото му извършване принципно могат да бъдат извлечени
от самия начин на неговото осъществяване
(напр. многократни и последователни манерви, подобни на описаните в НП), при
което би била изключена възможността поднасянето да се дължи на други фактори -
несъобразена скорост, техническа неизправност, неопитност на водача и т.н., и
би се формирал извод, че то се дължи именно на предприемането, и то в
необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и
спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата
на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо
възстановяване контрола. Както беше посочено, по делото не са събрани
доказателства за такива действия, които да сочат на умишленото извършване на
нарушението.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.4 от АПК, § 1, т.6 от ДР на АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 360 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Следва
да се отбележи, че възражението на касатора за неговата прекомерност е
неоснователно. Видно от представените договор за правна помощ и фактура, адвокатското
възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 300 лева без ДДС (360 лева с
ДДС), който е под минималния съгласно чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Последният, изчислен върху размера на наложената глоба, възлиза на 440 лева без
ДДС, а с начисленото ДДС, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004
г., доколкото процесуалният представител на ответника по касационната жалба е
регистриран по ЗДДС, видно и от издадената данъчна фактура, възлиза на 528 лева
с ДДС. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в
тежест на ОД на МВР – Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260007/17.08.2020 г., постановено по АНД
№ 1139 по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от
директора Т.А. А., да заплати на А.Г.Г., с ЕГН **********,
сумата от 360 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: